№ 11335
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110169861 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявените от Г. А. Д. срещу „С. искове с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.23, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.55, ал.1, пр.I ЗЗД
относно обявяване на клауза на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № 734424/ 12.09.2022г. за нищожна поради противоречие със закона и
добрите нрави и осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 145, 41лв., представляваща платена без основание сума въз основа
на нищожна клауза, ведно със законната лихва от деня на депозиране на
исковата молба – 22.12.2022 г. до окончателното плащане. Твърди се, че
страните са сключили договор за потребителски кредит на 12.09.2022г., по
силата на който на ищеца му е предоставена от ответника сумата в размер на
500лв., която съгласно договора същият е следвало да върне на седмични
вноски, коио на брой са 11, а размерът на месечния лихвен процент не е
посочен. Твърди се, че на ищеца със сключването на договора му е начислена
неустойка в размер на 145, 41лв., тъй като не е предоставил в срок един от
двата вида обезпечение, уговорени в чл.5, ал.1 от Договора. Заявява се, че
договорът противоречи на Закона за потребителския кредит относно
формата, изиксванията за яснота и разбираемост, липса на метод за
изчисляване на ГПР. Твърди, че действителният размер на ГПР е много по-
висок от посочения в Договора, и че е над максимално предвидения размер
предвиден в ЗПК. Заявяват, че не е посочена договораната лихва, която
1
трябва да се плати. Твърди, че клаузата за неустойка противоречи както на
вътрешното аконодатлество, така и на вторичното право на ЕС, и че е налице
заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва
да е налице неизпълнение на изискването по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, или
заобикаляне на закона. Излагат се съображения за законосъобразност на
процесния договор за кредит, по подробно във връзка с ГПР и неустоечната
клауза. Не се оспорва сключеният между страните договор, както и
предоставянето на заемните средства. Претендират се разноски. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПК; 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 55, ал. 1, ЗЗД.
За уважаване на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже правния си интерес. В тежест на ответника е да докаже наличието
на валидно основание за получаване на процесната сума – валидност на
уговорената клауза за неустойка между страните по договор за заем.
Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право: че страните са сключили договор за
паричен заем №734424 на 12.09.2022г., по силата на който на ищеца му е
предоставена от ответника сумата в размер на 500лв., върне на седмични
вноски, които на брой са 11, че в договора за заем е уговорена в чл. 11
неустоечна клауза за дължима от ищеца на ответника неустойка в случай на
непредставяне на обезпечение в указан срок, както и че ищецът е заплатил на
ответника 145,41 лв. като неустойка въз основа на чл. 11 от договора.
С доклада съдът е указал на ответника да представи договор за
потребитеслки кредит и справка за извършени от ищеца плащания, като
2
изрично муе указал, че при неизпълнение на уакзанията, ще приеме за
доказани фактите, за които ответникът е създал пречки за доказването им. От
материалите по делото се установява, че Сити кеш ООД е получил
определението на съда с гореописаните указания и последици, като не е
изпълнил указанията в посочения срок.
В настоящия случай искането към съда е да се прогласи нищожността на
чл. 11, ал.1 от договора за кредит, който предвижда, че при непредоставяне
на обезпечение в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в
ОУ по договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 145,41 лв.
Съгласно чл. 5 от договора за кредит, кредитополучателят се задължава в
срок до три дни от сключване на договора да предостави на кредитора поне
едно от изброените обезпечения. Съдът намира, че уговорената в чл. 11 от
договора неустойка в размер на 145,41 лв. за непредоставяне на обезпечение е
в противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза. Функцията на
неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
(чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е
да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Процесната клауза за неустойка по чл. 11 от договора въвежда възникването
на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното
задължение (задължението за връщане на получения заем), а при
неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано
обезпечение, като размерът на неустойката е в размер на на почти 1/3 от
отпуснатия заем. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а
съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и
своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест
на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по
никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това
създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на
функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и
добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен
рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му,
3
кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва.
Предвидената в договора сума за неустойка обаче би го обогатила
неоснователно и е недължима на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. След
като законът изрично ограничава в чл. 9 от ЗЗД свободата на договарянето в
рамките на добрите нрави, следва и търговците, страните по сделките и съдът
да се съобразяват с тях. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла
на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. С оглед
относително самостоятелния характер на неустойката, обаче, същата не води
до нищожност и на клаузата за възнаградителна лихва. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за
неустойка за непредоставяне на обезщетение. Неоснователно е направеното
възражение от ответника, че неустойката не е претендирана от ищцата.
Между страните е налице обвързваща ги клауза в договора за заплащане на
4
неустойка, поради което ищцата има правен интерес да иска обявяването й за
недействителна. Поради изложеното искът за обявяване на клаузата за
нищожна е основателен и следва да бъде уважен.
Поради изложеното съдът намира, че клаузата на чл. 11 от договора е
нищожна и платената от ищеца сума в размер на 145,41 лв. по нея е е платена
без основание с оглед нищожността на клаузата, поради изложените по-горе
съображения.
Въз основа на гореописаните мотити съдът намира и двата предявени
иска за основателни и следва да ги уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 100 лв. за заплатена държавна такса и
400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото съдът намира за
основателно възражението на ответника за прекомерност въз основа на
липсата на фактическа и правна сложност по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен
от Г. А. Д., ЕГН ********** срещу „С., ЕИК ., за нищожна клаузата на
чл.11 от Договор за паричен заем №734424 на 12.09.2022г., сключен между
страните по делото,предвиждаща заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение в размер на 145,41 лв. поради противоречие с
добрите нрави, както и поради факта, че се явява неравноправна клауза.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД „С., ЕИК . да заплати на Г. А.
Д., ЕГН ********** сумата в размер на 145,41 лв., представляваща платена
без основание сума въз основа на нищожна клауза на чл. 11 от Договор за
паричен заем №734424 на 12.09.2022 г., ведно със законната лихва от
22.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С., ЕИК . да заплати на Г. А.
Д., ЕГН ********** сумата в размер на 500 лв., представляваща съдебни
разноски.
5
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6