№ 21
гр. Търговище, 31.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500011 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. ИВ. К. от гр.Търговище, действуващ
чрез процесуалния си пред-ставител адв.Н.Ст.Й. от АК-Варна против
определение №1636/15.12.2021г., постановено по гр.д.№994/ 2021г. на
Районен съд-Търговище, с което на осн.чл.17 от Регламент(ЕО) №2201/2003г.
е прогласена липсата на международна компетентност на българския съд и е
прекратено производството по чл.49 от СК за развод с ответницата Й. В. К. от
гр.Търговище и присъединените искове, касаещи родените от брака две
непълнолетни деца. С доводи за нарушение на закона, тъй като компетентен
по делото е българският, а не германският съд, въззивникът моли за отмяна на
определението и връщане на делото за продължаване на производството.
Писмен отговор по реда и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК от
въззиваемата страна Й. В. К. от гр.Търговище не е постъпил.
Съдът констатира следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Страните са съпрузи, като от 2012г. живеят във Федерална Република
Германия, където на 23.06.2021г. съпругата е подала молба за развод пред
Районен съд-Франкфурт на Майн, и е образувано семейно дело
№478F24120/21S, а на 09.07. 2021г. по молба за развод на другия съпруг е
образувано гр.д.№994/2021г. по описа на Районен съд-Търговище, т.е. налице
1
е един и същ спор, повдигнат пред съдилища в различни държави-членки на
ЕС и компетентността следва да бъде определена съобразно правилата на
Регламент(ЕО) №2201/2003г., приложим по брачни дела и граждански дела,
свързани с родителската отговорност.
Действително, съгласно §123 от германския Закон за определяне на
доброволната юрисдикция пред германските съдилища, семейното дело се
счита за висящо от момента на заплащане на съответните такси, както и
писменото уведомяване на другата страна, но в случаите с международен
елемент приложението на посочената регламентация е изключено от
изискванията на посочения Регламент(ЕО) №2201/2003г.С оглед
разпоредбите на чл.19, чл.16-17 от регламента, меродавен за определяне на
компетентността е моментът на сезиране на съответните съдилища, като по
смисъла на чл.16, ал.1, б.“а“ от регламента, съдът се смята за сезиран към
момента на подаване на исковата молба, стига впоследствие книжата да са
връчени на ответника.
В конкретния случай, германският съд е сезиран на 23.06.2021г. и
впоследствие на 07.10.2021г. исковата молба е връчена на насрещната страна,
докато българският съд е сезиран по-късно на 09.07.2021г., което
предопределя компетентността на първия сезиран съд-този във Франкфурт на
Майн, приел да разгледа делото, като българският съд следва да се откаже от
своята компетентност-чл.19, т.3 от Регламент(ЕО) №2201/ 2003г., което е
сторил в съответствие с приложимата нормативна регламентация и частната
жалба срещу прекратителното определение на районния съд следва да бъде
оставена без уважение, на осн. чл.278 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. ИВ. К. от
гр.Търговище, действуващ чрез процесуалния си представител адв.Н.Ст.Й. от
АК-Варна против определение №1636/15.12.2021г., постановено по гр.д.
№994/2021г. на Районен съд-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва при условията на чл.280, ал.1
от ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок
от съобщаването му.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3