Присъда по дело №113/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	84
Дата:	9 май 2024 г. (в сила от 28 май 2024 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20242120200113
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 84
гр. Бургас, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
СъдебниГ* Т. П*

заседатели:* Г. М*
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
и прокурора А. Г. П.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20242120200113 по описа за 2024 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия Е. Ю. М. с ЕГН: **********, постоянен адрес: *
осъждан, за ВИНОВЕН в това, че:
На 13.02.2023 год. в гр. Бургас, ул. „*“ № 64, сутеренен, в условията на опасен
рецидив (след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно: с
влязло в сила на 26.01.2021 год. Споразумение по НОХД №16974/2020 год., по описа
на СРС му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година), е
отнел чужди движими вещи - един брой мобилен телефон марка „Samsung“, модел
„Galaxy А53“ с IMEI: *, на стойност 457.00 лева и сумата от 60 лева, или всичко на
обща стойност 517 /петстотин и седемнадесет/ лева, от владението на П. С. П. с ЕГН
**********, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК,
вр. с чл. 54 НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС първоначален „Строг“
режим за изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване то свобода“.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД Е. Ю. М. с ЕГН: ********** да заплати на
1

П. С. П. с ЕГН ********** сумата в размер на 60 (шестдесет) лева, представляваща
обезщетение за причинените на П. невъзстановени имуществени вреди от
престъплението.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от
ГПК подсъдимия Е. Ю. М. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по
сметка на Районен съд гр. Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно:
50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати и сумата от 5,00 (пет)
лева по сметка на Районен съд Бургас, представляваща държавна такса за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист, в случай че се пристъпи към издаването на
такъв.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Е. Ю. М. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка и в полза на ОДМВР-Бургас сумата от 70,20 лева (седемдесет лева и
двадесет стотинки), представляваща сторени разноски в досъдебното производство.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 84/09.05.2024 г. по НОХД 113/2024 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Е. Ю. М. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че на 13.02.2023 год.
в гр. Бургас, ул. „*“ № 64, сутеренен, в условията на опасен рецидив (след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно: с влязло в сила на 26.01.2021 год.
Споразумение по НОХД №16974/2020 год., по описа на СРС му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година), е отнел чужди движими вещи - един брой
мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А53“ с IMEI: *, на стойност 457.00 лева и
сумата от 60 лева, или всичко на обща стойност 517 /петстотин и седемнадесет/ лева, от
владението на П. С. П. с ЕГН **********, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „А“ от НК.
В първото съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане и предявен от П.
П. срещу подсъдимия граждански иск за осъждането на М. да му заплати сумата от 60 лева,
представляваща причинени и невъзстановени имуществени вреди от престъплението. Съдът
конституира П. в качеството на граждански ищец.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени
всички необходими и поискани доказателствени материали. Подсъдимият М. депозира
кратки обяснения пред съда, в които призна за извършената кражба и обясни поведението
си с необмислена постъпка „на пи* глава“.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че с оглед стойността на отнетото имущество,
както и личността на подсъдимия, на същия, следва да се определи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 3 години, което да се изтърпи ефективно при първоначален „Строг“
режим. Счита, че гражданският иск следва да се уважи изцяло, а разноските следва да се
възложат в тежест на подсъдимия.
Гражданският ищец заявява, че напълно се присъединява към казаното от прокурора.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. К. – БАК заявява, че напълно се
присъединява към становището на прокуратурата, относно извършеното престъпление и
авторството му в лицето на подсъдимия. По отношение на наказанието пледира за
определянето му в по-нисък размер, а именно – 2 години „Лишаване от свобода“, доколкото
счита, че исканият от прокурора е прекомерен.
Подсъдимият Е. М. заявява, че се е признал за виновен и съжалява за случилото се, а в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че си е взел поука.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Е. Ю. М. с ЕГН: **********, е *. Към момента в Затвора - Бургас.
До датата на инкриминираното деяние М. бил осъждан с общо 30 влезли в сила
съдебни акта, а след извършване на настоящето деяние и преди произнасяне на присъдата,
спрямо него е влязла в сила още една присъда. Справката за съдимост на подсъдимия е с
1

обем от близо 12 страници, поради което и съдебният състав би бил изправен пред голямо
предизвикателство да пресъздаде в настоящите мотивите всички осъждания, поради което и
ще се ограничи само до това от тях, което формира извод за наличие на квалифициращото
обстоятелство – „опасен рецидив“, а именно:
1. С влязло в сила споразумение на 26.01.2021 год. по НОХД № 16974/2020 год. по
описа на СРС на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година при първоначален „строг“ режим. Наказанието било изтърпяно 25.06.2021 г.
Свидетелката В. С. притежавала жилище, находящо се в гр. Бургас, обл. Бургас, ул.
„*“ № 64, ет. 1, като към него имало и сутерен на нулевия етаж. Въпросният сутерен
представлявал две преходни стаи, като вратата между тях не се заключвала, а се заключвала
единствено външна входна врата, водеща към двете стаи, които били и с общ санитарен
възел. Свидетелката В. С. отдавала тези две стаи под наем за нощувки като си водила
дневник на лицата, пребиваващи в тях. За целта снемала самоличността им от
предоставените от тях лични карти.
На 11.02.2023 год. свидетелят П. П. посетил жилището на свидетелката * и поискал
да наеме една от стаите в сутерена, за да пренощува. Свидетелят П. бил музикант по
професия, поради което често идвал в гр. Бургас, където и друг път бил отсядал в
отдаваните от свидетелката * стаи. Тя предупредила свидетеля П., че има намерение да
настани в другата стая друг квартирант. На същата дата тя настанила в свободната стая
подсъдимият Е. Ю. М.. През същата вечер на 11.02.2023 год. свидетеля П. П. се запознал с
подсъдимия Е. М.. Поради обстоятелството, че били съквартиранти, двамата поговорили,
след което всеки отишъл в стаята си да спи.
На 12.02.2023 год. св. П. П. излязъл от квартирата и отишъл по работа в гр. Бургас.
Късно вечерта св. П. се върнал отново в наетата от него стая. Той видял, че подс. М. също е
в стаята си. Двамата отново провели разговор, който продължил до 01:20 часа - 01:30 часа на
13.02.2023 год., когато св. П. обяснил на подс. М., че има намерение да отиде да се изкъпе в
банята и да си ляга, при което М. се прибрал в стаята си. Св. П. П. оставил мобилния си
телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А53“, с IMEI *, с бял заден капак, който мобилен
апарат бил закупил на 19.08.2022 год. от „Yettel“ с лични средства, макар формално същият
при покупко-продажбата да се водел на името на майка му - С*. В мобилния телефон имало
поставена СИМ карта с номер *. Наред с това св. П. П. бил оставил в стаята си и други
лични вещи в това число и портмонето си в едно с наличните в него парични средства, а
именно сумата от 60 лева в банкноти от по 5 лева или общо 12 банкноти по 5 лева, както и
дебитната карта към „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр св. П. П..
Възползвайки се от обстоятелството, че св. П. не е в стаята си, подс. Е. М. влязъл в
нея и взел мобилният апарат марка „Samsung“, модел „Galaxy А53“, с IMEI *, заедно с
поставената в него СИМ карта с номер *. Преровил чантата на св. П. П. и извадил
портмонето му, от което взел сумата 60 лева и дебитната му карта към „Уникредит Булбанк“
АД. Портмонето захвърлил на леглото в стаята, след което се върнал в стаята си и набързо
събрал багажа си, като забравил в стаята си закупената от него храна и зарядно с множество
изходи за мобилен апарат като напуснал квартирата с взетите от него вещи на св. П. П..
След като се изкъпал в банята св. П. П. се върнал в стаята си. Влизайки установил, че
му липсва мобилният апарат. Наред с това видял, че от чантата му е било извадено
портмонето му и то било захвърлено на леглото. Св. П. П. проверил съдържанието на
портмонето и констатирал, че от него липсва сумата от 60 лева, както и дебитната му карта
към „Уникредит Булбанк“ АД. Въпросната дебитна карта била без изписан ПИН код на нея.
Св. П. П. незабавно предприел действия по блокирането на дебитната карта, като в
банковата сметка, която обслужвала личната карта, към момента на отнемането нямало
парични средства. Впоследствие св. П. П. установил, че от дебитната му картата не са
правени опити за транзакции на пари или за безконтактни плащания.
2

Констатирайки липсата на вещите си св. П. П. посетил стаята на подс. Е. М.. На
място установил, че той е напуснал квартирата, като е взел със себе си багажа си. Св. П. П.
забелязал, че на масата в стаята била оставена закупената от обвиняемия храна, както и
зарядно за телефонен апарат. Това навело П. на мисълта, че М. е отнел вещите му и е бързал
да напусне с тях квартирата. Св. П. П. направил опит да се свърже със св. В. *, за да й
съобщи за кражбата, но поради факта, че било късно не успял.
На сутринта на 13.02.2023 год. св. П. се свързал със * и й разказал за случилото се
като * предоставила на св. П. данните за самоличност на подс. Е. М., за да ги посочи пред
органите на МВР, когато съобщи за случилото се.
Св. П. П. посетил на 13.02.2023 год. сградата на Първо РУ при ОДМВР- Бургас и
депозирал сигнал за случилото се. Била заведена предварителна проверка с №431000-
1716/14.02.2023 год. по описа на Първо РУ ОДМВР Бургас, по която впоследствие било
образувано и настоящото досъдебно производство.
След като отнел мобилния апарат, сумата от 60 лева и дебитната карта към
„Уникредит Булбанк“ АД от владението на св. П. П., подс. Е. М. напуснал квартирата и
посетил сградата на Централна гара Бургас и оттам се качил на влак за гр. Карнобат. На
13.02.2023год. в 09:14 часа Е. М., посетил „*Г“ ЕООД, ЕИК: *, находяща се в гр. Карнобат,
ул. „*“ № 91, където поискал да сключи договор за паричен заем, като остави в залог
отнетия от него мобилен апарат. По това време на см* в заложната къща бил св. А. П. П..
След като бил уверен от подс. Е. М., че мобилният апарат е негова собственост, св. А. П. в
качеството си на комисионер на заложната къща се съгласил да приеме в залог мобилният
апарат. Бил изготвен заложен билет с № 24127 от 13.02.2023 год. за паричен заем в размер
на 200 лева със срок на заема 15 дни - падеж на 27.02.2023 год. В посочения срок Е. М. не
посетил заложната къща, за да плати дължимата сума, ведно с дължимата лихва, поради
което мобилният апарат останал в заложната къща. В последствие мобилният апарат бил
предаден с протокол за доброволно предаване на полицейските служители, които от своя
страна го върнали на собственика му.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно - оценъчна експертиза,
която излязла със заключението, че стойността на мобилния апарат била 457 лева.
М. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит, в присъствие
на защитник, заявил, че се признава за виновен.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в
производството доказателства, а именно:
От гласните доказателства: показанията на свидетелите: П. П. (л. 45 от съдебното
производство); В. С. (л. 45 гръб от съдебното производство), както и от приобщените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК показания на свидетеля А. П., дадени в хода на
досъдебното производство (л. 62 от ДП), както и от обясненията на подсъдимия Е. М. (л. 44
гръб от съдебното производство)
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 19-24 от съдебното
производство); гаранционна карта (л. 15-18 от ДП); заложен билет (л. 25 от ДП); протоколи
за доброволно предаване (л. 26 и л. 54 от ДП) и разписки (л. 51 и л. 73 от ДП)
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоалбум (л. 63-65 от ДП)
От експертизите: от приобщената по реда на чл. 282, ал. 3 НПК съдебно оценителна
3

експертиза (л. 67-68 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателствени
материали, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството му в лицето на
привлеченото към наказателна отговорност лице. В случая доколкото всички
доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, без да е налице какъвто и да
е спор по фактите, то и по-подробен доказателствен анализ е безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.
На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяния на кражбата, посредством активни действия, като е взел чуждите вещи от мястото
където са били поставени и се е отдалечил. По този начин М. е прекъснал фактическата
власт на собственика и владелец на вещите, като същевременно е установил своя трайна
фактическа власт върху тях. Няма спор, че всички описани по-горе вещи са движими вещи
по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние те са били
„чужди” за подсъдимия, доколкото той не е носител на правото на собственост върху тях.
На следващо място настоящият състав намира, че владелецът и собственикът на
вещите не е давал съгласие на подсъдимия М. да взима вещите му или да се разпорежда с
тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и
недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля, а в случая такова
няма. Вещите са били поставени в стаята на пострадалия (парите в портмонето му), без П.
да е давал съгласие подсъдимият да ги взима.
Конкретното деяние не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9
НК, тъй като не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният
извод на съда се извежда най-вече от стойността на отнетите вещи и личната обществена
опасност на извършителя.
Извършената от подсъдимия кражба следва да се квалифицира, като извършена в
условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1 „а” от НК. Това е така, доколкото
към датата на довършване на престъплението – 13.02.2023 г. М. като пълнолетен е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, видно то цитираното по-горе
осъждане.
Към 13.02.2023 г. не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ по цитираното осъждане, поради което и на основание чл. 30, ал. 1
НК приложение следва да намерят именно правилата за опасния рецидив.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на
вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като М. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението -
съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва
фактическата власт на досегашния владелец и установява своя трайна такава, както и че
липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е искал
4

настъпването на общественоопасните последици изразяващо се в прекъсване на чуждата
фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред
с това подсъдимият М. е действал и с намерени противозаконно да присвои вещите – т.е. да
се разпореди фактически или юридически с тях, което се доказва от последващите му
действия по залагане на мобилния телефон. На последно място умисълът на подсъдимия
включва и съзнаване на това, че извършва деянието след като е осъждан с гореописаната
присъда.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимия беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 до 10 години, като съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото на виновния. Настоящият състав счита, че
за постигане целите на наказанието, като отчете и имущественото положение на подсъдимия
и на основание чл. 57, ал. 1 НК, счита че на подсъдимия следва да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“, без налагане на конфискация.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия М. обстоятелство, съдът отчете, че
той е с много обременено съдебно минало, извън осъждането отчетено при квалифициране
на деянието, като извършено в условията на опасен рецидив.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства съдът отчете
факта, че отнетото е на сравнително невисока стойност, както и че подсъдимият е изразил
съжаление и е оказал съдействие на разследващите (съгласно мотивите на Тълкувателно
решение № 1/2009г. на ОСНК на ВКС - признанието по чл. 371, т. 2 НПК може да се
третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, когато съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител, както е в случая). Съдът отчита в полза на М. и факта, че по-голямата част от
имуществото е било върнато благодарение на оказаното от него съдействие.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието малко над минимума, а
именно 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода”.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като дори и да не способства за поправянето и превъзпитанието
на М., то ще въздейства върху него предупредително и най-вече ще му отнеме възможността
да върши други престъпления в един сравнително продължителен период от време. Освен
всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпления от общ характер, за които не е бил
реабилитиран, поради което по отношение на него не са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

По отношение на режима.
5

Доколкото настоящето умишлено престъпление е извършено преди да са изтекли
повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание „Лишаване от
свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, то и на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „Б” ЗИНЗС на подсъдимия следва да бъде определен първоначален „Строг” режим
за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.

По гражданския иск.

По отношение на приетия от П. П. граждански иск срещу подсъдимия за сумата в
размер 60 лева, представляваща причинени и невъзстановени имуществени вреди от
престъплението, съдът намери тази претенция за безспорно установена и категорично
доказана по основание и размер, предвид решението по въпросите за извършеното
престъпление, неговото авторство и вината на подсъдимия. С оглед на това и на основание
чл. 45 ЗЗД съдът уважи гражданският иск изцяло и осъди подсъдимия да заплати на
гражданския ищец – П. П. сумата от 60 лева. Доколкото гражданският ищец не е
претендирал присъждането на лихва, то и съдът не може самостоятелно да се произнесе по
този въпрос.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 70,20 лева, поради което и подсъдимият
следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен в извършване на
вмененото му престъпление, както и беше уважен гражданският иск срещу него - на
основание чл. чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът го осъди да заплати в
полза на Държавата по сметка на Районен съд - Бургас следващите се по делото държавни
такси, а именно: 50 лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и
държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се
пристъпи към издаването на такъв.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да налагат произнасяне
от съда.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Съобщи за изтекли лични данни