№ 564
гр. С., 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110205627 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
„****************” ЕООД ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление:град С., район „*********”, кв.”********”, ул.”**********”№ 24
бул.”*********”№ 115, представлявано от управителя А. В. В. обжалва
наказателно постановление (НП) № 29-2300004/06.03.2023г.издадено от
инж.Д. Г. И.- директор на ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда”С., с което е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500/хиляда и петстотин / лева,
за това, че от страна на „****************” ЕООД, в качеството на
работодател, на 11.01.2023г.не е осигурен ефективен контрол за извършване
на работата –без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал Р. Х.
П., работещ на длъжност”оператор ПМС” до работа в строителен
обект”жилищна сграда, с подземен паркинг и помещение за трафопост” в
гр.С., район”*******”, УПИ-194, кв.559, м.ГГЦ, зона Г-12, без да използва
изискващите се за работата лични предпазни средства и специално работно
облекло –гащеризон и работни обувки-нарушение по чл.246, ал.2 от Наредба
№ 7 от 23.09.1999г.за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
От показанията на свидетеля И. Н. Т., както и от
административнонаказателната преписка, се установява, че Р. Х. П. бил
служител на „****************” ЕООД и към момента на проверката
урпавлявал багер.Проверяващите констатирали, че П. не бил облечен с
работен гащеризон, както и не бил обут с обувки, с бомбета, предпазващи
пръстите на краката.На проверяващите бил представен документ, с
отбелязване, че предпазните средства са предоставени от работодателя на П.,
но той отказвал да ги носи.
С оглед така констатираното нарушение – извършено на 11.01.2023г., П.
И. М. съставила АУАН, а по – късно било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
материали, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и
от гласните(показанията на свидетеля И. Н. Т.) и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че
жалбоподателят е извършил визираното в наказателното постановление
нарушение.В случая не е спазена разпоредбата на чл.246, ал.2 от Наредба №
7 от 23.09.1999г.за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване –не се допускат до работа лица, които са без изискващите се за
съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни
облекла и не са инструктирани и обучени за използването им.
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са
посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на административно нарушение по чл.246, ал.2 от Наредба № 7 от
23.09.1999г.за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява по
безспорен начин, че от страна на работодателя „****************” ЕООД
не е осигурен ефективен контрол за извършване на работата, без риск за
здравето и по безопасен начин, тъй като никой не се е противопоставил и не е
препятствал служителя без гащеризон и работни обувки да извършва работа
на 11.01.2023г. П. е бил допуснат до работа на строителен обект, без да
използва осигурените му лични предпазни средства.Именно фактът, че той не
е бил възспрян да работи, без изброените вече предпазни средства би могъл
да доведе до трудова злополука. Задължението за осигуряване на контрол е
на работодателя, а доколкото отговорността на ЮЛ е безвиновна ирелеванто е
дали е било съзнавано, че се извършва нарушение.
Съдът намира, че наложената имуществена санкция е в размер, съответстващ
на извършеното нарушение.
Описаното в АУАН и НП нарушение не може да се счете за маловажен
случай. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност
3
в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид. С оглед изложеното, НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, а в полза на АНО следва да се присъдят направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 29-
2300004/06.03.2023г.издадено от инж.Д. Г. И.- директор на
ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда”С., с което е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500/хиляда и петстотин / лева, за това, че от страна на
„****************” ЕООД, в качеството на работодател, на 11.01.2023г.не е
осигурен ефективен контрол за извършване на работата –без риск за здравето
и по безопасен начин, като е допуснал Р. Х. П., работещ на
длъжност”оператор ПМС” до работа в строителен обект”жилищна сграда, с
подземен паркинг и с помещение за трафопост” в гр.С., район”*******”,
УПИ-194, кв.559, м.ГГЦ, зона Г-12, без да използва изискващите се за
работата лични предпазни средства и специално работно облекло –гащеризон
и работни обувки-нарушение по чл.246, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г.за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване.
ОСЪЖДА „****************” ЕООД ЕИК:********** да заплати на
ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда”С.-гр.С. сума в размер на 120/сто и
двадесет/лева, съставляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд – С. град, в 14 (четиринадесет) дневен срок, от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4