Р Е Ш Е Н И Е
№……......../........2019г, гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, Гражданско
отделение, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА МАКАРЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
МЛ.С-Я ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Елка Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Макариева в.гр.д.№
928/2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Инициирано е по въззивна жалба на Н.П.Г.
срещу Решение № 1431/08.04.2019 г., постановено по гр.д. № 13273/2018 г. на
ВРС, с което: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.П.Г., ЕГН **********,
с адрес *** иск за приемане на установено в отношенията между страните, че Й.Д.К.,
ЕГН ********** и Н.В.К. , ЕГН ********** *** , му дължат сумата от
10204
лева, представляваща част от общо дължимо вземане в размер на 35204.00 лв.
/левова равностойност на 18 000.00 евро/, произтичащо от неизпълнено задължение
за връщане на получена парична сума по Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2008 г., сключен между длъжниците и
кредитора Н.П.Г., с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410
от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 4718/2018г. по описа на ВРС.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено в противоречие със съдебната практика.
Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да се
уважи като основателен и се присъдят разноски.
Въззиваемите страни са депозирали
писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба
като неоснователна. Считат, че изпратеното уведомление за прекратяване на
договора не е породило правно действие, алтернативно твърдят , че вземането е
погасено по давност. Молят същата да бъде оставена без уважение, като се
потвърди първоинстанционното решение и се присъдят разноски.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната
проверка, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срок и от легитимирана за това страна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната
жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се
обсъдят доводите относно неговата законосъобразност. Въззивният съд намира, че
делото е решено при изцяло изяснена фактическа обстановка, която не намира за
необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея на основание чл.272 ГПК.
Като се съобразят твърденията на ищеца в исковата молба, че сумата от 10
204 лв., за която претендира да се установи, че ответниците дължат да ги върне,
представлява част от сума, платена по предварителен договор от 30.04.2008 г,
прекратен на 09.02.2018 г. - с отправена до ответниците нотариална покана,
следва че искът по чл.422, ал.1 ГПК е предявен във връзка с чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД – поради отпадане на основанието за даване на сумата. Квалифицирането му от
ВРС – във връзка с чл.55, ал.1 пр.2 ЗЗД – връщане поради неосъществено
основание за заплащане на сумата, не води до недопустимост на решението,
доколкото съдът се е произнесъл по фактическите твърденията относими към
заявеното в исковата молба основание за установяване дължимост на сума за
връщане от ответниците.
Искът е заявен като частичен.
По въпроса за разпределение на
доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в
хипотезата на чл.55, ал.1, ЗЗД е налице
трайна практика на съдилищата и по специално на ВКС, обективирана в решение №
138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение №
556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО на ВКС, решение № 211 от
26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Според
посочените решения, по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК и в трите хипотези на
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД - начална липса на основание,
неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителния факт е
факта на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС
1/79 - т. 1).
Следователно, в доказателствена тежест
на ищеца по иск на някое от трите правни основания е да установи настъпването на
факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказване на
някакво правно основание да го получи, съответно - да задържи извършеното
плащане.
Относно законосъобразността на
решението съдът е обвързан само от възраженията на ответника изложени във
въззивната жалба, а именно - че
районният съд неправилно е приел , че не може да се претендира връщане
на сума при неосъществено основание в различна валута от този посочена в
предварителния договор.
По същество и като съобрази установените
пред ВРС факти настоящият състав също като ВРС приема за установено, видно от представения по делото предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2008г. с нот. заверка на
подписите, рег.№5596/07.05.2008г. на нотариус Калин Д. *** РС Кърджали, рег.№
020, че Й.Д.К. и Н.В.К. са се задължили да продадат на Н.П.Г. един апартамент
със застроена площ 60 кв.м.,трети етаж, подлежащ на построяване в жилищна
сграда и едно паркомясто, находящи се в гр.Варна, СО Пчелина, УПИ І с пл.н. №
494 в кв.26 по плана на СО Пчелина, с площ от 800 кв.м. , които подлежи на
конкретизация за етажност и граници с допълнителен анекс при получаване на
разрешение за строеж за сумата от 36 000 евро ,определена като 600 евро за един
кв.м. страните са уговорили 25% от стойността на апартамента, представляваща 9
000 евро да се плати при подписване на договора.
С анекс от 29.03.2013г. Й.Д.К. и Н.В.К.
са се задължили да продадат на Н.П.Г. апартамент №10/десет/, находящ се в жилищна сграда
в гр.Варна, м."Пчелина" в УПИ I, с пл.сн.№494, в кв.26 по плана на СО
"Пчелина", на трети етаж, с площ 55/петдесет и пет/ кв.м., състоящ се
от входно антре, дневна с кухня, баня -тоалетна, дрешник, спалня, тераса, при граници: стьлбищна
клетка, ап.9 и ап.11 и двор, както и 7.0675 %, раняващи се на
9.45 кв.м. ид.ч. от
общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху
гореописаното дворно място" предвид извършени промени в Основния договор
от 10.12.2007г. с „Варна Билдинг Груп“ ООД.
С нот. покана от 09.02.2018г. Н.П.Г. е уведомил Й.Д.К. и Н.В.К.,
че разваля сключения Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 30.04.2008г., допълнен с анекс от 29.03.2013г. и прави искане да му бъде
възстановена сумата от 18 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.04.2014г. На 20.02.2018г.
нотариус Калин Д. е удостоверил отказ Н.К. да получи поканата.
Във връзка с установяване твърденията
си, ищецът е представил предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу проектиране и строителство и взаимно учредяване на право на строеж от
10.12.2007г. между Н.К. *** Билдинг Груп“ ООД и анекс към предварителния
договор, както и нотариален акт за покупко – продажба на идеални части от
недвижими имоти за учредяване право на строеж № 74, том І, дело № 74/2011г. на
нотариус Д.Върлева с район на действие ВРС.
По делото е представен документ в
превод за валутни разплащания за превод на сумата от 9 000 евро на 01.04.2013г.
от Н.Г. на Н.К.. Видно и от представено по делото удостоверение, издадено от
Банка ДСК ЕАД ФЦ Кърджали на
07.05.2008г. Н.П.Г. е извършил валутен превод на стойност 9 000 евро от своя
сметка към сметка на Н.В.К., с основание
на превода „Предварителен договор за продажба на недвижим имот“.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Няма
спор по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че по
писмено заявление на Н.Г. против ответниците е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на настоящия иск, както и че е
подадено възражение, което обосновава правният интерес на ищеца от воденето на
положителен установителен иск за съществуване на вземането. Претенцията
е допустима за разглеждане с оглед спазения срок по чл.
415, ал. 4 от ГПК.
Основателно и в съответствие с доказателствата ВРС е приел, че ответникът
не е изпълнил задълженията си за сключване на окончателен договор. Не се твърди
и не се установява нищо различно в производството.
Установява се, че с нот. покана
от 09.02.2018г. Н.П.Г. е уведомил Й.Д.К. и Н.В.К., че разваля сключения
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2008г.,
допълнен с анекс от 29.03.2013г. и прави искане да му бъде възстановена сумата
от 18 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.04.2014г. На 20.02.2018г. нотариус
Калин Д. е удостоверил отказ Н.К. да получи.
По делото не се твърди и не се
установява от ответника, чиято е доказателствената тежест, че е изпълнил задължението си да прехвърли
имота, предмет на предварителния договор, с окончателен такъв, напротив
установява се , че на 21.11.2014 г. правото на строеж за апартамент № 10
предмет на предварителния договор е било продадено на трето лице С.П.П.. Горните факти, обуславят извод за
неизпълнение на задълженията на продавача по договора за прехвърлянето на
имота, което е станало и невъзможно, предвид отчуждаването му в полза на трето
лице. Следователно, с оглед така констатираното неизпълнение, за купувача по договора
е възникнало потестативното право да прекрати облигационното отношение.
Съгласно трайноустановената съдебна практика предупреждение за
разваляне на облигационната връзка не е необходимо само ако е налице
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или е налице
безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на виновна забава на
длъжника, или, че се касае за фикс сделка /в този смисъл Р № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о.; Р № 100 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. №
307/2011 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи
задължителна за съдилищата практика/. Даването на подходящ срок за изпълнение на задължения по договора от
11.07.2012г., на осн. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, е безпредметно да се предоставя на
продавача, доколкото въпросното изпълнение е станало невъзможно, тъй като
имотът понастоящем е извън неговия патримониум /така Р 383/29.01.2016г. на ВКС
по т.д. №2225/2015г., IV г.о./.
Във връзка с горното съдът намира за
неоснователно възражението на ответниците за изтекла погасителна давност на
вземането считано от 21.11.2014 г. до
30.03.2018 г. датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК.
Следователно, предварителният
договор е развален и ответникът дължи връщане на авансово получените по него
суми.
Отделно от установеното , ответниците
не оспорват, че сумите са получени, освен това не твърдят, нито ангажират
доказателства, че е налице някакво друго основание за извършване на превода,
респективно за задържане на сумата. Както се посочи и по-горе, в тяхна
доказателствена тежест по исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД е доказване наличието на
някакво правно основание да получат плащането, респективно да го задържат.
В производството не се твърди, нито се установява че между страните са
съществували някакви договорни или други правни отношения, който съставляват
основание за извършеното плащане.
Доколкото изводите на въззивният състав съвпадат с тези на ВРС, но не
съвпадат с крайния извод, че след като не може да се присъди левовата
равностойност на сума уговорена в чуждестранна валута, то не може да се
претендира и връщане на платена сума на неосъществено основание в различна
валута съдът намира, че решението следва да бъде отменено. . В настоящото производство е заявена част от претенцията от 18 000 евро – за 10
204 лв., поради което няма пречка нейната дължимост да бъде самостоятелно
установена по размер, който е 5 217 .22 евро./ в този смисъл мотивите на
ТР № 4 /29.04.2015 г. по т.д. № 4/2014 г. ВКС/
С оглед изхода на
спора - тъй като жалбата изцяло следва да бъде уважена, право на разноски има
въззвникът. Въззиваемите следва да
му заплатят сума в размер на 612.24 лева. представляващи сбор от разноски пред
първа и въззивна инстанции и заповедното
производство.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1431/08.04.2019 г., постановено по гр.д. № 13273/2018 г. на ВРС, с което: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.П.Г., ЕГН **********,
с адрес *** иск за приемане на установено в отношенията между страните, че Й.Д.К.,
ЕГН ********** и Н.В.К. , ЕГН ********** *** , му дължат сумата от
10204
лева, представляваща част от общо дължимо вземане в размер на 35204.00 лв.
/левова равностойност на 18 000.00 евро/, произтичащо от неизпълнено задължение
за връщане на получена парична сума по Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2008 г., сключен между длъжниците и
кредитора Н.П.Г., с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4718/2018г.
по описа на ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА за установено, на основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД,
че Й.Д.К., ЕГН ********** и Н.В.К. , ЕГН ********** *** дължат на Н.П.Г., ЕГН **********,
с адрес *** , сумата от 5 217 .22 евро / с левова равностойност 10 204 лева/ представляваща част
от общо дължимо вземане в размер на 35204.00 лв. /левова равностойност на 18
000.00 евро/, произтичащо от неизпълнено задължение за връщане на получена
парична сума по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
30.04.2008 г., сключен между длъжниците и кредитора Н.П.Г., с оглед на отпаднало
основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4718/2018г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Й.Д.К., ЕГН ********** и Н.В.К. , ЕГН **********
*** да заплатят на Н.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 612.24 лева представляващи разноски в исковото и заповедното
производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: