Решение по дело №146/2023 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 97
Дата: 7 септември 2023 г.
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20237130700146
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 април 2023 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

          

гр. Ловеч, 07.09.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА

при секретаря Татяна Тотева, с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева адм. дело № 146/2023г., за да се  произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 19, ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража във вр. с чл. 211 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Административното дело е образувано по Жалба с вх. № 1126/19.04.2023г., подадена от Ц.М.Т. – старши инспектор, Директор на Медицински център към Затвора гр. Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. ****, против Заповед № Л-1157/22.03.2023г., издадена от главен комисар И.Й. – Главен директор на ГДИН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 204, т. 3 от ЗМВР на Ц.М.Т. – Директор на Медицински център към Затвора гр. Ловеч е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца. С жалбата е направено искане съдът да отмени изцяло Заповед № Л-1157/22.03.2023г., издадена от главен комисар И.Й. – Главен директор на ГДИН, като неправилна и незаконосъобразна. 

В съдебно заседание оспорващият Ц.М.Т., редовно призован, се явява лично и поддържа направеното с жалбата искане, като по същество излага подробни аргументи за незаконосъобразност и неправилност на оспорената заповед с искане същата да бъде отменена. Не се претендира заплащане на  разноски.

В съдебно заседание ответникът, не се явява лично и не се представлява. Представено е писмено становище по жалбата от старши  юрисконсулт Г.Г., която изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на оспорената заповед. За горното са изложени подробни аргументи. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената и приета като доказателство по делото Кадрова справка /л. 74/ жалбоподателят Ц.М.Т. е назначен на длъжност „Главен експерт завеждащ медицински център“ в Затвора гр. Ловеч, І-ва категория, със Заповед № ЛС-03-692/11.05.2004г. на Министъра на правосъдието, считано от 01.06.2004г. с присъдена категория „ІІ-ри младши ранг“. Със Заповед № ЛС-03-1356/13.12.2006г. на Министъра на правосъдието Ц.М.Т. е преназначен на длъжност „Директор на Медицински център“ в Затвора гр. Ловеч, І-ва категория.

Със Заповед № Л-125/11.01.2023г. на гл. комисар И.Й. – Главен директор на ГДИН е заповядано да се извърши проверка за изясняване на постъпили предварителни данни за допуснати дисциплинарни нарушения от старши инспектор Ц.М.Т. - Директор на Медицински център към Затвора гр. Ловеч, по повод данни от Доклад с рег. № 14314/21.12.2022г., като е назначена комисия, която да извърши проверката в състав: Председател: главен инспектор Р.Д.– началник на сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ при ГДИН и Членове: инспектор Е.Д.А. – юрисконсулт в сектор „Правно-нормативно обслужване“ към отдел „Правно административно обслужване“ при ГДИН и М.С. – главен експерт /здравен инспектор/ в сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ при ГДИН. Ц.М.Т. е бил запознат с посочената заповед на 26.01.2023 година.

На 13.03.2023г. на Ц.М.Т. е връчена Покана за даване на писмени обяснения рег. № 2663/07.03.2023г. във връзка с установени от комисията нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, за което съгласно чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – „системни маловажни нарушения на служебната дисциплина“ се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца. С тази покана на Ц.М.Т. е дадена възможност в срок от 3 дни да даде писмени обяснения, като посочи и доказателства, с които разполага, като са поставени три въпроса, на които Т. следва да даде отговор.

Представено е Писмено обяснение от Ц.М.Т. /л. 25/, в което същият е дал отговор на поставените към него три въпроса, коментирал е три от жалбите на лишени от свобода и е представил писмени доказателства.  

С Писмена справка рег. № 2283/22.02.2023г. /л. 33–42/ назначената комисия е уведомила Главния директор на ГДИН за резултата от извършената проверка, като е предложила за неизпълнение на преки служебни задължения, вменени с длъжностната характеристика за длъжност „Директор на медицински център“ в затвор ІІІ-І категория, което представлява нарушение на служебната дисциплина /чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните задължения“/ да бъде реализирана дисциплинарна отговорност спрямо старши инспектор д-р Ц.М.Т. - Директор на Медицински център към Затвора гр. Ловеч, І-ва категория, като на основание чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗМВР /системни маловажни нарушения на служебната дисциплина/ да му бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца. В писмената справка е посочено, че при определяне на вида и размера на наказанието комисията е взела под внимание тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

На 23.02.2023г. Ц.М.Т. се е запознал с писмената  справка и с приложената към нея дисциплинарна преписка /л. 42/.

Със Заповед № Л-1157/22.03.2023г., издадена от главен комисар И.Й. – Главен директор на ГДИН, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 204, т. 3 от ЗМВР на старши инспектор д-р Ц.М.Т. – Директор на Медицински център към Затвора гр. Ловеч е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца /л. 7-17/.  

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 211 от ЗМВР. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

           Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, Ловешки административен съд, пети състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:  

          Оспорената заповед е издадена от материално компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя.                Заповедта е издадена от главен комисар И.Й. – Главен директор на ГДИН, който съгласно чл. 13, ал. 1, т. 9 от ЗИНЗС има право да наказва служителите в главната дирекция и в териториалните й служби.  Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.

            Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа формално изброяване на всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания, подписана е от нейния издател.

          Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед от главен комисар И.Й. – Главен директор на ГДИН, а именно Заповед № Л-125/11.01.2023г., с която е назначена комисия като дисциплинарно разследващ орган (ДРО). Служителят е запознат със заповедта, с което е уведомен за започналото дисциплинарно производство. Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, ДНО е запознал жалбоподателя с изготвената писмена справка с предложение за наказание, както и със събраните по дисциплинарната преписка доказателства, като му е дал възможност да представи допълнителни писмени обяснения и/или възражения, т.е. предоставена е възможност на служителя да се защити (арг. чл. 207, ал. 8, т. 1 и ал. 10 от ЗМВР). На 23.02.2023г. Ц.М.Т. се е запознал с писмената справка и на 28.02.2023г. е депозирал писмено Обяснение до комисията, а именно Обяснение вх. № 3582/28.02.2023г. /л. 43-44/. Самият закон (чл. 205, ал. 3 от ЗМВР и чл. 34, ал. 1 от АПК) предоставя право на служителя да участва в производството и да преглежда документите по преписката, като липсват доказателства органът да е отказвал на оспорващия такова участие или предоставяне на документи. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване – 31.03.2023 година.

           Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при вътрешни или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В конкретният случай са налице 40 броя жалби, подадени от лишени от свобода в Затвора гр. Ловеч касаещи медицинското обслужване. От тези жалби, комисията /ДРО/ е приела, че основателни са 5 жалби. Първата жалба е тази, подадена от лишеният от свобода П.И.И.– Жалба вх. № Ж-956/01.09.2022г. по описа на ГДИН относно правото му да получи лекарства отвън. Както в оспорената заповед, така и в изготвената от дисциплинарната комисия писмена справка, е посочено, че в хода на проверката е било установено, че по предложение на д-р Ц.М.Т., на основание чл. 149, ал. 3 от ЗИНЗС, със Заповед № 2081/11.12.2018г. на Началника на Затвора гр. Ловеч е определен списък на лекарствата – 25 вида лекарствени средства, които лишените от свобода могат да получават по време на свиждане, да ползват и държат при себе си. Установено е, че в Затвора гр. Ловеч е била наложена практика, служителите от надзорно-охранителният състав /НОС/ да проверяват дали донесеното за конкретен лишен от свобода лекарство фигурира в списъка към Заповед № 2081/11.12.2018г. на Началника на Затвора гр. Ловеч, като по този начин се отнема възможността лишените от свобода да получат друго лекарство, дори и изписано по лекарско предписание. Направен е извод, че посочената Заповед № 2081/11.12.2018г. на Началника на Затвора гр. Ловеч противоречи на Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022г. на Министъра на правосъдието, с която е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. Комисията е решила, че по описания начин Ц.М.Т. е допуснал нарушение на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 62, ал. 3 от тази наредба получаването, съхраняването и разпределението на лекарствата се организират от директора на съответното лечебно заведение. Съдът не споделя така направеният извод и счита, че оспорващият Ц.М.Т. не следва да носи отговорност за издадена заповед от началника на Затвора гр. Ловеч, с която е утвърден списък на 25 вида лекарствени средства, които могат да получат лишените от свобода. В самата жалба на лишеният от свобода П.И. се прави оплакване към служителите от НОС, които отказват да допуснат медикаменти извън посочените такива в списъка. Не се съдържа оплакване към директора на медицинския център към Затвора гр. Ловеч. От приложените към преписката материали не се установява, че с някое свое действие, респ. бездействие, оспорващият Ц.М.Т. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от  Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Все пак съдът счита, че следва да бъде отчетено, че именно по предложение на Ц.М.Т., в качеството си на Директор на Медицински център към Затвора гр. Ловеч, е издадена Заповед № 2081/11.12.2018г. от Началника на Затвора гр. Ловеч.

          ДРО и ДНО са приели за основателен сигнал, подаден на горещия телефон на ГДИН от лишения от свобода Н.А.Н.с оплакване от медицинското обслужване в Медицинският център към Затвора гр. Ловеч и конкретно с необходимостта от диетично хранене, назначено лечение и превеждането на преглед от лекаря в Медицинския център. След извършеното разследване комисията не е установила данни за виновно поведение от страна на медицинските специалисти в Медицинският център при Затвора гр. Ловеч, тъй като видно от електронното досие на Н.А.Н.на същият са били извършени необходимите прегледи във връзка с оплакванията му от кървящи хемороиди и е назначено лечение с Детралекс таблетки, а впоследствие и с антихеморагична терапия с Дицинон – таблетки. Не са установени нарушения и относно назначеното лечение с Макситрол – капки по повод остър отит на дясно ухо. Относно необходимостта от диетичното хранене на лишения от свобода Н.А.Н., съдът счита, че изложените от ДНО аргументи в оспорената заповед са основателни. От представената медицинска документация се установява, че на Н.  е бил назначен хигиенно-диетичен режим при предишен престой в Затвора гр. Ловеч в периода от 12.09.2018г. до 19.03.2021 година. Този режим е бил прекратен с мотив, че диетата не се спазва от лишения от свобода. Правилно е отразеното в заповедта, че неспазването на хигиенно-диетичния режим, който е бил назначен, не е причина за прекратяването му. Диетичната храна се предоставя при наличие на медицински показания и се спира при оздравяване или писмено деклариран отказ на лишения от свобода. В конкретният случай не е налице нито такъв писмен отказ на Н.Н., нито са налице доказателства, че същият е оздравял. При последното постъпване на Н. в Затвора гр. Ловеч на 05.08.2022г. хигиенно-диетичния режим не е назначаван, като при нито един от извършените прегледи на Н. в Медицинския център не е отразено оплакване свързано с хронична чернодробна инфекция и необходимост от диетично хранене, въпреки наличната информация за минали заболявания „Хроничен хепатит тип С и Операция на вътрешни хемороиди“. Това несъмнено представлява пропуск на медицинските специалисти в Медицински център към Затвора гр. Ловеч.

          В оспорената Заповед № Л-1157/22.03.2023г., издадена от главен комисар И.Й. – Главен директор на ГДИН, е отразено, че след справка на регистрираните амбулаторни прегледи на лишеният от свобода Н.А.Н.за периода от 05.08.2022г. до 05.01.2023г. е установено, че същият е прегледан общо 10 пъти в медицинския център, като всичките 10 прегледа са регистрирани от младши експерт П.М.Й. – федшер в Медицинския център към Затвора гр. Ловеч. Нито един преглед през този времеви период не е извършен от д-р Ц.М.Т., в качеството му на медицински специалист – лекар. В заповедта е отразено също, че  „комисията допуска, че медицинските специалисти са натоварени с много дейности и отговорности и работата в Медицинския център не е разпределена пропорционално“. Посочено е също, че по-голямата част от жалбите на лишените от свобода са свързани с оплаквания от медицинското обслужване на фелдшерите, които основно извършват медицинските прегледи.

          Посочено е също, че нивото на хигиената в затвора, столовата на стопанството и хранителния блок е незадоволителна и има необходимост от извършване на неотложни ремонтни дейности, които са провеждани в момента на проверката. Посочено е и че със създаването на добра организация на надзорно-охранителната дейност ще се осигури ред в придвижването и престоя на записаните за преглед в Медицинския център по график лишени от свобода, което е от компетентността на началника на затвора. Отразено е също, че има пропуски по отношение на вписването на заключенията в книгата за контрол от дежурния главен надзирател, който разрешава консумацията на храната след проверка на вкусовите й качества, заложено в чл. 71, т. 2 от Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. ДНО е приел, че предвид, че здравният контрол в местата за лишаване от свобода се възлага на медицинските специалисти, които изпълняват задълженията си на здравни инспектори и с оглед Заповед № Л-1933/13.05.2022г. на главния директор на ГДИН, с която са дадени указания до началниците на териториалните служби да определят със заповед медицински специалист, който да изпълнява задълженията на здравен инспектор, който най-малко веднъж месечно да извършва системен здравен контрол, е извършена проверка на представени от Ц.М.Т. общо 8 броя констативни протоколи. Констатирано е, че въпреки установени при някои от проверките нередности и незадоволителна хигиена, са направени предписания, но не е указан срок за изпълнение на тези предписания – КП № 1/03.05.2022г.; КП № 95/11.10.2022г.; КП № 96/11.10.2022г.; КП № 148/21.12.2022г.; КП № 149/21.12.2022 година. Установено е също, че част от проверките са извършвани без присъствие на друго лице, както и че за месеците юни, септември и ноември 2022г. няма представени констативни протоколи и няма информация дали са извършвани проверки. В съдебно заседание оспорващият Ц.М.Т. заяви, че медицински федшер П.Й. е била натоварена с дейността по извършване на ежемесечни проверки и съставянето на съответните констативни протоколи от тези проверки и призна, че действително има пропуски в изготвянето на протоколите, но „все пак те не са здравни инспектори и не познават в детайли самата дейност“.

          Предвид резултатите от извършената проверка от ДРО, Главният директор на ГДИН е приел, че здравният контрол на територията на Затвора гр. Ловеч не е стриктно мониториран, формално е изпълнението на задълженията на здравните инспектори и има пропуски в осъществяването на дейността им. Приел е също, че Ц.М.Т., в качеството му на Директор на Медицински център към Затвора гр. Ловеч, не е организирал и контролирал осъществяването на дейностите по здравния контрол, които задължения са му вменени с т. 14 на Длъжностната характеристика – да организира и контролира осъществяването на дейностите по държавен здравен контрол. По този начин е констатирано и неизпълнение на т. 3 и т. 5 от Заповед № Л-1933/13.05.2022г. на Главния директор на ГДИН. Всички тези изводи съдът намира за съответни на приложените по преписката писмени доказателства и счита, че действително са налице нарушения на служебната дисциплина от страна на Ц.М.Т. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

          Съдът не приема единствено изложеното в заповедта, че оспорващият е извършил нарушение по чл. 62, ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода и намира заповедта в тази й част за незаконосъобразна и неправилна.

От приложените по преписката доказателства се установява, че  жалбоподателят е извършил вменените му нарушения на служебната дисциплина, като не е изпълнил в пълен обем преките си задължения, вменени му от длъжностната характеристика, а именно: Раздел V, т. 1; т. 6; т. 8 и т. 14, както и не е спазил нарежданията на главния директор на ГДИН по Заповед № Л-1933/13.05.2022г. по т. 3 и т. 5 от същата.  

За така извършените „системни маловажни нарушения на служебната дисциплина“ на оспорващия е наложено съответстващото му дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, като органът правилно е издирил и приложил относимата към случая разпоредба на чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Поведението на Ц.М.Т. представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание, поради което законосъобразно на служителя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца. Последното е съответно по вид на извършеното дисциплинарно нарушение и е в законовия минимум по чл. 199, ал. 2 от ЗМВР. Заповедта е съобразена и с разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Съдът счита, че при издаване на оспорената заповед е спазен принципът за съразмерност на наказанието, както и е спазена целта на закона, като заповедта е издадена след надлежно установяване на извършени системни маловажни нарушения на служебната дисциплина, при съобразяване с установената от закона цел, свързана с личната и генералната превенция при налагане на дисциплинарни наказания на служителите от ГДИН.  

Предвид изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, съобразена е с материално-правните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице основания за отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника – старши юрисконсулт Г.Г. и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно и чл. 143, ал. 3 от АПК, Ловешки административен съд, пети административен състав,

 

    Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна Жалба с вх. № 1126/19.04.2023г., подадена от Ц.М.Т. – старши инспектор, Директор на Медицински център към Затвора гр. Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. ****, против Заповед № Л-1157/22.03.2023г., издадена от главен комисар И.Й. – Главен директор на ГДИН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 204, т. 3 от ЗМВР на Ц.М.Т. – Директор на Медицински център към Затвора гр. Ловеч е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА Ц.М.Т. с адрес: *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, сумата 100.00 – сто лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                                 Административен съдия: