РЕШЕНИЕ
№ 21273
гр. София, 23.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕ.
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕ. Гражданско дело №
20241110102025 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е.
В. К. за признаване за установено, че дължи следните суми: сумата от 49,62 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019г. до 31.07.2019г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 304974,
ведно със законна лихва за период от 21.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата от
14,61 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 31.05.2023г., за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.08.2023г. по ч.гр.д. № 41182/2023г. по описа на СРС, 25 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответникът не бил упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила
ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите
по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи
фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139
ЗЕ. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения му от съда особен представител- адв. Е. Ж., с който се оспорват предявените
искове. Изложени са твърдения, че претенциите са погасени по давност. Сочи, че в исковата
молба не било уточнено за кой точно период се касаят претенциите за потребена топлинна
енергия. Не било посочено от коя дата на месец май 2019г. до коя дата на месец юли 2019г.
била претенцията. Искането към съда е да отхвърли предявените искове като неоснователни,
недоказани и погасени по давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Директ“ ЕООД, не е взел становище по
основателността на предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото е приет препис от Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 29, том Първи, рег. № 373, дело № 28 от 2009г. на нотариус Антони
Гетов, от който се установява, че на 27.02.2009г. Е. В. К. е продала на Т.Н.К. и В.В.К. свой
собствен недвижим имот- апартамент № 4, находящ се в ***, състоящ се от две стаи, кухня
2
и обслужващи помещения, със застроена площ от 65,12 кв.м. при граници: изток- двор,
запад- стълбище, север- апартамент № 3, юг- апартамент № 5, заедно със зимнично
помещение № 9, с полезна площ от 4,59 кв.м. при граници: изток- мазе № 10, запад- мазе №
8, север- коридор, юг- мазета от вх. Б, заедно с 1, 117 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя. В т. 2 от нотариалния акт е посочено,
че Е. К. запазва правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване върху продавания имот.
Приета е нотариално заверена декларация от 31.07.2019г. от Е. К., с която е декларирала,
че се отказва от запазеното в нейна полза с Нотариален акт № 29, том Първи, дело № 28 от
2009г. запазено право на ползване върху следния имот: апартамент № 4, находящ се в ***
Приет е препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132, том
VI, рег. № 8565, дело № 940 от 2019г. на нотариус Станислав Филипов, от който се
установява, че Т.Н.К. и В.В.К. са продали при равни права на И.И.И. и В.Б.М. следния
недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ тяхна съпружеска
имуществена общност, а именно- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1382.2131.1.4 с адрес на имота: ***.
Прието е заявление-декларация от 14.01.2014г., подадено от Е. К., с което е поискано да
бъде открита партида на нейно име за процесния имот.
При така събрания доказателствен материал съдът приема, че се установява, че Е. К. е
била собственик на процесния имот, като е прехвърлила собствеността върху него на Т.К. и
Васка Караманова преди началото на процесния период /през 2009г./. Ответникът, обаче, е
запазила за себе си вещно право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно, като
на 31.07.2019г. с горецитираната декларация се е отказала от запазеното в нейна полза право
на ползване.
С оглед на което Е. К. има учредено вещно право на ползване върху процесния имот за
процесния период- 01.05.2019г. до 31.07.2019г. /датата на изготвяне на декларацията, с която
се отказва от учреденото в нейна полза вещно право на ползване/. При пораждането на
ограничено вещно право на ползване възниква т. нар. конститутивна сукцесия (учредително
правоприемство), тъй като собственикът отделя от притежаваното от него абсолютното
сложно субективно право на собственост едно вещно правомощие и го предоставя да бъде
упражнено от друг правен субект, който има право да ползва чуждата вещ по
предназначение и да извлича естествените и гражданските плодове, които тя дава - арг. чл.
56, ал. 1 ЗС. Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да
плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради
което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено
вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е неговият носител, т.е. вещният
ползвател. В конкретния случай ответникът Е. К..
С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е безспорно
установено, че ответникът е вещен ползвател на процесния имот за процесния период,
поради което е страна по неформално правоотношение по доставка на топлинна енергия за
битови нужди и е пасивно легитимиран да отговаря за задълженията към ищцовото
3
дружество за доставка на топлинна енергия.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от
приетата СТЕ и документите, представени от третото лице-помагач. От приетата съдебно-
техническа експертиза се установява, че пълната отопляема кубатура на ап. 4 на процесния
адрес е 146 куб.м. Отоплението на стълбището, общи части на ***, било изключено на
05.11.2000г. и на живущите не се начислявала топлинна енергия и суми за отоплението им.
Вещото лице е уточнило, че исковият период включва първите три месеца на отчетен период
2019г./2020г. /м. 05, м. 06 и м. 07 от 2019г./. Експертът е посочил, че „Директ“ ЕООД е
извършила дялово разпределение за процесния имот за потребена топлинна енергия в ап. 4
за три подпериода: 05.2019г.- 07.2019г., 08.2019г.- 09.2019г. и 10.2019г.- 04.2020г. От
заключението се установява, че за исковия период е разпределяна топлинна енергия само за
БГВ, а именно – потребление за трите месеца на периода 2019г./2020г., отчетено по узаконен
водомер за топла вода, като от потребителя не били представени възражения/рекламации/
пред фирмата за дялово разпределение. Топломерът, монтиран в абонатната станция на
процесния адрес, бил преминавал метрологични проверки през две години, относими към
исковия период, като от ежемесечните му отчети били приспадани технологичните разходи
на абонатната станция. Вещото лице е посочило, че в имота няма работещи отоплителни
тела, както и че през трите летни месеца отоплителната инсталация не работила и не били
начислени суми за сградна инсталация. От заключението се установява, че цената на
доставена топлинна енергия за процесния имот и период е 50,39 лЕ. /31,89 лЕ., начислена
сума по фактури по прогнозно потребление на топлинна енергия + 18,50 лЕ., сума за
доплащане от изравнителни сметки/.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че няма данни за извършени
плащания от абоната на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. Експертът е
посочил, че за процесния период са начислени суми за топлинна енергия в размер от 31,89
лЕ.. Не били начислени суми за дялово разпределение. Била начислена мораторна лихва в
размер на 14,61 лЕ..
По отношение на стойността на доставената топлинна енергия съдът кредитира
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото е
взело предвид документите от третото лице-помагач и резултатът от изравнителните сметки,
относим към периода, през който титуляр на партидата за процесния имот е била Е. К.. При
спазване на принципа за диспозитивно начало, уреден в чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът приема, че
стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот възлиза на 49,62 лЕ..
По делото не се твърди и не се установява плащане на суми, касаещи процесните
задължения.
Така по делото е безспорно установено, че между страните е било налице облигационно
правоотношение за процесния период и имот, както и че ищецът е доставил топлинна
енергия на стойността, посочена в исковата молба, а именно 49,62 лЕ., като не се установява
сумата да е била погасена чрез плащане.
4
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 14,61 лЕ..
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по общата фактура, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период. Поради което е основателна и претенцията за мораторна лихва в
претендирания размер от 14,61 лЕ..
На последно място по отношение на релевираното от ответника своевременно
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
5
по чл. 410 ГПК /21.07.2023г./ са погасени по давност всички процесни вземания, касаещи
период от 05.2019г. до 07.2019г. Това е така, тъй като най-старото вземане- вземането за
месец юли 2019г., е станало изискуемо на 14.09.2019г. с изтичане на 45-дневния срок,
считано от 01.08.2019г. и тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.09.2022г.
След прибавяне на 2 месеца и седем дни, през които давност не е текла, следва изводът, че
давността за най-старото процесно вземане е изтекла на 21.11.2022г.- преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Предвид което всички вземания за топлинна енергия са
погасени по давност.
По отношение на мораторната лихва върху тази главница за периода от 15.09.2020г. до
31.05.2023г. тригодишната погасителна давност не е изтекла. На основание чл. 119 ЗЗД,
обаче, акцесорното вземане за лихва върху погасената по давност главница също се погасява,
независимо дали давността за него е изтекла. С оглед на което е погасена изцяло и
претенцията за мораторна лихва.
Предвид гореизложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като
погасени по давност.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответника, но същият не е
сторил разноски. В исковото производство Е. К. е била представлявана от особен
представител, а заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: ***, срещу Е. В. К., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че Е. В. К. дължи следните суми: сумата 49,62 лЕ.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019г. до 31.07.2019г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 304974,
ведно със законна лихва за период от 21.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата 14,61
лЕ., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 31.05.2023г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.08.2023г. по ч.гр.д. № 41182/2023г. по описа на СРС, 25 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач- „Директ“ ЕООД,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7