МОТИВИ: по НОХД № 36/ 2018г. на РС- Ардино.

22.11.2011г. на РС- Ардино, в сила от 07.12.2011г. за деяние по чл.183 ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така, както е било повдигнато на обвиняемия във фазата на досъдебното производство. Счита обвинението за доказано по несъмнен начин и предлага да се наложи наказание „Пробация” в двете му задължителни мерки за срок от 12 месеца, както и „обществено порицание“.

Подсъдимият Ш.Ю.Д., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и не се представлява, като се признава за виновен, и заявява, че винаги когато има възможност плаща издръжка на детето си. За конкретното деяние сочи, че в този период е бил опериран и нямал много възможности да работи тежка работа. Обещава, че при възможност ще плаща. По отношение на наказанието оставя на преценката на съда.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно с чл.14 ал.1 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

През 1999г. подсъдимият Ш.Ю.Д. сключил граждански брак със свидетелката по делото Р.Б.Ф. и съжителствали заедно до 2009г. От брака им се родило дете през 1999г.- Д.Ш.Д., с ЕГН- **********. Взаимоотношенията между двамата родители се влошили и брака им е прекратен с Решение № 55/ 16.01.2009г. по гр.д. № 52/ 2008г. на РС– Ардино. С посоченото Решение съдът е предоставил упражняването на родителските права над роденото от брака дете Доукан на майката Р.Б.Ф., а обвиняемият Ш.Д. е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на своето непълнолетно дете, чрез неговата майка и законна представителка, в размер на 80 лева.

Видно от свидетелските показания на Р.Ф.- бивша съпруга на подсъдимият се установява, че подсъдимият Ш.Д. не полага грижи за детето си и не му изплаща определената от съда ежемесечна издръжка. И в тази връзка майката на детето е подала жалба на 03.04.2018г. за неплатени издръжки за 72 месеца, чиято обща стойност възлиза на 5 760 лева, и по тази жалба е образувано досъдебно производство. В хода на последното е изискана справка от СИС при РС- Ардино, от която се установява, че в службата е образувано изп.дело № 11/ 2011г. с длъжник подс.Д., като се установява, че последният към 20.12.2017г. има непогасени вноски за издръжка в размер на 5 320 лева за периода от 05.05.2012г. до 20.12.2017г. /66 вноски/.

По делото се установи, че след подаването на жалбата подс.Делиюсеине превел сумата от 400 лева на два пъти, като към момента на подаването на жалбата същият е изпаднал в забава за 72 месечни вноски за издръжка от по 80 лева за своето дете Доукан, като дължимите издръжки са погасени до краят на 2011г.- в този смисъл е друга справка от СИС при РС- Ардино, и показания на майката на детето.

От справката за съдимост се установява, че подс.Д. се е възползвал от привилегията по чл.183 ал.3 от НК- като е изпълнил задължението си преди постановяване на присъдата на първа инстанция /по НОХД № 56/ 2009г. с присъда № 37/ 03.11.2009г.- в сила от 18.11.2009г./. От същата справка е видно, че с присъда № 54/ 22.11.2011г., постановена по НОХД № 69/ 2011г. на РС- Ардино, в сила от 07.12.2011г. подсъдимият е осъден за деяние по чл.183 ал.1 от НК, и му е наложено наказание „пробация“ със съответни пробационни мерки /като присъдата е изтърпяна на 06.07.2012г., и поради това се приема, че същият не е реабилитиран, защото не е изтекъл срокът по чл.30 ал.1 от НК. Поради това осъждане настоящото деяние се квалифицира като повторно по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява със събраните по делото доказателства- Постановление за образуване на ДП на РУП – Ардино, Справка относно извършена проверка по ЗМ -125 от 10.08.2011 г, Жалба от Р.Ф., Обяснение от Р.Ф., Копие на съдебно решение № 55 по гр. д № 52 / 2008 г. по описа на РС – Ардино, Копие от Удостоверение за раждане на Д.Ш.Д., Докладна записка, Служебна бележка от кметство с. Бял извор, Справака за извършена проверка по ЗМ – 109/ 13.07.2009, Докладна записка, Обяснение от Ш.Д., Протокол за разпит на свидетел, Постановление за привличане на обвиняем, Протокол за разпит на обвиняем, Декларация за семейно и материално и имотно състояние, Справка за съдимост, Характеристична справка, Покана за доброволно изпълнение и Изпълнителен лист,, подробно описани и приложени към делото.

Така изложената фактическа обстановка, този съдебен състав прие за установена въз основа на приетите от съда при условията на чл. 283 от НПК писмени доказателства по досъдебното производство, от които по един безспорен и несъмнен начин се установява осъществения от подсъдимият Д. състав на престъплението по смисъла на чл.183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК, и се подкрепя напълно от тях.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна елементите от състава на престъплението по чл.183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК. До постановяване на присъдата от подсъдимото лице не се представиха доказателства, относно изплащането на неизплатените задължения по издръжката на детето, с оглед приложението на привилегированият състав на чл.183 ал. 3 от НК- а и този правен институт вече веднъж е бил приложен по отношение на подсъдимото лице;

Изпълнителното деяние на престъпният състав по чл.183 ал.4 вр.ал.1 р.чл.28 ал.1 от НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност.

Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда. С чл.183 ал.1 НК, са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най- благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично не изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава на деяние по смисъла на чл.183 ал.1 от НК. Аргумент за такова тълкуване може да се изведе и от разпоредбата на чл.183 ал.3 НК, в която изрично е посочено, че деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия- това важи за деянието по основният текст. Това означава, че освобождаването от отговорност е свързано с доброволно изпълнение на съдебното решение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че наказателна отговорност по чл.183 ал.1 НК възниква, независимо от това дали е образувано изпълнително производство за изпълнението на съдебното решение относно заплащане издръжка на низходящ или не.

За да е съставомерно едно деяние по чл.183 ал.1 от НК /респ. по чл.183 ал.4 вр.ал.1 от НК/ от обективна страна, е необходимо да е налице издръжка на лицата от кръга на посочените в нормата, да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца. Въз основа на така приетите по делото доказателства, този съдебен състав достига до единствен извод, че от обективна страна, от подсъдимото лице са осъществени всички елементи от състава на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Допълнително за конкретното обвинение по чл.183 ал.4 вр.ал.1 от НК вр.чл.28 ал.1 от НК следва да е налице и осъждане с влязла в сила присъда за друго такиво престъпление /по чл.183 ал.1 от НК/.

Елемент от субективната страна на престъплението по смисъла на чл.183 ал.1 от НК /респ. по чл.183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК/ е виновното (съзнателно) неизпълнение на задължението на осъденото лице, в размер на повече от две месечни вноски, като тук се визира извършването на престъплението при форма на вината- пряк умисъл. От всички събрани и приобщени по делото доказателства са налице данни за съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминираният период от време. Не са представени доказателства в насока липса на субективната страна от състава на престъплението, пораки и което съдът приема, че е налице съзнателното неизпълнение на задължението.

Подсъдимият Д. е извършил престъплението при условията на пряк умисъл– същият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал и целял тяхното настъпване. Налице е умисъл на дееца– при осъществяването на действията си е имал съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните общественоопасни последици.

Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник, най- малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс.

Данните по конкретното дело сочат за едно осъществено престъпно деяние по чл.183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК- а именно; за това, че за времето от м.януари 2012г. до м.2017г. вкл., в гр.Ардино, след като е бил осъден с Решение № 55 / 16.01.2009 г. по гражданско дело № 52 / 2008 г. на РС- Ардино, да издържа свой низходящ- детето си Д.Ш.Д., ЕГН- **********, да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80 лв, чрез неговата майка и законна представителка Р.Б.Ф. ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 72 месечни вноски възлизащи на обща стойност 5 760 лв, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъдаза друго такова престъпление- по НОХД № 69/ 2011г. с Присъда № 54/ 22.11.2011г. на РС- Ардино, в сила от 07.12.2011г. за деяние по чл.183 ал.1 от НК.

Съобразно това съдът приема, че въпреки влязлото в сила решение по горното дело подсъдимият не е изпълнявал своите задължения, вследствие на което срещу него е било образувано наказателно производство за деяние по чл.183 от НК, по което е била постановена присъда /горната/ за това, че не е изплатил определеното със съдебно решение месечна издръжка на своето дете, и затова настоящото деяние се явява повторно по смисъла на чл.184 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28 от НК.

Мотивите за извършване са лични- липса на достатъчно развито чувство за родителски задължения. Причините за извършване на престъплението са влошеното му материално и семейно положение- същият в определени период не е получавал редовно възнаграждение, поради финансови затруднения, и те са били свързани със влошеното му здравословно състояние.

Съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради и което подсъдимия следва да бъде признат за виновен, като му се наложи съответното наказание.

Съдът, при определяне на конкретното наказание- по вид и размер, съобрази степента на обществена опасност на дееца и деянието. Видно от справката за съдимост подсъдимият е осъждан на веднъж за подобно деяние, и един за друго деяние. Същият не е постоянно работещ. Деецът прави пълни самопризнания в наказателното производство. Със свои последващи действия- заплащане на част от задължението, и поемане на ангажимент да е редовен в плащането, както и изразеното разкаяние, е показал отрицателно отношение към резултатите от деянието си, както и изразява съжаление. Самото деяние също не показва белезите на голяма обществена опасност- щетата не е в особено голям размер, и същата е частично погасена.

Съдът счита, че на дееца следва да се наложи наказание, което ще изиграе своята служебна роля, и намира, че за това са алтернативно предвидени в нормата на чл.183 ал.4 от НК, наказания “лишаване от свобода” до две години и “пробация”, но за второто наказание съдът намира, че не би могло да постигне целените от законодателя резултати-т.к., лицето полага труд сезонно или във различни населени места, и с това наказание същият ще откъсне от своите трудови занимания и респ. няма да може да реализира трудови доходи и оттам да си изпълнява задълженията за изплащане на издръжка.

Предвид на това съдът счита, че на подс.Д. следва да се наложи наказание “лишаване от свобода” към минимално предвидения срок- а именно “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което да се отложи със изпитателен срок от три години. Ето защо съдът счита, че следва да наложи първото алтернативно предложено наказание в нормата на чл.183 ал.4 вр.ал.1 и чл.28 ал.1 от НК, а именно “ лишаване от свобода” за срок от 3 месеца.

Следва също така следва да се наложи и кумулативно предвиденото в текста на закона наказание “обществено порицание”, което да се изпълни чрез довеждане на присъдата до обществеността на с.Бял извор, общ.Ардино- с поставяне на препис от присъдата на информационното табло на кметството в село Бял извор.

Така наложеното наказание отговаря на целите на наказателната репресия по смисъла на чл.36 от НК, и ще постигне поставените от законодателя задачи по общата и специалната превенция.Същата присъда е справедлива и отговаря на обществения интерес.

Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	9 август 2018 г. (в сила от 24 август 2018 г.)
Съдия:	Сунай Юсеин Осман

Дело:	20185110200036
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 юни 2018 г.

Присъда по дело №36/2018 на Районен съд - Ардино

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: по НОХД № 36/ 2018г. на РС- Ардино.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: