МОТИВИ
към присъда № 11/24.06.2020 г.
по НОХД №238/2019 г.
по описа на ПРС
Производството е образувано по внесен обвинителен акт на
Районна прокуратура-гр.Поморие по досъдебно производство №320ЗМ 236/2018 г. по
описа на РУ МВР Поморие ,с който е повдигнато обвинение срещу И.В.И., роден на ***г***,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, работи като
автомонтьор в Община Несебър, живущ ***, ЕГН ********** за това, че на 23.05.2018г., около 23.04 часа,
в гр. Поморие, общ. Поморие, бул. „П.К.Яворов", до заведение „24"
/Двадесет и четири/, при управление на МПС - лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Голф 4", с per. № ...., е извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - движил се с несъобразена скорост в населената
градска част, не спрял на знак „Стоп" на Т-образно кръстовище, навлязъл в
завоя със скорост 55 /петдесет и пет/ км/ч, ударил пешеходеца Д.Ц.Д. *** и му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, смачкал уличен железен парапет и се ударил в
крайпътно дърво, след което се опитал да премести повредения автомобил преди
пристигане на полицейските служители, държал се агресивно и неадекватно като
казал - "Къде е този удареният да го довърша", което е престъпление
по чл.325, ал.3, вр. с ал.1, вр.
с чл.23, ал.1 от НК. Със същият обвинителен акт срещу подсъдимият И. е
повдигнато и обвинение за това, че на 23.05.2018г., около 23.04 часа, в гр.
Поморие, общ. Поморие, бул. „П.К.Яворов", до заведение „24" /Двадесет
и четири/, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген",
модел „Голф 4", с peг. № ...., с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,24 /едно цяло и двадесет и четири/
на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №
227/25.05.2018г. на БНТЛ при ОД МВР гр. Бургас, съгласно изискванията на
Наредба № 1/19.06.2017 г. на МЗ, МВР, МПр, за реда за
установяване употребата на алкохол и/или друго наркотични вещества или техните
налози, което е престъпление по чл.343б,
ал.1 НК.
Прокурорът пледира за признаване на подсъдимия за виновен в извършване на престъпленята, за които е подвдигнато
обвинение, а именно по чл.343б, ал.1 НК и по чл.325, ал.3, вр. с ал.1от НК. Пледира за налагане на наказание една година лишаване
от свобода, изтърпяването, на което да се отложи за изпитателен срок от три
години на основание чл.66, ал.1 от НК и лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години. За престъплението по
чл.325, ал.3, вр. с ал.1от НК пледира да се наложи наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването, на което
да се отложи за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Излага излага становище, че на основание чл.23 от НК, следва да се
определи едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, изтърпяването
,на което да се отложи за изпитателен срок от три години на основание
чл.66,ал.1 от НК, към което да се присъедини наказанието лишаване от права.
Подсъдимият се явява в с.з. лично и
със защитник адв.В.А.
от БАК. Не се признава за виновен. Възползва
се от правото си да не дава обяснения. Моли за оправдателна присъда .
Защитникът на подсъдимия пледира за признаване на подсъдимия за невинен и
постановяване на оправдателна присъда, като сочи, че при вземането на кръв за
изследване от подсъдимия са допуснати нарушения на Наредба №1/2017 г.
регламентираща реда за установяване наличието на алкохол в кръвта, поради което
обвинението за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК не е
доказано по несъмнен начин, а по
обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.3, вр. с
ал.1от НК излага теза, че не е доказано осъществяването на елементите на този
състав от обективна и субективна страна.
След като изслуша страните и се запозна с материалите по
делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при
което прие от фактическа страна следното: На 23.05.2018 г. около 23.00 ч. в гр.Поморие, подсъдимият Илиян И. с
управлявания от него автомобил марка „Фолксваген Голф 4“ рег, в който на предна
дясна седалка се возела приятелката му св.Н. се придвижвал от кв.“Свобода“ в посока към заведението „Бамбуда“. При
преминаването по ул.“Сан Стефано“, на кръстовището
между тази улица и бул.“П.К.Яворов“,
подсъдимият не спрял на поставения преди началото на кръстовището знак „
Б2“-„Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и тъй като според
заключението на извършената съдебна авто техническа
експертиза се движел със скорост около 55 км/ч, при скорост от 24 км/ч даваща
възможност за изпълнение на маневрата без занасяне, не успял да изпълни
предприетата от движение маневра завой наляво по бул.“П.К.Яворов“ в посока
пристанището, а вместо това автомобилът продължил да се движи направо, при
което се ударил в метален парапет отделящ тротоара от пътното платно, след
което се ударил в дърво. По същото време на пътното платно на бул.“П.К.Яворов“
се намирал св.Д., който като видял идващия към него автомобил тръгнал да
прескача металния парапет отделящ тротоара от пътното платно, но бил ударен от
автомобила, малко преди последният да се спре в дървото. От автомобила слезли подс.И. и возещата се на предна дясна седалка св.Н., която
влязла в намиращия се в непосредствена близост до местопроизшествието ресторант
„24“ за да си вземе салфетка, с която да избърше текналата от носа и кръв. На
местопроизшествието пристигнал и св. М.Д., който се движел с автомобила си
малко след подсъдимия и с автомобила си
се опитал неуспешно да изтегли с въже автомобила на подсъдимия обратно на
пътното платно. Междувременно Св.Д., който паднал на земята след удара на
автомобила, се съвзел от случилото му се
и след като се изправил седнал на външна маса на ресторант „24“ , където
изчакал линейка, която го откарала в ЦСМП за преглед. Като се качвал в
линейката при него дошъл подсъдимият, с когото се познавали и му се извинил.
Св.Д. е категоричен, че подсъдимият не се е държал агресивно с него. На
местопроизшествието пристигнали и свидетелите В.И. и Н.Н.-***,
които запазили местопроизшествието. Св.И. изпробвал подсъдимия за алкохол с
техническо средство, което отчело 1,63 промила. Подсъдимият според свидетелите И.
и Н. бил превъзбуден и твърдял, че няма ударен
пешеходец, но според свидетелите не е бил агресивен към никой от присъстващите,
нито е отправял обидни думи към някого.
Свидетелите Н. и И. придружили подсъдимия до ЦСМП-Поморие, където в
тяхно присъствие св.К. му взел кръв за химически анализ. Кръвта била поставена в две епруветки с
вместимост 5 кубика, които св.К. запечатал в плик и предал на св.К.-***, който
също присъствал на вземането на пробите, които след това поставил в хладилна
чанта и отнесъл в РУ-Поморие за изпращане за химически анализ, а оттам ги взел
св.С.-***, който ги занесъл за анализ в БНТЛ гр.Бургас. Видно от заключението
на извършената съдебно-химическа експертиза, в изследваната проба кръв взета от
Илиян В.И. се доказало съдържание на етилов алкохол в количество 1,24 промила.
В кръвната проба взета от пострадалия при извършената съдебно-химическа
експертиза не е установено наличие на етилов алкохол. От заключението на
извършената авто техническа експертиза се установява,
че причина за настъпилото ПТП е поради движение и навлизане на управлявания от
подсъдимия автомобил с несъобразена скорост от 55 км/ч в кръстовището, а
скоростта, с която е могъл да премине през завоя без поднасяне е била 24 км/ч. От справката за съдимост на подсъдимия е
видно, че същият е неосъждан.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
По
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.325, ал.3, вр.
с ал.1 от НК: Съдът намира, че в случая от доказателствата по
делото не се установява от обективна и субективна страна наличието на елементите
от състава на престъплението по чл.325, ал.3, вр. с
ал.1 от НК, което включва в себе си действия, които са непристойни и
несъвместими с приетите от обществото норми за поведение, които действия грубо
нарушават обществения ред и следва да обективират
явно неуважение към обществото, като в случая тези действия включително
примерно изброените в ППВС№ 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. , следва да са извършени при управление на МПС.
Тези действия е невъзможно да се изброят изчерпателно и следва да се преценят
за всеки случай според конкретните
обстоятелства , но по смисъла на ал.3, най-често
тези действия е възможно да се изразяват в употреба на нецензурни думи и/или
жестове към други участници в движението или създаване на пречки за движението
им извършени по начин да е възможно да се възприемат от неограничен брой
субекти и изразяващ явно неуважение към обществото. Може да се изразяват и в демонстративно,
целенасочено изпълнение на фигури с автомобила, свързани със загуба на сцепление
и превъртане на колелата, влияещо на потеглянето, праволинейното движение или
спирането на автомобила или целенасочени резки ускорения на автомобила до
скорости несъобразени с пътните условия или ограничението на скоростта, самостоятелно
или в съревнование с друг автомобил на път предназначен за обществено ползване
или друго обществено място, необезопасено и/или непредназначено за това, в
присъствието на множество хора или при възможността да станат достояние на
неограничен брой субекти, които действия са нежелани и потенциално опасни за
присъстващите и поради това ги скандализират. В конкретния случай от
доказателствата по делото не се установяват непристойни действия извършени от
подсъдимия, при управление на МПС, които грубо нарушават обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото, а се установява единствено несъобразяване
на скоростта на движение на управляваното от подсъдимия МПС с обстоятелствата
по чл.20 от ЗДвП, което е довело до процесното ПТП, от което са настъпили несъставомерни имуществени вреди и лека телесна повреда за
св.Д.. Не се установява по безспорен начин твърдяното в обвинителния акт
поведение на подсъдимия след ПТП и излизането му от автомобила, а именно не се
установява подсъдимият да е отправял закани по отношение на св.Д. с думите "Къде е този удареният да го
довърша", а напротив в тази насока се установява от
показанията на самия свидетел, че той се е познавал с подсъдимия, който му се
извинил за случилото се и е категоричен, че към него не са отправяни закани от
подсъдимия. От показанията на останалите разпитани по делото свидетели също не
се установява подсъдимият да се е заканвал и да е проявявал агресия към някой
от присъстващите. Свидетелите Н. и И. действително сочат, че подсъдимият е бил превъзбуден и говорел на висок глас, но според тях не се е
държал агресивно, нито са чули да отправя посочената по горе закана към
пострадалия. Това емоционално състояние на подсъдимия е напълно обяснимо с оглед
претърпяното ПТП и в никакъв случай не може да се квалифицира като нарушение на
обществения ред и демонстрация на явно неуважение към обществото. Поради това и съдът прие, че подсъдимият не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.325, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение, поради което го признава за невинен и го оправдава по
това обвинение.
По повдигнатото обвинение за престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК:
От обективна страна на 23.05.2018г., около 23.04 часа,
в гр. Поморие, общ. Поморие, бул. „П.К.Яворов", до заведение „24"
/Двадесет и четири/, подс. И.И.
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген",
модел „Голф 4", с peг. № ...., с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,24 /едно
цяло и двадесет и четири/ на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за
химическа експертиза № 227/25.05.2018г. на БНТЛ при ОД МВР гр. Бургас, съгласно
изискванията на Наредба № 1/19.06.2017 г. на МЗ, МВР, МПр,
за реда за установяване употребата на алкохол и/или друго наркотични вещества
или техните налози. От субективна страна подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, като е съзнавал, че е употребил алкохол и въпреки това съзнателно
е привел в движение лекия автомобил, създавайки по този
начин опасност за живота и здравето
на другите участници в движението по пътищата, поради което съдът прие, че подсъмият
е действал при форма на вината пряк умисъл. Така съдът прие, че
подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, за извършване, на което следва да бъде
признат за виновен. За това престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба от 200 до 1000 лв., а в чл.343 г. от НК е
предвидено в случаите на извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство.
За да определи размера на наказанието, съдът съобразно с
разпоредбата на чл.54 от НК прие като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и младата
му възраст, както и липсата на установени по делото общественоопасни
прояви извършени от подсъдимия в предходен период. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме допуснатото
ПТП. При това положение размерът на наказанието следва да се определи при
превес на смекчаващи вината обстоятелства към минимума предвиден в закона, за
лишаването от свобода, а именно една година лишаване от свобода и глоба триста
лева, което е незначително над минималния предвиден за глобата размер. Предвид
това, че подс.И. е млад човек, който е в началото на
житейския си път, с чисто съдебно минало и трудово зает, съдът намира, че за неговото
поправяне не е необходимо да търпи ефективно наложеното му наказание лишаване
от свобода, а целите на наказанието по чл.36 от НК в случая с този подсъдим и
най-вече за неговото поправяне могат да се постигнат с отлагане изпълнение на
наложеното наказание за изпитателен срок от три години, през което време на
подсъдимия да се даде възможност да коригира поведението си и да го приведе в
съответствие с общоприетите правила за поведение в обществото насочени към
спазване на закона и добрите нрави. Предвид признаването на подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК следва на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал1, т.7 от НК да му се наложи и лишаване на от право да управлява моторно
превозно средство за срок от две години
и три месеца, като от този срок следва да се приспадне на основание чл.59, ал.4 от НК, времето през
което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от
23.05.2018г.
Що се отнася до възраженията на защитата, че
концентрацията на алкохола в кръвта на подсъдимия не е установена съгласно
изискванията на Наредба № 1/19.06.2017 г. на МЗ, МВР, МПр,
за реда за установяване употребата на алкохол и/или друго наркотични вещества
или техните налози и са допуснати нарушения при
установения ред касаещи количеството кръв, което е следвало да се вземе, както
и са допуснати нарушения във връзка с идентификацията на взетите проби като
същите не били запечатани с предвидените в наредбата стикери с номера, които да
удостоверят, че взетите проби са именно от подсъдимия, съдът прие следното: В
случая се установява, че при вземане на пробите същите са взети от компетентно
лице съгласно чл.12, ал.1 от Наредба, а именно св.К.- медицински фелдшер в ЦСМП
Поморие, установена е самоличността на подсъдимия преди извършване на
изследването и при явяването му за изследване са попълнени в медицинския журнал обстоятелствата
предвидени в чл.13 от Наредбата. Пробовземането е осъществено по начина предвиден в
наредбата в съответните вакуумни епруветки, като количеството кръв е било
напълно достатъчно за извършване на достоверно лабораторно изследване, което се
потвърждава при изслушването в с.з.
на вещото лице провело изследване
на пробите и изготвило съдебно химическата експертиза. Поради това съдът
намира, че е спазен редът за установяване алкохол в кръвта съгласно Наредбата и
не са налице такива нарушения, които да опорочат резултатите от изследването на
кръвта на подсъдимия, като въведат съмнения за тяхната достоверност. Напротив
от доказателствата по делото по безспорен начин се установява концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия, а именно 1,24 на хиляда, въз основа, на което и
подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1
от НК.
Предвид
признаването му за виновен, подсъдимият следва на основание чл.189, ал.3 от НПК
да заплати разноските по делото в полза на държавата направените по делото разноски в
общ размер на 1425,83лв., от които платими по сметка на ОДМВР – гр.Бургас
сумата 1305,83лв., а по сметка на Районен съд гр.Поморие сумата 120 лв. .
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: