Решение по дело №1083/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1147
Дата: 20 ноември 2023 г.
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20237040701083
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1147

Б., 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Б. - XVIII-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

МАРИНА НИКОЛОВА

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 20237040701083 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на „Марков 2017” ЕООД, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.Л.М., чрез пълномощници адв. А.И.П. и адв. К.А.Р. против Заповед № РД-16-951/02.06.2023 г., издадена от И. ***– П., с която на основание чл.65, ал.1 от ЗОС е разпоредено да се изземе общински имот - публична общинска собственост, представляващ язовир „Емирско“, находящ се в землището на с. Белодол, Община П., съставляващ поземлен имот с пл.№000091 (ПИ с идентификатор 27740.6.98 по КККР на с. Белодол) с площ 29 978 дка, в качеството му на водностопанска система, включваща водния обект, язовирна стена, съоръженията и събирателните деривации, с обща площ в размер на 58 749 кв.м., актуван с Акт за публична общинска собственост №324/18.08.1999г. от „Марков 2017“ ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Л.М., поради това, че лицето държи имота без правно основание. Заповедта се обжалва като издадена в противоречие с материалноправните норми и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призовани, не изпраща законен и/или процесуален представител.

Ответникът - кмет на Община П. предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, редовно уведомен, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Моли за присъждане на разноски, за което представя списък. Депозира и писмени бележки.

Административен съд - Б., осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С договор за концесия с изх. рег. № Д-716 от 24.11.2017 г. община П. е предоставила за ползване на концесия на „Марков 2017" ЕООД недвижим имот - язовир „Емирско“, находящ се в землището на с. Белодол, Община П., съставляващ поземлен имот с пл.№000091 (ПИ с идентификатор 27740.6.98 по КККР на с. Белодол) с площ 29 978 дка, в качеството му на водностопанска система, включваща водния обект, язовирна стена, съоръженията и събирателните деривации, с обща площ в размер на 58 749 кв.м., актуван с Акт за публична общинска собственост №324/18.08.1999г.

С Решение № 1043/31.01.2023г. на Общински съвет – П., взето на основание чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.148, ал.1, във връзка с чл.146, ал.2 от Закона за концесиите, във връзка с разпоредбите на чл.6, ал.5, чл.27, ал.3, чл.34, т.2 и в чл.35, т.8 от Договор за концесия № Д-716/24.11.2017 г., Общински съвет - П. е дал съгласие да бъде прекратен едностранно с едномесечно предизвестие сключения между Община П., като концедент и „Марков 2017“ ЕООД, ЕИК: ***********, като концесионер, Договор за концесия № Д-716/24.11.2017 г., поради системно неизпълнение от страна на концесионера на „основни задължения“ по смисъла на Договора за концесия, а именно - неизпълнение на задълженията, формулирани в чл.9, ал.1, ал.2, ал.12, ал.13, ал.20, ал.21, ал.22, ал.31, ал.33, ал.39 и ал.52 от същия. Срокът на едномесечното предизвестие е започнал да тече от влизане в сила на посоченото решение, а именно 16.02.2023г.

С писмо изх.рег.№30-3616-2/20.02.2023 год. кметът на Община П. е уведомил концесионера за взетото Решение №1043/31.01.2023г. от Общински съвет - П. за прекратяването на договора, като е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, считано от датата на влизане в сила на решението. „Марков 2017“ ЕООД е уведомен и за начина на предаване на обекта с приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни. Писмото е получено лично от управителя С.Л.М. на 22.02.2023 год., видно от обратната разписка за доставянето му /л.223/ и същият е подал възражение с вх. рег. № 30-3616-2/15.03.2023 год.

След изтичане срока на предизвестието със Заповед № РД-16-780/12.05.2023г. кметът на Община П. е назначил комисия със задача на 22.05.2023г. да посети язовир „Емирско“, находящ се в землището на с. Белодол и да приеме същият от „Марков 2017“ ЕООД, за което да изготви приемо-предавателен протокол.

На 22.05.2023г. комисията установила, че концесионерът не се е явил за предаване на имота, поради което е съставила Констативен протокол от 22.05.2023г., на основание чл.153, ал.3 от Закона за концесиите, утвърден от кмета на Община П..

На 02.06.2023 год. кметът на Община П. издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-16-951/02.06.2023 г., връчена на представител на дружеството по пълномощие на 14.06.2023 год. /л.251/.

Заповедта е обжалвана по съдебен ред с жалба вх. № 6330/16.06.2023 год. по описа на Административен съд- Б..

В хода на образуваното съдебно производство, предвид заявеното в жалбата твърдение, че законосъобразното прекратяването на концесионния договор е оспорено и е предмет на търговско дело № 247/2023 год. по описа на Окръжен съд – Б., от Окръжен съд – Б. е изискана справка за движението по търговско дело, видно от която с Разпореждане № 1277/25.07.2023 год. съдия при Окръжен съд - Б. е върнал исковата молба на „Марков 2017“ ЕООД, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности на същата. Разпореждането на съда е влязло в сила на 13.09.2023 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, поради което съдът счита същата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в чл.59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следователно налице е и изискването по чл.146, т.3 АПК

Материалноправното основание за издаване на оспорената заповед е разпоредбата на чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост, съгласно която заповеди за изземване се издават при наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала.

В настоящия случай, безспорно е установено, че се касае за имот, който е публична общинска собственост, видно от Акта за публична общинска собственост № 324 от 18.08.1999 г. на община П., т. е. изпълнена е първата предпоставка за материалната законосъобразност на оспорения административен акт по чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост - имотът е общинска собственост.

По отношение на другата материалноправна предпоставка - имотът да се ползва без правно основание, съдът намира, че от материалите по делото безспорно се установява, че с Решение № 1043/31.01.2023г. на Общински съвет – П., взето на основание чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.148, ал.1, във връзка с чл.146, ал.2 от Закона за концесиите, във връзка с разпоредбите на чл.6, ал.5, чл.27, ал.3, чл.34, т.2 и в чл.35, т.8 от Договор за концесия № Д-716/24.11.2017 г., Общински съвет - П. е дал съгласие да бъде прекратен едностранно с едномесечно предизвестие сключения между Община П., като концедент и „Марков 2017“ ЕООД, ЕИК: *********, като концесионер, Договор за концесия № Д-716/24.11.2017 г., поради системно неизпълнение от страна на концесионера на „основни задължения“ по смисъла на Договора за концесия, а именно - неизпълнение на задълженията, формулирани в чл.9, ал.1, ал.2, ал.12, ал.13, ал.20, ал.21, ал.22, ал.31, ал.33, ал.39 и ал.52 от същия.

Решение № 1043/31.01.2023г. на Общински съвет - П. е влязло в сила, с което е изпълнена предвидената в Закона за концесиите процедура по прекратяване на договора за концесия, тъй като е налице решение за прекратяване от концедента – общинския съвет, като кметът е органа, на когото е възложено да извърши действията за прекратяване на концесионния договор, чрез издаване на атакуваната заповед за изземване, предвид факта, че концесионерът не се е явил за предаване на имота на определената дата. Следователно, се налага извод, че е налице и втората материалноправна предпоставка - имотът да се държи без правно основание.

При това положение, след като жалбоподателят „Марков 2017“ ЕООД не е ангажирал нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство, доказателства за правното основание, на което владее или държи имота, или такива, които да оборят Акта за публична общинска собственост, Заповед № РД-16-951/02.06.2023 г., издадена от И. ***– П., като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и целта на закона, е законосъобразна, а жалбата на „Марков 2017“ ЕООД, като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 АПК претенцията на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева, за което има доказателства да е договорено и реално заплатено, е основателна.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд Б., XVIII-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Марков 2017” ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.Л.М., чрез пълномощници адв. А.И.П. и адв. К.А.Р. против Заповед № РД-16-951/02.06.2023 г., издадена от И. ***- П..

ОСЪЖДА „Марков 2017” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.Л.М. да заплати на Община П. разноски по делото в размер на 1000 /хиляда/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: