№ 1521
гр. Варна , 27.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500954 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Теленор България“ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, срещу Определение №263044/24.03.2021г., постановено по гр.д. №
16889/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което производството по делото е
прекратено, на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
Жалбоподателят оспорва първоинстанционното определение като неправилно и
прави искане за неговата отмяна. Твърди, че е предявен един иска за неустойка,
произтичаща от една единствена клауза от договора. Клаузата за неустойка не инкорпорира
две вземания и не обуславя предявяването на два иска, както е приел съдът, тъй като
претендираните права произтичат от един правопораждащ факт, основават се на едно правно
основание, защитават един интерес, поради което се дължи една държавна такса върху
общия размер на вземането.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна при наличие на правен
интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по делото е образувано по предявени от „Теленор България“ЕАД с
ЕИК ********* срещу А. М. Т. с ЕГН ********** в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 261.68 лева, за
1
която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 6006/2020г. на ВРС,
формирана както следва:
- 77.46 лева, неустойка по чл.11, ал.1 от договор за мобилни услуги от 17.07.2018г. за
ползване на мобилен номер +359*********, уговорена в случай на прекратяването му и
претендирана в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси;
- 184.22 лева, неустойка по чл.11, ал.3 от договор за мобилни услуги от 17.07.2018г.,
уговорена в случай на прекратяването на Договор за лизинг от 17.07.2018г., в размер на
остатъчната цена на предоставеното мобилно устройство;
С разпореждане №260034/04.01.2021г. исковата молба е оставена без движение с
указания за представяне на доказателства за заплатена по сметка на ВРС държавна такса в
размер на 75 лева и формулиране на петитум, съответстващ на твърденията, изложени в
обстоятелствената част от исковата молба и на издадената заповед за изпълнение.
С молба от 26.01.2021г. ищецът е представил доказателства за заплатена държавна
такса в размер на 25 лева, обоснована с твърдения, че предявеният иск е само един, като е
направено искане за поясняване на указанията в останалата им част, тъй като петитумът на
ИМ съответства на издадената заповед за изпълнение за сумата от 261.68 лева.
С разпореждане №263663/28.01.2021г. исковата молба повторно е оставена без
движение с конкретизирани указания за формулиране на петитум чрез посочване на
включените в общата претендирана сума стойности по вид и размер и за довнасяне на
държавна такса по втория иск в размер на 50 лева.
С молба от 18.02.2021г. ищецът, без да представя доказателства за довнесена
държавна такса за разликата над 50 лева, поддържа становището си за дължимост на
държавна такса само за един иск.
С разпореждане №267506/25.02.2021г. исковата молба е оставена без движение за
пореден път с прецизни указания за формулиране на петитум чрез посочване на включените
в общата претендирана сума стойности по вид и размер, а именно: стойност на месечни
абонаментни такси и дължима сума за предоставено за ползване мобилно устройство и за
довнасяне на държавна такса по втория иск в размер на 50 лева. Съобщението с указанията
на съда е връчено на ищеца чрез процесуален представител на 10.03.2021г. Срокът за
изпълнението им е изтекъл на 17.03.2021г.
С Определение №263044/24.03.2021г. производството по делото е прекратено на
основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, когато исковата молба не отговаря
на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в
едноседмичен срок допуснатите нередовности. Дадените указания трябва да са точни, ясни
2
и конкретни. Ищецът следва да бъде уведомен и за последиците при неизпълнение на
дадените указания. Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба,
заедно с приложенията, се връща - чл. 129, ал. 3 от ГПК. Преценката на законосъобразността
на процесуалното действие на съда по връщане на нередовна молба е във функционална
връзка и обусловеност от преценка на законосъобразността на предхождащите
определението за връщане процесуални действия.
В разглеждания случай исковата молба страда от нередовности, които са останали
неотстранени въпреки дадените конкретни, ясни и разбираеми указания. Нередовностите се
свеждат до липса на представени доказателства за заплатена държавна такса в дължимия
размер.
Предмет на предявените искове са два вида неустойки по договор за мобилни услуги,
инкорпориращ и договор за продажба на мобилно устройство на изплащане. И двете
неустойки са уговорени в хипотезата на прекратяване на договора, но имат различни
основание и правопораждащ фактически състав, тъй като са уредени в самостоятелни
неустоечни клаузи и са дължими за неизпълнение на различни престации. Неустойката по
чл.11, ал.1 от договорите се дължи за неизпълнение на задължението за заплащане на
абонамента такса за предоставени мобилни услуги, а неустойката по чл.11, ал.3 от
договорите е уговорена за неизпълнение на задължението за заплащане на стандартната цена
на предоставено мобилно устройство. Хипотезите са разграничени както чрез
систематичното им обособяване в отделни алинеи на договорната клауза, така и чрез
естеството на двете обезпечени с неустойка престации, обуславящо и различен алгоритъм за
изчисляването им. Налага се изводът, че предмет на иска са две самостоятелни вземания за
неустойки, имащи за основание различни договорни клаузи и фактически състав, което
независимо от идентичната правна квалификация обуславя наличието на два обективно
съединени иска, по всеки от които се дължи отделна държавна такса в размер на по 50 лева,
или общо 100 лева, от които ищецът е внесъл само 50 лева.
Предвид обстоятелството, че въпреки трикратно дадената възможност недостатъците
на исковата молба не са отстранени, то същата не е в състояние да ангажира валидно
правораздавателната компетентност на съда, поради което производството по нея подлежи
на прекратяване по реда на чл.129, ал.3 от ГПК.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции обжалваното прекратително
определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №263044/24.03.2021г., постановено по гр.д. №
3
16889/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което производството по делото е
прекратено, на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.4 от ГПК,
вр.чл.280, ал.3 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4