№ 22
гр. С., 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
в присъствието на прокурора Н. С. С.
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Гражданско дело №
20215400100211 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Ш.. В. М., от гр. М., в която се
твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД № 106/17г. на РС-М., потвърдена
с решение № 124/28.03.18г. по ВНОХД №20/18г. на ОС-С., бил признат за
невиновен в извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, предл. 2-ро, т. 1 НК.
Твърди се в молбата, че ищецът бил дългогодишен служител в
Горубсо-М. АД, на длъжност подземен миньор и с място на работа рудник в
гр. М., участък П.. До 15.05.17г. се ползвал с добро име в обществото и в
службата.
На 15.05.17г. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №
231/16г. на РУ на МВР-М. за извършено престъпление от общ характер за
това, че в периода 19.08.16г.-22.08.16г. в М., рудник П., на хор. 865, блок 0, в
качеството на подземен миньор трета степен, при условията на независимо
съпричиняване с обв. М. Ф., поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност –
извършване на взривни работи при разработване на рудни и нерудни
находища по подземен начин, извършване на подземен добив на руда, като
1
изпълнил задълженията си по дял 2, чл. 224 от Правилника по безопасност на
труда при взривни работи /ПБТВР/, чл. 116 от същия и чл. 187, както и
задълженията, вменени му с длъжностната характеристика, като по този
начин по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Ст.С.,
изразяваща се в постоянна слепота с лявото око, настъпила на 22.08.16г.,
около 18.00ч. при възникнала трудова злополука в участък П. при Горубсо М.
АД, като след извършване на пробиване/бурене на взривни дупки била
предизвикана ударна взривна вълна, съдържаща фракция от раздробен
материал – престъпление по чл. 134, ал. 1, предл.2-ро, т. 1 НК. Със същото
постановление спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка“.
Ищецът твърди още, че през месец август 2017г. в РС-М. бил внесен
обвинителен акт за извършено престъпление от общ характер, било
образувано НОХД № 106/17г. и му бил връчен обвинителен акт.
Производството пред РС-М. протекло в няколко съдебни заседания, в които
били извършени редица процесуални действия - разпит на свидетели,
назначени били минно-техническа и медицински експертизи. С присъда №
1/25.01.2018г. ищецът бил признат за невиновен, като в мотивите на съдебния
акт било прието, че от обективна и субективна страна ищецът не бил
извършил престъплението.
След подаден протест от РП срещу оправдателната присъда в ОС-С.
било образувано ВНОХД № 20/18г., по което ищецът отново бил призован в
качеството на подсъдим. Във въззивното производство постановената от
първоинстанционния съд оправдателна присъда била потвърдена с решение
№ 124/28.03.18г., в сила от 28.03.18г В мотивите било посочено, че от страна
на ищеца не били налице действия или бездействия, причинили и довели до
съставомерно увреждане, както и че не бил нарушил посочените в
обвинителния акт норми от ПБТВР и задълженията си по длъжностната
характеристика.
Ищецът твърди, че в периода от привличането му като обвиняем на
15.05.17г. до 28.03.18г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда,
бил подложен на редица разпити и други процесуални действия, извършени в
съдебното и досъдебното производство. Поддържа, че в резултат на
описаните действия в продължителен период от време от около една година
за него настъпили редица вреди от неимуществен характер, изразяващи се в
2
продължителни и постоянни психически страдания, продължително
разстройство на психическото му и физическо здраве. Последиците от
изживения стрес, включително и от очаквания изход на делото, довели до
значително влошаване на психическото му и физическо здраве.
Ищецът твърди, че след привличането му като обвиняемо цялото му
семейство било разстроено. Синът му Д., по това време на две години,
чувайки разговорите на тема затвор и обвинение, не спирал да плаче, а
съпругата му да го обвинява с думите „какво си направил“, „защо си
причинил такава жестокост на колегата си“, „да не си престъпник“. При
думите на съпругата му, че ще остане сама с детето, когато той влезе в
затвора, детето му изпадало в истерия и започвало да плаче и да го прегръща
с думите „какво ще правим без теб“, „не искам да ходиш в затвора“. По този
начин ищецът изпитвал силни емоционални страдания, притеснение и стрес
от факта, че детето му не спирало да плаче, а съпругата му да го обвинява в
нещо, което не бил извършил. Чувал и съседите да разговарят, че е убил свой
колега. Чувствал безсилие, че не можел да обясни, че не е извършил
престъпление. Усещал как съседите и обкръжението му го приемали като
такъв. Направил опит да им обясни, но никой от тях не пожелал да говори с
него, всички се отдръпнали и не желаели да влизат в разговори с него.
Отделно от посоченото, пресата в С. публикувала редица унизителни
за него статии. Вестник Блиц на 23.08.16г. публикувал статия със заглавие
„Тежък инцидент с миньор в М., младият мъж може да ослепее“.
