Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 10.09. 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ИВАН СТОЙНОВ- мл.с.
при участието на
секретаря Елка Иванова
разгледа докладваното от
съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело
№ 1459 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и следващите от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Д.И.Р.,
с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.М.Г., срещу решение № 2795/21.06.2019
год постановено по гр.д. 16182/2018 год по описа на ВРС, с което се ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д.И.Р., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „БУЛБЕЛ СТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.Варна, район „Одесос“, ул. „Страхил войвода“ №55, ет.1, офис 3 иск да бъде
признато за незаконно уволнението извършено със Заповед от 28.09.2018г. на
управителя на ответното дружество и да бъде отменено същото, на основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ.и се ОСЪЖДА Д.И.Р.,
с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „БУЛБЕЛ СТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.Варна, район „Одесос“, ул. „Страхил войвода“ №55, ет.1, офис 3 сумата от 710
лв. /седемстотин и десет лева/, представляваща направени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПКпроти Производството е образувано по предявен от Д.И.Р.,
с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адв.М.Г. *** срещу „БУЛБЕЛ
СТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Варна, район
„Одесос“, ул. „Страхил войвода“ №55, ет.1, офис 3 иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ да бъде признато за незаконно уволнението извършено със
Заповед от 28.09.2018г. на управителя на ответното дружество и да бъде отменено
същото.
Твърди се,че постановеното решение е
незаконосъобразно по изложени подробни съображения във въззивната жалба и се
претендира неговата отмяна, с искане да се постанови друго,с което да се уважи
предявения иск.
Въззиваемата страна е депозирала
писмен отговор,в който ишзразява становище за неоснователност на депозираната
жалба
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота
на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи,
че :
Ищецът твърди, че въз основа на трудов
договор от 30.03.2018г. е заемал длъжността „бояджия“ в ответното дружество.
Със заповед от 28.09.2018г. на
управителя на ответното дружество трудовото правоотношение било прекратено.
Като основание за прекратяване на трудовия договор било посочено – прекратяване
на договор със срок за изпитване, чл.71, ал.1 КТ.
Твърди, че заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като в трудовия договор
липсвала уговорена клауза за срок на изпитване в полза на работодателя.
Моли за уважаване на предявения иск и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Твърди, че представената с исковата
молба заповед от 28.09.2018г. не е
подписана от работодателя или от лице с представителна власт и правомощия да
издава заповеди за прекратяване на трудови правоотношения. Такава заповед
липсва в трудовото досие на ищеца и оспорва истинността на представената с
исковата молба заповед.
Твърди, че трудовото правоотношение с
ищеца е прекратено със Заповед №412/08.10.2018г. издадена на основание чл.325, ал.1,
т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните постигнато по инициатива на работника.
Претендира отхвърляне на предявените
искове и присъждане на направените по делото разноски.
Безспорно
е установено по делото, че по силата на трудов договор от 30.03.2018г. ищецът е
назначен на длъжност „бояджия“ в ответното дружество. /
Трудов договор № 505/30.03.2018г.л.4-5/.
От
допуснатата и приета от съда и неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза, се установява ,
че подписите от името на работодател в трудов договор № 505/30.03.2018г. и
Заповед № 412/08.10.2018г. за прекратяване на трудов договор № 505/30.03.2018г.
/последваща обжалваната заповед / са изпълнени от едно и също лице, което не е
посочения като автор Галина Димитрова Цекова. Подписът за работодател в
процесната заповед без номер от 28.09.2018г. не е изпълнен от сочения за автор
Галина Димитрова Цекова и не е изпълнен от лицето, което е положило подпис за
работодател в Трудов договор № 505/30.03.2018г. и в Заповед № 412/08.10.2018г./л.56-68/.
С
протоколно определение от 18.02.2019г. обжалваната заповед,предмет на настоящия
правен спор е признат за неистински в изпълнение на чл.194, ал.2 ГПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, настоящият състав възприема извода на ВРС, че с оглед неистиността
на заповедта предмет на настоящия спор, следва да се приеме,че такава заповед
липсва, същата е нищожна ,поради което същата не е незаконосъобразна и
не може да бъде отменяна / още повече, че
няма предявен иск за обявяването и за нищожна/
Предвид гореизложеното исковата
претенция се явява недоказана и неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В обобщение, решението на ВРС като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди .
С оглед изхода на правния спор пред
настоящата инстанция в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 510 лева, които да се възложат в тежест на
ищеца.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
2795/21.06.2019 год постановено по гр.д. 16182/2018 год по описа на ВРС
ОСЪЖДА
Д.И.Р., с ЕГН **********
и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛБЕЛ СТРОЙ“
ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Варна, район
„Одесос“, ул. „Страхил войвода“ №55, ет.1, офис 3 сумата от 510 лв,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен
срок, считано от 19.09.2019г. – датата посочена за обявяване на решението, на
основание чл.315, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: