Р Е Ш Е Н И Е
№ 266 16.02.2018 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 169 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д.С. Кордужиев ЕГН **********, чрез адвокат М.Г.И., съдебен адрес:***, против Районен съд – Несебър, с адрес: град Несебър, ул. „Иван Вазов” №23, с Административен ръководител Евгени Узунов, Окръжен съд – Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Александровска” №101, с Административен ръководител Боряна Д., и Върховен касационен съд, с адрес: град София 1000, бул. „Витоша” №2, с Административен ръководител Лозан Панов.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, излага че с вх. № 487 от 09.06.2006 година депозирал искова молба пред Районен съд – Несебър срещу Д.И.Б.лично и в качеството му на ЕТ „Интер - Дженко Бакалов” и Ц.Ж.Б., с правно основание чл.19, ал.3 от ГПК. Посочва, че във въззивната инстанция делото било под №1046 по описа на Бургаски окръжен съд за 2007 година, в касационната инстанция е образувано дело с № 691 по описа на Върховен касационен съд за 2008 година, Търговско отделение. Ищецът твърди, че поради допуснати в първоинстанционното и второинстанционното производство нарушения на съдилищата относно родовата подсъдност на спора делото е върнато от Върховен касационен съд за ново разглеждане и е образувано под № 226 по описа на Бургаски окръжен съд за 2010 година. Ищецът излага, че след тригодишно разглеждане на делото от тази инстанция поради неизпълними изисквания от състава на Бургаски окръжен съд той постановил решение, което било обжалвано пред Апелативен съд - Бургас. Апелативен съд – Бургас разгледал образуваното пред него въззивно гражданско дело № 321 по описа на съда за 2013 година и постановил решение, което било обжалвано пред Върховен касационен съд- Търговско отделение. След повече от шест месеца разглеждане на изложението към жалбата тя не била допусната за разглеждане по същество. Ищецът посочва, че от образуването на делото пред Районен съд- Несебър до окончателния съдебен акт изминали близо 10 години. Ищецът счита, че този период не може са се вмести в съдържанието на понятието „решаване на делото в разумен срок”, което има предвид ЕСПЧ. Излага, че и за неюрист е очевидно, че неразглеждане и нерешаване на делото в разумен срок е нарушение на правата му, както сочи в многобройните свои решение ЕСПЧ.
В допълнителна молба уточнение излага, че според него едно гражданско дело в триинстанционно производство трябва да приключи за една година. Тъй като настоящото дело два пъти е разглеждано в триинстанционно производство максималния срок от подаване на исковата молба до постановяване на окончателния съдебен акт би следвало да продължи две години, а в конкретния случай продължителността на делото е била девет години, един месец и шест дни. Счита, че тези забави, довели до неразумните срокове се дължат на допуснати пропуски и грешки от страна на съдиите докладчици по делото. Посочва и конкретни забавяния. Твърди, че неправилно Районен съд – Несебър след получаване на исковата молба изпраща делото по подсъдност на Бургаски окръжен съд. Бургаският окръжен съд също не се произнесъл в срок като забавил делото три месеца и пет дни и изпратил делото по подсъдност отново на Районен съд – Несебър. Районен съд - Несебър вместо да разгледа и реши делото в разумен срок няколкократно и безпричинно според ищеца го отлага и постановява решение два месеца и шестнадесет дни след последното си заседание. От подаване на исковата молба на 09.06.2006 година пред Районен съд-Несебър до постановяване на решението на 27.09.2007 година изтекла една година, три месеца и двадесет и един дни. Постъпилите жалби по делото са администрирани един месец и двадесет и един дена. Образуваното въззивно гражданско дело №1046 по описа на Бургаски окръжен съд до постановяване на съдебното решение на 12.05.2008 година също е продължило неразумен срок от четири месеца и четиринадесет дни, а освен това касационната инстанция приема, че съдебния акт е неправилен и това налага връщане на делото за разглеждане по същество от Бургаски окръжен съд като първа инстанция. Касационната инстанция по търговско дело № 691 по описа на Върховен касационен съд за 2008 година се е произнесла по допустимостта на жалбата след една година, два месеца, двадесет и осем дни. При новото разглеждане на делото от Бургаски окръжен съд са проведени четиринадесет съдебни заседания с поставяне на незаконни и неизпълними изисквания към ищците за предоставяне от СГКК – Бургас скици с точни координати и граници на процесния имот, за което ищецът счита, че е в правомощията на ответниците, които са собственици на имота съгласно ЗКИР и въпреки многократните усилия и издаване на съдебни удостоверения. Ищецът посочва, че предложили още на второто съдебно заседание границите да се определят със съдебно – техническа експертиза, което било извършено след три години. Ищецът посочва, че на тази инстанция делото е продължило три години, пет месеца и двадесет и осем дни. Въззивната жалба срещу решението на Бургаски окръжен съд е администрирана един месец и девет дена, а делото пред Апелативен съд – Бургас е разглеждано два месеца и двадесет и четири дни.
Ищецът посочва, че на 21.02.2014 година е депозирана касационна жалба, която е администрирана два месеца и двадесет и един дена. По повод касационната жалба е образувано търговско дело № 1523 по описа на Върховен касационен съд за 2014 година. От образуването до постановяването на съдебното определение е изминала една година, един месец и двадесет и пет дена.
Ищецът твърди, че в резултат на изложеното търпи неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевен дискомфорт, депресираща тревожност, съмнение в обективността и безпристрастността на решаващите състави от ответните съдилища, основателни съмнения за заинтересованост и корупция и предубеденост при решаване на делата. Посочва, че е израснал в семейство на юристи и е възпитан да уважава съдебните институции и техните решения. Излага, че била разрушена вярата му в съдебната система като цяло.
В резултат на дългогодишния стрес на който бил подложен, психическите травми и терзания се отключило и получил тежко онкологично заболяване, което наложило няколкократни хирургични интервенции – химиотерапия, лъчетерапия и прочее.
Освен горното, като резултат на бавното правосъдие на съставите на ответните съдилища и в причинна връзка с това претърпял и имуществени вреди. Съдилищата приемат, че е заплатил ½ от сумата 37 672 лева, представляваща ½ от продажната цена по предварителния договор, предмет на делото, който искал да бъде обявен за окончателен. Поради изтичане на петгодишния давностен срок през времетраене на спора и след като иска му за обявяване на окончателен на предварителния договор бил отхвърлен, бил поставен в невъзможност да предяви претенциите си за възстановяване на дадената по договора продажна цена в размер 18 836 лева.
Ищецът посочва, че на основание чл.60 „а”от ЗСВ сезирал Министъра на правосъдието и получил отговор с предложение да сключи споразумение, с което да му бъде заплатена сумата 1 750 лева за неимуществени вреди в резултата от виновното забавяне решаване на делата в разумен срок. Ищецът счита, че предложението на Министъра на правосъдието е несериозно и е подигравка с личните му и имуществени права, а изложеното в констативния протокол на Инспектората според него не отговаря на истината изцяло, непълно е неточно отразява фактите.
Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, предявена като частичен иск от претенция в общ размер 10 000 лева, ведно със законната лихва от 15.07.2015 година до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 9 418,00 лева, предявена като частичен иск от сума в общ размер 18 836 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи платена цена по предварителния договор, която счита че не може да възстанови, тъй като вземането е погасено по давност, ведно със законната лихва за три години назад от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Посочил е доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от районен съд – Несебър, чрез представляващия го Административен ръководител Евгени Узунов.
Ответникът излага правни доводи относно иска с правно основание чл.2б от ЗОДОВ.
По конкретните факти, излага следното:
По отношение на производството пред Районен съд Несебър ответникът излага, че oт ищеца е изложено единствено, че исковата молба е била депозирана прел Pайонен съд - Несебър и поради допуснати в първоинстанционното и второинстанциониото производство нарушения от „съдилищата” относно родовата подсъдност на спора, делото е върнато от ВКС за ново разглеждане на ОС- Бургас. В представени допълнителни молби ищецът твърди първо, че „докладчикът по делото в PC -Несебър, изпрати делото по подсъдност на Окръжен съд - Бургас. Въпреки предписаните правила за подсъдност, Бургаският окръжен съд му го върнал с указание да го разгледа, което неправилно решение станало причина за отмяна на делото от ВКС”. В друга молба ищецът е посочил, че „Несебърския районен съд неправилно, след получаване на исковата молба, изпраща делото по подсъдност на Окръжен съд - Бургас”. Ответникът счита, че тези твърдения на ищеца съдържат съществено противоречие. От една страна той твърди, че Окръжен съд - Бургас неправилно е върнал делото с указание Районен съд - Несебър да го разгледа, а от друга страна твърди, че Районен съд – Несебър неправилно е изпратил делото на Окръжен съд - Бургас. Констатацията, че Районен съд Несебър е допуснал забава на делото от 3 месеца и 5 дни поради неправилно изпращане по подсъдност на делото на Окръжен съд Бургас (която констатация фигурира и в изготвения от Инспектората към ВСС констативен протокол от 26.02.2016г.) не е вярна. С Решение № 156 от 14.10.2009г. по т.д. №691/2008г. на ІІ т. о. Върховният касационен съд по категоричен начин е посочил, че делото е подсъдно на Окръжен съд -Бургас като първа инстанция. Предвид нарушаване на родовата подсъдност делото е върнато на Окръжен съд - Бургас за разглеждане на исковете. Следователно единственият възможен извод в случая е, че по образуваното на 09.06.2006година Районен съд- Несебър е постановил правилен съдебен акт още на 21.06.2006година и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд -Бургас. Т.е. само за 12 дни от Районен съд Несебър е постановен единственият възможен правилен акт по делото и същото е изпратено на родово компетентния да го разгледа съд. Ето защо твърдението, че делото е забавено с 3 месеца и 5 дни поради неправилно изпращане по подсъдност от Районен съд Несебър не отговаря на обективната действителност. Районен съд Несебър е бил принуден да разгледа дело, което не му е родово подсъдно, единствено поради задължителните указания, дадени с Определение № 58 от 12.07.2006г. на Бургаски апелативен съд. С този съдебен акт именно Районен съд - Несебър е определен за компетентен. При това положение всички действия по разглеждане на делото пред Pайонен съд- Несебър, извършени след 21.06.2006година се дължат на задължителни указания на по-горна инстанция и липсва каквато и да е вина у съдията-докладчик. Единствената причина делото да се гледа над 1 година пред, PC Несебър стои извън този съд, тъй като (както вече се посочи) съдията-докладчик по делото е извършил единственото законосъобразно действие, което е следвало да се извърши при внасянето на подобна исковата молба - изпратил е делото на родово компетентния съд. Т.е. твърдяната на ищеца (и на Инспектора към ВСС) забава в хода на процеса, дължаща се на Районен съд Несебър от 3 месена и 5 дни, поради неправилно изпращане по подсъдност на делото на Окръжен съд Бургас, обективно не съществува. Тези твърдения се основават на не достатъчно задълбочено тълкуване на относимите норми, свързани с родовата подсъдност. Едно правилно тълкуване на тези норми ще доведе до единственият възможен извод, че делото правилно е изпратено по подсъдност, поради което обективно няма как да съществува забава поради „неправилното” му изпращане по подсъдност.
В случая от постъпване на исковата молба в съда (09.06.2006г.) до разпореждането (26.09.2006г.), с което е образувано гр.д.№ 551/2006г. по описа на РС-Несебър, са изминали три месеца, през които се е решавал спор за родова подсъдност на делото. Пред първоинстанционния съд са проведени 8 (осем съдебни заседания), проведени през периода от 01.11.2006година до 1.07.2007година, като времето между отделните заседанията е било около един месен. Причините за отлагането на разглеждането на делото за други съдебни заседания са били в резултат на направени от страните доказателствени искания, като въз основа на тях в проведените съдебни заседания е било открито производство по оспорване истинността на документи, назначавани са експертизи, изслушвани са вещи лица, разпитвани са свидетели, включително и след принудително довеждате, задължавани са страните да представят писмени доказателства, задължаване на страна да се яви и да даде обяснения по реда на чл.114 от ГПК (отм.) В последното съдебно заседание, проведено на 11.07.2007година делото е обявено за решаване, като решението е постановено на 27.09.2007година. Както е било констатирано и в административното производство, от подаването на исковата молба пред Районен съд - Несебър до постановяване на съдебното решение от първоинстанциония съд процесуалните действия са продължили 1 година, 3 месеца и 18 дни, в който период се включва и периода от 3 месеца и 5 дни, през който се е развивало производството по спора за подсъдност.
Ответникът излага довод, че този срок не предполага забавено производство предвид механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок, а той ответникът излага, че е следният: първо се установява продължителността на релевантния период /началният момент е предявяване на иска, а крайният –постановяване на съдебното решение/ и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се преценява с оглед обстоятелствата по делото като се търси баланс между интересите на лицето възможно най –бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на гражданското производство.При преценката си за разумност на релевантния период следва да се приложат три критерия – сложност на делото, поведение на страните и поведение на компетентните органи. Факторите, които са важни и са от значение в случая да се реши дали делото е сложно, са естеството на фактите, които следва да са установени, нуждата страните да представят документи по делото, включително и по откритото производство по оспорване истинността на документите, изготвяне на заключения по назначените експертизи, също оспорвани от страните и необходимостта от изслушване на вещи лица, разпит на свидетели, включително и на такива, които не изпълняват разпореждания на съда да се явят в съдебно заседание /Решение №2064 от 06.01.2013 година по гражданско дело № 2592 /2001 година на ВКС, ІV г.о./. При преценка поведението на ищеца се отчита, че от него се иска да сътрудничи активно за ускоряване на производството, а за преценка поведението на компетентните органи голямо значение имат усилията им за ускоряване на производството. Съдебните органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужното забавяне.
Поради изложеното ответникът счита, че липсата на големи интервали от време между насрочване на отделните заседания по делото и до изготвяне на окончателния съдебен акт от първоинстанционния съд в производството по гражданско дело № 551/2006 година на Районен съд – Несебър, общата продължителност на производството пред тази инстанция в никакъв случай не може да се определи като прекомерна, тъй като тя се дължи единствено на особените обстоятелства, свързани с осъществяваната от съда правораздавателна дейност и с поведението на страните и отделните участници в производството. Отлаганията на съдебните заседания са били необходими с оглед реализиране на процесуалните права на страните и са само с цел събиране на доказателства, каквито доказателствени искания страните са направили във всяко едно от проведените съдебни заседания, необходими са били с оглед осигуряване на справедлив процес и избягване на съмнения в обективността на съдебния състав.
В заключение ответникът посочва, че всички действия в периода от 26.09.2006 година до 27.09.2007 година изначално не е следвало да се развиват пред Районен съд – Несебър и на този съд са му трябвали само дванадесет дни, за да достигне до същия извод и да изпрати делото на комепетентния съд. Излага, че всички тези действия са осъществени единствено в изпълнение на неправилни задължителни указания на по- горна инстанция поради което само на това основание Районен съд – Несебър няма как да се търси отговорност за тях.
На следващо място ответникът посочва, че ищецът не навежда твърдения за времето докато делото е било висящо пред Несебърски районен съд да е изпитвал посочените от него притеснения, душевен дискомфорт, депресираща тревожност, определени от него като претърпени неимуществени вреди, но и не посочва в кой момент са възникнали съмнения у него безпристраността, обективността, заинтересоваността, корупцията и предубедеността на съдебния състав на Несебърския районен съд. Липсват твърдения и за това с какви конкретно действия или бездействия от страна на състава на Районен съд – Несебър ищецът е бил подложен на стрес, какви психически травми и терзания са му били нанесени, които действия или бездействия на съда да се намират в пряка причинно – следствена връзка с онкологичното му заболяване. Ответникът посочва, че в обстоятелствената част на исковата молба не се навеждат доводи, за да обосноват, че при разглеждане на делото пред Районен съд – Несебър, включително и по време на спора за родова подсъдност правосъдието е бавно, нито става ясно ищецът да е търпял някакви неимуществени вреди по време на висящността на делото пред първоинстанционния съд до постановяване на решението.
По отношение на претенцията за имуществени вреди ответникът излага следното:
Ответникът счита, че дори да се приеме, за допустим искът е неоснователен. Ищецът твърди, че е заплатил 18 836 лева, представляваща ½ от продажната цена по предварителен договор, предмет на делото. Сочи, че поради изтичане на петгодишен давностен срок през времетраене на спора и след отхвърляне на иска за обявяване на предварителния договор за окончателен, е бил поставен в невъзможност да предяви претенцията си за възстановяване на дадената по договора продажна цена. От данните по делото става ясно, че производството по делото е приключило на 15.07.2015 година с влязъл в сила съдебен акт, с който е отхвърлен предявения от ищеца иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Съгласно задължителните постановки на т.7 от ППВС №1 от 1979 година при фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД престацията се извършва с оглед осъществяване на едно бъдещо основание и поради това вземането става изискуемо от деня, в който настъпва невъзможността да се осъществи това основание. В случая със сила на пресъдено нещо е постановено, че страните не могат да сключат окончателен договор и именно в този момент е станало е станало невъзможно да се осъществи бъдещото основание. Поради изложеното ответникът счита, че давността за връщане на сочената от ищеца сума не е изтекла в хода на процеса, тъй като изобщо не е започнала да тече преди да се реши със сила на пресъдено нещо дали въпросът дали между страните следва да се сключи окончателен договор.
На следващо място ответникът посочва, че по никакъв начин ищецът не обосновава твърденията си за наличие на солидарна отговорност между Районен съд – Несебър и другите ответници .
Поради изложеното ответникът счита, че искът на ищеца е недопустим, алтернативно неоснователен и недоказан, с оглед на което следва да бъде отхвърлен.
Ответникът по иска Окръжен съд – Бургас, чрез Боряна Д., в качеството й на Административен ръководител – председател, дава писмен отговор в преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК.
В писмения отговор заявява, че няма възражения по допустимостта на иска. Възразява повод искането на ищеца ответниците Районен съд – Несебър, Окръжен съд- Бургас и Върховен касационен съд да бъдат осъдени да заплатят солидарно претендираните от него обезщетения, тъй като преценката дали едно съдебно производство е разгледано в разумен срок е винаги конкретна, за всеки отделен случай, за всяка отделна инстанция. Счита, че съдът следва да има предвид времетраенето на съдебния процес в съответната инстанция и поведението на съответния орган на съдебната власт, както и доколко това поведение е допринесло за забавяне разглеждането на спора и съответно превишаване на разумния срок за това. В този смисъл отговорността на може да бъде солидарна, а разделна, с дължимата преценка за необосновано забавено разглеждане на гражданско правния спор поотделно от всеки един от ответниците. Счита, че следва съдът да разграничи действията на Окръжен съд, действащ като първа и като въззивна инстанция и да съобрази къде точно, ако има такова е забавянето в разглеждането на спора.
По фактите ответникът излага, че не оспорва констатациите на ИВСС в констативен протокол по чл.60г, ал.2 от ЗСВ от 26.02.2016 година относно хронологията и продължителността на разглеждане на спора и счита, че съда следва да ги вземе предвид при постановяване на съдебното решение. Ответникът оспорва твърдението в уточняващата молба на ищеца, че след изпращане на делото по подсъдност от Районен съд – Несебър на Окръжен съд – Бургас последният е върнал делото на районния съд с указание да го разгледа, което е станало причина за отмяна на решението на ВКС. Посочва, че делото не е върнато на Районен съд – Несебър, а е повдигната препирня за подсъдност от страна на Окръжен съд – Бургас пред Апелативен съд – Бургас, който с определение, постановено по частно гражданско дело № 107 по описа за 2006 година е определил като компетентен да се произнесе по спора Районен съд- Несебър. Посочва, че действително впоследствие ВКС е обезсилил решението на Бургаски окръжен съд като недопустимо поради нарушаване на правилата за родовата подсъдност, но това не е станало по причина действия на съдия от Окръжен съд – Бургас. Апелативен съд – Бургас като по –горна инстанция на Окръжен съд – Бургас и Районен съд- Несебър погрешно е определил кой е съдът, на който е родово подсъден, а неговият акт е задължителен за долните инстанции.
Ответникът посочва, че няма никакво забавяне при разглеждане на в.гр.д.№1046/2007г на ОС- Бургас, действал като въззивна инстанция по жалба на ищците против Решение №206/27.09.2007г., постановено по гражданско дело .№551/2006г. на НРС. Делото е образувано на 28.12.2007година и е приключило с решение на 12.05.2008година, т.е. продължителността му е била около 4 месеца, включително с постановяване на съдебен акт. Няма забавяне и в администриране на постъпилата касационна жалба- тя е постъпила на 15.07.2008година в Окръжен съд -Бургас и е изпратена на ВКС на 19.09.2008г / при едномесечен срок за отговор на касационната жалба/. Счита, че в случая не е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, още повече, че и инструктивният срок за приключване на гражданските дела е 3 месеца. Що се отнася до това, че Окръжният съд е обезсилил частично решението на Районен съд - Несебър по иска за присъждане на обезщетение в размер на 1200лв. месечно, считано от 01.06.2006година до 01.03.2007година, което решение е отменено от ВКС, това е въпрос на вътрешно убеждение на състава и неговата суверенна преценка на доказателства и приложимата норма, нямат връзка с разглеждане на делото в разумен срок.
Ответникът излага, че гражданско дело № 226/2010година е образувано, след като решението по в.гр.д.№1046/2007година е обезсилено и делото е върнато за разглеждане на спора по чл.19,ал.3 ЗЗД и съединения с него иск за парични суми от ОС-Бургас, като първа инстанция. Относно разглеждане на това дело излага следното:
От неговото образуване /17.02.2010година/до насрочването му в първо заседание, на 08.04.2010 година, не е имало забавяне от страна на съда. Исковата молба впоследствие е била оставена без движение, като самият ищец е поискал удължаване на срока за отстраняване на нередовностите по нея. Съдът е уважил тази молба, като му е предоставил три месеца срок за снабдяване с извадка от кадастралната карта. Искането за удължаване с този голям срок е било на самия ищец. На 18.10.2010година ищецът отново е поискал съдебно удостоверение за снабдяване със скица и схема на имота. С молба от 11.11.2010година са представени въпросните схеми и скици, и делото е насрочено за 20.01.2011година, което е обяснимо с оглед празниците през месец декември. По молба на процесуалния представител на ответниците, делото е пренасрочено за 10.02.2011година, а по молба на ищеца К., отново е било отложено за 10.03.2011година, поради отсъствие на адвоката му. Отделно, в хода на производство - в съдебното заседание на 05.05.2011 година, ищците са поискали отново издаване на съдебно удостоверение до СГКК, като съдът е дал нов срок за уточнение на претенцията до 01.09.2011година и делото е насрочено за 06.10.2011година /отново без забавяне/. На това заседание делото е спряно по взаимно съгласие, като ответникът счита, че срокът до възобновяването му не следва да се взема предвид при преценката, дали времетраенето на процеса е продължило над разумния срок, по смисъла на закона. Съдът своевременно е насрочил делото и след молбата на ищците за възобновяване: молбата е от 04.04.2012година, а съдебното заседание е насрочено за 10.05.2012 година. На заседанието от 10.05.2012година, делото е отсрочено поради нередовно призоваване на ищеца. Впоследствие, два пъти делото е било отлагано, поради заболяване на пълномощника на ответниците /не по вина на съда/. Проведени са и няколко заседания за изслушване на съдебно-икономическа и съдебно-графологически експертизи, а също и на свидетели. Решението е постановено в рамките на едномесечния срок - делото е обявено за решаване на 18.07.2013година, а решението е от 15.08.2013 година. Като цяло ответникът счита, че продължителността на разглеждане на делото е била обусловена и от направени доказателствени искания от ищеца, както и искания от негова страна за удължаване на сроковете за отстраняване на нередовности на исковата молба, а също и по негови исканията делото е било отсрочвано /поради отпуск на процесуалния му представител/.
Ответникът посочва, че не отговаря на действителното положение и твърдението на ищеца в уточняващата молба, че съдът три години не се е произнесъл по неговото доказателствено искане за назначаване на съдебно – техническа експертиза, тъй като такова искане е направено за първи път на 08.05.2012 година, на 22.10.2012 година е уточнена задачата към вещото лице и на 03.04.2013 година е представено заключението на вещото лице.
Ответникът твърди, че няма никакво забавяне и при администриране на постъпилата по гражданско дело № 226 по описа на Бургаски окръжен съд 2010 година въззивна жалба до Апелативен съд – Бургас. Жалбата е постъпила на 12.09.2013 година и е изпратена на апелативната инстанция на 21.10.2013 година.
Ответникът счита, че освен изложеното следва да се вземе предвид и натовареността на съдебния състав на Окръжен съд – Бургас, разгледал делото, за конкретния период от време.
По претенцията за неимуществени вреди ответникът оспорва причинно-следствената връзка между заболяването и срокът, за който са били разгледани от Окръжен съд Бургас гражданско дело № 226 по описа за 2010 година и въззивно гражданско дело №1046 по описа на съда за 2007 година. В тежест на ищеца е да установи тази причинно- следствена връзка. Ответникът излага, че в случай, че тя бъде установена оспорва и предявения размер на обезщетението като го намира за завишен. Счита, че няма такава тежест и интензитет на болките и страданията /или поне в исковата молба не сочат такива факти/, които да обуславят размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер 10 000 лева. Твърди, че онкологичното заболяване на ищеца не е в резултат на бавното правосъдие, както се твърди в исковата молба. При определяне размера на неимуществените вреди съдът следва да има предвид, наред с конкретно твърдяните и доказани факти по делото, също така обществени –икономическите условия в страната, стандарта на живот, както и трайно установената съдебна практика по аналогични казуси, която съдът може да констатира служебно.
По отношение на претенцията за имуществени вреди ответникът счита, че не са налице данни давностния срок на вземането на ищеца за връщане на заплатената част от продажната цена да е изтекъл, тъй като тази възможност възниква с влизане в сила на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД, с което искът се отхвърля. От този момент става невъзможно сключване на окончателен договор и той се прекратява.
Поради изложеното ответникът изразява становище за неоснователност на исковите претенции и моли да бъдат отхвърлени, а ако съдът прецени, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за основателен моли да бъдат присъдени в по –нисък размер от претендирания, като съобрази актуалната съдебна практика по аналогични случаи.
Ответникът по иска ВКС, чрез представляващия го Председател на съда Лозан Панов, дава писмен отговор на предявения иск в срока по чл. 131 от ГПК.
Ответникът по иска счита, че исковете са допустими, както с оглед общите за исковото производство абсолютни процесуални предпоставки и тези за производството по ЗОДОВ, така и с оглед на двете специални абсолютни процесуални предпоставки, въведени в чл.8, ал.2 от ЗОДОВ за иска по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка са представени доказателства за изчерпана административна процедура по чл.60а и сл. от ЗСВ за обезщетяване на вредите от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, която е завършила без постигнато споразумение между ищеца и Министъра на правосъдието, като представител на Държавата за уреждане на последиците от материалноправния спор.
Ответникът счита за неоснователни предявените субективно съединени искове за вреди, произтекли от продължило 9 години, 1 месец и 6 дни гражданско исково производство, с което според ищеца е нарушено правото му по чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 26, ал.1 и ал. 2 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите причинени на граждани и на юридически лица от нарушение правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6. § 1 ЕКЗПЧОС, като съдът в производството по иска взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора, при преценката дали времето за което се е развило и приключило делото отговаря на критерия разумен срок, като се съобразява с практиката на ЕСПЧ по приложението начл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, която преценка е по основателността на иска и е винаги конкретна. Отговорността на Държавата за вреди от действия на нейни органи, включително тази по чл.2б ЗОДОВ, е деликтна безвиновна отговорност, като освен посоченото в чл. 26, ал. 2 ЗОДОВ, което по същество корелира с противоправно поведение на съда (бавно правосъдие), при преценката за основателността на иска е необходимо да се изследва и съобразява наличието на всички останали елементи от фактическия състав на отговорността, а именно - вреди, причинна връзка между деянието и вредите, без вината. В тази връзка, с оглед установяването на претърпените вреди, съдът е необходимо да изследва как общата продължителност на делото се е отразила върху състоянието на ищеца. В тежест на ищеца е да докаже всички елементи от фактическия състав на деликта, включително вредите, като компенсаторното обезщетение за неимуществени вреди, когато такива се претендират, се присъжда от съда по справедливост.
Ответникът счита, че към настоящия момент ищецът не е доказал всички елементи от фактическия състав на деликта, обосноваващи исковата му претенция, поради което моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно твърдяното от ищеца противоправно поведение на ВКС, изразяващо се в бавно правосъдие /елемент на фактическия състав на деликтната отговорност/, корелиращо с преценката за общия срок на продължителност на производството до приключването му е окончателен акт, в частност продължителността на производството пред ВКС ответникът излага следното:
Ответникът счита, че от исковия период следва да бъде изключено времето, през което делото фактически не е било на разположение на ВКС, а същото се е намирало пред първата и въззивната инстанция. При преценката за това колко фактически е продължило делото следва да се включва срокът на висящност на делото на три инстанции, но като се отчита и поведението на всяка една от страните и като се вземе предвид факта, че пред ВКС не е налице неоправдано забавяне на делото вследствие на лошо администриране от страна на съда.
Ответникът излага довод, че видно от Констативния протокол по чл.б0г. ал.2 ЗСВ, съставен от Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдебното производство по предявения от ищеца иск с правно основание чл.19, ал.З ЗЗД е стигало до касационната инстанция два пъти. По първоначално подадената касационна жалба с Разпореждане от 29.09.2008 г. е образувано гр. д. № 3630/2008 г. по описа на ВКС. II г. о., което с Определение № 422/06.11.2008 г., постановено по същото дело е прекратено и е изпратено за образуване на Търговската колегия на съда, като общата продължителност на тези процесуални действия е 1 месец и 7 дни.
С Разпореждане от 13.11.2008 г. е образувано т. д. № 691/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; по което касационната инстанция се е произнесла с Определение № 176/01.04.2009 година, с което е допуснато касационно обжалване на Решение № 58/12.05.2008 г. по в. гр. д. № 1046/2007 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. С Решение № 156/14.10.2009 г., постановено по т. д. № 691/2008 г. по описа на ВКС, II т. о. е обезсилено обжалваното въззивно решение в едната му част, отменено е в останалата му част и производството е върнато за разглеждане на Окръжен съд-Бургас като първа инстанция по спора. Както се установява от констатацията на ИВСС общата продължителност на съдебното производство по първата касация е продължило 1 година, 2 месеца и 28 дни, като от този период в продължение на 1 месец и 24 дни делото е било в Окръжен съд - Бургас.
С Разпореждане от 20.05.2014 г. е образувано т. д. № 1523/2014 г. по описа на ВКС, по което съставът на съда се е произнесъл с Определение № 544/15.07.2015 г., с което не е допуснал касационно обжалване на въззивно Решение № 154/16.01.2014 г. на Апелативен съд - Бургас, постановено по в. гр. д. № 321 по описа на съда за 2013 г.. Общата продължителност на производството пред ВКС по втората касация е продължило в рамките на 1 година, 1 месец и 25 дни.
Ответникът счита, че не е налице неоправдано забавяне при произнасянето на ВКС, както при първата касация, при която въззивното решение е частично обезсилено, а в останалата му част отменено, както и при повторното произнасяне на касационната инстанция по повод обжалване решението на Апелативен съд - Бургас. Излага довод, че не би могло да е неоправдано забавяне на делото чрез връщането му на по-долната инстанция насочено да обезпечи постановяването на допустимо и правилно съдебно решение, чрез което се гарантират конституционно защитените права на страните по делото. Посочва, че в практиката си ЕСПЧ не приема непроизнасянето на съда в предвидените в закона срокове, които са инструктивни, за абсолютен критерий за наличие на забавено правосъдие.
Ответникът заявява още, че към настоящия момент от развитие на съдебното производство няма и съответно няма да прави доказателствени искания, като такива ще бъдат направени в зависимост от по – нататъшното процесуално поведение на ищеца в процеса.
Поради изложеното ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни субективно съединените искове с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, с които Д.С.К. претендира Районен съд – Несебър, Окръжен съд – Бургас и Върховен касационен съд да му заплатят претендираното в исковата молба обезщетение.
Ответникът Върховен касационен съд, чрез представляващия го Председател на съда не изразява становище по доказателствата, посочени от ищеца и не сочи доказателства.
В хода на производството ищецът Д.С. К. е починал, и вместо него като страна е конституиран наследникът му А.Д.К. – Д., негова дъщеря.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител – адвокат Г., поддържа предявения иск, сочи доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. В писмени бележки представя подробни фактически и правни доводи.
В съдебно заседание ответникът Районен съд- Несебър не изпраща представител, не дава становище по молбата.
В съдебно заседание ответникът Окръжен съд- Бургас не изпраща представител, не дава становище по предявения иск.
В съдебно заседание ответникът Върховен касационен съд на Република България не изпраща представител, не дава становище по предявения иск.
В съдебно заседание прокурорът от Районна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на предявения иск поради недоказаност на причинно -следствената връзка между причинените вреди и дейността на ответниците.
Материално
правната квалификация на иска чл.2б от ЗОДОВ съгласно чиято ал.1 държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. В ал.2 е посочено, че исковете по ал.1 се
разглеждат по реда на Гражданския
процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност
и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както
и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Предявени
са и искове с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Предявеният
иск е допустим. Наследодателят на ишцата Д. С. К. е подал заявление до
Инспектората на ИВСС, с което е поискал да му бъде определено обезщетение за
бавно провосъдие по посоченото в исковата молба дело за имуществени и
неимуществени вреди, видно от приетото като писмено доказателство заявление. С
Констативен протокол по чл.60г, ал.2 от ЗСВ Инспектората към Висшия
съдебен съвет е изложил фактически констатации и изводи относно наличие на забавяне на хода
на процеса и протоколът е изпратен на
Министерство на правосъдието. С писмо
Заместник – министър на правосъдието е предложил на заявителя споразумение обезщетение за нарушаване на правото му на
разглеждане на делото в разумен срок в размер на 1 750 лева, което не е
прието от заинтересованото лице. При това положение настоящият състав приема,
че е налице предпоставката по чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ, обуславяща допустимостта на
исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдено поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:
Страните не спорят по фактите относно продължителността на производството, а относно констатациите на ИВСС относно забавяне на делото пред всяка една от инстанциите.
Констатациите на Инспектората към ИВСС са за забавяне на производството при разглеждане на делото както следва: Констатирана е забава на производството пред Районен съд – Несебър за 3 месеца и 5 дни поради неправилно изпращане на делото на Бургаски окръжен съд по подсъдност и решението е постановено 2 месеца и 16 дни след последното съдебно заседание. Констатирана е и забава по търговско дело № 691/2008 година по описа на ВКС, II т.о., тъй като определението, с което е допуснато касационно обжалване е постановено 4 месеца и 18 дни след образуване на делото. Първото заседание по делото е проведено 5 месеца и 29 дни след допускане на касационно обжалване. Забава от 1 месец и 7 дни се констатира с оглед неправилното образуване на делото пред ВКС като гражданско и след това изпращането му на търговска колегия. Констатирана е и забава по гражданско дело №226/2010 година на Окръжен съд – Бургас. В тази част на протокола е посочено, че делото е продължило 3 години, 5 месеца и 28 дни и се дължи на големия брой проведени заседание -16 брой. Изложено е, че от тях пет заседания са отложени за изготвяне на съдебна експертиза, едно заседание поради нередовно призоваване на ищеца и 2 съдебни заседания поради заболяване на пълномощника по делото. В производството по това дело е констатиран период от 1 година и 27 дни, през който исковата молба на ищците е оставена без движение за отстраняване на нередовности в нея. Инспектората е посочил, че делото е с фактическа и правна сложност.
От приложените като писмени доказателства дела се установяват следните факти:
Исковата молба от ищците Д.С.К. и Р. Г.К. против Д.И.Б.лично и като ЕТ „Интер Дженко Бакалов“ - град Несебър, рег. по ф. дело № 1191 по описа на БОС 1991 година, и Ц.Ж.Б., е за обявяване на предварителен договор, сключен между ищците от една страна , като купувачи, и ответника – от друга като продавач, за окончателен и осъждане на ответниците да заплащат на ищците, считано от 01.06.2006 година обезщетение в размер на 1200 лева месечно за всеки от тях, както и лихва за всяка закъсняла месечна вноска и разноските по делото.
Исковата молба е входирана на 09.06.2006 година. На 21.06.2006 година съдията – докладчик е разпоредил делото да се изпрати по подсъдност на Бургаски окръжен съд на основание чл.80, б. „б“ от ГПК.
Делото е постъпило в Окръжен съд – Бургас на 29.06.2006 година, изпратено от Районен съд – Несебър на 27.06.2007 година.
С определение от 30.06.2006 година по гражданско дело №266 по описа на Бургаски окръжен съд, съдът е разделил предявените обективно съединени искове като не е приел за разглеждане по подсъдност предявения иск за обявяване на предварителен договор за окончателен и е повдигнал препирня за подсъдност по този иск пред Апелативен съд – Бургас. Приел е за разглеждане исковете, предявени от ищците против ответника за заплащане на обезщетение.
С определение от 12.07.2006 година по частно гражданско дело №107 по описа на Апелативен съд – Бургас съдът е определили Районен съд- Несебър за компетентен да се произнесе по правилата на подсъдността по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. В определението е посочено, че подлежи на Обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването и преписи са връчени на страните на 25.07.2006 година, делото е върнато в Районен съд – Несебър на 01.09.2006 година.
Първото заседание, след връщане на делото в Районен съд – Несебър е насрочено за 01.11.2006 година. В периода до 11.07.2007 година, когато съдът е приключил събирането на доказателства, дал е ход на устните състезания и е обявил делото за решаване са проведени осем заседания ежемесечно. В производството е открито производство по оспорване автентичността на предварителния договор, изслушано е заключението на съдебно – графологическа експертиза, открито е производство по оспорване на 21 броя платежни нареждания, ответниците са отговаряли по искане на ищците по реда на чл.114 от ГПК /отм./, изслушано е заключението на тройна съдебно - графологическа експертиза, разпитани са четирима свидетели, съдът е предприел действие по санкциониране на неявил се свидетел.
Решението по делото е постановено на 27.09.2007 година и с него предявените искове са отхвърлени. Преписи от него са връчени на ищците на 12.11.2007 година, на ответниците – на 17.10.2007 година.
От входиране на исковата молба в Районен съд – Несебър до постановяване на решението по делото е изминал период от време от една година, три месеца и осемнадесет дни, от които два месеца и десет дни е отнела препирнята за подсъдност.
Въззивните жалби са постъпили в Районен съд – Несебър на 23.11.2007 година, подадени от ищците и са оставени без движение с разпореждане на съдията – докладчик от 26.11.2007 година за внасяне на държавна такса.Указанията са изпълнени като за това е представена молба от 07.12.2007 година. С разпореждане от 10.12.2007 година препис от жалбите е изпратен на въззимваемите страни и възражение от тях е постъпило на 20.12.2007 година. На 31.10.2007 година е постъпила въззивна жалба и от ответниците, която е оставена без движение с разпореждане от 01.11.2007 година за внасяне на държавна такса и на 13.11.2007 година е разпоредено препис да бъде връчен на насрещната страна за становище.
Делото е изпратено от Районен съд – Несебър на 21.12.2007 година и е постъпило в Окръжен съд – Бургас на 28.12.2007 година. Образувано е производството по въззивно гражданско дело № 1046 по описа на Окръжен съд – Бургас за 2007 година.
Делото е насрочено за 17.03.2008 година. По искане на въззивниците – ищци в първоинстанционното производство делото е насрочено за 24.03.2008 година, когато съдът е счел делото за разяснено и обявил, че ще се произнесе с решение. Решението е постановено на 12.05.2008 година. Преписи са връчени на въззивниците на 16.06.2008 година и на въззиваемата страна на 05.06.2008 година. С постановеното по делото решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, обезсилил е решението в частта, в която е отхвърлен искът за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение на ищците. Въззивната жалба на ответника е оставена без разглеждане.
На 15.07.2008 година е постъпила касационна жалба от ищците Д.С.К. и Р. Г.К. против постановеното по делото решение. С разпореждане от 18.07.2008 година съдията – докладчик е разпоредил препис от жалбите да се връчи на насрещните страни за отговор в едномесечен срок. Делото е изпратено на Върховен касационен съд на 19.09.2008 година от Окръжен съд – Бургас и е постъпило в касационната инстанция на 25.09.2008 година.
Общата продължителност на производството пред въззивната инстанция от образуване на делото до постановяване на решението е 4 месеца и четиринадесет дни.
Във Върховен касационен съд първоначално е образувано производството по гражданско дело № 3630 по описа за 2008 година, което е прекратено с определение от 06.11.2008 година е делото е изпратено за образуване в Търговска колегия. На 12.11.2008 година делото е разпределено на съдия – докладчик, на 10.11.2008 година е извършена проверка за редовност и допустимост на касационната жалба. С определение от 01.04.2009 година по търговско дело № 691/2008 година е допуснато касационно обжалване на решението на въззивната инстанция и на касаторите е указано внасяне на държавна такса в едноседмичен срок от уведомяването. Съобщението е връчено на страните на 15.04.2008 година и делото е насрочено за 30.09.2009 година, когато е проведено публичното съдебно заседание и ВКС е счел делото за разяснено, обявил е, че ще се произнесе след съвещание. Решението е постановено на 14.10.2009 година. С него е обезсилено въззивното решение в частта, в която съдът е оставил в сила първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Съдебният акт е отменен в частта, в която Бургаският окръжен съд е отхвърлил предявените искове да заплащане на обезщетение и делото е върнато на Окръжен съд – Бургас за произнасяне по предявените искове като първа инстанция.
Делото е върнато на Окръжен съд – Бургас на 19.10.2009 година. На 02.11.2009 година определеният съдия – докладчик се е отвел от разглеждане на делото поради това, че е разгледал и разрешил спора пред Районен съд – Несебър. На 05.11.2009 година е определен друг съдия- докладчик, който на 06.11.2009 година е насрочил делото за 08.12.2009 година. Междувременно е постъпила молба от ответниците, чрез процесуален представител, за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението, постановено от ВКС и в насроченото съдебно заседание производството по делото е прекратено и делото е изпратено на касационната инстанция за произнасяне по молбата.
След размяна на книжата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка ВКС се е произнесъл по нея с решение от 11.02.2010 година. Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е от 27.11.2009 година, отговорът е постъпил на 29.01.2010 година, след връчване на препис от молбата на 25.01.2010 година. В производството по чл.247 от ГПК делото е било във ВКС за период от два месеца и петнадесет дни.
След връщане на делото на Окръжен съд – Бургас за разглеждане на предявените искове като първа инстанция е образувано производството по гражданско дело № 226 по описа за 2010 година. На 18.02.2010 година е определен съдия – докладчик, който е насрочил делото за 08.04.2010 година. В това съдебно заседание ищците по иска, чрез процесуалния си представител, са изложили, че предвид новонастъпили обстоятелства отправят искане да се снабдят със скица и схема на имотите, предмет на исковата молба. Исковата молба е оставена без движение за представяне на доказателства с оглед уточняване предмета на иска и на ищците е предоставен едноседмичен срок да уточнят иска по отношение на обезщетенията. С определение от 05.10.210 година е определен тримесечен срок, считано от посочената дата по искане на ищците. Делото е насрочено за съдебно заседание на 20.01.2011 година. Впоследствие са проведени съдебни заседания, разпитани са девет свидетеля, изслушани са заключения на съдебно – графическа експертиза, съдебно -техническа експертиза, съдебно- икономическа експертиза. В съдебно заседание на 18.07.2013 година съдът е счел делото за разяснено и е обявил устните състезания за приключени. Решението е постановено на 15.08.2013 година и с него предявените искове са отхвърлени. Съобщенията са връчени на ответниците на 27.08.2013 година, на ищцата на 02.09.2013 година, на ищеца на 09.09.2013 година.
Въззивната жалба от ищците е постъпила на 12.09.2013 година и е оставена без движение за внасяне на държавна такса с разпореждане от 13.09.2013 година. Делото е изпратено на Апелативен съд- Бургас, където е образувано гражданско дело №321 по описа на за 2013 година и на 22.10.2013 година е определен съдия – докладчик, който се е отвел на 25.10.2013 година и на същата дата е определен друг съдия-докладчик. С определение от 28.10.2013 година делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 18.12.2013 година. В публичното съдебно заседание е изслушано заключение на съдебно – икономическа експертиза и съдът е счел делото за разяснено. Решението е постановено на 16.01.2014 година и с него първоинстанционното решение е оставено в сила. Решението е връчено на ищцата на 24.01.2014 и на ищеца на 27.01.2014 година. На 21.02.2014 година е 26.02.2014 година ищците са подали касационни жалби, преписи от които са връчени на ответниците. Делото е изпратено о Апелативен съд – Бургас на 12.05.2014 година и е постъпило във Върховен касационен съд на 14.05.2014 година. Образувано е производството по търговско дело №1523 по описа за 2014 година. С определение от 15.07.2015 година ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на Апелативен съд – Бургас.
Общата продължителност на производството пред всички инстанции е 9 години, един месец и шест дни.
За установяване на наличието на твърдяната в исковата молба причинно -следствена връзка между заболяването на ищеца и воденето на делата, образуване по повод исковата му молба, по делото е изслушано заключение на съдебно – медицинска експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че Д.С.К.,*** от 19.08.2015 година с диагноза карцином на сигмовидното черво, опериран е два пъти, насочен за химиотерапия в КОЦ- Бургас, която е проведена. Състоянието му не се подобрява въпреки проведената химиотерапия и на 01.07.2017 година той прави летален изход. Вещото лице посочва, че в областта на онкологията няма видно доказателства за причинноследствената връзка между емоционалния стрес и раковите заболявания. Но е доказано на базата на множество проучвания, че имунитета на човешкия организъм е пряко свързан с психоемоционалното му състояние. Възможно е предвид постоянния стрес, който е изживявал Д.С.К. в продължение на дълъг период, да е понижил имунитета му, след което да се е отключило и раковото заболяване. В медицинската наука до момента няма достоверни доказателства за това. По тази причина на въпроса има ли причинноследствена връзка между емоционалния стрес и раковите заболявания едностранен отговор не може да се даде. Настоящият състав приема, че заключението на вещото лице е обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат формирани изводите му.
От свидетелските показания на Р. Г.К., майка на ищцата, се установява, че с Д.С.К. били в близки отношения, въпреки че били разведени. Виждали се почти всеки ден. Тя установява, че делото, което продължило толкова време, му се отразило много зле, тъй като той от семейство на юристи имал безпрекословна вяра в правосъдието, а през последните години изгубил вярата си. Последните години бил в непрекъснат стрес по тази причина, бил много нервен. Свидетелката му казвала, че ако продължава така делото ще приключи, а той ще се разболее. Изпадал в кризи, когато започнели да говорят за това дело. Майка му само го успокоявала и не го питала какво се случва с делото.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предвид установеното от фактическа страна за това,
В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о., ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на постигнато между страните споразумение след изчерпването на административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б от З., дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение. В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са две - държавата и пострадалия. В административната държавата се представлява от министъра на правосъдието /който определя размера на обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и отговорността се носи от държавата /без значение, кой орган я представлява/, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на дължимото обезщетение в административната част на производството, я обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б З., при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение под размера, предложен в административното. Предложеният размер на обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да получи удовлетворение в съда.“
В случая от събраните по делото гласни доказателства, на които настоящият състав приема, че може да даде вяра, се установява, че наследодателят на ищцата, конституирана като страна вместо него в хода на процеса, е бил разочарован, нервен и огорчен от правосъдната система, тъй като делото продължило дълго време. Тези факти като болки и страдания настоящият състав приема за доказано. Предвид заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно – медицинска експертиза не се установява при условията на пълно и пряко доказване причинно следствена връзка между заболяването му и дейността на ответниците. Изложените обстоятелства следва да бъдат взети предвид, при формиране на изводите на съда относно размера на обезщетението.
Не се установиха твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в изразяващи се в съмнение в безпристрастността на съдебните състави, основателни съмнения за корупция и предубеденост при решаване на делата.
По отношение на материално правната легитимация на ответниците настоящият състав приема следното:
По повод оспорване на констатациите от протокола на Инспектората към ИВСС от страна на представляващия Районен съд – Несебър, настоящият състав, като взе предвид, че действително с решение на ВКС е обезсилено решение на въззивния съд поради неспазване на правилата за родовата подсъдност при разглеждане на предявения иск по което съображения и съдията – докладчик в посочения съд е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – Бургас, приема, че посочения ответник не е материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск. При това положение искът срещу Районен съд – Несебър следва да бъде отхвърлен.
В останалата част констатациите от протокола на Инспектората на ИВСС следва да бъдат взети предвид, като следва да бъде посочено и, че правилността на актовете на органите на съдебната власт не са предмет на настоящото производство. Следва да бъде взета предвид общата продължителност на производството, като отделните забавяния сами по себе си да не представляват проблем, те могат, взети заедно да доведат до превишаване на разумния срок. Факторите, които следва да бъдат взети предвид са сложността на делото, начина по който органите са се занимали с въпроса, аспекти на поведението на самия жалбоподател, което може да е допринесло за удължаване на сроковете и особени обстоятелства евентуално забавящи производството. Предвид констатациите на ИВСС за забавяне на делото пред другите две инстанации, посочени като ответници в исковата молба, настоящият състав приема, че исковете срещу тях са основателни. От общата продължителност на делото следва да бъдат приспаднати периодите, в които исковата молба е била оставена без движение, факта, че срока за представяне на скици за имотите е продължаван с три месеца по инициатива на ищеца /за срок от 1 година и 27 дни, съгласно констатациите на ИВСС/, отлаганията на делото по негово искане поради заболяване или поради това, че процесуалният му представител е бил ангажиран, отлагане по искане на насрещната страна, спирането на производството по общо съгласие на страните в съдебно заседание на 06.10.2011 година до 12.04.2012 година /за срок от почти шест месеца/. Следва да бъде взета предвид констатираната и от Инспектората към ИВСС фактическа и правна сложност на делото и натовареността на съдията – докладчик, разгледал делото като първа инстанция пред Окръжен съд – Бургас за което по делото са приложени и приети доказателства. При това положение и предвид претърпените от наследодателя на ищцата болки и страдания и по правилото на чл.52 от ЗЗД, както и предвид социално – икономическата ситуация в страната настоящият състав приема, че ответниците дължат солидарно на ищцата сумата от 3 800 лева. Тъй като отговорността е деликтна настоящият състав приема, че ответниците отговарят солидарно за задължението /чл.53 от ЗЗД/. На основание чл.86 от ЗЗД ответниците дължат и лихва за забава за периода от датата на постановяване на окончателния съдебен акт на 15.07.2015 година до датата на подаване на исковата молба в съда на 11.01.2017 година.Лихвата за забава е в общ размер 577,93 лева.
По отношение на претенцията за осъждане на ответниците да платят обезщетение за имуществени вреди в размер 9 418,00 лева, предявена като частичен иск от сума в общ размер 18 836 лева, представляващи платена цена по предварителния договор, за която ищцовата страна счита, че не може да възстанови, тъй като вземането е погасено по давност. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая не се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е претърпял в резултат на разглеждане на делото в посочения период от време индивидуализираните в исковата молба имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от дейността на съдилищата.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде частично уважен срещу Бургаски окръжен съд и Върховен касационен съд, срещу Районен съд – Несебър претенцията следва да бъде отхвърлена. Искът за осъждане на ответниците да заплатят имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
При този изход от делото и съобразно уважената част от исковете и съгласно правилото на чл.78 от ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени разноските, направени по водене на делото, които са в общ размер на 2160 лева, от които сумата 10,00 лева, представляваща платена по сметка на Районен съд- Бургас държавна такса, сумата 2 000 лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие и сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Съответно на уважената част от исковете ответниците дължат на ищцата разноски в размер на 596, 29 лева /при предявен размер от 14 418 лева за главници и 2 192, 83 лева за лихви/.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Окръжен съд – Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Александровска“ №101, и Върховен касационен съд на Република България, с адрес: град София 1000, бул. „Витоша“ №2, да платят солидарно на А.Д.К. – Д. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3 800 лева /три хиляди и осемстотин лева/, предявена като частичен иск от иск в общ размер 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на наследодателя й Д.С.К., починал на 01.06.2017 година, изразяващи се в изживяни от наследодателя й нервно – психическо напрежение, стрес и нервност, разочарование и огорченост от правосъдната система поради нарушение право на разглеждане и решаване в разумен срок на производствата по гражданско дело №226 по описа на Окръжен съд – Бургас за 2010 година и по търговско дело № 691 по описа на ВКС за 2008 година, II т.о., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 12.01.2017 година до окончателното й плащане, както и сумата 577,93 лева /петстотин седемдесет и седем лева, деветдесет и три стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.07.2015 година до датата на подаване на исковата молба -11.01.2017 година, както и сумата 596, 29 лева /петстотин деветдесет и шест лева, двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото съответно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата А.Д.К. – Д. ЕГН **********, с адрес: ***, като наследник, на Д.С.К., починал на 01.06.2017 година, конституирана като страна в хода на процеса, за осъждане на ответника Районен съд – Несебър, с адрес: град Несебър, ул. „Иван Вазов“ №23, да й плати сумата 5 000 лева /пет хиляди/, предявена като частичен иск от сума в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от разглеждане и решаване в разумен срок на производството по гражданско дело № 551 по описа на Районен съд – Несебър за 2006 година, ведно със законната лихва върху главницата от 15.07.2015 година до окончателното й плащане, както и претенция за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ищцата ищцата А.Д.К. – Д. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответниците Окръжен съд – Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Александровска“ №101, и Върховен касационен съд на Република България, с адрес: град София 1000, бул. „Витоша“ №2, да й заплатят като наследник на Д.С.К., починал на 01.06.2017 година, конституирана като страна в хода на процеса, за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наследодателя й, изразяващи се в съмнение в безпристрастността на съдебните състави, основателни съмнения за корупция и предубеденост при решаване на делата, както и за това, че в резултат на дългогодишния стрес на който бил подложен се отключило и получил тежко онкологично заболяване, което наложило няколкократни хирургични интервенции, химиотерапия, лъчетерапия и други, поради нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото, образувано на 09.06.2006 година в Районен съд – Несебър за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 14.08.2002 година за окончателен и иск за обезщетение за заплащане на вреди, в разумен срок.
ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата А.Д.К. – Д. ЕГН **********, с адрес: ***, като наследник, на Д.С.К., починал на 01.06.2017 година, конституирана като страна в хода на процеса за солидарно осъждане на ответниците Окръжен съд – Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Александровска“ №101, и Върховен касационен съд на Република България, с адрес: град София 1000, бул. „Витоша“ №2, и Районен съд – Несебър, с адрес: град Несебър, ул. „Иван Вазов“ №23, да й платят обезщетение за неимуществени вреди в размер разликата между 3 800 лева /три хиляди и осемстотин лева/ и претендираните 5 000 лева /пет хиляди лева/, предявена като частичен иск от иск в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/, както и иск в останалата му част.
ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата А.Д.К. – Д. ЕГН **********, с адрес: ***, като наследник, на Д.С.К., починал на 01.06.2017 година, конституирана като страна в хода на процеса, за солидарно осъждане на ответниците Окръжен съд – Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Александровска“ №101, и Върховен касационен съд на Република България, с адрес: град София 1000, бул. „Витоша“ №2, и Районен съд – Несебър, с адрес: град Несебър, ул. „Иван Вазов“ №23, да й платят солидарно обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 418, 00 лева /девет хиляди, четиристотин и осемнадесет лева/, частичен иск от иск в общ размер 18 836 лева /осемнадесет хиляди осемстотин тридесет и шест лева/, представляващи платена цена по предварителен договор от 04.08.2002 година, която счита че не може да възстанови, тъй като вземането е погасено по давност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2015 година до окончателното й плащане, като обезщетение представляваща обезщетение за неимуществени вреди от разглеждане и решаване в разумен срок на производството, образувано по повод искова молба от 09.06.2006 година за обявяване на предварителния договор за окончателен, както и претенцията за разноски за разликата между уважения размер до пълния предявен размер.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищцата А.Д.К. – Д. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответниците Окръжен съд – Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Александровска“ №101, и Върховен касационен съд на Република България, с адрес: град София 1000, бул. „Витоша“ №2, и Районен съд – Несебър, с адрес: град Несебър, ул. „Иван Вазов“ №23, да й платят разноски, направени по водене на делото в размер разликата между уважения размер от 596, 29 лева /петстотин деветдесет и шест лева, двадесет и девет стотинки/ до претендирания размер от 2160 лева /две хиляди сто и шестдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.