РЕШЕНИЕ
№
гр.Варна, 2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – първи наказателен състав в публично заседание, проведено на
четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.М.
при
секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2426 по
описа за 2019год.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-0819-001339/15.04.2019г. на Началник Група към ОД МВР Варна,
Сектор ПП с което на Д.Л.Л. ***, ЕГН ********** е
наложена ГЛОБА в размер на 1000.00лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12/дванадесет/ месеца на осн. чл.174, ал.1 т.2 от ЗДП и ГЛОБА в размер
на 200.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на осн.
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба,
предявена от Д.Л.Л. ***, ЕГН **********, против НП
№19-0819-001339/15.04.2019г. на Началник Група към ОД МВР Варна, Сектор ПП с
което на Д.Л.Л. ***, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА
в размер на 1000.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12/дванадесет/ месеца на осн. чл.174, ал.1 т.2 от ЗДП и ГЛОБА в размер на
200.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на осн.
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът оспорва
констатациите в АУАН и НП. Твърди, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, като твърди, че в НП липсват мотиви. Оспорва нарушенията и описаната
фактическа обстановка.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се
явява, представлява се от процесуален представител, адв.Николова, която
поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП, като твърди за
допуснати процесуални нарушения, отделно прави искане и за намаляване размера
на наложените наказания по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП до предвидения в закона
минимум.
Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се
явява. Не изразява становище по жалбата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за
обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник Група към ОД МВР Варна, Сектор ПП.
След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата
му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 10.02.2019г. около 05.10часа, в гр.Варна,
въззивникът управлявал собственото си МПС - л.а. „Опел” с Рег.№ В
2230 НН. Движел се в по ул.”Поп Димитър”, в посока бул.“Трети март“. На бул.“Цар
Освободител“, непосредствено след отбивката за ул.“Поп Димитър“ спрял екип на
Сектор КАТ ПП Варна, който преди това възприел управлението на водача на опела
и начина му на движение по пътното платно, тъй като се движели след него.
Органите на полицията изпреварили автомобила на въззивника и спрели на така
описаното място, където му бил подаден сигнал за спиране със „стоп“ палка. След
като бил подаден сигнала за спиране, въззивника не изпълнил задължението си да
спре на същия сигнал възможно най в дясно на пътното платно, а завил на дясно в
кръстовището и продължил движението си. Поведението на въззивника станало
причина органите на полицията – св. М. и А.С. да последват автомобила на
въззивника. След като служебния автомобил тръгнал след автомобила на въззивника
бил подаден светлинен сигнал за спиране,
но и на него въззивника не реагирал адекватно, а продължил движението си.
Полицаите следвали автомобила на въззивника, като не го изпускали от поглед. На
ул.“Поп Димитър“ пред №16, въззивника спрял автомобила си и се опитал да го
напусне, но там до него спрели и полицаите, които му извършили проверка на
документите и проба за употреба на алкохол. Използваното за целта техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510“ отчело положителен резултат от 0.99промила,
поради което и на въззивника бил издаден Талон за изследване № 0023813. За
дадената за изследване в срок кръвна проба от въззивника е изготвен Протокол за
химическа експертиза №122/11.02.2019г, в който е установено наличие на алкохол
в кръвта на водача 1.06 промила.
В следствие на изложеното, на
въззивника е бил съставен АУАН № 245847/10.02.2019г. В обстоятелствената част
на Акта е отразена описаната вече по-горе фактическа обстановка.
Актосъставителят
квалифицирал нарушенията като такива по чл. 5 ал.3 т.1 и чл.103 от ЗДП.
Въззивника подписал и получил копие от АУАН, като не
направил канкретни възражения по акта, въпреки, че отбелязал, че има такива.
Въззивникът не е направил възражения срещу АУАН в предвидения за това срок.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимно
допълващи се и поради тази причина са кредитирани от съда изцяло.
Въз
основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление,
като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка
описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушенията и е наказал
Д.Л., налагайки му ГЛОБА в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, на осн. чл.174, ал.1 т.2 от ЗДП и ГЛОБА в размер на 200.00лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.1
т.4 от ЗДП.