Ищецът твърди, че след публикациите приятели, роднини и колеги
спрели да разговарят с него и да отговарят на телефонните повиквания.
Дистанцирали се от него и семейството му, преустановили разговорите с него
и близките му. В резултат на това той се отчуждил от приятелската си среда и
от обществото, затворил се в себе си, станал необщителен. Рядко излизал
навън, за да не се подлага на унижения и срам пред хората в града. Град М.
бил сравнително малък град и дори хора, които не го познавали лично, когато
го видели, го сочели с пръст. По тази причина за период от около една година
излизал само в тъмната част на денонощието и то само до най-близкия
магазин, да напазарува. Това му поведение се отразило и на членовете на
семейството му. Съпругата му станала нервна и избухвала без причина, а
детето му го избягвало и ставало свидетел на разговорите на тема случилото
3
се.
В продължение повече от две години, включително и след
оправдателната присъда, останал изолиран от обществото и приятелите, което
засилило вътрешното му напрежение и тревоги. Близо една година след
оправдателната присъда не смеел да се показва в обществото от срам и
унижение. Това се отразило тежко на емоционалното му състояние, станал
нервен, избухлив, страдал от безсъние и нервно напрежение, постоянно бил
напрегнат. Изпитвал вътрешни угризения, че с поведението си допринесъл за
ослепяване на колегата му, въпреки че бил сигурен, че от професионална
гледна точка изпълнил задълженията си на миньор и не бил допуснал грешки.
Вътрешно се раздвоявал, като от една страна морално се обвинявал, че щом
прокуратурата го обвинява, вероятно има защо, а от друга бил сигурен в
точността на изпълнение на трудовите си задължения и професионален дълг.
Това вътрешно раздвоение създало у ищеца предпоставка за психическата му
увреда. Станал мълчалив, напрегнат, притеснителен, не смеел да сподели
притесненията си със съпругата и приятелите си, тъй като знаел какво е
мнението им по въпроса. Изпитвал притеснения от С.С., с когото преди
случая били много добри приятели и колеги. Посетил го в болницата, но от
поведението му усещал студенина и отдръпване, макар и за кратък период от
време. Вероятно от публикациите в пресата и под въздействие на ответника
пострадалият С. променил отношението си към ищеца. Едва след
оправдателната присъда се срещнали и провели откровен приятелски
разговор, в който пострадалият се извинил на ищеца и признал, че
поведението му било под въздействие на странични фактори. Роднините на
пострадалия С. дълго време дори не желаели да разговарят с ищеца. При опит
да им обясни за станалото в деня на злополуката, същите не желаели да
разговарят с него и от поведението им ищецът усещал, че го обвиняват за
случилото се. Съпругата на пострадалия дори го нарекла убиец и го обвинила,
че оставил семейството без съпруг и опропастил живота й завинаги.
След такива срещи ищецът дълго плачел и се обвинявал.
Притесненията му от една страна били как околните го приемат в негативен
аспект, а от друга, как ако бъдел признат за виновен ще лежи в затвора и ще
остави съпругата и детето сами, а и как ще продължи да се среща с
пострадалия, с близките му, с приятелите и близките си. Мислел, че няма да
може да работи, тъй като в резултат на повдигнатото обвинение си
4
втълпявал, че не е добър миньор и е немарлив в работата си. В резултат на
тези притеснения, ищецът усещал, че има нужда от професионална помощ от
психиатър, бил безсилен да се справи сам с емоционалния си проблем и
вътрешните си противоречия. Усещал, че този проблем се пренасял и
отразявал и на семейството му, но вътрешно се надявал да отшуми. Вместо
това обаче, проблемът се задълбочил, тъй като, за да не притеснява близките
си, таял повечето притеснения и с това навредил на психичното си здраве.
Ищецът твърди, че вследствие на преживения стрес през 2019г. постъпил по
спешност в болница в гр. П., с диагноза руптура на средна мозъчна артерия –
аневризма, причинена и от изживения стрес и силното емоционално вълнение
в периода 2017-2018г.
Поддържа, че продължавал да ходи на работа, но всички колеги
странели от него, чувал ги как коментират случая и спрягат неговото име като
съпричастен. Никой от колегите му не желаел да работи с него в смяна, под
предлог да не им причини и на тях това, което бил причинил на С..
Професионалният му имидж, репутация и оценка от колеги преди
привличането му като обвиняем били отлични, а след това доверието на
колегите му се сринало, което още повече засилили тревогите на ищеца, от
факта, че бил уронен професионалният му имидж и престиж като
дългогодишен миньор. Изпитвал срам и унижение от негативното отношение
към него, както от страна на работодателя, така и от колеги и приятели.
Последните го третирали като престъпник, увредил здравето на колега.
Ежедневно изпитвал срам и унижение при срещите с колеги, не желаел да
ходи на работа от срам, изпаднал в социална изолация. Повечето от колегите
му били крайно негативно настроени към него, единици се опитвали да го
успокоят, че всичко ще е наред, че е добър миньор и не е допуснал грешка.
При опит да разговаря с тях, същите си намирали причини да не разговарят с
него, което допълнително създало в ищеца чувство за непълноценност.
Ищецът твърди, че от вътрешни тревоги, притеснения и тревожни
мисли за предстоящите разпити и изхода на делото, не успял да изпита
родителското чувство на радост и гордост от отглеждането на дъщеря му.
Страхувал се от бъдещи събития, от неизвестността от изхода от воденото
срещу него досъдебно производство, изпаднал в продължителна депресия и
стрес. Освен за случилото се, не можел да мисли за друго. Това му състояние
продължило от датата на привличането му като обвиняем 15.05.17г. до
5
28.03.18г., датата на влизане в сила на оправдателната присъда. След тази
дата емоционално се успокоил, но не в степен, в която бил преди това.
Психичното му здраве останало разхлабено и към момента. Доверието
в него не било възстановено напълно от колеги и приятели. В ищеца останал
страх от повторни действия от страна на ответника. По-голяма част от
приятелския му кръг и сега не желаели да се срещат с него, под предлог, че
доверието в него било снето. Подложен бил на социална изолация, по
причини извън неговото поведение. От общителен и ведър човек се превърнал
в мрачен и затворен. Освен психическото му здраве, увредено останало и
физическото му. В резултат на преживения във времето стрес се проявили
кожни изменения, които останали с хроничен характер, започнали да се ронят
и падат зъбите му и да боледуват венците. Увредата от претърпяната
аневризма на мозъчната аорта, руптурирала вероятно и като последица от
вътрешното напрежение и преживения стрес, дала сериозно отражение на
физическото му здраве. Ищецът бил освидетелстван от ТЕЛК и му била
призната 50% трудова трудоспособност.
Прави уточнение, че на 10.04.17г., един месец преди привличането му
като обвиняем, също претърпял злополука в рудника, като в резултат на
рязане на скреперно въже в лявото му око влязъл метален проектил и се
наложило по спешност да бъде опериран два пъти. Била му поставена
изкуствена леща на лявото око, която носел и към момента. Затова и зрението
му било невъзвратимо увредено. Ответникът пристъпил към привличането му
като обвиняем в период, в който бил в отпуск, поради възникналата травма в
окото.
Ищецът поддържа, че неимуществените вреди, посочени по-горе,
търпи и към момента, макар и с по-нисък интензитет от тези, които търпял в
периода на привчилането му като обвиняем и водените досъдебно и съдебно
производства. Оздравителният период на увредата на психичното му здраве
не бил завършил напълно. Психичното му здраве не било възстановено в
степен, в която било преди привличането му като обвиняем. В резултат на
преживения стрес било увредено и физическото му такова, вдигал високо
кръвно налягане, страдал от хронично безсъние и главоболие. По лекарска
препоръка се лекувал от кожен проблем, възникнал в резултат на преживения
стрес, предизвикан от действията на ответника.
6
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати
сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се продължително увреждане на здравето
му, претърпени емоционални болки, физически и психически страдания,
продължително разстройство на психичното му здраве и други посочени по-
горе, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.03.18г., датата на
влизане в сила на присъда постановена по НОХД № 106/2017г. на РС-М..
Претендира направените разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на РБългария,
чрез окръжния прокурор Н.С..
Предявеният иск бил допустим и частично основателен. Счита
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди от 100 000лв. за
завишена. Оспорва размера, като несъответстващ на чл. 52 ЗЗД.
Ответникът поддържа, че за ангажиране отговорността на
Прокуратурата на РБ, задължително условие било да са причинени вреди в
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, като вредите
подлежали на доказване, а не се презюмирали.
Ответникът приема, че с представената влязла в сила оправдателна
присъда ищецът е доказал претенциите си по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Ищецът
следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване субекта на
извършеното деяние, като надлежен правозащитен орган и материалноправно
отговорен по предявения иск за обезвреда, претърпените неимуществени
вреди, причинната връзка между вредите и неправомерните актове на
правозащитните органи.
Приложената към исковата молба медицинска документация не
доказвала наличието на пряка причинна връзка между вредите и влошеното
здравословно състояние на ищеца и конкретна дейност на прокуратурата.
Ищецът не бил ангажирал доказателства за твърдените негативни
преживявания и рязкото влошаване на здравословното му състояние,
заболяване на зъбите, претърпяна аневризма на мозъчната аорта, хронично
безсъние и главоболие. В исковата молба се съдържало само твърдение за
вероятна последица от изживения стрес, но не се сочели доказателства за
причинна връзка с повдигнатото обвинение.
На следващо място, обезщетението за неимуществени вреди се
7
определяло в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52
ЗЗД, като се отчитали всички обстоятелства по делото – продължителност на
наказателното преследване и поддържаното обвинение, данните за
психическото състояние и негативните последици, претърпени от лицето,
социално-икономическите условия в страната, наложената мярка за
неотклонение, максимално предвидения размер на наказанието, за което било
повдигнато обвинение. Ищецът бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 143, ал. 1, предл. 2-ро, т. 1 НК на 15.05.17г., а
оправдателната присъда влязла в сила на 28.03.18г., от което се налагал извод,
че наказателното производство и в двете му фази протекло в разумни
срокове. По повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 143, ал. 1, предл.
2-ро, т. 1 НК се предвиждало наказание до три години лишаване от свобода и
същото не се квалифицирало като тежко престъпление по смисъла на чл. 93,
т. 7 НК, а мярката за процесуална принуда била най-леката – подписка.
Според ППВС №4/1964г. на ВС, обезщетението следвало да е
съразмерно с вредите и да отговаря на конкретните данни по делото и на
обществените представи за справедливост.
Незаконното обвинение безспорно било увреждащо действие, което
засягало личния живот и достойнство на пострадалия, но въздействието върху
него било значително ограничено като обем и не се доказвали големи по вид
и интензитет увреждащи последици. Липсвали проявления в здравословното
и емоционално състояние на пострадалия по-големи от обичайните, които
неизбежно съпътствали наказателна репресия.
Ответникът счита, че предвид краткия период на воденото срещу
ищеца наказателно производство, взетата най-лека мярка за неотклонение,
предвиденото в закона наказание, за което му е било повдигнато обвинение и
вида на претърпените неимуществени вреди, претендираното обезщетение
значително надхвърляло справедливия размер за конкретните обстоятелства.
Обстоятелствата, свързани с гласността на наказателното производство
чрез публикации в пресата, не следвало да бъдат приемани за преки действия
на органи на прокуратурата, довели до увреда на ищеца. Приложените към
исковата молба публикации във вестник Отзвук и интернет-сайтове не
съдържали изявления на органи на прокуратурата. Последната по никакъв
начин не била давала гласност, нито разпространявала обстоятелства по
8
воденото срещу ищеца наказателно производство, с които си действия да е
станала причина за опетняване на доброто име на ищеца, поради което не
следвало да носи отговорност за такива вреди.
Безспорни обстоятелства по делото са постановяването на посочената
оправдателна присъда, времетраенето на наказателното производство,
процесуалната легитимация на ответника.
Спорен е размерът на обезщетението като прекалено завишен и
несъответен на принципите на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика.
В тежест на ищеца е доказването на обстоятелството, че срещу него е
било проведено наказателно преследване по посочените досъдебно и съдебно
производство, неговата продължителност и приключването му с оправдателна
присъда. В негова тежест е и да установи и претърпените неимуществени
вреди, които твърди, както и причинната им връзка с наказателното
обвинение.
В тежест на ответника е да установи възражението си за прекомерност
на обезщетението.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
Фактите по делото не са спорни, с изключение на вида, размера,
интензивността и продължителността на понесените болки и страдания,
спорна е причинната връзка на увреждането на очите и аневризма на аортата с
наказателното обвинение, спорен е размерът на претендираното обезщетение.
Относно провеждането спрямо ищеца Ш.М. на наказателно
преследване, завършило с оправдателна присъда, фактите са безспорни.
С постановление от 15.07.17г. на прокурор от РП-М. ищецът е бил
привлечен като обвиняем, било му е повдигнато обвинение и на практика
спрямо него е започнало наказателно преследване по ДП № 231/16г. на РУ на
МВР – М., за това, че за периода от 19.08.-22.08.16г. в гр. М., обл. С., рудник
П. при Горубсо-М. АД-М., на хор.865, блок 0, в качеството си на подземен
миньор трета степен, при условията на независимо съпричиняване от обв.
М.Ф., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност – извършване на взривни
работи при разработване на рудни и нерудни находища по подземен назин,
извършване на подземен добив на руда, като не изпълнил задълженията си по
дял 2, чл. 224 от Правилника по безопасност на труда при извършвани работи
9
/ПБТВР/, чл. 226, чл. 187 ПБТВР, както и задълженията си, вменени с
длъжностна характеристика към трудов договор № 131/24.07.08г. и
допълнително споразумение към него, като по този начин причинил тежка
телесна повреда на С. Р. С. , от гр. Р., обл. С. изразяваща се в постоянна
слепота с лявото око, настъпила на 22.08.16г. около 18,00ч. при възникнала
трудова злополука в посочения участък, след извършване на
пробиване/бурене на взривни дупки и предизвикана ударна вълна, съдържаща
фракция от раздробен материал, престъпление по чл. 134, ал. 1, п.2, т. 1 НК, за
което се предвиждало наказание за три години лишаване от свобода. В същия
ден по отношение на Ш.М. била взета мярка за неотклонение „подписка“.
Досъдебното производство е приключило с обвинително заключение
от 26.07.17г. /л.165-167 от ДП№231/16г./, като преди това на 04.07.17г. на
Ш.М. са били предявени материалите от разследването, а същият не е
участвал в други следствени действия на досъдебното производство.
На 28.08.17г. бил внесен обвинителен акт, по който било образувано
НОХД №106/17г. на РС-М.. Били проведени четири съдебни заседания по
делото и на 25.01.18г. с присъда № 1/25.01.18г. по НОХД № 106/17г. на РС-
М., подсъдимият бил оправдан по повдигнатото обвинение. С решение №
124/28.03.18г. по ВНОХД № 20/18г. на ОС-С. след едно съдебно заседание, на
което ищецът е присъствал, оправдателната присъда била потвърдена, а
мярката за неотклонение подписка автоматично е отпаднала. По такъв начин
наказателното преследване е продължило от 15.05.17г.до 28.03.18г., или 9
месеца и 28дни.
Няма спор също по отношение на уврежданията на здравето на ищеца.
Спорно е, че увреждането на лявото му око и аневризмата на мозъчната аорта
били в причинна връзка с наказателното преследване. Възраженията са
основателни.
Според неоспореното заключение на съдебно-медицинската
експертиза /л. 81-109/, към момента на изготвяне на заключението,
уврежданията на Ш.М. били: състояние след проникваща рана в очната
ябълка с чуждо тяло л.о. състояние след кръвоизлив под меката мозъчна
обвивка от аневризма на средна мозъчна артерия /л.107-108/. Проникваща
рана в очната ябълка била резултат от трудова злополука, възникнала по
време на работата в рудника на 10.04.17г., т.е. преди образуване на
10
досъдебното производство, а разкъсването на средната мозъчна артерия в
резултат на аневризма, станало на 26.06.19г., т.е. след приключване на
наказателното производство.
Според т.3 от съдебно-медицинската експертиза, състоянието
проникваща рана в очната ябълка с чуждо тяло било в резултат на трудова
злополука на 19.04.17г., и не касаело по никакъв начин психоемоционалното
състояние на М., нито стреса преживян от него в периода на наказателното
преследване 15.05.17г. – 28.03.18г. Състоянието след кръвоизлив под меката
мозъчна обвивка от аневризма на средната мозъчна артерия било в резултат
на мозъчна аневризма, било настъпило на 26.06.19г., 1 година и три месеца
след оправдаването на М.. То се дължало на болестен процес, аневризма,
което представлявало генетично обусловена слабост в стената на мозъчната
артерия.
Според вещото лице – съдебен медик, между двете заболявания, от
които страдал М. не можело да се намери пряка причинно-следствена връзка
по никакъв начин с преживения от него психо-емоционален дискомфорт в
периода 15.05.17г.-28.03.18г., тъй като същите се дължали на трудова
злополука и вродена слабост в стената на мозъчната артерия.
Според съдебно-психологическата експертиза /л.139/, привличането на
Ш.М. като обвиняем и воденото срещу него наказателно производство се
отразили на цялостната му личност с негативни последици в
психологическото здраве и качеството на живот, изразени като промени в
личните навици; промени в трудовата активност, промени на навиците в
свободното време; промяна в социалното взаимодействие; промени в
кариерното развитие; промени на работното място; промени във финансов
аспект; промени в общото преживяване за здраве; промени в усещането за
свобода, променено семейно, партньорско функциониране, подробно описани
в експертизата.
Досъдебните и съдебните процедури, заедно с насрочените съдебни
заседания, довели по поддържане на устойчив по интензитет дистрес у М.,
който не бил имал възможност на структурира и редефинира познавателните
и ценностните си нагласи спрямо случващото се и да изгради защитен
механизъм. Създалата се житейска ситуация била с неголяма
продължителност, но с влияние върху бъдещето и преживявана от М. като
11
психотравмена, свързана с ригидно и неадаптивно поведение, което не било
наблюдавано преди фрустриращите преживявания.
Съществували остатъчни последици от преживяното наказателно
преследване към момента на изготвяне на експертизата, изразяващи се в
негативни промени в качеството на комуникацията с близка и разширена
среда, негативни промени с авторитета на личността социален и
професионален, по-детайлно описани в констативно-съобразителната част на
експертизата /л.139-140/.
Действително, заключителната й част се отличава с по-висока степен
на абстрактност и за да се получи представа за действителните психологичеси
вреди, откроени посредством симптоматиката, снета по време на
психологическото интервю, необходим е анализ и на констативно-
съобразителната част на експертизата.
Така, според р. V от заключението, съдебно-психологическо
обсъждане, при ищеца били настъпили промени от емоционална стабилност
на психологическото състояние, изразено с тревожно-депресивна
симптоматика /л.138/. Безспорно обстоятелствата, предмет на воденото
досъдебно и съдебно производства са провокирали установената повишена
невротичност и депресивни отреагирвания.
Трудовата злополука и настъпилата вследствие на нея увреда също са
оказали силно травмиращо въздействие и са предизвикали душевни
страдания при ищеца М..
Настъпилите негативни промени в мисленето и настроението
включващи отрицателни мисли за себе си, негативни мисли за себе си,
негативни мисли за бъдещето, трудност при поддържането на близки
отношения, самоизолация, липса на интерес към дейности, които някога били
практикувани, трудно изпитване на положителни емоции, можело да се
приеме, че имали пряка връзка с водените съдебно и досъдебно производства.
Трудовата злополука и настъпилото вследствие на нея увреждане били
довели до влошаване качеството на живот и социалното му функциониране.
В периода от привличането му като обвиняем до влизане в сила на
оправдателната присъда, докато е бил подложен на редица разпити и други
процесуални действия, извършени в съдебното и досъдебното производство,
ежедневното му функциониране е било заето от тревожно-депресивни мисли
12
и допускания за лош изход от наказателното преследване. Налице били
моменти на чувство за вина, некореспондиращи пряко с отговорността му, а
повече с наказателното преследване.
Повдигнатото обвинение било отразено в пресата, което по думите на
Ш.М. уронило престижа и доброто му име като човек, добър миньор и в
някаква степен като баща за пример. Всичко това повлияло и на семейното му
и партньорско функциониране.
Повдигнатото и поддържано обвинение срещу Ш.М. му причинило
притеснение, несигурност, потиснатост, необходимост от обяснения пред
колеги, познати, семейство, че не е извършил деянието, за което е бил
обвинен. Заради повдигнатото обвинение и продължаващия протест срещу
първоинстанционната присъда, голяма част от познатите му започнали да
странят от него, колегите му да отказват да работят с него, хората по улиците
да го посочват като виновен в престъпление, за което спомагала и
разпространената в медиите информация.
В периода на наказателното преследване 15.05.17г. – 28.03.18г. при
Ш.М. се наблюдавали ситуативно-емоционална неустойчовост, невъзможност
за преживяване на радост, мисли и идеи в депресивен кръг, съчетани с
чувство за вина, малоценност и безперспективност, хипохондрични опасения
за собственото здраве, спад във функционирането, социално оттегляне, които
симптоми обуславяли песимистична ретроспективна и проспективна нагласа.
Всичко това, според експертизата, било след започване на
наказателното производство, заради което ищецът Ш.М. е попаднал в
коренно различна от предходния си опит ситуация, като предприетите срещу
него процесуални действия били източник на интензивни стесови и
фрустрационни изживявания за посочения период, съответстващи на умерено
тежка депресия /л.136/.
За това време ищецът изменил трудовите и социалните си функции,
проблемите му предизвикали емоционален дискомфорт в семейството му,
изпитал срив в обществения си престиж, което довело до интензивни
негатвни мисли и ограничаване на междуличностните контакти /л. 138-139/.
Разпитано в съдебно заседание /л.146-147/, вещото лице В.
потвърждава, че промените в социалната комуникация на ищеца, промените в
мислите му за бъдеще като успеваемост, като личност, която е ценена в
13
обществото, пряко страдали не от соматичните заболявания – аневризма или
страдание на окото, а от процеса, в който бил привлечен като обвиняем, с
което потвърждава и заключението на СМЕ.
Според вещото лице-психолог, претърпените емоционални психични
болки и страдания, означавали, че човек всъщност спирал да има ежедневна
активност и планове за това, че ще се срещне с приятели, че ще отиде, за да
се разтовари, че ще отиде на работното си място, промяна в социалното
взаимодействие.
Настъпвали промени в кариерното развитие – този човек, чийто
професионален авторитет бил накърнен поради водените срещу него процеси
по-трудно би бил поканен за работа, още повече според естеството му на
работа, когато трябвало да работи в смяна с други миньори, никой не желаел
да подпише да бъде част от неговата смяна. Това довело до промени на
работното му място, а впоследствие и до промени във финансов аспект,
защото бил ограничен във възможността си да бъде избран за работа и да се
реализира.
Променило се общото му усещане за здраве и свобода, тъй като вече на
него се гледало категорично с изменено възприятие, това не бил предишният
човек, който никога не бил извършил престъпление, авторитетен
професионалист. Това било и основното страдание на ищеца в
психологически смисъл – накърненото му усещане за свобода /като липса на
ограничения/ в обществената проекция на личността му, което нарушено
функциониране му пречело да се чувства пълноценен и в семейството си.
Според вещото лице, по-нататък, постановяването на окончателна
влязла в сила оправдателна присъда довело до известно облекчение на
страданието, тъй като най-интензивните стресови фактори на наказателното
обвинение престанали да действат, но за съжаление общественото
въздействие и всички фактори, които били от социалната среда, и най-вече
вътрешно заредената нагласа, че обществото и другите го отхвърляли като
виновен, не престанало да бъде източник на страдание /л.147/.
Заключенията на двете експертизи са подробни, обстойни и
съответстващи на събраните по делото доказателства, както епикризи и
медицинска документация, така и на показанията на разпитаните от съда
свидетели Д. и В.М., затова съдът ги приема изцяло за правилни и
14
компетентно изготвени.
Показанията на двидетелите В.М. и Д., макар от най-близкия семеен
кръг баща и фактическа съпруга, са еднопосочни и безпротиворечиви, в
съответствие са както едни с други, така и със събраните писмени
доказателства, епикризи и заключения по СМЕ и СПЕ, затова съдът ги
приема за достоверни и лишени от заинтересованост и пристрастие.
Двамата свидетели установяват, че преди трудовата злополука от
2017г., при която получил увреждане на окото, ищецът Ш.М. бил общителен,
ведър, загрижен за семейството си човек, с много приятели и познати. След
травмата на окото се затворил, ограничил контактите си, не излизал и не
общувал с познати и приятели, а след злополуката с колегата му С. и
повдигнатото обвинение, още повече се затворил, изпаднал в тревожно-
депресивно състояние, при което не можел да спи, да се храни и да мисли за
друго освен за наказателното преследване. През тази една година косата му
побеляла изцяло, имал проблеми със зъбите. Живеел с тревогата, че ще бъде
осъден на максималния, предвиден в закона срок от три години лишаване от
свобода, като нямало да бъде в състояние да издържа и подкрепя семейството
си.
Ищецът изпаднал в социална изолация, тъй като колегите, приятелите
и познатите, с които обичайно общувал се отдръпнали, като основно значение
за това имало повдигнатото срещу него обвинение. Публикациите в местната
преса и електронни медии /л.45-48/ също допринесли за разгласата на
повдигнатото обвинение и загубата на професионален авторитет на ищеца.
Пострадали и семейните му отношения, тъй като тревогата, притесненията и
отказът да споделя и общува повлияли неблагоприятно на отношенията със
съпругата и децата му. Независимо от оправдаването му впоследствие и
изчезналите притеснения от осъждане на лишаване от свобода и т.н., хората
все още го избягвали и се съмнявали в невинността му.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Искът е предявен от надлежна страна, ищецът е оправдан по
обвинение в извършване на престъпление по чл. 134, ал. 1 НК, затова е
налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен е срещу
прокуратурата на Република България, и е процесуално допустим.
Разгледан по същество, е частично основателен.
15
Фактическият състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е
налице. Ищецът Ш. М. е понесъл неимуществени вреди, болки и страдания,
във връзка с наказателно обвинение по чл. 134, ал. 1 НК по НОХД № 106/17г.
на РС-М., завършило с оправдателна присъда.
Спорни са размерът на обезщетението и причинната връзка между
някои от усложненията в здравословното му състояние – конкретно от
увреждане на лявото око и мозъчна аневризма, и наказателното обвинение.
На ищеца Ш.М. е било повдигнато обвинение по чл. 134, ал. 1, пр. 2, т.
1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до три години.
Продължителността на наказателното производство е била
относително кратка за това обвинение и фактическата и правна сложност на
делото – от 15.05.17г. до 28.03.18г., от привличането му като обвиняем до
влизане в сила на оправдателна присъда, или 9 месеца и 28 дни. За същото
време ищецът е бил с мярка за процесуална принуда подписка, участвал е в
процесуалните действия повдигане на обвинение и предявяване на
материалите на досъдебното производство, в четири съдебни заседания при
първоинстанционното и едно заседание на въззивното съдебно производство.
За времето на наказателното производство е претърпял твърдените в
исковата молба неимуществени вреди – тревожност, притеснение за изхода на
делото, ограничения в социалните контакти, загуба на професионален
авторитет, неблагоприятни промени в личния и семеен живот, хронично
безсъние, представляващи претърпени емоционални болки, физически и
психически страдания. Те били с по-висока интензивност при образуване на
наказателното производство и повдигането на наказателно обвинение на
15.05.17г., за което допринесло разгласяването на обвинението чрез медиите,
намалели с постановяването на първоинстанционната оправдателна присъда
на 25.01.18г. и по-значително след влизането й в сила на 28.03.18г., като след
това, според съдебно-психологическата експертиза, останали остатъчни
психологически последици, изразяващи се качеството на комуникацията с
близка и разширена среда, негативни промени в авторитета на личността –
социален и професионален.
Безспорно липсва пряка причинна връзка между наказателното
обвинение и физическите страдания, причинени от увредата на лявото око на
ищеца от 10.04.17г. и руптурата на средната мозъчна артерия в резултат на
16
мозъчна аневризма от 26.06.19г., но без съмнение тези физически страдания
са допринесли за по-тежкото приемане и отреагиране на обвинението
/травмата в окото/ и са забавили възстановителния ефект на оправдателната
присъда /мозъчната аневризма/, затова не могат да не се отчетат при
определяне на размера на обезщетенито.
По отношение на критерия за справедливост при определянето му по
чл. 52 ЗЗД, съдебната практика е приела, че принципът на справедливост, не е
абстрактен, а обезщетението винаги трябва да се отределя съобразно с
особеностите на конкретния случай – ППВС №4/23.12.68г. на ВС на НРБ и ТР
№ 3/22.04.05г. по тълк.д. № 3/04г. на ОСГК на ВКС. Съдебната практика
приема също, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението са
тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение и
подсъдимият е бил оправдан, продължителността на наказателното
преследване, интензитетът на мерките за процесуална принуда, броят и
продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални
действия, начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с
оглед личността му и начина му на живот, рефлектирало ли е върху
професионалната му реализация, на общественото доверие към него и
социалните му контакти, дало ли е отражение върху емоционалната му сфера
и здравословното му състояние, било ли е разгласено наказателното
обвинение и какво е било значението на тази разгласа, съобразено ли е било
обезщетението с обществено-икономическите условия в страната в момента
на увреждането, с оглед недопускане на неоснователно обогатяване от явно
завишен размер на обезщетението.
В конкретния случай е било повдигнато обвинение за престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, т.е. обвинението не е за тежко
престъпление; продължителността на наказателното производство също е
относително кратка – 9месеца и 28дни; била е взета най-леката мярка за
процесуална принуда „подписка„ за посочения период; ищецът е участвал в
две процесуални действия на досъдебното производство и общо пет съдебни
заседания. Всичко това сочи за относително лека форма на понесени
процесуални тежести, свързани с участие на ищеца в наказателното
производство.
Едновременно с това не може да не се отчете, че въпреки това
17
наказателното обвинение е засегнало сериозно личната сфера и здравето на
ищеца. Това е така, защото разгласата на обвинението чрез медиите
автоматично е създала социална стигма върху ищеца в малък миньорски град
като М.. Обвинение, че поради допусната от него професионална небрежност
друг миньор е загубил или може да загуби зрението си, е в състояние да срине
професионалния авторитет на всеки в такава известна с професионалната си
солидарност общност, което и се е случило с ищеца.
Посочи се по-горе, че в резултат на наслагването на трудова злополука
с травма на окото през април 2017г., наказателното обвинение от май 2017г.
до март 2018г. и мозъчен кръвоизлив от юни 2019г. ищецът е преживял факта,
че е обвиняем за увреждането на колегата си С., много тежко. Били са
засегнати личната му и професионална самооценка, пострадал е от социална
изолация и е претърпял значителни притеснения, тревожност и
неблагополучия в личния си и семеен живот, които не са напълно отшумели
въпреки оправдателната присъда. Затова и с оглед на обществено-
икономическите условия в страната, съдът намира, че обезщетение от
5 000лв. е справедлив еквивалент на понесените увреждания. В тази част
искът е основателен и доказан и следва да се уважи ведно със законната лихва
върху тази сума от 28.03.18г. до окончателното им изплащане, а в останалата
част като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
В този смисъл относно критериите за определяне на обезщетението
решение № 60174/03.08.21г. по гр.д. № 2982/20г. ІІІг.о. на ВКС, в което е
цитирана приетата за установена съдебна практика решение № 112/14.06.11г.
по гр.д. №372/10г. на ІVг.о на ВКС, решение № 376/21.10.15г. по гр.д. №
514/12 ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10.12.10г. по гр.д. № 593/10г. на ІVг.о.
на ВКС, решение № 554/06.03.13г. по гр.д. № 266/12г. ІVг.о. на ВКС, решение
№ 70/29.03.16г. по т.д. № 5257/15г. ІVг.о. на ВКС, решение № 51/23.06.16г. по
гр.д. № 347/16г. ІVг.о. на ВКС, решение № 630/04.12.17г. по гр.д. № 4874/16г.
ІV г.о. на ВКС и др.
С оглед на изгода на делото ответникът следва да заплати на ищеца
разноски, съразмерно на уважената част от иска, от 150лв.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
18
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във вр. с чл. 86 ЗЗД
Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор
Иван Гешев, съдебен адресат гр. С., бул. България № 16, окръжен прокурор
Н.С., да заплати на Ш.. В. М., ЕГН **********, от гр. М., съдебен адресат гр.
М., област К., ул. Г. № 40А, ет. 1, адв. М.Ч., обезщетение в размер на 5 000лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 28.03.18г. до окончателното им
плащане, за причинени от незаконно обвинение по ДП № 231/16г. на РУ на
МВР – М., завършило с оправдателна присъда № 1/25.01.18г. по НОХД №
106/17г. на РС-М., в сила от 28.03.18г., неимуществени вреди, изразяващи се в
тревожност, притеснение за изхода на делото, социална изолация, загуба на
професионален авторитет, хронично безсъние, психологически и
емоционални неблагополучия в личния и семеен живот, представляващи
емоционални болки, физически и психически страдания, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 5 000лв. до 100 000лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ш.. В.
М. разноски по делото от 150лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред Апелативен съд – П..
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
19