Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. Трявна, 11.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на четиринадесети май, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Х.Т., като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 171 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба
и се намира в първа фаза – по допускането.
В исковата молба на Д.Д.И. против
Я.Г.О., К.Г.О. – М., К.Я.О., Н.К.И., К.К.Г., А.К.И., Н.И.Д., Д.И.Д., П.С.С. и В.Г.М.
се твърди, че страните са наследници по закон на П.П.К., починал през 1993г., и
неговата съпруга Ц.Я.К., починала на 25.08.2012г., като същите нямали деца.
Твърди се също, че преди да сключи брак със съпругата си, през 1959-1960г. П.К.
построил в собствен имот, представляващ понастоящем УПИ ХХІІІ – 526 в кв.34 по
плана на гр. Плачковци, с площ 737 кв.м., при граници: улица, УПИ ХХІІ – 525,
УПИ ХХІ – 524, УПИ ХХХVІ – 1334, с адм. адрес: ул. ****** – двуетажна къща с
площ от 86 кв.м. и паянтова сушина.
Претендира се в исковата молба да
се извърши съдебна делба на описания имот, при законните квоти на всеки от
наследниците.
В
писмения отговор на ответницата К.К.Г. се взима становище за основателност на
предявения иск, като не се оспорва обстоятелството, че е възникнала
съсобственост на основание наследяване по закон върху описания в исковата молба
недвижим имот.
В писмения отговор
на ответницата В.Г.М. се излагат доводи, с които по същество не се оспорва иска
за делба. Счита се, че за определяне на квотите на страните следва да се
приложи завещание на П.П.К. в полза на Ц.Я.К..
В
хода на производството по делото, след насрочване на първото о.с.з. по делото,
ищецът, чрез пълномощникът си адв. С. И. ***, е депозирал писмена молба
вх.№1249/09.12.2014г., в която е заявил, че съсобствеността върху процесния
имот е възникнала чрез наследяване по закон, но не от П.П.К., а от П.К.Р.,
починал през 1928г., който е баща на П.П.К..
С
протоколно определение от 23.04.2015г. е допуснато уточнение на исковата молба,
съобразно което да се счита, че се касае за делба на наследство, останало от П.Р.К.,
починал на 09.07.1928г.
В
открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. С. И., поддържа иска за делба, като
моли делбата да се допусне между наследниците на П.Р.К.. Ответникът Я.Г.О.
счита, че имотът е съсобственост на наследниците на П.П.К., тъй като къщата е
построена от него, а относно земята отношенията между П.П.К. и сестрите му са
били уредени още преди това. Къщата били строена дълго време – измазана била
през 1970г. и 1971г. Ответницата К.К.Г., чрез адв. М. Н. от АК – гр. В.
Търново, също счита, че имотът е наследствен от П.П.К., който го е придобил по
давност следствие упражнявано явно, несъмнено и трайно владение, продължило
повече от 10 години, без никоя от сестрите му да е имала някакви претенции върху
този имот. Останалите наследници не са взели отношение по въпроса в наследство
от кого произтича съсобствеността – дали на бащата П.Р.К. или сина му П.П.К..
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на настоящото делбено
производство е недвижим имот - УПИ ХХІІІ-526 в кв.34 по плана на гр. Плачковци,
с площ от 737 кв.м., при граници: улица, УПИ ХХІІ-525, УПИ ХХІ-524, УПИ
ХХХVІ-1334 – за комплексно обществено обслужване, с адм. адрес: ул. ******, съобразно
скица №56/08.08.2012г. на Кметство Плачковци при Община Трявна, ведно с
намиращите се в него сгради, които според исковата молба са двуетажна къща с
площ от 86 кв.м. и паянтова сушина.
Относно УПИ не са представени
писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост. По отношение на
сградите е представено строително разрешение от 20.07.1959г. на ОНС, с което на
П.П.Р. е разрешено построяването на къща от 86 кв.м. в парцел №325 в кв.20,
съобразно утвърдения план и издадените строителни линия и ниво от 14.05.1959г.
Видно от удостоверение №07.04-384/13.08.2014г. на Кметство Плачковци при Община
Трявна, описаният в строителното разрешение от 20.07.1959г. имот е идентичен с
УПИ ХХІІІ-526 в кв.34 по действащия план на гр. Плачковци.
С оглед установяване на вида и броя
на постройките в УПИ ХХІІІ-526 в кв.34 по плана на гр. Плачковци, по делото бе
допуснато извършването на съдебно – техническа експертиза на вещото лице Б.Й.И.,
чието заключение не е оспорено от страните и съдът цени като обосновано и
правилно. Съгласно него, посоченият
по-горе УПИ е застроен с масивна двуетажна жилищна сграда със з.п. 91 кв.м. и
разгъната застроена площ 182 кв.м., състояща се от: първи етаж – входно
предверие със стълбище, кухня бокс, трапезария, стая, маза, баня до кухнята и
тоалетна под стълбището на първия етаж, както и остъклено пространство пред
вход; втори етаж – стълбище, вестибюл, кухня бокс, трапезария, две стаи и тераса,
както и стоманобетоново стълбище към подпокривното пространство. В имота има
още и едноетажна масивна постройка – склад със з.п. 29 кв.м. с носещи тухлени
стени и дървена покривна конструкция. Според обясненията на вещото лице в с.з.
на 29.01.2015г., жилищната сграда е еднофамилна.
Спорният между страните по делото
въпрос е в чие наследство е бил процесния недвижим имот – това на П.П.К. /или Р.
според някои от приложените по делото доказателства, които са имена на едно и
също лице съгласно представено удостоверение за идентичност на лице с различни
имена от 04.12.2014г. на Община Трявна/, на името на когото е издадено
строителното разрешение от 20.07.1959г. или на неговия баща П.Р.К., починал на
09.07.1928г. Наследниците по закон и на двамата са конституирани като страни по
делото.
За установяване на спорния по делото
факт са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ю.Х.К., С.Т.Ц.,
Д.Д.Д. и М.П.Н..
В показанията си св. К. сочи, че
живее в гр. Плачковци от 1961г. и познава целия район. Знае и процесния имот.
За къщата в него сочи, че е била започната през 1961г. Построена била от П. и
сестра му Р. в място, което било на „баба Б.“ – майка им. През 1964-1965г.
свидетелят правил улуците на къщата и тогава тя вече била вдигната. За труда му
плащала предимно Р., тъй като П. бил на работа и тя „дирижирала“ работите. След
построяването на къщата в нея заживели П. и майка му Б.. Р. живеела в друга
къща, но постоянно посещавала майка си. Преди да се нанесат в новата къща П. и
майка му Б. живели в друга, стара къща, в гр. Плачковци, която се намирала
далеч от новата. След построяването на къщата П. се оженил за Ц.Я., която също
заживяла в имота. След смъртта на баба Б. и на П., последна да живее в къщата
останала съпругата Ц.Я., като живяла там до смъртта си вследствие на инсулт. Ц.Я.
нямала деца. Когато останала сама разчитала на помощна на свидетеля, който
закупил преди около 13-14 години съседна къща. Св. К. установява, че между П. –
от една страна, и сестрите му Р. и М. – от друга, не е имало караници. Такива
не е имало и след смъртта му между Ц.Я. и сестрите на П. – Р. и М.. Те били
много разбрани хора.
Св. С. е братовчед на ищеца. Той
сочи, че в детството му процесното място не било застроено, а се ползвало за
зеленчукова градина. Било наследствено на Б. П.ва – от бащата на съпруга й П..
Дълги години в него сеели зеленчуци, след което баба Б. и синът й П. решили да
построят къща. П. не бил семеен тогава и живеел с майка си в къща в кв. Цоневци
на гр. Плачковци – също наследствена от П. Р.. П. Р. починал рано и баба Б.
останала отрано вдовица. Процесната къща започнали да я строят през около
1959-1960г. По това време сестрите на П. – М. и Р. били омъжени – М. в гр.
Габрово, а Р. в гр. Плачковци. Третата сестра Б. също била в гр. Габрово. След
построяване на къщата П. и майка му Б. се преместили да живеят в нея. Св. Ц. заявява, че по информация от майка му,
сестрите на П. са се съгласили да отстъпят на П. мястото /да нямат претенции
към него/, за да направи той къща там, при условието, че ще гледа майка си до
края на дните й. Баба Б. по това време вече била трудно подвижна и не излизала
много. След построяването на къщата П. се оженил за Ц., но нямал деца от брака
си. След смъртта на баба Б. в къщата останали да живеят П. и Ц.. Според Ц.,
сестрите на П. – М. и Р., не са имали отношение към този имот и не са имали
никакви претенции към него. Даже П. е помагал на сестра си Р. при
строителството на къщата й, след като се омъжила.
Св. Д.Д. е живял на около 150 метра
от процесната къща. П. и Б. са били кумове на родителите му. Бил е първи или
втори клас, когато започнало строителството й. Строили я дълго време. П. бил
миньор, но разбирал от строителство и сам си я строял, като за отделни работи
му помагали приятели и съседи или наемал хора. Когато се оженил къщата била
вече построена. Вторият етаж бил „изкаран“ и измазан, а първият още не бил
довършен – бил само на тухла. Нямало мазилка по стените, също и мозайка в
коридора, предверието го нямало. Доизкарал този етаж след като се оженил –
направил пристройка за кухничка, външна мазилка, мазета доизкарвал и други
работи. Дълго я доизкарвал – 4-5 години. Св. Д. сочи, че не знае някоя от
сестрите му да е имала претенции към къщата. По празници М. идвала на гости от
гр. Габрово, но тя нямала нищо общо със строежа на къщата. Според свидетеля,
земята, върху която е построена тя е наследствена, но е „оправена“ да е на П..
Когато П. починал в къщата останала да живее Ц. – съпругата му, без никой да я
притеснява.
Св. М.Н. установява пред съда, че
родителите й са били най-добрите приятели на П. и Ц. К.. Работили заедно на
мината в с. Кръстец. Когато семейството й се установило в гр. Плачковци П. и
майка му Б. отстъпили старата къща в кв. Цоневци, където живели преди
построяването на новата. От родителите си свидетелката знае, че П. е построил
тази къща с майка си. По това време едната му сестра – М. е била омъжена в гр.
Габрово, другата – Р. имала своя къща в гр. Плачковци. М. идвали на гости
понякога. Къщата П. построил сам. Първоначално живял в нея с майка си, а
впоследствие – след около 4-5 години се оженил за Ц.. През 1962г. къщата била
вече построена.
Съгласно разпоредбата на чл.77 от
ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по
други начини, определени в закона. В настоящия случай не се сочи и представя
формален акт за придобиване на процесния УПИ и сградите в него, поради което
като способ за придобиване на имота следва да се разглежда придобиване на
правото на собственост по давност – чрез постоянно, явно, спокойно,
непрекъснато и несъмнено владение върху имота, продължило повече от 10 години.
Въз основа на събраните по делото
гласни доказателства по безпротиворечив начин се установи, че процесният УПИ
ХХІІІ-526 в кв.34 на гр. Плачковци първоначално е бил във владение на
наследодателя П.Р.К., роден през 1885г. и починал на 09.07.1928г. Бил е
незастроен и се е ползвал за зеленчукова градина в продължение на дълги години,
включително и след смъртта на П.Р.К., от неговите наследници – съпруга Б., син П.
и дъщери Б., М. и Р.. Впоследствие един от наследниците на П.Р.К. – неговият
син П.П.Р. /или К./ решава да построи къща в този имот. На негово име е
издадено строително разрешение от 20.07.1959г., а преди него са утвърдени
строителна линия и ниво. Въз основа на издадените документи, около 1959г. –
1960г. П.П.Р. /К./ започва строителството на намиращата се сега в имота масивна
двуетажна жилищна сграда със з.п. 91 кв.м. и разгъната застроена площ 182 кв.м.
Тази къща П.П.Р. /К./ е започнал да строи за себе си, със знанието и без
противопоставянето на своите сестри – Б., М. и Р., като според свидетелските
показания помежду им е имало уговорка, че имотът ще е на П.П.Р. /К./, при
условие, че се грижи за майка им Б. П.ва К.а до края на дните й. Към този
момент сестрите му М. и Р. са били омъжени – М. в гр. Габрово, а Р. в гр.
Плачковци. Последната е помагала при построяването на къщата, установено от
показанията на св. К., като е викала и контактувала с някои работници, викани
във връзка с изграждането на по-специфичните дейности. Това е било необходимо,
тъй като П.П.Р. /К./ е бил на работа, според св. К., и не е имал времето да се
занимава с всичко. Всички свидетели, разпитани по делото, са категорични, че
къщата е построена именно от П.П.Р. /К./ и то лично от него, тъй като се е
занимавал и със строителство, като само за някои видове работи е викал
приятели, познати или е наемал хора да му помагат. По тази причина изграждането
й е продължило сравнително по-продължителен период от време – до около
1964г.-1965г. и то в груб строеж. Довършителните работи са продължили и след
това, до около 1970-1971г., когато къщата е била измазана и са били направени и
допълнителни постройки. През цялото това време и след това никоя от сестрите на
П.П.Р. /К./ - М., Р. и Б. /починала през 1966г./ не е имала претенции към
имота, нито е демонстрирала някакво отношение към изграждането на къщата.
Напротив, според разпитаните свидетели М. и Р. са ходели на гости на П., докато
е била жива майка му и след това, по време на брака му с Ц.Я., като са считали
брат си за собственик на целия имот. При това положение следва да се приеме, че
от 1959г. П.П.Р. /К./ е упражнявал фактическа власт върху цялото дворно място,
считайки го за свое, като владението му по смисъла на чл.68 ал.1 ЗС е
обективирано именно в установените действия по застрояване и стопанисване на
мястото, за което останалите наследници – сестри Б., М., Р., са знаели и са го
зачитали. Това тяхно виждане е предадено и на наследниците им, поради което
съдът счита, че неслучайно в първоначалната искова молба имотът беше посочен
като наследствен на П.П.Р. /К./, а не на баща му П.Р.К.. С осъщественото
постоянно, явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено владение върху дворното
място от 1959г. насетне, в продължение на 10 години, П.П.Р. /К./ е придобил
имота по давност, заедно с построените в нея сгради. На негово име се води
дворното място и според разписния лист към плана на гр. Плачковци от 1987г.,
което е също индиция за демонстрираното от П.П.Р. /К./ своене на имота.
От материалите по делото е видно, че
преди изтичане на десетгодишния давностен срок, на 24.08.1966г., видно от
удостоверение от 13.08.2014г. на Община Трявна, П.П.Р. /К./ е сключил
граждански брак с Ц.Я. О., като бракът им е прекратен едва със смъртта на П. П.
на 08.05.1993г., т.е. по време на действие на СК от 1985г. Именно поради факта,
че процесното дворно място и сгради са наследствени от П.Р.К. и са придобити от
П.П.Р. /К./ по време на брака му с Ц.Я.К., то съответстващата на останалите
наследници на П.Р.К. идеална част от наследството представлява съпружеска
имуществена общност, а наследствената част на П.П.Р. /К./ остава лична негова
собственост /в с.см. решение №890/18.12.2009г. на ВКС по ч.гр.д. №1546/2008г.,
ІІІ г.о./.
Видно от приложените по делото
удостоверения за наследници на П.Р.К. е, че след смъртта си на 09.07.1928г.
същият е оставил за свои наследници по закон: П.П.К. /починал на 08.05.1993г./
- син; М. П.а Д. /починала на 28.06.1998г./ - дъщеря; Р. П.а С. /починала на
16.07.1998г./ - дъщеря; Б. П.а Б. /починала на 01.06.1966г./ - дъщеря; Б. П.ва К.а
/починала на 25.10.1975г./ - съпруга. Видно е, че наследници по закон са
низходящи и съпруг, които наследяват при рани части, поради което притежаваната
от П.П.Р. /К./ част от наследството на баща му е в размер на 1/5 ид.ч.
Останалите 4/5 ид.ч., които съответстват на притежаваните от останалите
наследници по закон идеални части, като придобити по давност по време на брака
с Ц. К.а и на основание чл.13 от действащия тогава СК от 1968г., представляват
съпружеска имуществена общност.
Преживе, на 20.01.1986г., П.П.К. е
съставил саморъчно завещание от същата дата,
заверен препис от което е приложен по делото като част от заверено копие
на нотариално дело №7/1986г. по описа на ТРС, където е било оставено то за
съхранение. Според това завещание, обявено на 25.05.1993г., П.П.К. е завещал на
съпругата си Ц.Я.К. „1/2 от къща и двор в гр. Плачковци, ул. ******“, което
описание съответства на процесния имот.
Към момента на откриване на
наследството на П.П.К. същият е притежавал общо 3/5 ид.ч. от делбения имот, от
които 1/5 ид.ч. по наследство от П.Р.К. и 2/5 ид.ч. след прекратяване на СИО
поради смъртта му, т.е. притежавал е повече от ½ ид.ч. от имота.
Следователно, след прекратяване на СИО със смъртта на П.П.Р. и въз основа на
саморъчното завещание от 20.01.1986г., съпругата му Ц. К.а е придобила правото
на собственост върху общо 9/10 ид.ч. от имота /5/10 ид.ч. въз основа на
завещателното разпореждане и 4/10 ид.ч. след прекратяването на СИО/. В
наследството на наследодателя П.П.Р. е останала 1/10 ид.ч. от него. Наследници
по закон, според представените удостоверения за наследници са: Ц.Я.К. –
съпруга, починала на 25.08.2012г., М. П.а Д. – сестра, починала на 28.06.1998г.
и Р. П.а С. – сестра, починала на 16.07.1998г. Сестрата Б. П.а Б. е починала
преди него, на 01.04.1966г., без да остави низходящи след смъртта си, поради
което от нейна страна няма наследници по закон.
Съобразявайки се с това, че бракът
на П.П.К. е продължил повече от 10 години и от него няма родени деца или
възходящи, както и че наследници по закона на същия са само сестри, то на
основание чл.9 ал.2 от ЗН съпругата Ц.Я. получава 2/3 ид.ч. от наследството на
съпруга си, което е в размер на 1/10 ид.ч. Наследниците по закон на П.П.К. /без
съпругата му/ са различни от тези на Ц.Я.К., като съобразно обсъденото по-горе
първите са съсобственици на 1/30 ид.ч. от имота, а вторите на 29/30 ид.ч. от
него. Съгласно приложените удостоверения за наследници, наследниците на П.П.К.
/без съпругата му Ц. К.а Янкова/ са следните и при следните квоти от
съсобствеността, а именно: Д.Д.И. – 3/360 ид.ч.; А.К.И. – 1/360 ид.ч.; Н.И.Д. –
1/360 ид.ч.; Д.И.Д. – 1/360 ид.ч.; П.С.С. – 3/360 ид.ч.; В.Г.М. – 3/360 ид.ч.
Наследниците по закон на Ц.Я.К. са следните и при следните квоти: К.Я.О. – 116/360
ид.ч.; Я.Г.О. – 58/360 ид.ч.; К.Г.О. – М. – 29/360 ид.ч.; Н.К.И. – 58/360 ид.ч.
и К.К.Г. – 58/360 ид.ч.
На основание всичко изложено по-горе
съдът намира, че следва да бъде допусната делба относно делбения недвижим имот,
представляващ УПИ ХХІІІ-526 в кв.34 по плана на гр. Плачковци, с площ от 737
кв.м., при граници: улица, УПИ ХХІІ-525, УПИ ХХІ-524, УПИ ХХХVІ-1334 – за
комплексно обществено обслужване, с адм. адрес: ул. ******, ведно с построените
в него двуетажна жилищна сграда със з.п. 91 кв.м. и разгъната застроена площ
182 кв.м. и склад със з.п. 29 кв.м., между следните страни и при квоти, както
следва: Д.Д.И. – 3/360 ид.ч.; А.К.И. – 1/360 ид.ч.; Н.И.Д. – 1/360 ид.ч.; Д.И.Д.
– 1/360 ид.ч.; П.С.С. – 3/360 ид.ч.; В.Г.М. – 3/360 ид.ч.; К.Я.О. – 116/360
ид.ч.; Я.Г.О. – 58/360 ид.ч.; К.Г.О. – М. – 58/360 ид.ч.; Н.К.И. – 58/360 ид.ч.
и К.К.Г. – 58/360 ид.ч.
Поради липса на право на собственост
върху имота, от участие в делбата следва да бъдат изключени Р.И.П. и П.И.И..
Посочените съделителки са наследници само на П.Р.К., а не и на сина му П.П.К..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Д.Д.И., с ЕГН **********, със съдебен адрес:***/,
Я.Г.О., с ЕГН **********,***, К.Г.О. – М., с ЕГН **********,***, К.Я.О., с ЕГН **********,***,
Н.К.И., с ЕГН **********,***, К.К.Г., с ЕГН **********,***/, А.К.И., с ЕГН **********,***,
Н.И.Д., с ЕГН **********,***, Д.И.Д., с ЕГН **********,***, П.С.С., с ЕГН **********,***
и В.Г.М., с ЕГН **********,***.
относно следния недвижим имот: УПИ ХХІІІ-526 в
кв.34 по плана на гр. Плачковци, с площ от 737 кв.м., при граници: улица, УПИ
ХХІІ-525, УПИ ХХІ-524, УПИ ХХХVІ-1334 – за комплексно обществено обслужване, с
адм. адрес: ул. ******, ведно с построените в него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със з.п. 91 кв.м. и разгъната застроена площ 182 кв.м., и СКЛАД със з.п.
29 кв.м., ПРИ КВОТИ:
Д.Д.И.
– 3/360 ИД.Ч.;
А.К.И.
– 1/360 ИД.Ч.;
Н.И.Д.
– 1/360 ИД.Ч.;
Д.И.Д.
– 1/360 ИД.Ч.;
П.С.С.
– 3/360 ИД.Ч.;
В.Г.М.
– 3/360 ИД.Ч.;
К.Я.О.
– 116/360 ИД.Ч.;
Я.Г.О.
– 58/360 ИД.Ч.;
К.Г.О.
– М. – 58/360 ИД.Ч.;
Н.К.И.
– 58/360 ИД.Ч.
К.К.Г.
– 58/360 ИД.Ч.
ИЗКЛЮЧВА от участие в делбата относно описания по-горе недвижим
имот Р.И.П., с ЕГН **********,*** и П.И.И.,
с ЕГН **********,***.
Делбата
на допуснатия до
делба недвижим имот да се извърши
с помощта на вещо лице, което да се произнесе относно реалната му поделяемост и
оценка по средни пазарни цени.
Решението може да се обжалва
пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: