№ 414
гр. Велико Търново , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20214110200778 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от гр. Велико Търново против Наказателно
постановление № 11-01-687/20 от 28.04.2021 г. на Заместник директора на Агенцията
за държавна финансова инспекция /АДФИ/ гр. София, с което за нарушение на чл. 2,
ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 247,
ал. 1, вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 594.54 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за
незаконосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-687 от
30.10.2020 г., инициирал настоящото административнонаказателно производство,
1
служители на Дирекция “Инспекционна дейност“ при Агенцията за държавна
финансова инспекция /АДФИ/ констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2
от Закона за обществените поръчки /ЗОП, обн. ДВ. бр. 13/16.02.2016 г., в сила от
15.04.2016 г./, извършено от жалбоподателя и изразяващо се в това, че на 26.09.2018 г.,
в гр. Велико Търново, в качеството си на управител на „В и К Йовковци“ ООД гр.
Велико Търново и секторен възложител но смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП, с
Решение № ОП-14/26.09.2018 г. за откриване на процедурата бил одобрил обявлението
за обществената поръчка, като в т. 3 на раздел ІІІ.1.3 „Технически и професионални
възможности“ от обявлението, бил включил минимално изискано ниво, относно
разполагаемите инструменти, съоръжения и техническо оборудване, необходими за
изпълнение на поръчката, а именно: „Участниците, да разполагат с минимум една
сервизна база за гаранционно и извънгаранционно обслужване на територията на обл.
Велико Търново, с което се давало необосновано предимство на едни лица и в същото
време необосновано се ограничавало участието на стопански субекти в обществената
поръчка и не било съобразено с предмета, сложността и количеството или обема на
обществената поръчка.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него с
отбелязване: „Ще обжалвам в срок!“.
Последвали са писмени възражения срещу АУАН, които са разгледани но не са
взети предвид при решаване на преписката.
Въз основа на АУАН и след обсъждане на възраженията на жалбоподателя е
последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което
наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е
нарушението под санкционната разпоредба на чл. 247, ал. 1 от ЗОП, налагайки на
жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 1 594.54 лева.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния
и административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗОП.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по
делото гласни и писмени доказателства. Същата не е спорна и между страните.
С оглед на установеното, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице,
в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по
същество е неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен
2
акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка
АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от
компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите
реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на
жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са
описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и
съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата,
подкрепящи административното обвинение.
Спазена е и разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗОП, съгласно която АУАН по
този закон се издават в шест месечен срок от откриване на нарушителя, но не по късно
от 3 години от извършване на нарушението.
По същество: С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, следва
правният извод, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП,
предвиждаща, че при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право
да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански
субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка, с което е осъществил
състава нарушението по чл. 247, ал. 1 от ЗОП.
С въведеното условие участниците да разполагат минимум с една сервизна база
за гаранционно и извънгаранционно обслужване на територията на Област Велико
Търново, възложителят е ограничил конкуренцията, като е ограничил участието на
стопански субекти, които разполагат със сервизни бази на територията на страната,
както и чуждестранни лица, които разполагат с сервизни бази извън територията на
страната, но които не ги възпрепятстват да осигуряват гаранционно обслужване в
декларираните срокове. От това условие следва извода, че за да представи информация
за сервизната база, тя трябва да е определена към момента на подаване на офертата.
Възложителят не е записал, че участникът следва да декларира, че ако бъде избран за
изпълнител ще осигури собствена или наета сервизна база, за да е ясно, че изискването
за посочването й е само за спечелилият участник в процедурата към момента на
сключване на договора. Информацията за базата, която ще бъде на разположение за
изпълнение на поръчката се предоставя от участника, без да е ясно, че ще бъде
определен за изпълнител.
Изрично в документацията е записано едно изискване - участникът да разполага
с минимум една сервизна база за гаранционно и извън гаранционно обслужване на
територията на област Велико Търново. В случай, че не разполагат с такава, същите ще
3
бъдат отстранени от процедурата. Това изискване е явно ограничително, като изисква
от участника да разполага с такава база към момента на подаване на оферта, а не
когато бъде класиран и определен за изпълнител. По този начин би било икономически
натоварващо за потенциален участник да сключи договор за наем, за да може да
отговори на изискванията на възложителя, а впоследствие може да се окаже, че не е
класиран на първо място. Това според съда се явява ограничително условие, тъй като
условията на поръчката не могат да бъдат изпълнени между доставчици, които нямат
сервизна база на територията на Велико Търново. В много съдебно решения се приема,
че дори и да е на територията на Република България, се ограничава участието на
доставчици от други страни членове на Европейския съюз. Предметът на обществената
поръчка е за доставка на нови автомобили. Същият има гаранции и е в интерес на
възложителя, като е посочено условие за отстранени възникнали аварии в гаранционен
срок. Това е ангажимент на изпълнителя. От приложените в
административнонаказателната преписка документи е видно, че възложителят не се е
интересувал колко бързо ще бъде отстранена евентуална повреда, а е предоставил това
да бъде определено от самия участник. Ако мотивът за това изискване е бил да се
отстрани евентуално възникнала неизправност в гаранционния срок, то тогава
възложителят би поставил условие и определен период за отстраняването й. Това не е
сторено, което категорично оборва твърдението, че това условие е въведено с цел бързо
отстраняване на възникнали неизправности.
Предвид горното, съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното
нарушение.
Деянието не би могло да се квалифицира и като маловажен случай, за да намери
приложени разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че установеното
противоправно деяние не съставлява маловажен случай, именно предвид липсата на
основание за приемане на по-ниска степен на обществената опасност на деянието и
дееца, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Случаят не е
маловажен, тъй като се засяга основният принцип на ЗОП, а именно да се осигури
конкуренция при възлагане на обществена поръчка, а в конкретния случай с поставяне
на такова изискване, явно е ограничено участието на определени изпълнители и
създава пречка за потенциални участници.
Правилно е определена и санкцията за нарушението. Същата е наложена на
основание чл. 247, ал. 1 от ЗОП в редакцията му към датата на извършване на
нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ЗОП /в редакцията на ДВ, бр.
13 от 2016 г., действаща към датата на извършване на нарушението/, възложител,
който наруши забраната на чл. 2. ал. 2, чл. 11, ал. 5, чл. 16. чл. 21. ал. 14, 15 или 17. чл.
149, ал. 8 или чл. 150. ал. 4, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на
4
сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. При това наказващият
орган правилно е преценил и е наложил глоба в размер па 1 594. 00 лв.,
представляваща 2 % от стойността на сключения договор с ДДС. Това
административно наказание е точно в определения от закона размер, поради което този
размер не може да бъде намаляван или изменян. Така наложеното наказание е
съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-687/20 от 28.04.2021 г. на
Заместник директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ гр.
София, с което на жалбоподателя ***, с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, на
основание чл. 247, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 594.54 лева, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5