№ 342
гр. Варна, 11.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600194 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.
Жалбоподател-подсъдим М. И. Р., редовно призован, води се от
органите на РД „Охрана“ Варна, явява се лично и с адв.М. П. Н. от АК –
ВАРНА, служебен защитник от преди.
Подсъдимият Я. И. Р., редовно призован, явява се лично и с адв.Д. Ц. П.
от АК – ВАРНА, служебен защитник от преди.
Жалбоподатели-частни обвинители-граждански ищци:
Н. Ж. Ж. и И. Ж. Ж., редовно призовани, не се явяват, представляват се
от повереника си адв.Т. Р. от АК – СОФИЯ, упълномощен от преди.
С. Ж. Ж., редовно призована, явява се лично, не се представлява.
Свидетелят С. С. С., редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице пречки по даване ход на
делото, поради което моля да се даде ход на същото. Нямам искания за отвод
на състава на съда. Считам, че с оглед изясняване на обективната истина е
необходимо да се изясни въпроса относно това дали пострадалия е изпитвал
преди смъртта болки и страдания и в този смисъл поддържам искането на
адв.М. направено в допълнението към жалбата за назначаване на такава
експертиза.
АДВ.Р.: Считам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото. Поддържам си искането, което отправи колегата с допълнението към
1
въззивната жалба, тъй като считам, че в хода на ДП, а и в
първоинстанционното такова има една голяма доказателствена празнота, и с
оглед спазването на принципи и основи в наказателния процес а именно
разкриване на обективната истина, доколкото прокуратурата е повдигнала
обвинение за убийство по особено мъчителен начин, то този квалифициращ
състав по никакъв начин не е бил изследван чисто медицински и по експертен
начин и считам, че тази пълнота трябва да бъде изяснена, тъй като в крайна
сметка не е ясно пострадалия човек изпитвал ли е особени болки и страдания
преди смъртта в интензитет, който да е в субективните елементи на особено
мъчителния начин, така, че моля да се допусне тази експертиза, допълнителна
такава към вече изготвената СМЕ. От името на ч.о .Н. Ж. не поддържам
направеното искане за отвод на този състав.
АДВ.Н.: Уважаеми Апелативни съдии, няма пречки за даване ход на
делото, няма да правя искане за отводи, поддържам предявената от нас
въззивна жалба. По отношение на искането за СМЕ направено с допълнението
към въззивната жалба от пострадалите лица, моля да не уважавате същото,
доколкото в предходни с.з. когато изслушвахме медицинските експерти, един
от тях отговори на въпрос на съда точно относно болките и беше обяснено, че
това е много индивидуално усещане за всеки един човек и считам, че с
експертизата няма как да бъде отговорено на този въпрос.
АДВ.П.: Уважаеми Апелативни съдии, няма пречки по даване ход на
делото, поради което моля да се даде ход на същото. Във връзка с искането за
допълнителна СМЕ считам, че този въпрос е изследван в предходното гледане
на делото пред ВОС. Там се явиха в.л., които дадоха показания относно
болките и страданията, които е изпитвал пострадалия по време на инцидента.
В тази връзка моля да не се уважава искането за допускане на СМЕ.
ПОДС. М. Р.: Да се гледа делото.
ПОДС.Я. Р.: Да се гледа делото.
Ч.О.Ж.: Нямам адвокат, да се гледа делото без адвокат. Отказвам се от
адв.К..
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
ДАВА СЕ ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля.
СВИД.С. С. С. - 64 годишен, женен, неосъждан, без родство.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, за даване на
2
неверни показания. Същият обещава да говори истината.
На въпроси на адв.Н.:
Свид.С.: Познавам М. Р.. Ж.Ж. също го познавам.
Въпрос: Знаете ли нещо за инцидента който е станал с Ж.Г. през август
месец 2022 г.?
Свид.С.: Сутринта научих. Аз бях през деня при Я. Р. и приказваме да
му купим една кола. Намерихме му една кола в с.Венелин. Търсихме му кола
по телефона. Намерихме една кола, но беше неделя и човека каза да отидем в
понеделник, да я прехвърли и тогава да я вземем. През това време като си
приказвахме дойде М. и аз си заминах в къщи. Повече не съм видял какво са
казали, какво направиха, сутринта чувам, че е станала белята.
На въпроси на съда:
Свид.С.: В дома на Я. Р. бях след обяд към 4 часа някъде. Я. не мога да
кажа как беше облечен. М. като дойде и влезе в двора, аз излязох и повече не
ги видях. С него не съм провел разговор. Не ми направи впечатление как е
облечен. Той дойде, и аз излязох и си заминах в къщи. Сутринта чувам, че е
станала белята. Даже не съм ходил на центъра като е станала белята, не съм
бил там.
На въпроси на адв. Н.: Чухте ли нещо от двамата братя Р.и дали са
имали някакви проблеми със Ж.?
Свид.С.: Ние с Я. Р. приказвахме за кола. Просто за такива работи не
сме приказвали, че са имали такива работи. Търсили сме кола, намерихме
колата и ни казаха в понеделник, но като дойде М., той влезе в двора в тях, и
аз си тръгнах. Ние много близо живеем и аз съм болен. И сутринта чувам, че
са направили белята. Не съм видял дали М. имаше нож в себе си. Аз излязох
веднага.
На въпроси на подс. М. Р.: Той ме видя, вътре в къщата беше. Той лъже
сега. Имам въпроси. Той беше в центъра като се биехме.
Свид.С.: Мен не са ме викали. Аз не съм слизал надолу, сутринта чувам
че са направили белята. Аз съм болен и той ме знае, че съм болен.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същия
беше освободен.
По направеното искане за допускане на допълнителна съдебно
медицинска експертиза, съдът счита, че не е необходима за правилното
решаване на въпросите по делото, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Р. за допускане на
допълнителна СМЕ.
ДОКЛАДВАТ се постъпилите във въззивното производство документи -
експертно решение, писмо от директора на у-ще „Кирил и Методий“, две
3
характеристики, писмо от кмета на с.Градинарово.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
АДВ.Н.: Да се приемат.
АДВ.П.: Да се приемат.
АДВ.Р.: Да се приемат.
Съдът намира, че всички документи са относими по делото, поради
което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото:
експертно решение № 176 от 14.09.2022 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света АНА“
Варна; писмо изх.№ 113/24.06.2024 г. от директора на ОУ „Св.Св.Кирил и
Методий“; характеристика с изх.№ 28 от 28.06.2024 г. за подсъдимия М. Р.,
изготвена от кмета на с.Градинарово; характеристика с изх.№ 29 от 28.06.2024
г. за подсъдимия Я. Р., изготвена от кмета на с.Градинарово и писмо № 35 от
17.09.2024 г. за предоставена информация относно лицата И. Ж., Б.К. и С.К. от
кмета на с.Градинарово.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания. Моля да се
приключи.
АДВ.Р.: Моля да допуснете двама свидетели при режим на довеждане
във връзка с гражданските искове и неимуществените вреди, които моите
доверителки са претърпели вследствие на престъплението. Свидетелите ги
водим в днешното с.з. и са пред залата.
АДВ.Н.: Моля да се приключи съдебното следствие. По отношение на
направеното искане за разпит на свидетели се противопоставям.
АДВ.П.: Нямаме други искания, а по отношение на направеното от
адв.Р. искане предоставям на съда.
Ч.О.Ж.: Да се приключи делото.
По направеното доказателствено искане от адв.Р. съдът счита, че същото
следва да бъде уважено, тъй като е в пряка връзка с отправеното с въззивната
жалба искане за присъждане на обезщетенията в пълен размер, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит като свидетели Г.Ж. Г. и Б.Ж. Г..
Пристъпи се към разпит на свидетелите.
СВИД. Г.Ж. Г. - 58 год., с установена по делото самоличност, брат на
пострадалия Ж.Г.. Запознат с наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК
за даване на неверни показания, и с правата по чл.121 от НПК. Същият
обещава да говори истината.
4
На въпроси на адв.Р.: Какви бяха отношенията между брат Ви и И. и
Н.?
Свид.Г.Г.: В добри отношения бяха, като към баща и дъщеря. Нямаха
конфликти, грижовен баща. Той работеше, изкарваше си прехраната, не беше
зависим дори и от тях. Тежко им беше като разбраха за убийството. Как може
да бъде една дъщеря да загуби баща си, още дори не може да се съвземе. Към
днешна дата се държи и иска справедливост и да се докаже кой е виновника.
На въпроси на адв.Н.: Приживе брат Ви помагал ли е на дъщерите си?
Свид.Г.Г.: Те си работят, дъщерите му си изкарват прехраната, може би
тя му даваше пари, но всеки си има семейство.
Страните заявиха че нямат повече въпроси към свидетеля и същият
беше освободен.
СВИД. Б.Ж. Г. – 54 год. с установена по делото самоличност, брат на
пострадалия Ж.Г.. Запознат с наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК
за даване на неверни показания, и с правата по чл.121 от НПК. Същият
обещава да говори истината.
На въпроси на адв.Р.:
Свид.Б.Г.: Ж. ми е брат. Отношенията между него и Н. и И. бяха добри.
Добър човек беше, не правеше никакви лоши неща. Те живеят в града. Н. и И.
приеха това нещо с малко по такива чувства, той им е бил баща все пак. Към
днешна дата вече се стабилизираха малко. Н. и И. бяха близки с баща си, нали
все пак са му деца. Те бяха в добри отношения, разбираха се. В по-голям
процент си живееха в града.
На въпроси на адв.Н.: Често ли се виждаше Ж. с дъщерите се?
Свид.Б.Г.: В по-голям процент едната живееше на село, а после тя се
ожени, другата и тя си живееше на село, но после отиде в чужбина да работи и
там си живее. Дали той е помагал на дъщерите си не мога да кажа, по скоро те
му помагаха. Той си работеше.
Страните заявиха че нямат повече въпроси към свидетеля и същият
беше освободен.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се приключи съдебното следствие. Делото е
изяснено от фактическа и правна страна.
АДВ.Н.: Моля да се приключи съдебното следствие. Делото е изяснено
от фактическа и правна страна.
АДВ.П.: Моля да се приключи съдебното следствие. Делото е изяснено
от фактическа и правна страна.
АДВ.Р.: Моля да се приключи съдебното следствие. Делото е изяснено
от фактическа и правна страна.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено поради изчерпване на доказателствените
дейности, и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от НПК съдът пристъпи към
5
изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии поддържам изцяло
протеста на ВОП по изложените в него и в допълнителните съображения
аргументи. Считам, че наличните по делото доказателства сочат на извършено
убийство от двамата братя, като подс.Я. Р. действително е улеснил
извършването на деянието, като двамата предварително са се договорили да
накажат пострадалия. Действията на подс.Я. Р. се изразяват в първоначално
склоняване на пострадалия, като това е станало в близост до сградата на
училището чрез преследването на пострадалия Г., хвърляне от подсъдимия по
пострадалия на сапа от брадва, който той е носел, продължаване на гонитбата
до събарянето му на земята. Действията му не са свършили до тук, а са
продължили като Я. е пристиснал Ж. на земята и е започнал да нанася удари с
юмруци в областта на главата. Това той е правел докато брат му М. Р.
пристигнал до тях след което е нанесъл два удара с нож в предната лява
половина на гръдния кош.
Апелативна прокуратура изцяло възприема становището на повереника
на частните обвинители, че действията на подсъдимия Я. Р. изцяло покриват
признаците на съучастническа престъпна дейност до убийство, при това под
формата на извършителство, но в случая липсва повдигнато обвинение за
такова деяние. Затова аз моля съда да признае подс.Я. Р. за виновен по
повдигнатото му обвинение, макар и за по-леката форма на съучастие, каквото
е помагачеството. Деянието е извършено пред множество свидетели. Всяко
действие на подсъдимите е било възприето от тях.
Така напр. свид.Д. К., който е зареждал магазина на съпругата си бил до
друг обект – стоки за кебапчета, и заявил, че видял Я. и М. да гонят Ж., Я.
хвърлил сапа, като е искал да го замери, Ж. кривнал и не можал да го улучи,
сапа паднал на земята, пострадалия кривнал към оградата на училището, Я. го
настигнал като първия паднал на земята.
Свидетелят Орлин Т.ов в хода на първоинстанционното производство е
заявил, че е видял Ж. да бяга, след него Я. хвърлил кол, като пострадалия се
обърнал да го вземе и в този момент Я. го ударил с ритник с кубинка,
вследствие на което пострадалия паднал на земята, след което дошъл и М., но
не видял дали го удря с нож.
Свид.Галин П., който е зет на пострадалия също в хода на
първоинстанционното производство е заявил, че Я. хвърлил сопата, ударил
Ж., който е паднал, след което М. се приближил и започнал да го дупчи с
ножа.
Моля да обърнете внимание и на показанията на свидетеля Ангел
Сашев, който е заявил, че е видял двамата братя да гонят Ж., той се опънал на
тротоара и таман щял да падне и единия го бутнал със сила. Свидетелят не
знае имената на двамата братя, но в залата е посочил подс.Я. за който е казал,
че е бутнал Ж. и той е паднал на земята.
6
Считам, че от съвкупния анализ на доказателствената съвкупност
категорично налага извод за съпричастност и на подс.Я. Р. към
престъплението, за което е предаден на съд.
По отношение на подс.М. Р. също поддържам искането на ВОП и
преквалификация на деянието в по-тежко наказуемото и за което е предаден
на съд с оглед събраните по делото доказателства, с оглед заключението и на
СМЕ съгласно която загубата на съзнание е настъпила в рамките на минути и
имало е и агонален период, и по време на този агонален период пострадалият
е изпитвал страдание предвид този излив на кръв в организма му, и няма как
да не бъде прието, че убийството е извършено по особено мъчителен начин.
В този смисъл моля да отмените първоинстанционната присъда и да
признаете двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения, съответно за М.
Р. по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл.115 и чл.20, ал.2 НК, и за Я. Р. като помагач,
съответно по чл.20, ал.4 от НК. В този смисъл моля за Вашето произнасяне.
АДВ.Р.: Уважаеми Апелативни съдии, от името на моите доверители
моля да приемете, че са налице законовите основания, които колегата е
изложил в своята въззивна жалба, както и в допълнението към нея. Считам, че
присъдата на ВОС в частта, в който подс.М. Р. е признат за виновен е явно
несправедлива и неправилна, доколкото не е приложен материалния закон по
отношение на оправдателната част на присъдата. Тя е изцяло
незаконосъобразна, неправилна и необоснована, тъй като считам, че ВОС
въпреки, че от всички събрани доказателства по делото, а именно
множеството свидетели, изготвени експертизи принципно правилно е извел
една фактическа обстановка, но на базата на нея не е направил правилните
правни изводи при правилното приложение на материалния закон. По делото
безспорно е доказано, че двамата братя на процесната дата съвсем
целенасочено са се подготвили за това брутално престъпление, единия е носил
сап, другия нож, умишлено са сложили макар, че за сезона не са характерни
тези дрехи, с които може да работят познати да прикрият някакви техни
травми, съвсем умишлено в центъра на селото са догонили пострадалото лице
и най-безпардонно и хладнокръвно оправданото лице мятайки сапа го е
повалил и след това нанесъл множество удари, докато неговия брат вече с нож
нанася два удара.
Тези факти водят до единствения и категоричен извод, че оправданото
лице е минимум съучастник под формата на помагач. Това е човек, който
улеснява извършителя в това, и аз по-голямо улесняване от това да спънеш
някой на земята и да му нанасяш удари не мога да си представя. Ще Ви
помоля с Вашия съдебен акт да прецените дали не става на въпрос за
съучастник под формата на съизвършителство. Вярно е, че прокуратурата
такова обвинение не предявила още на ДП, но има много богата съдебна
практика, която позволява на почитаемия съдебен състав без такова обвинение
да го преквалифицирате като съизвършител, защото аз считам, че той е
съизвършител, а не помагач, дотолкова, доколкото и там има много обилна
7
практика, която не е задължително този който удря в определена зона в тялото
някой и нанася смъртоносните удари, не значи, че има общ умисъл. Тук в
конкретния случай аз считам, че тази подготовка по търсенето на пострадалия,
по намирането на оръжие – 2 на брой, догонването му, практически могат да
бъдат изведени като общг умисъл и на двамата подсъдими.
Така, че считам, че в тази посока присъдата следва да бъде отменена, да
постановите нова въззивна такава, с която да признаете и двамата подсъдими
за виновни по престъпление по чл.116 от НК, с квалифициращия признах на
особено мъчителен начин.
Доказано е по делото, че пострадалия е умрял вследствие на две
прободни рани, едната от които е в областта на белия дроб, което означава, че
пострадалия се е задушил по най-мъчителен и ужасен начин от собствената си
кръв. Той в последните си секунди се е давел със своята собствена кръв и е
знаел че изхода е неизбежен. Така, че считам, че са налице всички обективни
предпоставки за приложението на този квалифициращ състав.
Нещо обаче, което мен чисто процесуално ме притеснява като
изключим, че за таткова тежко престъпление окръжен съд е написал 7 стр.
мотиви, има огромно противоречие, което ще прецените дали може да го
санирате като въззивна инстанция или следва да се мине в рубриката липса на
мотиви и ще Ви кажа защо. Защото в своите мотиви на едно място ВОС на
стр.4 е приел, че вината е в пряк умисъл, а на следващата страница пише
евентуален, което ме обърква. И ако приемете моята аргументация моля да
наложите максималното наказание лишаване от свобода от 20 години и за
двамата подсъдими. Не мога да приема аргумента на колегата, че видите ли
щом човек е неграмотен това трябва да бъде смекчаващо вината
обстоятелство, но от друга страна има множество отегчаващи. Това е едно
убийство в центъра на населено място пред над 20 човека.
Моля да измените присъдата в оправдателната й част, съответно да
измените и в осъдителната и да наложите 20 години лишаване от свобода и на
двамата подсъдими.
Ч.О.Ж.: Искам справедливост. Поддържам жалбата на адв.К..
АДВ.Р.: Пропуснах само да кажа нещо и във връзка с гражданските
искове. Считам, че неправилно и несправедливо за такова тежко обвинение да
се присъдят 10 хил. лева обезщетение, поради което в тази част моля за
справедливо обезщетение.
АДВ.Н.: Уважаеми Апелативни съдии, моля да отмените на
подзащитния ми М. Р. така наложеното наказание. Продължавам да твърдя, че
от събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин
субективното отношение на същия към деянието и свързаните с него
последици. Продължавам да твърдя, че е налице липса на умисъл по
умъртвяване на пострадалия. По делото се установи още на първа инстанция,
че подс.М. Р. е действал в състояние на силно раздразнение и афект, породени
от поведението на пострадалия, поради което съдът е следвало да съобрази
8
това обстоятелство относно квалификацията на деянието. Твърдим, че не е
налице подготовка за извършване на деянието, а и в днешно с.з. свидетелят,
който не е видял наличие на нож в М., когато са се засекли в деня на
убийството.
Отделно считам, че относно искането на Апелативна прокуратура за
преквалификация на деянието по отношение на М. Р. не са налице основания
за това.
По отношение на гражданския иск, считам, че същият следва да бъде
отменен в тази част на присъдата. В днешно с.з., водените свидетели с
показанията си установиха, че починалия финансово не е подпомагал
близките си, дори обратното. В алтернативност моля да се измени размера на
наложеното наказание съобразно изложеното в жалбата.
ЖАЛБ.ПОДС.М. Р.: Искам да кажа, че в Провадия като задържаха брат
ми казаха, че има кръв като се качихме в колата, а защо няма кръв там? И ми
плаче по телефона, защо съм обжалвал документи. Да съм дърпал
документите обратно. Вика лягаш в лудницата и след три години ще излезеш.
АДВ.П.: Уважаеми Апелативни съдии, аз не съм съгласен с
представителя на прокуратурата, доколкото той каза, че са събрани достатъчно
доказателства, които по своята същност да сочат, че моя подзащитен в
качеството на помагач е извършил това деяние, доколкото цитираните гласни
доказателства от представителя на прокуратурата стана ясно, че той
единствено е хвърлил сапа по Ж. и от там нататък никакви други действия не
са доказани с никакви свидетелски показания.
Било установено, че той го е съборил на земята и т.н., такива
доказателства по делото няма. А си направих труда да прочета всички
изявления и показания в предходното съдебно производство и единствено
мога да цитирам свид.Валентин Тунчев, който казва, че Ж. докато беше на
земята, М. беше върху него на земята и Я. седеше при него, но не можах да
разбера какво прави. Свидетелят Веско И. казва: „…. Я. хвърли сапа, после
М. между 4 или 5 пъти го удря в корема. Видях М. как извади ножа и го
намушка в корема 4-5 пъти след като беше паднал Ж. на земята. Я. в този
момент каот видя, че брат му го намушква, нищо не направи, просто си
стоеше. Я. не му е нанасял удари на Ж., единствения удар на Я. беше като
хвърли сапа и го спъна….“. В този смисъл са и останалите показания на
свидетелите, които са отразени в протокола в предходното производство.
В този смисъл аз считам, че подзащитният ми не е извършил деяние,
което от обективна и субективна страна осъществява състава на престъпление
по смисъла на чл.116, ал.1, т.6, пр.2, вр. чл.115, вр.20, ал.4 от НК. Като в
производството пред ВОС не се доказа по несъмнен начин поради липса на
каквито и да е доказателства, че моя подзащитен е задържал и притискал Ж.
към земята, както и, че е нанесъл множество удари по главата на Ж., с което
преди започване на изпълнителното деяние е улеснил извършването на
убийството. В този смисъл правилно състава на окръжния съд приема, че не са
9
налице никакви доказателства за съпричастността на подзащитния ми към
причинената смърт на Ж.Г., да е действал в съучастие като помагач на подс.М.
Р., като преди започването на изпълнителното деяние да е улеснил
извършването на убийството, да е съборил на земята пострадалия и да го е
задържал на земята до пристигането на другия подсъдим. Такива показания
от свидетелите пред ВОС няма. За тези действия, които се твърдят, че са били
доказани. Няма такива действия. Такива показания на моя подзащитен не са
доказани. Подзащитният ми е нанесъл един удар с крак, какъвто в
обстоятелствената част на обвинителния акт няма описан. Хвърля сапа, но не
улучва Ж., след което е бил опрян на стената и не е бил върху Ж..
По отношение на психическия процес в подзащитния ми. Моят
подзащитен вижда за пръв път ножа в момента, в който братя му изважда
ножа от тялото на Ж.. Преди това действие той не е виждал този нож в ръцете
на брат си, дори при нанасянето на ударите от страна на М.. Мислел е, че М.
нанася ударите с юмруци. В този смисъл той не е съзнавал обществения
характер на деянието и не е допускал, че може да бъде извършено
умъртвяване на Ж.. В своите показания пред съда подзащитният ми твърди
следното: „…Аз мисля юмруци прави, аз не знам, че има оръжие, ако знаех, че
има оръжие него щях да удрям, аз мислейки, че отиваме да го заплашим, а то
излезе оръжие, Ж. пита за ножа и казах на М. да спре и спря, Ж. каза, човек с
нож недей и аз тогава му викнах и той спря и тръгна нагоре, аз видях ножа в
момента в който го изкара от Ж. и му викнах да спре…“ Тези негови действия
показват, че подзащитният ми не се е отнасял безкритично към настъпването
на смъртта. Напротив, той се е стремял да предотврати настъпването на
смъртта, като е викнал на брат си да спре да нанася удари с ножа в момента в
който е видял ножа. След неговото викане М. спира и не нанася други удари с
ножа. В този смисъл са и показанията на свид.Красимир Весков И., който
също като подзащитния ми вижда ножа в последния момент. До този момент
не е видял ножа и е мислел, че ударите в корема са нанасяни с юмруци, а не с
нож. Той казва: „….Аз видях ножа в последния момент, аз първо си помислих,
че го удря с юмруци в корема, а не с нож, аз бях там когато М. удари Ж. с нож
в корема, Я. не е нанасял удари на Ж., аз видях само хвърлянето на сапа от Я.
и падането, други удари не видях….“ В този смисъл съдът правилно приема в
мотивите си, че болшинството свидетели са възприели гонитбата, но не са
видели, че М. Р. носи нож. Свид.И. също вижда ножа в последния момент. Т.е.
съдът правилно приема, че подзащитният ми не е знаел или предполагал, че
М. Р. носи в себе си нож и може да умъртви с него Ж.Г.. Събрани са
достатъчно доказателства по делото, които сочат, че двамата братя са решили
да намерят Ж.Г. за да го набият. Няма доказателства по делото, които да сочат,
че двамата братя са взели решение да извършат умишлено убийство, както
преди, така и по време на неговото извършване. В този смисъл липсва общ
умисъл на убийството, както и не е налице съучастническа престъпна дейност
под формата на съизвършителство.
В този смисъл, моля от името на моя подзащитен да потвърдите
10
присъдата, с която признава подзащитния ми за невинен във възведеното му
обвинение.
ПОДС.Я. Р.: Оставям Вие да прецените това, което каза моя
подзащитен. Мисля, че съм невинен.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.М. Р.: Това, което се чете на документите за ножа ми как
ги е измисли той, и да докаже на тези хора тука и брат ми кога ми е казал
недей. Брат ми удари също. Ние бяхме там трима, единия умира, двама
оставаме. Той ли знае по-добре или двама братя знаем по-добре. Това искам да
кажа. Аз не съм виновен.
ПОДС.Я. Р.: Искам да потвърдите на ВОС решението.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11