Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 24.07.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана
Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15195 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 8.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 14784/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 81 състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението
на Я.П.К. /ЕГН **********/, извършено със Заповед № 08/ 12.01.2018 г. на
Управителя на „П.“ ООД за прекратяване на трудовото му правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ; на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Я.П.К. /ЕГН **********/ е възстановен
на заеманата до уволнението длъжност „печатар”; и на основание чл.344, ал.1,
т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ „П.“ ООД- ***94/ е
осъдено да заплати на Я.П.К. /ЕГН
**********/ сумата 6 000 лв.- обезщетение за
оставането му без работа през периода 13.01.2018 г.- 13.07.2018
г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „П.“
ООД е осъден да заплати на ищеца Я.К. сумата 400 лв.- разноски по делото,
а на основание чл.78, ал.6 ГПК е осъден да заплати по сметка на СРС
сумата 400 лв.- държавна такса, и 5 лв.- за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Постъпила
е въззивна жалба от „П.“ ООД- *** /ответник по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата
страна Я.П.К. /ищец по делото/ оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено,
като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявените от Я.К. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1,
т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Приложеното
от работодателя- ответник основание за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца Я.К. по чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ- „съкращаване на щата“, изисква
премахване, считано от един определен момент за в бъдеще на отделни
бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието или
учреждението /в случая- дружеството/, поради преустановяване на съответстващите
им трудови функции. Законосъобразността на уволнението на посоченото основание
изисква съкращаването на щата да се основава на такива промени в щатното
разписание, които са извършени от компетентния орган по установения за
съответния работодател ред. То може да бъде извършено само след утвърждаване на
промените в щатното разписание. Освен това е необходимо същото да е реално, а
не фиктивно, т.е. съответната трудова функция да се премахва, а не да се променя
само наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на
извършваната работа. За установяване
законността на уволнението в случая би следвало да се установи, че преди
неговото извършване е било налице утвърдено ново /следващо възникването на
трудовото правоотношение между страните/ щатно разписание на длъжностите на
заетите по трудово право-отношение при ответника и че съгласно това ново щатно
разписание вече не е съществувала длъжността, заемана от ищеца.
Не
е спорно по делото, а се установява и от представения трудов договор от
12.05.2017 г., че считано от 15.05.2017 г. между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение, по което ищецът Я.К. е заемал длъжността
„печатар“ в ответното дружество „П.“ ООД, с място на работа: “Довършителен цех“.
Това право-отношение е прекратено едностранно от работодателя със Заповед № 08/ 12.01.2018 г.
на Управителя на „П.“ ООД, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- поради
съкращаване на щата, считано от 13.01.2018 г.
Прекратителният
ефект на процесната уволнителна заповед е настъпил на 13.01.2018 г. /ищецът не
оспорва, че е получил заповедта на 12.01.2018 г./, към която дата- според
приложените от ответника писмени доказателства действително са били извършени
промени в действащото в ответното дружество длъжностно щатно разписание, в сила
от 9.01.2018 г.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 15195/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Преди уволнението на ищеца е било в сила
щатно разписание, действащо в ответното дружество от 1.07.2017 г., според което
в Цех „Печат“ са били включени 12 щатни бройки за длъжността „печатар“, а в
действащото от 9.01.2018 г. щатно разписание щатните бройки за длъжността
“печатар“ са намалени на 8 щ. бр. Налага се извод при събраните доказателства, че
в ответното дружество действително е било извършено съкращаване на щата, което
е обосновало издаването на процесната уволнителна заповед. Уволнението на ищеца
К. е извършено след настъпила на 9.01.2018 г. промяна в щатното разписание на дружеството,
извършена от компетентния орган по установения за същото ред, като
съкращаването на щата е било реално, а не фиктивно. Не се установява от
доказателствата по делото фиктивно съкращаване на заеманата от ищеца длъжност “печатар“
в щатното разписание на дружеството, тъй като няма данни и доказателства след
уволнението му, считано от 13.01.2018 г., да е бил назначен нов служител на
такава длъжност или такъв, изпълняващ същите трудови функции, но с друго
наименование на длъжността.
Основателен, обаче, както
правилно е прието в обжалваното решение, е наведеният от ищеца довод за
незаконност на атакуваното уволнение, поради неизвършването на подбор по чл.329 КТ между заемащите длъжността „печатар“ в ответното дружество. Съгласно
разпоредбата на чл.329 КТ при съкращаване на щата работодателят има право на
подбор и може в интерес на службата да уволни служители, длъжностите на които
не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по- висока
квалификация и работят по- добре. Цитираната законова разпоредба установява следните
два основни критерия за подбор: по- висока квалификация и по- високо ниво на
изпълнение на възложената работа. Под професионална
квалификация /чиято легална дефиниция е дадена в &
1, т.5 от Закона за професионалното образование и обучение /обн. ДВ- бр.68/
30.07.1999 г./ следва да се има предвид наличието на образование, знания и
умения съобразно изискванията за съответната длъжност, като в тази връзка при
подбора е необходимо да се преценят всички делови и професионални качества,
които конкуриращите се са показали в работата си, за да се определи по-
квалифицираният от тях. Нивото на
изпълнение на възложената работа включва срочното, количественото и
качественото изпълнение на възложените задачи. Визираните в разпоредбата на
чл.329, ал.1 КТ критерии трябва да са налице кумулативно, за да се приеме, че
подборът е законосъобразен.
Според
даденото в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г.
на ВКС- ОСГК, тълкувателно разрешение, преценката на работодателя по чл.329,
ал.1 КТ- кой от работниците и служителите има по- висока квалификация и работи
по- добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява
основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по
чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При извършването на
подбора преценката на показателите по чл.329, ал.1 КТ не е субективна- безусловно
основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта
на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции,
а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от
работодателя показатели по законово-установените критерии с действителните
качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в
подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на
показателите за критериите по чл.329, ал.1 КТ може да бъде обективирано в
различни негови актове, но законоустановените критерии за подбора имат
обективни признаци и тяхното спазване е начинът за упражняване на правото на
подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. При оспорване
законността на уволнението, съответно законността на подбора, на доказване от
страна на работодателя подлежат извършването на подбора, включването в подбора
на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното
съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените
професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с
оглед на възложената работа, като при провеждането на това доказване са
допустими всички доказателствени средства: писмени доказателства, свидетелски
показания, експертни заключения, които съдът преценява по свое вътрешно
убеждение- поотделно и в тяхната съвкупност.
Предвид
горните съображения, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
настоящият съд намира, че направеният при уволнението на ищеца К. от страна на
работодателя подбор по чл.329 КТ е незаконосъобразен. Не може да се приеме въз
основа на събраните в процеса доказателства, че е била извършена преценка и е била
съобразена от работодателя съвкупността от качества, свеждащи се до посочените
по- горе два основни критерия, на дванадесетте заемащи длъжността „печатар"
в Цех „Печат“ работника, включая ищеца К.. Анализът на приложените от ответника
писмени доказателства- заповед от 3.01.2018 г. и протоколи на комисия от
9.01.2018 г. и 10.01.2018 г., не може да обоснове извод на въззивния съд, че
подборът е извършен при съвкупна преценка на законоустановените критерии,
визирани в чл.329 КТ.
Според
фактическите твърдения на ответника /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, подкрепени от цитираните по- горе доказателства /заповед и два
протокола/, във връзка с обновяване производствените мощности на дружеството и
в частност- закупуването на печатарска машина „Komori- HUV" и продажбата
на печатарска машина „Hidelberg", била наложена промяна в действащото от
27.06.2017 г. щатно разписание с ново такова от 3.01.2018 г., касаеща цех
„Печатен", за което била издадена заповед от управителя на дружеството на
3.01.2018 г., с която било наредено съставянето на комисия по подбор, която
след провеждане на обучение и изпит да извърши подбор на работниците от
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 15195/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
цех „Печатен" в съответствие с
утвърденото щатно разписание от 3.01.2018 г. Наредено било извършването на
обучение на работниците за работа е печатарска машина „Komori- HUV", което
да завърши с изпит, чиято цел била да определи степента им на подготовка за
работа с новозакупената машина.
Въз
основа на събраните в процеса доказателства, обаче, не се установява
работодателят да е изпълнил задължението си да съпостави подлежащите на подбор работници
и тази съпоставка да е извършена по законоустановените критерии- квалификация и
ниво на изпълнение на работата, включващи множество подкритерии, относими към
главните критерии. Не може да се приеме за правилна, при зададените в
цитираната заповед от 3.01.2018 г. критерии, и преценката по същество на
качествата- от гледна точка на критериите „квалификация“ и „ниво на изпълнение
на работата“, на конкретните участващи в подбора работници, включая ищеца.
Квалификацията е обективен факт и включва образование по съответната
специалност, степен на образование, допълнителна професионална квалификация,
които се установяват със съответните документи, а в критерия ниво на изпълнение
на работата се включва преценката за точното, качествено и ефективно
изпълнение на трудовите задължения от лицата, сред които се извършва подбор. Съпоставката
на посочените качества се извършва на база извършваната от участващите в
подбора лица през определен период от време /който в случая следва постъпването
на ищеца на работа през м.05.2018 г./ работа в дружеството. В този смисъл
подборът не може да се основава на наредено за целите на подбора обучение за
работа с нова машина, извършено през период от няколко дни, и полагането на
изпит за резултатите от това обучение.
Тъй
като по естеството си наложените от работодателя обучение за работа с нова
печатарска машина през период от няколко дни /3.01.- 9.01.2018 г./ и
провеждането на изпит за достигнатата през тези дни степен на подготовеност на
работниците за работа с новозакупената машина /чието извършване при това се
опровергава от свидетелските показания на св. Св. Б. - бивш работник в
ответното дружество/ не съответстват на визираните в закона критерии за подбор,
същият е незаконосъобразно извършен, вследствие на което и атакуваното по
делото уволнение- като извършено в нарушение на изискванията по чл.329 КТ, се
явява незаконно. Следва да се отбележи, че на практика приложеното от
работодателя фактическо основание за издаване на процесната уволнителна заповед,
посочено в съставените от него документи за подбор, може да се подведе под
хипотезите на „промяна на изискванията за изпълнение на
длъжността“- по чл.328, ал.1, т.6 КТ, или „липса на професионална квалификация за изпълняваната работа“ по смисъла
на чл.328, ал.1, т.6 КТ, но не и под хипотезата на „съкращаване на щата“ по
чл.328, ал.1, т.2 КТ.
При
тези съображения по преценка на настоящия въззивен съд процесното уволнение,
извършено едностранно от работодателя със Заповед № 08/ 12.01.2018 г. на Управителя
на „П.“ ООД, поради съкращаване на щата, макар и извършено при осъществяване
фактическия състав на чл.328, ал.1, т.2 КТ, се явява незаконно- поради незаконосъобразно
извършен от работодателя подбор, което обосновава извод за основателност на иска
по чл.344, ал.1, т.1 КТ и за неговото уважаване.
Горните
изводи по съществото на спора въззивният съд приема, като намира, че не е
допуснато от СРС съществено нарушение на съдо-производствените правила,
обосноваващо отмяна на обжалваното решение. Според приетото в Тълкувателно
решение № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС- т.17 /в тази част ТР не е загубило
сила/, когато в първата инстанция страната е била лишена от участие поради
непризоваване или при призоваване в нарушение на процесуалния ред, е налице
порок, обосноваващ обжалване на първоинстанционното решение, като допуснатите
процесуални нарушения могат да бъдат поправени от въззивния съд по искане на
заинтересованата страна. Ако не е била обезпечена възможността на ответника
надлежно да участва в първо-инстанционното производство, неговите
доказателствени и процесуални искания не биха били преклудирани и той би могъл
да упражни тези процесуални права с въззивната жалба и да ги релевира пред
въззивната инстанция- арг. чл.266, ал.3 ГПК. В случая не се установява да е
нарушено правото на участие на ответника в съдебния процес. Насроченото за 10.07.2018
г. о.с.з. е отложено за о.с.з. на 30.07.2018 г. при уважаване на молбата му по
чл.142, ал.2 ГПК, за което- съгласно чл.142, ал.3 ГПК, същият е следвало сам да
следи, а за посоченото последно о.с.з. не е постъпила по делото нито молба за
отлагането му на основанията по чл.142, ал.2 ГПК, нито молба с доказателствени
искания, насочени към изясняване на спора от фактическа и правна страна. В тази
връзка следва да се отбележи, че заявените от дружеството пред въззивния съд доказателствени
искания са оставени без уважение, тъй като неприемането на приложените към
жалбата писмени доказателства /по опис/ и несъбирането на гласни доказателства
/чрез разпит на един свидетел/ се дължи не на допуснато от СРС процесуално
нарушение, а на пасивно процесуално поведение на страната в първоинстанционното
производство, и тъй като със заявеното от въззивника искане за издаването на
съдебно удостоверение се цели събирането на доказателства, на които ГПК не
придава доказателствена стойност /протокол от проведено по друго дело съдебно
заседание няма доказателствено значение в частта относно свидетелските
показания на разпитан по това дело свидетел/.
Основателни
и доказани са и акцесорните искове на Я.К. по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344,
ал.1, т.3 КТ.
Тъй
като уволнението му, извършено с процесната уволнителна заповед от 12.01.2018
г., считано от 13.01.2018 г., е отменено като незаконно, а ищецът е работил към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор за
неопределен срок при ответника /обстоятелство,
което не се оспорва
от последния/,
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 15195/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
предпоставките за възстановяването му на
заеманата преди уволнението длъжност- “печатар” в “П.“ ООД, на основание
чл.344, ал.1, т.2 КТ, в случая са налице
Налице
са и изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за
присъждането на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 13.01.2018 г.- 13.07.2018
г. /6 месеца/, тъй като: уволнението на ищеца е признато за незаконно; налице е
подлежаща на обезщетяване вреда за работника, съизмеряваща се с пропуснатото
брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, през което е останал
без работа; налице е и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането
на ищеца без работа през претендирания 6- месечен период.
Липсва
основание за приемането на извод, че през процесния 6- месечен период ищецът
К. е получавал доходи по друго трудово правоотношение. Съобразно установената
от ВКС по реда на чл.290 ГПК съдебна практика в доказателствената тежест на
ответника е опровергаването на твърдяните от ищеца отрицателни факти- че е
останал без работа и не е реализирал трудови доходи през процесния период. В
случая от страна на работодателя- ответник не са ангажирани доказателства за
опровергаване на посочените по- горе твърдени от ищеца отрицателни факти /в
която връзка е направена и констатация по оригиналната му трудова книжка в
о.с.з. на 30.07.2018 г./, респ. за получавани от него доходи по друго трудово
правоотношение, поради което и на К. следва да бъде присъдено обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ в размер на 6 000 лв., определено на база полученото от него през
последния отработен месец преди уволнението брутно трудово възнаграждение от 1 000 лв. /чл.228 КТ/, за чийто
размер не е налице спор между страните.
Не подлежи на разглеждане по същество заявеното
от въззивника едва в проведеното от въззивния съд на 11.04.2019 г. о.с.з. възражение
за съдебно прихващане, тъй като е преклудирано /чл.133 ГПК/. Независимо, че е
получил указания за съдържанието на писмения отговор на исковата молба и за
последиците от неподаването му- чл.133 ГПК, ответникът не е въвел своевременно
в процеса правопогасяващо възражение срещу основателността на иска по чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ- чл.131, ал.2, т.4 ГПК, каквото е поддържаното
пред СГС възражение за съдебно прихващане, поради което и същото, като
несвързано със служебното приложение на закона, е преклудирано /чл.133 ГПК/. В
този смисъл е и даденото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК- т.4, разрешение, според което възраженията от
категорията на процесните се преклудират в срока за отговор на исковата молба
по чл.131 ГПК, доколкото по естеството си не могат да се основават на
нововъзникнали факти. Следва да се отбележи в тази връзка, че при действието на
ГПК- в сила от 1.03.2008 г., постановките на ТР № 1/ 2000
г. от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС, според
които е допустимо пред въззивния съд ответникът да си служи с нови защитни
средства като възражения срещу предявения иск, за да се избегне преклудирането
им от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, се считат за изгубили
действие и неприложими в настоящия случай /ТР № 1/ 9.12.2013 г. по тълк. дело №
1/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК/. След срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът има
право да навежда нови факти само при условията на чл.147 ГПК и чл.266, ал.2 ГПК,
като след този срок може да навежда само правни доводи, доколкото те не
подлежат на преклузия, и да прави възражения, основани на нови или новоузнати
факти. В случая възражението на ответника, релевирано след срока за отговор на
исковата молба, заявено едва в хода на въззивното производство, не е основано
на нови или новоузнати факти, поради което и като процесуално недопустимо не
подлежи на разглеждане от въззивния съд.
При
така изложените правни аргументи и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи по съществото на трудовия спор постановеното от СРС решение
като правилно следва изцяло да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи
да заплати на въззиваемия К. сумата 400 лв.- разноски за платено за въззивното
производство адв. възнаграждение.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 8.08.2018
г., постановено по гр.д.№ 14784/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 81
състав.
ОСЪЖДА „П.“ ООД- ****/ да заплати на Я.П.К. /ЕГН **********/ сумата 400 лв. /четиристотин лева/- разноски
за въззивното производство, на основание
чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.