Съдът счита, че административно наказателното производство,
образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно. При ангажиране на
отговорността на въззивника не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Както АУАН, така и НП отговарят на формалните законови изисквания, съставени са
от компетентни за това лица, правилно е била интерпретирана и възприета
фактическата обстановка, правилно са квалифицирани и допуснатите нарушения.
Съдът намира, че при издаването на НП, АНО не е допуснал
процесуални нарушения. Безспорно е, че на въпросната дата въззивника е
управлявал МПС, посочено какво е било то и къде е извършвано управлението,
както и времето и мястото на нарушението. Безспорно е, че въззивника е
изпробван за наличие на алкохол с техническо средство, като му е бил издаден талон за изследване на
кръвна проба. Водача е дал и кръвна проба за изследване. АНО правилно е приел,
че деянието се доказва от изготвената крърна проба, като е отчел и
концентрацията на алкохоло в кръвта установена от химическата експертиза и е
направил правна квалификация на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, като това
той е сторил в изпълнение на служебните си задължения по извършване контрол на
съставените актове преди издаване на НП. Съдът намира, че по никакъв начин не е
нарушено правото на защита на въззивника, като на същия безспорно е ясно, че е
санкциониран за управление на МПС, след употреба на алкохол и за това, че не е
спрял на подаден сигнал със „стоп“ палка по образец. Съдът намира, че на въззивника
безспорно следва да са познати нормите на ЗДП, тъй като същия е полагал изпит
върху този закон за да придобие правоспособност на водач на МПС от съответната
категория. Наказателното постановление
е мотивирано в достатъчна степен, за да бъде то разбираемо и достатъчно
конкретно, кой, защо и как следва да бъде наказан.
Съдът изцяло кредитира показанията на
разпитания в с.з като свидетел актосъставител. Същия установява, че лично той е
участвал при наблюдението на движението на автомобила на въззивника, заедно с
колегата си са решили, че следва да спрат за извършване на проверка водача на
автомобила, описва точно мястото, на което е било указано на въззивника да спре
с подаването на съответния сигнал със „стоп“ палка, описва и последващото поведение
на въззивника, който не е спрял на подадения сигнал, а се е опитал да осуети
проверката, като променя посоката си на движение и се е опитал по-късно да спре
и напусне автомобила с цел да осуети проверката на органети на полицията.
Свидетеля установява, че въззивника не е бил сам в автомобила, а на предната
дясна седалка се е намирала жена, но няма съмнения, кой е бил водача, тъй като
не е изпускал от поглед процесния автомобил и още преди да подаде сигнала със
„стоп“ палката е видял, че именно въззивника е управлявал автомобила.
Съдът намира, че размера на глобите и
срока на лишаването от правоуправление е правилно определен и е съобразен с
личността на дееца, неговата възраст и времето необходимо за поправяне и
превъзпитаване на нарушителя.
Действително по делото рипсва изрично
произнасяне от страна на АНО за наличието или липсата на основания за
приложението разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и квалифицирането на случая като
маловажен. Доколкото обаче воляна на АНО в тази насока може да бъде
недвусмислено изведена от издаденото НП и размер на наложените наказания, съдът
намира, че това само по себе си не е съществено процесуално нарушение, което да е и самостоятелно отменително
основание. Съдът също както и АНО смята, че настоящия случай не се отличава с
по-ниска степен на общественна опасност в сравнение с други такива случаи. Дори
напротив! Именно поради това и съдът намира, че поведението на въззивника е
било изключително общественно неприемливо. Въззивника не само е управлявал МПС
след употреба на алкохол, но не е изпълнил и задължението си да спре при
надлежно подаден сигнал от контролен орган на осветено място в гр.Варна, като
се е опитал да осуети и избегне проверка от контролните органи. Следва да се има предвид, че по делото липсват
каквито и да било доказателства, че на пътя, предвид ранния час към момента на
подаване на сигнала със стоп палката е имало и други автомобили освен
автомобила на въззивника.
Предвид изложеното съдът намира, че
направените възражения от страна на въззивника и процесуалния му представител
са неоснователни.
По горните съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: