Мотиви
по НОХД№931/2018г. по описа на ПОС.
Обвинението
срещу С.И.О. е по чл.282, ал.2, предл.1 и 2, във вр. с ал.1, предл.4 от НК
за това, че на
11.09.2017г. в с.O. , обл.П. , в качеството му на длъжностно лице, което заема
отговорно служебно положение – кмет на с.O. , П. ска област – превишил правата си, като разрешил на Х.И.Г.
***, да извърши добив и транспортиране на дървесина – топола, ясен, акация и
бряст, от парцели с № 000159 и № 000166 – общинска собственост на Община П.,
находящи се в землището на с.O. , общ.П., обл.П. , каквито правомощия той
нямал, а същите били от компетентността на Общински съвет – гр.П. и на
оправомощени от директора на Държавно горско стопанство – П. служители в
стопанството, съгласно следните законови и подзаконови разпоредби: чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация: "Общинският съвет …
приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество…"; чл.12, ал.1, във вр. с чл.10, ал.1, т.1 и т.3, във вр.
с чл.5, ал.3, вр. с ал.1 от НАРЕДБА за условията и реда за възлагане
изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска
собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (приета
с ПМС № 316 от 24.11.2011 г., обн., ДВ, бр. 96 от 6.12.2011 г., в сила от
6.12.2011 г., изм. и доп., бр. 90 от 16.11.2012 г., бр. 96 от 2.12.2016 г., в
сила от 2.12.2016 г., изм., бр. 55 от 7.07.2017 г., в сила от 7.07.2017 г.):"Чл.
12. (1) Дейностите по чл. 10, ал. 1 в горските територии - държавна и
общинска собственост, се възлагат чрез провеждане на открит конкурс; Чл. 10.
(1) По реда на наредбата се възлагат следните дейности: 1. добив на
дървесина;3. товарене, транспортиране и разтоварване на дървесина и на
недървесни горски продукти; Чл. 5. (1) Ползването на дървесина се
осъществява: 1. чрез продажба на стояща дървесина на корен; 2. чрез добив и
продажба на добита дървесина; (3) Ползването на дървесина от горските територии
- общинска собственост, се осъществява по начините по ал. 1, определени с
решение на общинския съвет," Чл. 213. (1) от Закона за
горите: "Забраняват се … товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването … на: 2. дървесина, непридружена с превозен
билет;" Чл. 211. (2) от Закона за горите: "Превозните
билети се издават: 1. от оправомощени от директора служители в държавните
горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски
стопанства - за дървесината, добита от горските територии, в които упражняват
служебните си задължения;" като е извършил горното с цел да набави за Х.И.Г. *** облага в
размер на 8250 лв, явяваща се пазарната стойност на незаконно добитата
дървесина в посочените имоти (общо 30 куб.м. строителна дървесина от топола, 40
пр.куб.м. дърва за огрев от топола и 30 пр.куб.м. дърва за огрев от твърди
широколистни видове) и от това са
настъпили значителни вредни последици за Община П. в размер на 9750 лв,
представляваща сума от пазарната стойност на дървесината и нанесената щета от
незаконно отсечените дървета.
Представителят на ПОП поддържа
обвинението така както е повдигнато по отношение на имот №166 с корекции
относно елементите на състава по чл.282 ал.2 от НК и размера на причинените
вреди. Иска се да бъде наложено наказание съобразно закона.
Подсъдимия лично и чрез защитника си
изразява становище, че деянието е реализирано от обективна страна по отношение на
имот №166 и подписания договор, но относно издадената служебна бележка не е
налице състав на престъплението. Твърди се още, че липсват значителни
имуществени вреди и деянието всъщност е реализирано от обективна страна, но не
и от субективна. В тази аспект се иска постановяване на оправдателна присъда.
Прави се евентуално искане, в случай на осъждане на подсъдимия, да се приложи
чл.55 от НК, като се приложи и института на условното осъждане и не се налага
наказание лишаване от права.
Гражданския ищец не взема становище по
предявения иск в съдебно заседание.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Предложената
от прокуратурата фактическа обстановка е следната:
Подсъдимият С.И.О. е роден на ***г***,
ЕГН **********.***. Българин, български гражданин. Има завършено средно
образование. Женен. Работи като кмет на с.O. . Осъждан.
Подсъдимият С.О. *** на изборите,
произведени на 25.10.2015г. (решение № 145 от 26.10.2015г. на Общинската
избирателна комисия при Община П. и клетвен лист от 09.11.2015г.).
Подсъдимият С.О. и свидетелят Х.Г.
*** се познават. През есента на 2017г. се срещнали и провели разговор, при
който Г. се интересувал дали О. може да му намери някаква работа. Подс.О. му
казал, че има намерение да възстанови
бивш язовир край село O. , като за целта следва да се почисти терена от
дървета и храсти. Г. се съгласил да извърши сечта. Съгласно уговореното, на
11.09.2017г. бил оформен договор между подс.С.О., в качеството му на кмет на с.O.
– възложител по договора, и свид.Х.И.Г.
– изпълнител, с предмет – "почистване на коритото на язовир "Под
селото"". Според договора, изпълнителят се задължавал да извърши
на свой риск, без възнаграждение и за своя сметка почистването на коритото. В
действителност, уговорката между двамата била Г. да вземе за себе си добитата
дървесина от района на почистване.
На 13.09.2017г. подс.О. издал
служебна бележка №352, подписана от него в качеството му на кмет на с.O. , в
уверение на това, че Х.Г. има право да превозва дървесина, добита в землището
на с.O. от почистване на язовира
"Под селото".
Подсъдимият О. нямал право да
издава такава бележка, нито да разрешава извършването на сеч на дървесина в
землището на селото. Съгласно действащата нормативна уредба, решение за подобна
сеч и добив на дървесина от имот – общинска собственост, може да вземе
единствено общинският съвет – в случая, Общински съвет на Община П..
Позволително за сеч се издава от директора на съответното поделение на
държавното горско стопанство – в случая, директорът на ТП на ДГС – П. . Едва
след маркиране на определените за сеч дървета, в присъствието на горски
надзиратели, може да се пристъпи към извършване на сечта – в случая това е
следвало да бъде лицензирана фирма, определена от Община – П.. Извозването на
добитата дървесина се извършва с отделно позволително – превозен билет, който
се издава от нарочни служители, оправомощени от директора на горското
стопанство. Стойността на добитата дървесина следва да постъпи в бюджета на
Община – П..
В изпълнение на уговореното с подс.О.,
Х.Г. наел работници, с които започнал изсичането и извозването на дървесината
на указаното му място.
На 18.10.2017г. горски
надзиратели от ТП на ДГС – П. – свидетелите И.Н. и Л. О. – извършили проверка
на района по сигнал за незаконна сеч. Констатирали, че в имоти № 159 и
№ 166, находящи се в землището на с.O. , П. ска обл. – общинска
собственост на Община П., се извършва такава от св.Х.Г. и наети от него лица.
Незаконно добитата дървесина била от различни растителни видове – топола, ясен,
бряст, акация и др. Съставили констативен протокол за установеното №СЗДП
025132/18.10.2017г. и разпоредили спиране на сечта и извозването на
дървесината. За случая били сезирани органите на полицията, кмета на Община П.
и прокуратурата.
По време на проведеното досъдебно
производство е извършен оглед на общинските имоти, където е бил извършен
незаконният добив на дървесина и е назначена комплексна инженерно-техническа
експертиза от двама експерти – геодезист и оценител на насаждения, земеделски
земи и гори. Според извършения оглед на място, направените замервания и другите
събрани по делото доказателства, незаконно добитата дървесина в посочените
имоти е общо 30 куб.м. строителна дървесина от топола, 40 пр.куб.м. дърва за
огрев от топола и 30 пр.куб.м. дърва за огрев от твърди широколистни видове.
Пазарната стойност на добитата дървесина е 8250 лв, нанесената вреда на Община П.
възлиза на 9750 лв, в която сума влизат стойността на дървесината и размерът на
щетата по смисъла на Наредба за определяне на обезщетенията за щети върху гори
и земи от горския фонд (ДВ бр.39/2004г.), отчитаща социалните, екологични и
рекреационни функции на гората.
Съгласно изисканите и приложени към
делото документи, парцели №159 и №166 са обособени като общинска собственост с
местонахождение землището на с.O. , общ.П.. Парцелът с идентификатор № 000159 е
общинска публична собственост, с размери 8.771 дка и предназначение
"пасище, мера". Парцел с идентификатор № 000166 представлява общинска
частна собственост и е с предназначение "язовир". Според показанията
на св.Д.В. ***), през 2006г. в тези имоти е била засадена тополова култура,
като изминалият период от 11 години от момента на засаждането не е достатъчен
за развитие на дървесните видове за извършването на сеч.
В договора, оформен между подс.О.
в качеството му на кмет на с.O. и св.Х.Г.,
е посочено, че е сключен съгласно писмо №СБР-03-24/17.02.2017г. на кмета на
Община П.. Установено е при разследването, че с това писмо са били дадени
предписания на кметовете на определени населени места да организират оглед и
почистване на речните легла и прилежащите територии в региона им от битови
отпадъци (локални нерегламентирани сметища), съобразно Заповед №РД-111 от
10.02.2017г. на министъра на околната среда и водите. Разпитан по тези
обстоятелства, кметът на Община П. – св.Д.В. – заявява, че по никакъв начин не
е ставало дума за извършване на сеч в териториите на речни легла и водни
басейни и не са давани такива указания на кметовете на населени места. Освен
това посочените писмо и заповед са се отнасяли за много по-ранен период от този
на сключения договор и реално предписанията в тях вече са били изпълнени още
през пролетта. В бюджета на Община П. не са постъпвали средства от описания
по-горе неправомерен добив на дървесина.
Приетата от настоящия състав на съда фактическа обстановка е следната:
Подсъдимият С.О. *** на изборите,
произведени на 25.10.2015г. (решение № 145 от 26.10.2015г. на Общинската
избирателна комисия при Община П. и клетвен лист от 09.11.2015г.).
През м. ноември 2016г е настъпило
бедствено положение в с.O. в резултат на
обилни валежи. Започнала е процедура по донесение на подсъдимия от 14.11.2016г.
до кмета на община П., с което го уведомява за възникналия проблем и иска
разчистване на речното корито на „Пелишатска бара“ от наноси, блатна, храстовидна и дървесна
растителност с цел повишаване проводимостта.
Засегнати са множество жилищни и общински имоти, което е наложило
сезиране на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към
Министерски съвет. Констатирано е намаление на проводимостта на „Пелишатската
бара“/реката, която преминава през процесния язовир/, което е довело до
настъпилото наводнение. С протокол на комисия от 22.11.2016г. е предложено на
кмета на община П. да предприеме необходимите действия за спешно почистване на
дере „Пелишатска бара“, преминаващо през с.O. , за осигуряване на нормалната му
проводимост. За евентуално почистване на дерето е извършена техническа
експертиза, която е дала обща количествено-стойностна сметка за сумата
195 280лв. Високата стойност е станала пречка за извършване на
разчистването.
Подсъдимият С.О. и свидетелят Х.Г.
*** се познават. През есента на 2017г. се срещнали и провели разговор, при
който Г. се интересувал дали О. може да му намери някаква работа. Подс.О. му
казал, че има намерение да възстанови
бивш язовир край село O. , като за целта следва да се почисти терена от
дървета и храсти. Г. се съгласил да извърши сечта. Съгласно уговореното, на
11.09.2017г. бил оформен договор между подс.С.О., в качеството му на кмет на с.O.
– възложител по договора, и свид.Х.И.Г.
– изпълнител, с предмет – "почистване на коритото на язовир "Под
селото"". Според договора, изпълнителят се задължавал да извърши
на свой риск, без възнаграждение и за своя сметка почистването на коритото на
язовира – имот №166. В действителност, уговорката между двамата била Г. да
вземе за себе си добитата дървесина от района на почистване.
На 13.09.2017г. подс.О. издал
служебна бележка №352, подписана от него в качеството му на кмет на с.O. , в
уверение на това, че Х.Г. има право да превозва дървесина, добита в землището
на с.O. от почистване на язовира
"Под селото".
Подсъдимият О. нямал право да
издава такава бележка, нито да разрешава извършването на сеч на дървесина в
землището на селото. Съгласно действащата нормативна уредба, решение за подобна
сеч и добив на дървесина от имот – общинска собственост, може да вземе
единствено общинският съвет – в случая, Общински съвет на Община П..
В изпълнение на уговореното с
подс.О., Х.Г. наел работници, с които започнал изсичането и извозването на
дървесината на указаното му място.
На 18.10.2017г. горски
надзиратели от ТП на ДГС – П. – свидетелите И.Н. и Л. О. – извършили проверка
на района по сигнал за незаконна сеч. Констатирали, че в имоти № 159 и
№ 166, находящи се в землището на с.O. , П. ска обл. – общинска
собственост на Община П., се извършва такава от св.Х.Г. и наети от него лица. Незаконно
добитата дървесина била от различни растителни видове – топола, ясен, бряст,
акация и др. Съставили констативен протокол за установеното №СЗДП
025132/18.10.2017г. и разпоредили спиране на сечта и извозването на
дървесината. За случая били сезирани органите на полицията, кмета на Община П.
и прокуратурата.
По време на проведеното досъдебно
производство е извършен оглед на общинските имоти, където е бил извършен
незаконният добив на дървесина. Според извършения оглед на място, направените
замервания и другите събрани по делото доказателства, незаконно добитата
дървесина в посочените имоти е общо 30 куб.м. строителна дървесина от топола,
40 пр.куб.м. дърва за огрев от топола и 30 пр.куб.м. дърва за огрев от твърди
широколистни видове. Експертизата от съдебното производство дава съвсем
различно заключение относно цената на добитата дървесина, в сравнение с тази от
досъдебното производство. Според заключението, добитата дървесина от двата
имота – 159 и 166 възлиза на 1851,03лв без ДДС. Съответно за имот 166 е
1478,74лв, а за имот 159 е 372,59лв.
Съгласно изисканите и приложени
към делото документи, парцели №159 и №166 са обособени като общинска
собственост с местонахождение землището на с.O. , общ.П.. Парцелът с
идентификатор № 000159 е общинска публична собственост, с размери 8.771 дка и
предназначение "пасище, мера". Парцел с идентификатор № 000166
представлява общинска частна собственост и е с предназначение "язовир“. През
2006г. в тези имоти е била засадена тополова култура, като изминалият период от
11 години от момента на засаждането не е достатъчен за развитие на дървесните
видове за извършването на сеч.
В договора, оформен между подс.О.
в качеството му на кмет на с.O. и св.Х.Г.,
е посочено, че е сключен съгласно писмо №СБР-03-24/17.02.2017г. на кмета на
Община П.. Установено е, че с това писмо са били дадени предписания на
кметовете на определени населени места да организират оглед и почистване на
речните легла и прилежащите територии в региона им от битови отпадъци (локални
нерегламентирани сметища), съобразно Заповед №РД-111 от 10.02.2017г. на
министъра на околната среда и водите. Кметът на Община П. – св.Д.В. – заявява,
че по никакъв начин не е ставало дума за извършване на сеч в териториите на
речни легла и водни басейни и не са давани такива указания на кметовете на
населени места. Освен това посочените писмо и заповед са се отнасяли за много
по-ранен период от този на сключения договор и реално предписанията в тях вече
са били изпълнени още през пролетта на същата година. В бюджета на Община П. не
са постъпвали средства от описания по-горе добив на дървесина.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства: Том 1 от ДП №Д-15/2018 година на Окръжна прокуратура
– П. – протокол за оглед на местност от
25.05.2018 година на лист №52, акт за общинска частна собственост на лист №61,
скица на лист №62-63, удостоверение на общинска избирателна комисия на лист №64,
клетвен лист на лист №65, писмо от Министерството на земеделието, храните и
горите на лист №67, писмо от
Министерството на земеделието, храните и горите на лист №69, с което се
предоставят скици на лист №70 и лист №73, приложени към тях активи на имущество,
характеристична справка по отношение на С.И.О. на лист №105, справка за
съдимост на лист №108-110, Том 2 от ДП №Д-15/2018 година на Окръжна прокуратура
– П. – констативен протокол на лист №19 от 18.10.2017 година, договор на лист
№20 от 11.09.2017 година, служебна бележка – копие на лист №21, процесната
служебна бележка, писмо от Община П. до ОД на МВР – П. на лист №47-48,
констативен протокол на лист №49 от
06.04.2017 година, писмо от Министерството на околната среда и водите на лист
№51, до кмета на различни общини, включително и Община П. (писмото с което се предписват да се почистват замърсени терени на
речните легла), писмо от Община П.
до кмета на общината и кмета на село O. на лист №52, известие за доставяне на лист
№53, акт за частна общинска собственост лист №54, скица на лист №55-56, писмо
от Общински съвет – П. на лист №58, решение №388 на лист №59-60 от заседание на
общински съвет – П., писмо на лист №61-62 от северозападно държавно предприятие
ТП „Държавно горско стопанство П. ”, констативен протокол на лист №63, договор
на лист №64, служебна бележка на лист №65.
От съдебното производство по НОХД
№931/2018 година, по описа на Окръжен съд – П. – справка за съдимост на лист
№30-35, с приложени картони от лист №36-43, писмо на лист №38, известие за
доставяне на лист №89, декларация на лист №90, техническа експертиза с
приложено към нея от лист №91-94, писмо от областния управител на област П. на
лист №95-96, писмо от Община П. на лист №97, информация за бедствия или опасно
състояние на лист №98-99, протокол на лист №102-104, заповед на лист №105,
донесение на лист №106-107, договор на лист №194 от 09.09.2003 година, за
почистване, отводняване и корекция на коритото на реката, характеристика на С.О. на лист №198-199, писмо на Министерството на
околната среда и водите, Басейнова дирекция „Дунавски район П. “ от 16.05.2019
на лист №213, писмо от Община П. на лист №216, с приложен акт за общинска
частна собственост и акт за публична общинска собственост, писмо от Община П.
на лист №221, писмо от Агенция по геодезия, картография и кадастър, свидетелските показания на: Л.П.О., И.В.Н., Д.Р.В., Х.И.Г., С.Г.С.,
Г.И.Р., Ц.М.Ц., Г.П.П. и А.Х.П. и заключението на вещите лица А.Г.А., Л. Х.Т. и
К.И.С..
Пред да се даде отговор на основните въпроси по делото е необходимо да се
изложат следните теоретични бележки:
Обект на
престъплението по чл.
282 и сл. от НК са обществените отношения, които
осигуряват нормалното функциониране на държавния и обществения апарат, на
неговите органи, притежаващи властнически правомощия като част от този апарат
(Постановление № 2/1980 г. на Пленума на ВС, Решение
№ 470/1994 г., Решение № 88/1977 г., Решение № 113/1970 г. ). Субект на престъплението по чл. 282 и сл. НК може да бъде длъжностно лице. Нормата на чл. 282 от НК е генерална, предвижда общ състав на длъжностно престъпление и намира
приложение само, когато няма специален състав, по който да се квалифицира
извършеното деяние. В този смисъл са Постановление № 2/1980 г. на Пленума на ВС
Изпълнителното деяние
на престъплението по чл.
282 от НК се изразява в нарушаване или
неизпълнение на служебните задължения от страна на дееца, или в превишаване на
властта или правата му. Според Постановление № 2/1980 г. на Пленума на ВС за всеки конкретен случай следва да се установи коя от тях е осъществена и
в какво точно се изразява нарушението, неизпълнението, превишаването на властта или правата, както и
съответния нормативен акт (закон, правилник, наредба, постановление, разпореждане
и др.) или акт на обществена организация, в която са визирани.
Нарушаване на
служебните задължения е налице, когато длъжностното лице в пределите на своята
компетентност извършва дейност, несъобразена с изискванията, установени за
съответната длъжност. Деецът не изпълнява служебните си задължения, когато не предприема действия,
свързани с изискванията на службата му и установени в нормативен акт или акт на
обществена организация (закон, правилник, наредба, постановление и др.). Това е
бездействие по служба.
Превишаване на властта или правата е налице, когато деецът извършва действия, излизащи извън рамките на неговата
компетентност (Решение
№ 60 от 2003 г., Решение № 235/2003 г. ). Те могат да са в рамките на
правомощията на друго длъжностно лице, на друга служба, на колективен орган или
действия, които се осъществяват само при определени условия. Става дума за
действия по отношение на чужди властнически правомощия.
С оглед на престъпния
резултат, деянието ще е съставомерно по чл. 282 от НК, ако от поведението на длъжностното лице могат да настъпят немаловажни
вредни последици (ал. 1) или ако вече са настъпили значителни вредни последици
(ал. 2).
В практиката е дадено
тълкуване на съдържанието на понятията "маловажни" и "значителни
вредни последици" (Тълкувателно решение № 6/1973 г. на ОСНК ). Приема се, че последното е по-общо, по-широко по смисъл от понятието
"вреди", тъй като обхваща не само имуществени вреди, но и такива
други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото.
Що се отнася до
немаловажните вредни последици, в посоченото тълкувателно решение се приема, че
те са противопоставени на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК и обхващат всички вреди, които не са маловажни.
Тези понятия са
изяснени и в Постановление № 2/1980 г. на Пленума на ВС, според което вредните последици от деянието по чл. 282, ал. 1 от НК могат да са от имуществен или неимуществен характер, като е възможно да се
изразят в посегателство на имуществени права и интереси или в нарушаване
нормалното функциониране на държания и обществен апарат, уронване на авторитета
и доверието в съответните органи и др. В този смисъл са Решение № 616/1998 г., Решение № 39/1988 г., Решение № 33/1972 г. на ОСНК, Решение № 29/1972
г. на ОСНК.
Преценката за
немаловажността на последиците следва да се основава на важността на нарушените
обществени материални интереси, отрицателното отражение в обществото и др.
По смисъла на закона,
за осъществяване на деянието по чл. 282, ал. 1 от НК не е необходимо вредните последици да са настъпили реално, като в
практиката се приема, че е достатъчно да е създадена реална, а не абстрактна
възможност за настъпването им в бъдеще.
Когато вследствие
поведението на дееца-длъжностно лице вече са настъпили вредни последици, и то
значителни, ще е осъществен квалифицираният състав на чл. 282, ал. 2 от НК, а не основният по ал. 1. По този
признак двете разпоредби се различават една от друга. Според Постановление № 2/1980 г. на Пленума на ВС и при тази хипотеза отново следва да се имат предвид
вредните последици както от имуществен, така и от неимуществен характер.
Обстоятелството дали те са значителни или не, трябва да се установи по
безспорен начин, като се преценява въз основа на абсолютната стойност на
материалните щети за предприятието, учреждението и др., както и от степента, в
която са засегнати нормалното осъществяване на дейността на съответните
държавни и обществени органи, авторитетът и доверието на гражданите към тях и
др.
От субективна страна за престъплението по служба по чл. 282 от НК са характерни пряк умисъл и наличие на особена цел у дееца - да набави за
себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда. Липсата им води до несъставомерност на деянието по този текст от закона.
Относно прекия умисъл длъжностното лице
трябва да съзнава, че нарушава или не изпълнява свои задължения, или че превишава властта или правата си. То още трябва да предвижда, че от това му
поведение могат да настъпят немаловажни вредни последици - по ал. 1, или че
реално ще причини значителни вредни последици.
Особената цел у дееца е да набави за себе си
или за другиго облага или да причини
другиму вреда. Не е необходимо тази цел да е реализирана - да е набавена
облагата или да е причинена вредата. Облагата може да бъде имуществена или
всякаква друга полза или изгода, т. е. всяко благоприятно изменение в
положението на дееца или на трето лице - напр. създаване на предимство,
улеснение, привилегия и др. Под "причиняване на вреда другиму", в
практиката се разбира настъпването както на имуществени, така и на морални
такива.
Съгласно Решение № 50 от 1.07.2011 г. на ВКС по н. д.
№ 708/2010 г., I н. о., НК възприемането на тази теза/за достатъчност на
установеното длъжностно нарушение, превишаване на властта или правата/ би
довело до превратно тълкуване на закона при неговото приложение, респ. всяко процесуално нарушение да се явява
основание за ангажиране наказателната отговорност на длъжностното лице,
включително прокурор, съдия, следовател или съдебен изпълнител, извършило
нарушението за чието отстраняване съществува инстанционен контрол. За да
прерасне процесуалното нарушение в новото качествено състояние на извършено
престъпление, законодателят е въвел допълнителен признак с изискването нарушението на служебните задължения да е
извършено за реализиране на специална цел,
която се изразява в набавяне на облага за себе си или за другиго или да причини
другиму вреда.
При
съпоставка на горните, теоретични и изведени от практиката на съдилищата
бележки, с установените факти по делото се налага извода, че деянието, в което
е обвинен подсъдимия не е реализирано нито от обективна/с изключение на чл.21
ал.1 т.8 от ЗМСМА/, нито от субективна страна.
На първо място следва да се подчертае, че
договорът между кметството и св.Х.Г. е сключен само за почистване на имот
№166/язовир/ и няма основание да се търси наказателна отговорност от подсъдимия
за втория посочен в обвинителния акт имот - №159. Ако секачите или Х.Г. са
излезли от договорените предели това не може да се вмени във вина на
подсъдимия, защото няма доказателства той да е знаел или да се е договарял за
почистване на друга територия, освен коритото на язовира. Очевидно това
мотивира и прокурора по настоящата дело да не поддържа обвинението в тази му
част.
От
обективна страна се установява, че
извършеното разчистване може да предотврати наводняване на населеното място с.O.
, община П. и на практика попада в рамките на диспозицията на нормата на чл.58
ал.1 т.4 от Закона за водите, която гласи, че „Разрешително не се изисква, а е необходимо само 30-дневно предварително
писмено уведомяване на басейновата дирекция за извършване на следните дейности: …т.4
(нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм., бр. 58 от 2015
г.)
поддържане проводимостта
на некоригирани речни легла извън границите на населените места с цел
почистване от храсти, дървесна растителност, битови и строителни отпадъци,
когато не се нарушава естественото състояние на бреговете и дъното на реката и
когато не попада в зони по чл. 119а,
ал. 1, т. 5. Няма спор, че процесното речно корито не попада в
обсега на разпоредбата на чл. 119а,
ал. 1, т. 5 от Закона за водите, тъй като не е защитена територия и зона, определена или обявена за
опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или
подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. Съгласно чл.58 ал.3 от Закона за водите „Ако
директорът на басейновата дирекция прецени, че планираната дейност не отговаря
на изискванията на ал. 1, той уведомява собственика в рамките на срока по ал. 1
за необходимостта от издаване на разрешително.“ Това означава, че изискването
за предварително разрешително е под условие – първо да не попада в рамките на
чл.58 ал.1 т.4 от Закона за водите и второ да е налице преценка на директора на
басейнова дирекция, че това е така.
Сключеният договор действително не е за
разчистване на дерето на реката, но тя преминава през т.н. язовир и на практика
включва и дерето на реката. Видно е от заключенията на в.л., че имот №000166 е
възстановен, като вид територия – водни течения и водни площи/това е отразено и
заключението на експертите/. От писмо изх.№20-34979-27.05.2019г. на Агенция по
геодезия, картография и кадастър е видно, че процесният имот/№166/ е записан в
кадастралния регистър с начин на трайно ползване – „Язовир“. В същия смисъл е
издаден и Акт №2067/29.11.2018г. за публична общинска собственост, като от
графа „вид и описание на имота“ е видно, че е посочено Язовир“Каменска шосе“ –
имот №166 с площ 20,123дка по плана на с.O. . В тази връзка разчиствания
участък не попада в обсега на Закона за горите, а в обсега на Закона за водите
и дори да се приеме, че има нарушение, то не е нарушен Закона за горите, както
е формулирано обвинението. Обвинението е за разрешен добив и транспортиране на
дървесина, а договорената дейност е за разчистване на речно корито.
Въпреки че защитата на подсъдимия приема, че
сключения договор представлява превишаване на правата на подсъдимия като кмет
на с.O. следва да се подчертае, че
настоящия състав не приема тази позиция. Това е така защото в договора никъде
не се споменава извършване на сеч и извозване на дървесина. В клаузата предмет
на договора е посочено изрично, че последният има за предмет почистване на коритото на язовир “Под
селото“. Това съответства на цитираното писмо/СБР-03-24/17.02.2017г. на
Кмета на община П./ в договора, като основание за подписване на последния/особено
относно преминаващата през него река/. Издадената служебна бележка, която не се
оспорва от подсъдимия/относно авторството/ също не съдържа разрешение за сеч и
добив на дървесина. В нея е посочено, че лицето може да превозва дървесина.
Посочването на това, че дървесината е добита от процесния язовир не променя
характера на разрешението, което се отнася единствено само за превозване. В
тази връзка следва да се посочи, че е предвидено в нормата на чл. 211, ал.4 от Закона за
горите, че дървесината, добита извън горските територии, се транспортира,
придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от кмета на
общината. Дървесината от коритото на реката и язовира не попада в горските
територии по смисъла на чл.2 ал.2 от Закона за горите. Съгласно §1 т.94 от
Закона за водите "язовир"
е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната
стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. В случая въпреки източването на
язовира, не може да се приеме, че той не отговаря на това определение защото това,
което е направено е прокопаване на дигата, за да не се събира вода, с оглед
проводимост на реката и избягване на наводнения. Предназначението на имота,
обаче не е променено поради причини, посочени в писмото на община П./л.216 от
делото/, които в случая са без значение. Процесният язовир е „изваден от експлоатация“
на практика по смисъла на чл.138 ал.4 т.9, чл.190 ал.4 т.3, 190в и чл.199б от
Закона за водите, но не и в правен смисъл. Това е и причината да се води и в
акта за собственост и кадастралния регистър като язовир. Същественото в случая е, че правната му природа не е променена и той не
попада в обхвата на горските
територии по смисъла на чл.2 ал.2 от Закона за горите, въпреки извършеното
засаждане с топола/преди повече от десет години/. В тази връзка не може да се приеме, че подсъдимият
е превишил правата си, като е издал превозен билет, което е в правомощията на
длъжностното лице по чл.211 ал.2 от Закона за горите. В случая е налице
превишаване на правата във връзка с чл.211 ал.4 от Закона за горите, защото
подсъдимият не е определено лице от кмета на общината, което има право да
издава превозен билет. Това означава, че не е налице превишаване на правата във
връзка с чл.211 ал.2 от Закона за горите. Промяна в съдебното производство без
изменение на обвинението не може да се направи защото това би накърнило правата
на подсъдимия и би бил признат за виновен да е нарушил правна норма/чл.211 ал.4
от ЗГ/, по която не се е защитавал от правна и фактическа страна.
Относно
обвинението за нарушение
на чл. 213. (1) от Закона за горите:"Забраняват
се … товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването
… на: 2. дървесина, непридружена с превозен билет;". Подсъдимия не е нарушил тази разпоредба,
защото той не е извършвал тези дейности, а неговото нарушение се свежда до издаването
на билет по чл.211 ал.4 от Закона за горите без да е упълномощен за това. Казано
по друг начин нарушен е чл.213 от ЗГ от други лица в резултат на неправомерно
издадения от подсъдимия превозен билет.
Относно
обвинението за нарушение на – чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация: "Общинският съвет … приема решения за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество…". Във връзка с обвинението за
нарушение на тази разпоредба е необходимо да се посочи, че дейността, за която
е сключен договор не е за разпореждане с общинско имущество, а за разчистване
на коритото на язовира, през което минава реката. Дейността по поддържане
проводимостта на реката не е разпореждане с общинско имущество, а попада в обсега
на чл.58 ал.1 т.4 и т.9 и Глава ІХ –„Защита от вредно въздействие на водите“ от
Закона за водите. Действително устно подсъдимия се е договорил с Х.Г. да получи
дървесината от прочистването на язовира, което е разпореждане с дървесината, с
оглед заплащане за извършеното почистване. Във връзка с обсъжданото
разпореждане с дървесината може да се посочи, че съгласно чл.46 ал.1 т.9 от
Закона за местното управление и местната администрация „Кметът на район или
кметство: организира и ръководи защитата на населението при бедствия и аварии.“
Това означава, че подсъдимият има задължения, свързани със защита на
населението при бедствия. Не може да има съмнение, че наводнението по смисъла
на Закона за водите може да прерасне в бедствие по смисъла на чл.2 от Закона за
защита при бедствия. Това се посочва, за да стане ясно, че в случая не става
въпрос за типично разпореждане с общинско имущество, а за предприемане на
действия по защита на населението, в резултат на които се отстраняват
определени дървета и храсти. Следвало е да се предприемат съответни действия по
Глава девета от Закона за водите, със съответните актове на областен управител
и кмет на община, при отстраняване на дървесни видове да се маркират с общинска
марка по смисъла на чл.50 т.3 и чл.59 от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии
и тогава да се извози съответната дървесина и се вземе решение за
разпореждането с тази дървесина. В този смисъл действително има нарушение на
чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА, предвид договореното устно разпореждане с отсечената дървесина.
Във връзка с отразеното по-горе е
необходимо да се подчертае, че посочените в обвинението чл.5, 10 и 12 от НАРЕДБА за условията и реда за възлагане изпълнението
на дейности в горските територии - държавна и общинска
собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, като нарушения на подсъдимия не могат да се приемат.
Това е така защото тази Наредба се отнася до горските
територии по смисъла на чл.2 ал.2 от Закона за горите, а въпросният язовир не
попада в обхвата на приложението й.
На
фона на горното обвинението за неправомерни действия на подсъдимия по подписването на договора и издаването на
превозния билет се свеждат единствено до това, че същият е издал превозен
билет без да е определен от кмета на община П. по смисъла на чл.211 ал.4 от
Закона за горите. Няма как обаче, да бъде признат за виновен за такова
нарушение. Действително, подсъдимият не е имал право да прави устни уговорки за
прочистване на коритото на язовира от дървесни видове, което той и не оспорва. Друго
нарушение е това, че е уговорил/извън договора/ почистване от храсти и дървесна растителност на коритото на язовира и
реката, която преминава през него без предварително 30-дневно уведомление по
чл.58 ал.1 т.4 от Закона за водите. Такова уведомление е следвало да се извърши
от кмета на община П., респективно Областния управител и тогава да се
предприемат действия по прочистване. Такова обвинение, обаче няма и не може да
бъде променено в настоящото производство, с оглед правото на защита на
подсъдимия. Това е така защото той не се е защитавал по обвинение за нарушение
на тази разпоредба, нито от правна, нито от фактическа страна.
На практика в общ план предприетите действия
попадат в рамките на Глава ІХ от Закона за водите – Защита от вредното
въздействие на водите. Тази дейност не е осъществена по предвидения от закона
ред по финансови причини. Както ще се посочи по-долу, проектът за прочистване
на коритото на реката, която преминава през язовира, е оценен на приблизително
195000лева и това е попречило на реализирането му. Подсъдимият е предприел частични
действия според възможностите и разбиранията си за „защита от наводнение“ на с.O.
по смисъла на чл.137 ал.1 т.1 от Закона
за водите.
Относно елемента немаловажни
вредни последици, който също не се оспорва от защитата на подсъдимия. В
тази насока е съществено да се посочи, че според експертизата, приета в
съдебното производство на практика причинените вреди са в размер на 1478,44лв
за имот №000166/за другия имот няма сключен договор, което не се оспорва и от прокурора,
който изрично заяви, че не поддържа обвинението в тази му част/. Това е
стойността на дървесината на корен/виж л.180 от съдебното производство/.
Действително сумата не е за пренебрегване, но се поставя въпроса дали въобще е
щял да се облагодетелства финансово св.Х.Г. или е щял да получи някакво
минимално възнаграждение за свършената работа/Като се има предвид, че от сумата
1478,44лв следва да се извадят разходите, които свидетелят е направил за около
726лв за рязане и извозване и другите организационни разходи, които няма как да
се изчислят се получава сума около 700лв/ . При това положение няма как да не
се посочи като аргумент в
насока липса на немаловажни вредни последици Решение № 424 от 7.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 375/2008
г., II н. о., НК – в решението се коментират вреди от 226 деноминирани лв.,
което е четири пъти минималната работна заплата към 1998г. и лицето е
оправдано. В случая сумата от 1478,44лв - няма три минимални работни заплати
към периода на деянието, втората посочена е две заплати и половина
приблизително. Ето защо следва да се приеме, че елементът на състава на чл.282
ал.1 от НК - „от това могат да настъпят немаловажни вредни последици“ не е
налице. За настъпване на значителни
вредни последици по смисъла на чл.282 ал.2 от НК въобще не може да става
въпрос. Това е така дори да се обсъди въпроса за нематериалното изражение на
вредните последици. Както става ясно от изложеното по-горе действително
подсъдимият е допуснал нарушения, но те на първо място са минимални и могат да
се коментират само на плоскостта на дисциплинарно производство/по принцип/ или
административно наказателно. На второ място няма как да не се обсъдят и на фона
на това, че е било възможно действията на подсъдимия дори да са с положителен
ефект, ако се е стигнало до прекомерни валежи през есенно-зимния сезон на
2017-2018г, както е станало през 2016г. Няма как да не се отбележи и това, че са
наводнени през 2016г. редица имоти от с.O. и подсъдимия предприема действия в края на
лятото на 2017г. за прочистване на язовира и реката, което е логично с оглед
предстоящия есенно-зимен сезон. Още като аргумент в липсата на признака
“немаловажни вредни последици“ може да се посочи и това, че всъщност
документално деянието на подсъдимия се свежда до издадения превозен билет, в
нарушение на чл.211 ал.4 от Закона за горите. В тази насока може да се даде
пример с присъда № 236 от 18.11.2013 г., постановена по ВНОХД № 226/2013 г. по
описа на Великотърновския апелативен, оставена в сила с Решение № 117 от
5.08.2014 г. на ВКС по н. д. № 135/2014 г., II н. о., НК. В посочените съдебни
актове, освен оправдаването на подсъдимите по чл.282 от НК е прието, че е
налице маловажен случай по чл.311 от НК за невярно документиране – шест
протокола с невярно съдържание, за извършени строителни дейности, по които са
платени авансово суми на изпълнителя. Вярно е, че маловажността на случая е
коментирана на основа чл.311 от НК, но то е свързано с другото обвинение по
делото – чл.282 от НК. Този пример се дава с оглед на обстоятелството, че в
настоящия казус също има евентуално невярно документиране с издаването на
превозния билет, въпреки липсата на обвинение по чл.308-316 от НК. Освен това
маловажността на случая е общо понятие и е приложима във всички изрично
посочени случаи в особената част на НК. Както се посочи
по-горе немаловажните вредни последици, в Тълкувателно решение № 6 от 15.XI.1973 г. по
н. д. № 2/73 г., ОСНК се приема, че са противопоставени
на маловажния случай по чл.
93, т. 9 от НК и обхващат всички вреди, които
не са маловажни. Следва да се отбележи и това, че съгласно чл.218б от НК
определени деяния с предмет до две минимални работни са административни
нарушения.
Ето защо не може да се приеме, че е налице деянието
по чл.282 ал.2 или ал.1 от НК от обективна страна.
От субективна страна не се установява нито умисъла, нито специалната цел да набави за Х.И.Г.
облага. Напротив установява, се целта за разчистване на речното корито на
реката и язовира, с оглед предотвратяване на наводнения на населеното място.
Дори в предложената от прокурора фактическа обстановка се посочва- „Подс.О. му
казал, че има намерение да възстанови
бивш язовир край село O. , като за целта следва да се почисти терена от
дървета и храсти.“ В тази насока съществени се явяват писмените доказателства,
приложени към писмото на община П. от 15.01.2019г., от които се установява
настъпило бедствено положение в резултат на обилни валежи през м. ноември
2016г. Засегнати са множество жилищни и общински имоти, което е наложило
сезиране на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към
Министерски съвет. Констатирано е намаление на проводимостта на „Пелишатската
бара“/реката, която преминава през процесния язовир/, което е довело до
настъпилото наводнение. С протокол на комисия от 22.11.2016г. е предложено на
кмета на община П. да предприеме необходимите действия за спешно почистване на
дере „Пелишатска бара“, преминаващо през с.O. , за осигуряване на нормалната му
проводимост. За евентуално почистване на дерето е извършена техническа експертиза,
която е дала обща количествено-стойностна сметка на стойност 195 280лв. Това
очевидно/високата стойността/ е станало пречка за извършване на разчистването. Процедурата
е започнала по донесение на подсъдимия от 14.11.2016г. до кмета на община П., с
което го уведомява за възникналия проблем и иска разчистване на речното корито
на „Пелишатска бара“ от наноси, блатна,
храстовидна и дървесна растителност с цел повишаване проводимостта. На практика
подсъдимият е предприел действия по свое усмотрение за предотвратяване на
евентуално наводнение на имоти/каквото е имало през 2016г./ и която дейност
попада в рамките на Глава ІХ от Закона за водите – Защита от вредното
въздействие на водите. Тази дейност не е осъществена по предвидения от закона
ред по финансови причини – както се посочи по-горе проектът за прочистване на
коритото е оценен на приблизително 195000лева и това е попречило на
реализирането му. Следва да се вземат предвид и показанията на св.Д.В. в
частта, с която обяснява как е протекъл разговора непосредствено след
констатиране на сечта. Подсъдимия му е обяснил, че го е направил в изпълнение
на заповед на кмета на общината и че е искал да подобри проводимостта на реката
в случай на природно бедствие. При зададения въпрос дали това е логично св.В.
посочва, че е логично, но може би не е правилна преценката, че следва да се
прочиства и дъното на язовира. Все пак тези показания следва да се имат предвид
защото за субективната страна на деянието е съществено да се прецени какво е
целял подсъдимия и дали е било приемливо и логично. Очевидно според показанията
на кмета на общината има логика в действията на подсъдимия относно постигане на
целта за недопускане повторно наводнение на имоти от с.O. .
Действително от показанията на св.Х.Г. и от
обясненията на подсъдимия става ясно, че те са се познавали от много време и че
свидетелят го е попитал за някаква работа. Установява се също, обаче че те не
са имали контакти дълго време. Познанството, обаче не може директно да води до
извод, че подсъдимия е целял да го облагодетелства по някакъв начин. В тази
насока е съществено да се посочи, че според експертизата, приета в съдебното производство
на практика причинените вреди са в размер на 1478,44лв за имот №000166/за
другия имот няма сключен договор, което не се оспорва и от прокурора, който
изрично заяви, че не поддържа обвинението в тази му част/. Това е стойността на
дървесината на корен/виж л.180 от съдебното производство/. От тази сума, като
се извадят евентуалните разходи, които св.Х.Г. е направил за организация на
дейността и цената на неговия труд/които няма как да се изчислят с точност/ се
получава, че щетата е значително по-малко от три минимални работни заплати. По
делото не се събраха доказателства, които да сочат, че подсъдимия е искал да
облагодетелства св. Х.Г., а се събраха доказателства, че е искал последния да
извърши дейност по прочистване на язовира и съответно коритото на реката, която
преминава през него. Целта е била без да
се правят разходи за общината и кметството да се заплати на свидетеля за
свършената работа с добитата дървесина. Ако това действие на подсъдимия беше
изолирано/в смисъл единственото за избягване на евентуално наводнение/ би могло
да се приеме, че може да се направи извод за престъпен умисъл. Но при
положение, че по искане на подсъдимия е предприета описаната по-горе процедура
за предпазване на населението на с.O. от
наводнение/нереализирана заради липса на финансиране/, то се налага извода, че
подсъдимия е предприел процесната активност с основното намерение да защити
селото от предстоящи наводнения. Това се е опитал да направи без да се заплащат
средства от общината и кметството и поради това е направил и устната уговорка
за получаване на отрязаната дървесина от лицето Х.Г.. Да действително дейността
не е станала по съответния ред, но както се посочи по-горе, съответния ред е
бил финансово невъзможен. Освен това в предложената от прокурора фактическа
обстановка не се съдържа никакво конкретно твърдение, което може да се свърже с
престъпния умисъл и специална цел/а трябва да има защото са елемент на състава/.
Обвинението се базира единствено на твърдените нарушения и това, че подсъдимия
и свидетеля са се познавали и последния евентуално е щял да получи дървесина
срещу извършеното.
На фона на горното няма как да се приеме, че
подсъдимият е имал умисъла и специалната цел по смисъла на чл.282 от НК.
В общ
план може да се резюмира горното така:
Подсъдимия е направил необходимото по закон/инициирал е процедура по
прочистване на реката/, за да се предотврати ново наводняване на част от
селото, това не се е реализирало, и той е предприел възможните според него
частични действия за решаване евентуално на проблема с евентуално предстоящо
наводняване на части от селото.
С оглед на изложеното не е налице
престъпление по чл.282 ал.2 и ал.1 от НК, поради липса на престъпление по
смисъла на чл.304 предложение последно от НПК. Следва да се постанови присъда с
която се признае подсъдимия С.И.О. за невинен в това, че: На 11.09.2017г. в с.O. , обл.П. , в
качеството му на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение –
кмет на с.O. , П. ска обл. – превишил правата си, като разрешил на Х.И.Г. ***,
да извърши добив и транспортиране на дървесина – топола, ясен, акация и бряст,
от парцели с № 000159 и № 000166 – общинска собственост на Община П., находящи
се в землището на с.O. , общ.П., обл.П. , каквито правомощия той нямал, а
същите били от компетентността на Общински съвет – гр.П. и на оправомощени от
директора на Държавно горско стопанство – П. служители в стопанството, съгласно
следните законови и подзаконови разпоредби: чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация: "Общинският съвет …
приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество…"; чл.12, ал.1, във вр. с чл.10, ал.1, т.1 и т.3, във вр.
с чл.5, ал.3, вр. с ал.1 от НАРЕДБА за условията и реда за възлагане
изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска
собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (приета
с ПМС № 316 от 24.11.2011 г., обн., ДВ, бр. 96 от 6.12.2011 г., в сила от
6.12.2011 г., изм. и доп., бр. 90 от 16.11.2012 г., бр. 96 от 2.12.2016 г., в
сила от 2.12.2016 г., изм., бр. 55 от 7.07.2017 г., в сила от 7.07.2017 г.):"Чл.
12. (1) Дейностите по чл. 10, ал. 1 в горските територии - държавна и
общинска собственост, се възлагат чрез провеждане на открит конкурс; Чл. 10.
(1) По реда на наредбата се възлагат следните дейности: 1. добив на
дървесина;3. товарене, транспортиране и разтоварване на дървесина и на
недървесни горски продукти; Чл. 5. (1) Ползването на дървесина се
осъществява: 1. чрез продажба на стояща дървесина на корен; 2. чрез добив и
продажба на добита дървесина; (3) Ползването на дървесина от горските територии
- общинска собственост, се осъществява по начините по ал. 1, определени с
решение на общинския съвет," Чл. 213. (1) от Закона за
горите: "Забраняват се … товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването … на: 2. дървесина, непридружена с
превозен билет;" Чл. 211. (2) от Закона за горите:
"Превозните билети се издават: 1. от оправомощени от директора
служители в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и
учебно-опитните горски стопанства - за дървесината, добита от горските
територии, в които упражняват служебните си задължения;" като е
извършил горното с цел да набави за Х.И.Г. *** облага в размер на 8250 лв,
явяваща се пазарната стойност на незаконно добитата дървесина в посочените
имоти (общо 30 куб.м. строителна дървесина от топола, 40 пр.куб.м. дърва за
огрев от топола и 30 пр.куб.м. дърва за огрев от твърди широколистни видове) и
от това са настъпили значителни вредни последици за Община П. в размер на 9750
лв, представляваща сума от пазарната стойност на дървесината и нанесената щета
от незаконно отсечените дървета, поради което и на основание чл.304 от НПК да
бъде оправдаван по обвинението по чл.282,
ал.2, предл.1 и 2, във вр. с ал.1, предл.4 от НК.
Следва да се
отхвърли предявеният на основание чл.45 от ЗЗД граждански иск от община П.
срещу С.И.О. в размер на 9750 лева, в едно със законна лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
На основание
чл.190 от НПК направените разноски по делото остават за сметка на държавата.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: