Решение по дело №5623/2018 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…

гр.Варна, 10.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ***II СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5623 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 108 от ЗС от „П." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** **, с управител и представляващ Н.Н.Р.срещу „А." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, *****", *****" с Управител и представляващ А.П.А., за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът Е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. ****,  представляващ едноетажна СГРАДА с площ от 30,81 (тридесет цяло осемдесет и една десети) кв. метра, състояща се от търговска зала и складова площ, с идентификатор съгласно кадастрална карта № ****(****. ****), с площ съгласно кадастрална карта 14 (четиринадесет) кв.метра, с предназначение: сграда за търговия, изградена в поземлен имот с идентификатор № ****(****. ****), при граници съгласно кадастрална карта: сграда с идентификатор ****, придобита на основание: 1. Договор за дарение от 01.10.2009г., сключен между ЕТ **** - С.И.и П. ЕАД, 2. Давностно владение, осъществявано за периода от 2003г. до 2016г., както следва - от праводателя ЕТ Т.-С.И.в периода от 15.09.2003 г. до 30.09.2009 г., а впоследствие от П. ЕАД в периода от 01.10.2009 г. до 01.08.2016 г. и 3. Приращение, както и за осъждане на А. ООД да предаде на П. ЕАД владението върху същия недвижим имот.

Молят и да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот  с идентификатор № *******по КК на Варна, представляващ "земята на*** ***" в гр. Варна. Придобиването е осъществено чрез апорт на имота.

С Решение от 13.08.1999 г. по ф.д. № ****/1996 г. на Варненски окръжен съд е вписано увеличение на капитала на *** ЕООД, Булстат ***, с непарична вноска -недвижим имот - "земята на*** ***" в гр. Варна. Въз основа на същото е съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ** том * per. № *** дело № ***г. на Нотариус Я.Н.с per. № *** в НК и район на действие - Варненски районен съд, вписан в СВ Варна под акт № ** том ***, дело ****г., вх.рег. № ****г. Впоследствие с Решение № 605/31.01.2008 г. по същото ф.д. № ****/1996 г. на ВОС *** ЕООД е преобразувано в П. ЕАД ***, като последното, като негов правоприемник се явява собственик и описания поземлен имот. След приемане на Кадастралната карта на гр. Варна на имота е присвоен идентификатор № *******.

Твърди, че през 2003г. върху посочения поземлен имот е изградена сграда, която представлява строеж по смисъла на ЗУТ, без строителни книжа /УМ от 15.05.2018г./

През 2003 г. ЕТ „Т. - С.И" е закупила от ЕТ „****- ****" съгласно фактура № 474/15.09.2003 г. магазин, находящ се на*** *** /****/ в гр. Варна – процесния обект.

На 01.10.2009 г. между ЕТ Т. - С.И, като дарител и П. ЕАД *** като дарен, е сключен Договор за дарение, по силата на който дарителят е прехвърлил безвъзмездно на дарения правото на собственост върху процесния търговски обект.

Ищецът твърди, че въз основа на горепосочения Договор за дарение се явява собственик на процесната сграда.

В условията на евентуалност /в случай, че не е собственик на соченото основание/ счита, че е придобил собствеността върху сградата на основание давностно владение, осъществявано за периода от 2003г. до 2016г., както следва - от праводателя ЕТ Т.-С.И.в периода от 15.09.2003 г. до 30.09.2009 г., а впоследствие от П. ЕАД в периода от 01.10.2009 г. до 01.08.2016 г. /чрез присъединяване на владение/.

В тази връзка сочи, че въз основа на подадено от ЕТ Т. - С.И.нарочно искане, на 16.07.2003 г. между *** ЕООД и ЕТ Т. - С.И.е сключен договор за отдаване под наем на търговско място № *** на територията на*** ***, като е посочено, че върху търговското място се разполагат търговска зала с площ 21,60 кв.метра, склад - 9,25 кв. метра и плочник - 3,80 кв. метра. Договорът е сключен за срок от 6 месеца, като след изтичането му за същото търговско място последователно са сключени последващи договори за наем, както следва: Договор за отдаване под наем на търговско място на *** ЕООД - гр. Варна на територията на*** *** - т.м. *** от 02.02.2004 г. за срок от 12 месеца, Договор за отдаване под наем на търговско място, собственост на *** ЕООД - Варна на територията на*** *** № ***/2005 г. за срок от една година; Договор за отдаване под наем на търговско място, собственост на *** ЕООД - Варна на територията на*** *** № ***/01.02.2006 г. за срок от една година; Договор № 113***00***08005498/06.02.2008 г. за отдаване под наем на търговско място, собственост на П. ЕАД *** на търговец на територията на*** *** за срок от три месеца, Договор № ***/30.04.2008 г. за отдаване под наем на търговско място, собственост на П. ЕАД *** на търговец на територията на*** *** за срок от един месец, Договор № ***/30.05.2008 г. за отдаване под наем на търговско място, собственост на П. ЕАД *** на търговец на територията на*** *** за срок от една година, Договор № ***/03.06.2009 г. за отдаване под наем на търговско място № *** на***на площадка ***/**** за срок от четири месеца.

Непосредствено след като П. ЕАД е придобило собствеността върху търговския обект е отдал същия под наем отново на ЕТ Т. - С.И.съгласно Договор за наем на търговски обект № ***/01.10.2009 г. за срок до 31.05.2010 г. Впоследствие за същия търговски обект с № *** на***на площадка ***/**** с площ от 30,81 кв.метра и между същите страни са сключени Договор за наем на търговски обект № ***/31.05.2010 г. за срок до г., Договор за наем на търговски обект № ***/27.05.2*** г. за срок до г., Договор за наем на търговски обект № ***/29.05.2012 г. за срок до г., Договор за наем на търговски обект № ***/14.05.2013 г. за срок до г. Последният договор е прекратен преди изтичане на срока му, като с Протокол от 02.01.2014 г. ЕТ Т.-С.И.е върнала търговския обект на наемодателя П. ЕАД, за което между страните е съставен надлежен приемо-предавателен протокол.

Междувременно с вх. № 2016/09.12.2013 г. при П. ЕАД е депозирано нарочно искане от Н. ДЗЗД, представлявано от Н.Т.Т., с което е заявено желание на дружеството да бъде предоставен под наем същия търговски обект № *** на***на площадка ***/**** считано от 01.01.2014 г.

След като договорът с предишния наемател е прекратен и търговския обект върнат на наемодателя, на 07.01.2014 г. е сключен Договор за наем № ****/07.01.2014 г. с наемател Н. ДЗЗД за търговски обект *** за срок до 31.05.2014 г., като обектът е фактически предаден за ползване от наемателя на 06.01.2014 г. с надлежен Приемо-предавателен протокол. Впоследствие по отношение на същия търговски обект и между същите страни въз основа на изрични заявления от наемателя за подновяване на наемното правоотношение, са сключени последователно Договор за наем № ****/20.05.2014 г. за срок до 31.05.2015 г., Договор за наем № ****/08.05.2015 г. за срок до 31.05.2016 г., Договор за наем № ****/31.05.2016 г. за срок до 31.05.2017 г.

На 15.07.2016 г. с вх. № 1126 наемателят Н. ДЗЗД е депозирал до наемодателя П. ЕАД заявление за прекратяване на договор за наем № ****/2016 г. считано от 01.08.2016 г. Имотът е върнат на наемодателя съгласно протокол от 01.08.2016 г.

След това за около една година в търговския обект не е имало наематели, същият е бил празен и не се ползвал от никого.

През целия период от 2003 г. до 30.09.2009 г. върху търговско място *** е бил държан търговски обект № ***, собственост на ЕТ Т. - С.И, която е заплащала на *** ЕООД, а впоследствие и на правоприемника му П. ЕАД, уговорената наемна цена на търговското място, за което са съставяни и съответните фактури. След придобиването на търговския обект от П. ЕАД същият е заведен като дълготраен материален актив в баланса на дружеството, като за отдаването му под наем /вече на търговския обект/ са издавани съответните фактури за уговорената месечна наемна цена и следващите се консумативни разходи, които са били заплащани първоначално от наемателя ЕТ Т. - С.И, а впоследствие от следващия наемател - Н. ДЗЗД до 01.08.2016 г. Т.е. в периода от 2003 г. до 01.08.2016 г. по отношение на търговския обект е било упражнявана явна, непрекъсната и несмущавана от никого фактическа власт с намерение за своене - първоначално от ЕТ Т. - С.И, а впоследствие от ищеца.

През целия визиран по-горе период 2003-2016 г. обектът е бил присъединен към електро преносната и водопреносната мрежи, като същият не имал самостоятелна партида, а разходваните електроенергия и вода са били отчитани по партидата на *** ЕООД и съответно П. ЕАД /след преобразуването/, като обектът е бил снабден едиствено с контролни измервателни уреди - контролен водомер и електромер, чиито показания са били съответно отчитани от служителите на ищцовото дружество и дължимите суми за консумативни разходи - включвани във фактурите за наем, дължим за търговското място, а впоследствие и за търговския обект.

В края на м. август 2017 г. е постъпило заявление от Т.***ЕООД за наемане на обекта. Кандидат-наемателя е пожелал да огледа обекта отвътре, но се оказва, че патронът на входната врата на търговския обект не работи и обектът не може да бъде отворен, поради която причина се налага подмяна на патрона.

На 04.09.2017 г. около 13 часа получихме телефонно обаждане от служител на "С.С." ООД, ангажирани с охраната на обектите ни, че в търговски обект № *** на***на площадка ***/****, откъм ул. **** в близост до Р.б.е констатиран сигнал за задействана аларма. Служители на охранителната фирма незабавно са посетили обекта, като на място са заварили лицето А.П.А.. При покана от тяхна страна да напусне обекта, той отказал, като твърдял, че е негов собственик.

В хода на извършената проверка, обаче, е установено, че макар и А. ООД да не е собственик на имота и да не разполага с какъвто и да било документ за собственост, е заявил пред СГКК Варна, че именно ответното дружество е собственик на търговския обект и въз основа на искането му, същото е било вписано като такъв в кадастралния регистър. Съгласно кадастралната карта на търговския обект е присвоен идентификатор № ****.***, макар че в същата имотът е отразен с по-малка от действителната му площ, а именно: 14 кв. метра, като от югозапад процесната сграда граничи със сграда с идентификатор ****, а от останалите три страни с ПИ ****.

Понастоящем А. ООД без каквото и да било правно основание владее описания по-горе имот. Към момента имотът е отдаден под наем на трето лице, което твърди да е сключил наемен договор с А. ООД.

В условията на евентуалност, считат, че П. ЕАД се легитимира като собственик на недвижимия имот, представляващ търговски обект № ***, идентичен с описаната сграда, предмет на иска, и на основание чл. 92 от Закона за собствеността, тъй като собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, доколкото строежът е изграден без надлежно учредено право на строеж от собственика на земята в полза на строителя, преди построяването на обекта.

Ищецът твърди, че обектът е построен от ЕТ „М.****“ през 2003 г.

ОТВЕТНИКА Е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който се оспорва иска като нередовен и неоснователен.

Оспорва се твърдението на ищеца, че същият е собственик на недвижим имот с идентификатор ****. придобит на основание непарична вноска в капитала на дружеството и издаден констативен нотариален акт № **, т.*, peг. ***, дело ***г. на нотариус Я.Н.и вписан в СВ като акт **, т.***дело ***г. Твърди се, че апортът не е извършен по установени ред, както и самото решение за апорт на ОС-Варна е незаконосъобразно. Сочи се, че констативния нотариален акт удостоверява несъществуващи права.

Оспорва се твърдението на ищеца, че същият е собственик на „временно преместваем обект за търговия № *** с площ от 30,81кв.м., находящ се в гр.Варна, на*** „***" разположен върху търговско масто №***, по схемата на***а, ведно с всички направени подобрения в обектите". Твърди се, че дарителят ЕТ Т. - С.И" не е бил собственик на въпросния преместваем обект.

Оспорва се твърдението на ищеца, че същият е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна,*** „***" и представляващ едноетежна СГРАДА с площ от 30,81кв.м, състояща се от търговска зала и складова площ с идинтификатор ****с площ по кадастрална карта 14кв.м. с предназначение: сграда за търговия изградена в поземлен имот с идентификатор ****, при граници съгласно кадастрална карта: сграда с идентификатор ****. Ищецът няма документ за собственост на въпросния недвижим имот. Договорът за дарение от 01.10.2009г. с дарител ЕТ"Т.-С.И" и дарен „П."ЕАД е нищожен поради липса на предписаната от закона форма /чл.26, ал.2 от ЗЗД/.

Оспорва се твърдението на ищеца, че „собствеността върху имота е придобита от ищеца на основание продължило повече от 10 години непрекъснато и несмущавано давностно владение, осъществявано от праводателя ЕТ Т.-С.И" в периода от 15.09.2003г. до 30.09.2009г.,  а в последствие от „П."ЕАД в периода 01.10.2009г. до 01.08.2016г.".  На първо място ЕТ"Т.-С.И" няма статут на проводател поради липса на документ за собственост, и на второ място за посочения период от 15.09.2003г. до настоящия момент имотът се владее непрекъснато и несмущавано от ответника „А."ООД и негови праводатели.

Оспорва се твърдението на ищеца, че същият е собственик на „недвижимия имот, представляващ търговски обект № *** и на основание чл.92 от Закона за собствеността, тъй като собственикът на земята е собственик и на постройките и насъжденията в него". „П."ЕАД не е собственик на земята. Сградата е изградена въз основа на годно разрешение от собственика на земята.

Оспорва се твърдението на ищеца, че за процесния имот за периода от 2003 до 2016г. разходите за ток и вода са отчитани по партидата на ищеца и че дължимите суми са включвани във фактурите за наем. Разходите за ток и вода са плащани от ответника „А." ООД.

Ответникът ,,А."ООД е придобил процесната вещ на основание договор за покупко-продажба с нотариален акт №**, т.*, дело №***г. на Служба по вписванията, и нот. Акт за поправка на нотариален акт №***,, T.***, дело № ***г. на Служба по вписванията.

Процесният имот представлява „Сграда за търговия" с идентификатор ****.**., находяща се в гр.*** подрайон по скица , а по документ за собственост на ******, на един етаж, с площ от 14кв.м. и представляващ част от Търговски обект с площ от 344кв.м."

Ответникът „А."ООД е получил владението на върху процесния имот/вещ при сключване на договора за покупко-продажба с нотариален акт №** т.**, дело №***г. на Служба по вписванията на 14.02.2007г. и го упражнява непрекъснато и понастоящем в трайно установените и материализирани на място граници на имота. Владението му е явно и несмущавано до момента на връчване на исковата молба. От придобиването на собствеността имотът е деклариран от ответника и са заплащани необходимите данъци.

В отношение на евентуалност се прави възражение за придобиване на собствеността на процесния имот/вещ по давност чрез добросъвестно владение за период от 5/пет/години, считано от 14.02.2007г. , датата на сключнане на договора по нотариален акт №**, т.*, дело №***г. на Служба по вписванията.

Евентуално се твърди придобиване на собствеността върху процесния имот чрез владение, упражнявано за период от 10/десет/години преди датата на исковата молба, като към своето владение се присъединява това на праводателя ЕТ "А-П.А." и предходните собственици на имота.

За перидода от придобиване на имота с нотариален акт №**, т.**, дело №***г., ответникът е направил многобройни правни и фактически действия по имота, като го е снабдил с електричество и вода и е открил партиди към съответните дружество.

Ответникът твърди, че ЕТ“А.“ е придобил собствеността на обекта, поради това, че е бил собственик на земята и е построил имота върху него, т.е. по приращение. Имотът е построен 2001 г. от ЕТ “А.“. От 2001 г. до 2007г. е владян от ЕТ“А.“ чрез отдаването му под наем на трето лице, като обектът е функционирал като магазин - С.М.. Ответникът „А.“ ООД го е придобил чрез 2007 г. като от този момент осъществява владение до настоящия момент, като го е отдавал под наем на същата фирма. Обектът, е 30 кв.м. и включва едно помещение търговско и тоалетна към него. Обектът е трайно прикрепен към терена. Отдолу има фундамент, пред самия обект има стълби, които са ок. 80 см. – до 1 м. От момента на изграждането му не е променян.

В съдебно заседание ищеца поддържа исковете си, моли за уважаването им, а ответника оспорва същите и моли за отхвърлянето им, като се претендират и разноски.

Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Към делото е приобщен като доказателство протокол № ** от 19.11.1997г. от заседание на Общински съвет – гр. Варна, от който се установява, че посоченият колективен орган на местно самоуправление е взел решение 1335-3-1 за включване в капитала на *** ЕООД на***ните площадки на *******,*** *** и*** ***.

Не се спори по делото, че собствеността върху имота е била общинска, като видно от акт за частна общинска собственост № ***/29.12.1997г., собствеността върху земя от 9300кв.м., съставляваща парцел I –***, находящ се в кв. *** по плана на **-ти м.р. на гр. Варна, при граници: ул. „****“, ул. „***“ и ул. „***“ е придобита на основание чл. 2 ал. 1 т. 6 от ЗОС.

С решение, постановено на 13.08.1999 г. по ф. д. №**** по описа за 1996 г. на ВОС е вписано увеличение на капитала на "***" ЕООД със стойността на***на площадка –*** „***“ (т.е. ***)***.

Съгласно к.н.а. № ******г., по описа на нотариус С.Д., „***“ ЕООД е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район***, ул. „***“ /без администратовен номер/, представляващ***на площадка с площ от 9300кв.м., съставляваща УПИ **-***, в кв. *** по плана на *-ти м.р. на гр. Варна, при граници: ул. „****“, ул. „***“ и ул. „***“.

Съставен е Акт за общинска собственост № ***/26.11.2004г. съгласно който парцелът УПИ *, находящ се гр. Варна, район ***, ул. „***“ в кв. *** по плана на *-ти м.р. на гр. Варна, при граници: ул. „****“, ул. „***“ и ул. „***“, е посочен с площ от 10720кв.м.

Съгласно протокол № 22 от проведено на 12.01.2005г. заседание на Общински съвет – Варна, е взето решение 1302-3-1, да бъде увеличен капитала на *** ЕООД чрез апортна вноска на 1420кв.м. ид. части от УПИ * –  за***, целият с площ от 10720кв.м., находящ се гр. Варна, район ***, ул. „***“ в кв. *** по плана на *-ти м.р. на гр. Варна, при граници: ул. „****“, ул. „***“ и ул. „***“. Посочено е, че парцелът е съсобствен между *** ЕООД, който е собственик на 9300кв.м. ид. части и Община Варна – собственик на 1420кв.м. ид. части.

На 20.01.2005г. е съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** № *** дело № ***г. на Нотариус Я.Н.с per. № *** в НК и район на действие - Варненски районен съд, вписан в СВ Варна под акт № ***, дело ****г., вх.рег. № ****г. Със същия е признато, че „***“ ЕООД е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район ***, ул. „***“ /без администратовен номер/, представляващ земя, съставляваща УПИ *-***, в кв. *** по плана на *-ти м.р. на гр. Варна, целият с площ от 10720кв.м., при граници: ул. „****“, ул. „***“ и ул. „***“. При съставяне на КНА са представени н.а. ***г., протокол № ** от 12.01.2005г. на Общински съвет Варна за внасяне на апортна вноска в капитала на *** ЕООД и др. изискуеми по закон документи.

Няма спор, че след приемане на Кадастралната карта на гр. Варна за имота е присвоен идентификатор № *******.

Няма по делото спор и, че ищецът "П." ЕАД е правоприемник на "***" ЕООД, доколкото дружеството е било преобразувано чрез промяна на правната му форма, видно от решение № ***/26.02.2007г. по ф.д. №**/2007г. на ВОС.

На 24.12.1992 г. е сключен Договор за покупко-продажба на заведение  за обществено хранене сладкарски цех и сладкарница „***“ /***/, между „***“ АД гр.Варна, представлявано от изпълнителния директор Й.Н.от една страна като продавач и П.А.П. като ЕТ „А.“ като купувач и на основание Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия – чл. 30, ал.1 и § 10, ал.2 от ПЗР на ЗППДОбП и протокол от конкурс от 04.12.1992 г., с който „***“ АД гр.Варна продава на ЕТ „А.“ постройка (без земята, върху която постройката е разположена и е собственост на Общината), досегашно заведение за обществено хранене, сладкарски цех и сладкарница „***“ („***), намиращо се в гр.Варна, *******, с обща застроена площ 350 кв.м. и двор 120 кв.м., граничещ с обект на ОП „***“. Посочено е в т.1 от раздел  от II на договора, че продавачът е уведомил купувача за статута на „временната постройка“ и произтичащите от това условия за стопанисване и взаимоотношения с Общината. С подписването на този договор, в чл. 3 от раздел III от същия, страните уговорили, че се обезсилва подписания по-рано договор от 09.12.1992 г.

С приемо-предавателен протокол от 28.12.1992г., въз основа на сключения по-рано договор, е предаден от „***“ АД гр.Варна, във владение на П.***в обекта – сладкарница със сладкарски цех „***“ със сегашно наименование „***“ със следните материални активи: ..активите за изброени, като включват основано обуродване, като  на последно място е посочен и двор, граничещ с ОП „***и“ 120 кв.м.

На 21.12.2006 г. е съставен и констативен нотариален акт № ***год. на Нотариус О. Ш. с район на действие РС-Варна, с който ЕТ „А. – П.А.“ е признат за собственик на имот, придобит чрез продажба по реда на ЗППДОбП, а именно: търговски обект, находящ се в гр.Варна, „******” /*******/, кв. ***-за***, в * подрайон, терен общинска собственост с общо застроена площ 319 кв. метра, състоящ се от сладкарница, магазини и санитарни помещения, при граници на целия обект: ул.”***, тоалетни и търговски обекти.

На 14.02.2007 год., с договор сключен с нотариален акт № ***год. на Нотариус С. Д. с район на действие РС-Варна, вписан в службата по вписвания под Вх.№***/14.02.2007 год. акт. № ***, ЕТ ”А. –П.А.” е продал на ищеца „А.” ООД, търговски обект, находящ се в гр.Варна, „******” /*******/, кв. *** отреден за***, в ** подрайон, терен общинска собственост с общо застроена площ 319 кв. метра, състоящ се от сладкарница, магазини и санитарни помещения, при граници на целия обект: ул.”***”, тоалетни и търговски обекти, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терен общинска собственост.

С нотариален акт № ***г. е извършена поправка в предходния нотариален акт относно застроената площ на имота от 319 кв. м - на 344 кв. м и в описанието на обекта, като се чете също, че „е изградена козирка по протежение на аптеката, сладкарницата и бързата закуска, подпряна със стоманени колони, които представляват неразривна част от цялата конструкция на сградата“.

Съгласно фактура № 2 от 31.01.2007г. е заплатена сумата от 70000лв, стойност на сграда, в к.в ***, търговско място ***,***,***  и *** на *******, с доставчик ЕТ „А. – П.***в“ и получател „А.“ ООД.

С молба от 10.04.2001г. П.***в П., в качеството си на управител на ЕТ „А.“, е поискал от Ръководството на „***“ ЕООД да му бъде разрешено построяването на магазин на северната стена в собствения му двор. Налице е резолюция „Да“ на молбата.

Представен е Договор за наем от 20.11.2014г., сключен между „А.“ ООД и „Н.“ ДЗЗД, съгласно който се предоставя от немодателя в полза на наемателя помещение в размер на 30 кв.м., находящо се на *** К.***.

С молба от 07.03.2003г. ЕТ „****- ****, е поискал от Управителя на фирма „***“ ЕООД да му бъде разрешено да построи магазин на мястото на намиращите към този момент контейнери за смет до входа на***а с лице към ул. ****. Върху молбата е поставена резолюция „Да“ от същата дата.

По делото е представен констативен протокол от 14.07.2003г., носещ подписи на служители на *** ЕООД, от който се установява, че е извършено измерване на търговска площ на обект №*** на ЕТ „Т. – С.И“, и е установено, че обекта е с обща площ от 34,55м2.

Представени са и Договори за отдаване под наем на търговски място на *** ЕООД на територията на*** ***, за търговско място №***, сключени между *** ЕООД  и ЕТ „Т. – С.И“, първият от които е сключен на 16.07.2003г., а последният от 03.06.2009г. Във всички договори като обект на наемното правоотношение е посочено търговско място №***, находящо се на***на площадка на ***/*******, като площта е 34.55кв.м. в първия договор и 30,81кв.м. с последващите.

Съгласно договор от 15.09.2003г., сключен между ЕТ „****- **** в качеството му на продавач и ЕТ „Т. - С.И", в качеството й на купувач, е сключен договор за покупко-продажба на движима вещ: магазин /масивен/ със статут на преместваем обект, с площ от 30,81кв.м., разположен на ******, върху търговско място ***, за сумата от 12 000лв.

Представена е фактура № 474/15.09.2003 г., съгласно която ЕТ „Т. - С.И" е платила на ЕТ „****- **** сумата от 12 000лв. за магазин. От изготвената по делото СГЕ се установява, че подписът положен за получател във фактурата не е изпълнен от С.И.

На 01.10.2009 г. е сключен между ЕТ „Т. - С.И", като дарител и „П." ЕАД *** като дарен, Договор за дарение, по силата на който дарителят е прехвърлил безвъзмездно на дарения правото на собственост върху временно-преместваем обект за търговия № ***, с площ от 30,81кв.м. Договорът е сключен в обикновена писмена форма.

След сключване на горепосочения договор за дарение, сключваните договори за наем касаят вече търговски обект № ***, находящ се на***на площадка на ***/*******, с площ от 30,81кв.м. За периода 01.10.2009г. до 14.05.2013г. договорите за наем са сключвани между *** ЕООД  и ЕТ „Т. – С.И“, а след предаване на имота от ЕТ „Т. – С.И“ на *** ЕООД  на 02.01.2014г. съгласно протокол за предаване на обект № ***, същият е отдаван под наем на друго лице – Н. ДЗЗД, считано от 07.01.2014г. Последния сключен договор за наем между *** ЕООД  и Н. ДЗЗД, датира от 31.05.2016г., а обектът е предаден от Н. ДЗЗД на *** ЕООД   на 01.08.2016г., съгласно протокол за предаване на обект – търговско място № ***.

Съгласно постановление за отказ да се образува наказателно производство, от 30.11.2017г., се установява, че същото е образувано по сигнал за самоуправни действия. Жалбоподателят посочил в жалбата си, че магазин с номер ***, находящ се на К.*** гр. Варна, бил собственост на „П."ЕАД на основание договор за дарение. На 04.09.2017 г.,служител на дружеството получил сигнал, че в търговски обект *** се е задействала аларма. Служители на охранителната фирма, веднага посетили обекта, където заварили А. ***в. А. ***в, заявил, че е  по силата на нотариален акт за покупко-продажба № ****г. бил собственик на магазина. С договор за наем от 10.06.2017 г., ***в го отдал под наем на Т. - управител на МГМ „А." ЕООД-Варна. На 04.09.2017 г. Т. се обадил на ***в и го уведомил, че искал да извади част от намиращото се в помещението оборудване, но не може да влезе, тъй като ключът, който имал не влизал. Извикали ключар, но същият изказал предположение, че ключът е сменен.

Представени са фактури, съгласно които ЕТ „Т. - С.И", е заплащала наем за търговско място ***, както и консумативни разходи за ел.енергия и вода в полза на П. ЕАД.

От изготвените по делото комплексна СТЕ се установява, че Недвижим имот с идентификатор № ****съгласно КККР на гр. Варна не е идентичен с недвижим имот - Търговски обект с площ 319/344 кв.м, съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №***, дело №***г на Служба по вписванията, и нот.акт за поправка на нотариален акт№ ***, том ***, дело № ***г. Недвижим имот с идентификатор № ***съгласно КККР на гр Варна е с площ от 14 кв.м по карта, а измерен на място има ЗП = 29,44кв.м. Той се допира от северната страна до недвижим имот: Търговски обект с идентификатор № ***, който според КККР на гр.Варна има площ от 344 кв.м. Няма идентичност между сградата с идентификатор №****.**(14м2) и имота по горните два титула(н.а. №***г.), съответстващ на сграда №****(344м2). Двете сгради са в предмета на един и същ план (КККР) и там те са отразени като съседни, т. е. допиращи се една до друга.

СТЕ установява също, че обекта е изграден  по монолитен начин като е долепен от северната страна до недвижим имот: Търговски обект с идентификатор № *** Двата обекта имат обща стена. Външно от северната и от източната страна са изградени стени от бетонови блокчета с дебелина 20 см. Към ул. „****" е изпълнена витрина от алуминиева дограма с входна врата. Основите са изпълнени по монолитен начин на дълбочина 50 см. под нивото на терена. Изпълнена е бетонова настилка на кота +0,64м над тротоара. За целта са изпълнени 4 бр. стъпала с ширина 30 см и височина 16 см от тротоара до пода на обекта. Покривът е едноскатен, като е изпълнен с ЛТ ламарина с наклон от улицата към вътрешния двор, който се образува зад обект. Разположен е на по - ниско ниво от покрива на имот с идентификатор № ****** и покрива на обекта, разположен от северната страна на процесния обект.

Обекта се състои от едно основно помещение и тоалет към него. С лека преградна стена помещението е разделено на търговска зала и склад. Светлата височина е 2,60м. Стените и тавана са боядисани с латекс. Изпълнен е частичен окачен таван с гипсокартон. Подовата настилка в помещенията и на площадката пред магазина е изпълнена с теракот.

В обекта има ток и вода. Изградени са ел.инсталация и ВиК инсталация.

Изграденият на място обект представлява строеж, 5-та категория съгласно чл.137, т.5, б Съгласно § 5. т 38 „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съгласно чл.56 от ЗУТ - това не е преместваем обект.

Няма отразяване на построения обект в плановете. Няма данни същият да е бил разрешен за поставяне като преместваем обект по чл.56 от ЗУТ или като временен строеж по чл.49 от ЗУТ. Няма данни за него да е издавано Разрешение за строеж. Той е изпълнен без строителни книжа. Няма данни за пристрояване или дострояване. Няма данни за промяна на статута на сградата. Няма данни за това обектът да е прикрепен към съседни сгради.

От скиците към СТЕ, по специално приложение 8, и от разпита на вещото лице в с.з. се установява, че имот № ** по КК, съвпада като местоположение, но не и като конфигурация и квадратура с обект *** по схемата на ***.

От допълнителната СТЕ се установява, че „земята" от 14м2 под сегашната процесна сграда(**), попада в изцяло в границите на имот №*****, т.е в границите на „кооперативния***“. Установява, че още, че процесната „земя" от 14м2 под сегашната процесна сграда(**) за периода от 2001г. до преди одобряване на КККР/10.11.2008г. е без записан собственик в разписните книги към действалите до този момент кадастрални планове. Процесната „земя" от 14м2 под сегашната процесна сграда(**) за периода от 10.11.2008г. до настоящия момент - попада в ПИ-****който е записан в собственост на „П." ЕАД, на основание н.а.№*****г.

Вещото лице е дало заключение, че е възможно „имотът/земя" с площ 120 м2, който е в предмета на договор/24.12.1992г. (л.273) и приемо-предавателния протокол/28.12.1992г. (л.274) - да се индивидуализира, при съобразяване с наличните на терена към 1992г. сгради (***и и тоалетна), както и с наличната на терена към същия момент „сграда/сладкарница" с площ 350 м2, която съответства по местоположение и приблизително по площ на отразената сграда №*****.**(344 м2) по КККР - сегашен вид.

Вариантът на вещото лице е графично илюстриран в комбинирана скица №9 и така определения „имот/земя" с площ 120м2, понастоящем представлява част от ПИ-****с площ 10719м2 по КККР-сегашен вид, а процесната сграда с идентификатор №****по КККР в сегашен вид - попада върху „имота/земя" с площ 120 м2, който е в предмета на договора за покупко-продажба/24.12.1992г. (л.273) и в предмета на приемо-предавателния протокол/28.12.1992г. (л.274).

По делото са разпитани свидетелите на ищцовата страна Ц.С.Б.и Я.П.Д.и свидетелите на ответната страна Х.Н.Ф.и Х.П.Х..

Св. Ц.С.Б.е служител на ***, от 01.09.2003 г. до 31.08.2017 г., първоначално на длъжност инкасатор, а в последствие като координатор. Сочи, че през 2003 г., когато постъпила на работа, мисли търговския обект № *** бил там, но длъжността й към този момент не включвала работа с търговски обекти. Около 2005г.-2006г. когато била назначена за заместник управител, се занимавала с някои от документите за търговските обекти и била длъжна да ги знае. Знае, че това търговско място имало включени договори с фирма ЕТ „Т. – С.….“, не помни фамилията й. По-късно започнала реконструкция и модернизация на ****** и обектите трябвало да се обновят и реконструират. Тогава на част от наемателите не им било изгодно да преустроят магазините си така, че да отговорят на изискванията за реконструкция и модернизация. Било им  по-удобно да ги предадат на ***. Тогава някъде, 2009 г., това търговско място било предадено на „П.“ ЕАД. След това търговското място било направено търговски обект. Тази фирма си останала да работи в търговския обект при плащане на наем. Продавали обувки. Имало проблем с миризмата от казаните на Ч.та.

Св. Я.П.Д., работи във фирма „П.“ ЕАД от 1987 г., първо като счетоводител, после като инкасатор фактурист и сега като деловодител. Обект № *** на „П.“ ЕАД ***, в ляво има обект, където са контейнерите на фирма Ч., а в дясно се намира обекта на А. ***в. Този обект № *** има търговска зала, малко складче и тоалетна. Продавали се обувки. В обекта на А. ***в се продават промишлени стоки. Този обект № *** е продаден от ЕТ “Т. – С.И“ на „П.“ ЕАД. Търговското място е площта, върху която е поставен обекта. Този обект е построен 2003 г. от ЕТ “М.** – ****“. С. като търговско място имала договор до 2009 г., а след това сключила договор за търговски обект, като го предоставила на фирма „П.“ ЕАД. С.И.плащала наем и за търговското място и за търговския обект С. освободила обекта през 2014 г. на 02.01. От фирма „П.“ ЕАД бил предаден на фирма „Н.***“, която искала да сключи договор.

Св. Х.Н.Ф., работел в „П.“ ЕАД в периода 2001г. – 2003г. като организатор строителство и зам.управител. В задълженията му влизало да подписва договорите за наем и разрешенията за строеж. Този конкретният магазин, обектът – С.М., сочи, че се намира в двора, собственост на фирмата. Доколкото си спомня, разрешението е за около 30 кв.м. В периода 2000-2003г. той е издал разрешение за построяване на този обект. Нямам спомен кога е построен точно този обект. Строителството не е изпълнявано от ***, а от собственика. След като обектът е приет и му е начислен наем, значи обектът е построен. Наемът влиза в сила, от момента, в който обектът е готов. Приемането на обекта е въвеждането в експлоатация. Приемането на обекта е от г-н ***в и комисия на „П.“ ЕАД.  След приемането на обекта, не знае кой го експлоатира и как, тъй като не е в неговата компетентност. Сочи, че в двора на ответника никога не е имало казани за смет, те били на отстояние 80-90м. Свидетелят след предявяване на скица, отговаря, че казаните се намират в източната част, т.е. след имот № **, както и, че до имот № ** никога не е имало казани за смет. ЕТ „М.** - ****“, т.е. **** е строил обекти на***а, но в съвсем различна зона от тази. Не може да си спомни покривът, нито фасадата, нито какво се е продавало там.

Св. Х.П.Х., имал сергии на***а между 1991 г. – 1992 г. П.***в искал да направи нещо като борса, и поканил свидетеля да вземе участие в нея. Той я направил тази борса в задната част на сладкарницата, построил едно помещение, където работели заедно като съдружници – продавали зеленчуци и плодове.  Тя била с площ около 30 кв.м. Построил го в двора. На гърба на сладкарницата, от лявата страна. Самият строеж той си го построил, защото имал строителни бригади. Свидетелят около 2 години продавал там зеленчуци, след 2000 година, евентуално 2001 г. до 2003 г., но не вървяло. След това прекратили дейност и той решил да прави магазинчета. То било едно голямо помещение и го разделил и направил други по-малки – две по 15 кв.м. С.М.била на края, а свидетелят до него – магазин за домашни потреби. Двата обекта били част от първоначално построения обект. В този двор до З.б.не е имало казани за смет. **** търгувал с месо. След 2006 г. няма впечатления за обекта.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът следва да установи правото си на собственост на твърдяното от него правно основание, и факта, че ответникът е във владение на имота. В случая при наведените от ищеца три броя основания за придобиване на имота по трите предявени иска по чл. 108 от ЗС в условията на евентуалност, следва да установи правото си на собственост последователно по всеки един от исковете – на основание дарение, на основание придобивна давност и на основание приращение. В тежест на ответника е да установи, че се намира в имота на годно правно основание - в конкретния случай ответникът следва да докаже също въведените в условия на евентуалност възражения –за придобиване на имота чрез покупко-продажба, по давност, и чрез приращение.

Между страните не е спорно /няма оспорване в отговора на ИМ, нито по-късно като нов факт/, че към настоящия момент ответникът е във владение на имота.

По първото придобивно основание на ищеца – придобиване на процесната сграда чрез договор за дарение:

За да бъде даден отговор на въпроса дали със сключването на Договор за дарение от 01.10.2009 г. между ЕТ „Т. - С.И", като дарител и „П." ЕАД ***, е валидно прехвърлено правото на собственост върху процесния обект, следва да бъде установен на първо място вида на обекта и правния му статут.

По делото няма спор, че процесния обект – този, върху който се претендира право на собственост е сграда /СГРАДА с площ от 30,81 кв. метра, състояща се от търговска зала и складова площ, с идентификатор съгласно кадастрална карта № ****.**, с площ съгласно кадастрална карта 14 (четиринадесет) кв.метра, с предназначение: сграда за търговия/, т.е. недвижима вещ, а не се претендира собственост върху преместваем обект, който е движима вещ. Това е видно както от твърденията в исковата молба, така и от представената по делото скица, издадена от АГКК.

От заключението на СТЕ категорично се установява, че изграденият на място обект представлява строеж, 5-та и не е преместваем обект. СТЕ установява още, че няма пристроявания и достроявания, няма промяна в статута, т.е. сградата не е променяна от момента на построяването й нито фактически, нито юридически.

С оглед факта, че обектът е реализиран строеж – сграда за търговия, и същата представлява недвижим имот, за да бъде валидно прехвърлена същата, за валидността на сделката се изисква особена форма, а именно нотариален акт. Съгласно чл. 18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или учредяване на други вещни права върху недвижими имоти, трябва да бъдат извършени с нотариален акт. 

Видно от сключения Договор за дарение от 01.10.2009 г., същият е сключен в обикновена писмена форма, а не в изискуемата от закона форма на нотариален акт. Договорът е нищожен поради липса на форма, на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, следователно сделката не е годна да породи целеното от страните по нея правно действие – прехвърляне на собствеността върху имота. Поради това ищецът не е станал собственик на сградата на соченото основание /СГРАДА с площ от 30,81 кв. метра, състояща се от търговска зала и складова площ, с идентификатор съгласно кадастрална карта № ****.**, с площ съгласно кадастрална карта 14 (четиринадесет) кв.метра, с предназначение: сграда за търговия/. Доколкото самата прехвърлителна сделка е опорочена, не е необходимо изследване на факта дали праводателят е бил собственик на вещта.

Доколкото се установи нищожността на Договор за дарение от 01.10.2009г., съдът намира, че първият предявен в условията на евентуалност иск по чл. 108 от ЗС, основан на твърдения за придобиване на процесната сграда чрез правна сделка – дарение, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По второто придобивно основание на ищеца – придобиване на процесната сграда чрез давностно владение, осъществявано за периода от 2003г. до 2016г., както следва - от праводателя ЕТ Т.-С.И.в периода от 15.09.2003 г. до 30.09.2009 г., а впоследствие от П. ЕАД в периода от 01.10.2009 г. до 01.08.2016 г.:

За да бъде осъществена фактическа власт върху имота на първо място следва да е ясно върху кой имот се осъществява фактическата власт.

От заключението на вещото лице и изготвените по СТЕ скици се установява, че процесния имот – сграда с ид. № ****по КККР /който ид. се появява едва с изменението на КККР/ е идентичен като местоположение /но не и като площ и конфигурация/ с търговски обект № *** по схемата на *** ЕООД. Доколкото обаче за един имот площта не е определяща, нито конфигурацията, а местоположението и границите, следва да се приеме, че обектът на правото на собственост е идентичен. Освен това СТЕ установява, че сградата никога не е била променяна, както и че съществуващата в имота сграда реално на място съвпада почти напълно като конфигурация и в голяма степен като площ с търговски обект № *** по схемата на *** ЕООД /СТЕ 1, приложение № 8, л. 310 от делото/, т.е. е налице неточност при отразяването на сградата в кадастъра /която следва да бъде поправена чрез административна процедура/.

Поради всичко това съдът намира, че при преценката на владението, осъществявано върху сграда с ид. № ****по КККР, следва да вземе в предвид всички писмени и гласни доказателства, установяващи факти и обстоятелства, относими към търговски обект ***.

Ищецът твърди, че обектът е изграден от ЕТ „****- ****, който с молба от 07.03.2003г. е поискал от Управителя на фирма „***“ ЕООД да му бъде разрешено да построи магазин на мястото на намиращите към този момент контейнери за смет до входа на***а с лице към ул. **** и му е било разрешено.

От своя страна ответникът твърди, че обектът е изграден след подаване на молба от 10.04.2001г. от П.***в П., в качеството си на управител на ЕТ „А.“, който е поискал от Ръководството на „***“ ЕООД да му бъде разрешено построяването на магазин на северната стена в собствения му двор и му е било разрешено. Същото се установява както от резолюцията „Да“ на молбата, така и от показанията на св. Х.Н.Ф.. Свидетелят обаче свидетелства само за факти и обстоятелства, относми към даване на разрешението за строеж, но не установява, още повече при условията на пълно и главно доказване, че посочената сграда, за която е разрешил изграждането като е положил подписа си под положителната резолюция, действително е била построена от А. ***в - не е присъствал на строителството, не знае дали, кой, кога и какво е построил. Отделно от това сочи, че следва да има приемане на обекта от г-н ***в и комисия на „П.“ ЕАД, след което за обекта да започне начисляване на наем. Такива писмени доказателства по делото няма приложени.

Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото втори св. на ответника Х.П.Х., който сочи, че А. ***в е построил сграда в двора, на гърба на сладкарницата, от ляво, с площ от 30 кв.м., която по-късно разделил на други по-малки – две по 15 кв.м. -  С.М./процесната сграда/ и друг магазин - за домашни потреби. Неговите показания в тази част противоречат на приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира изцяло. От същата се установява, че обектът, който се изследва – сграда с ид. № *** ***** ** по КККР, е долепен допира се от северната страна до недвижим имот: Търговски обект с идентификатор № ***, който според КККР на гр.Варна има площ от 344 кв.м., част от който се явява търговския обект – домашни потреби. Технически сградата /** по КККР/ не е възникнала чрез преграждане, а е била изградена като е била долепена до вече съществуващата сграда /** по КККР/. Това произтича както от разликата във височината на покривната конструкция, така и от факта, че с построяването на новата сграда са били затворени същестуващи прозорци на фасадната стена /разпита на в.л. в с.з. от 07.12.2018г./

Отделно вещите лица по СТЕ установяват близостта /съседството/ на имота с контейнери ТБО/борби смет/, което свидетелите на ответника отричат.

Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищеца, доколкото същите са в съответствие с приетите по делото писмени доказателства.

Съдът приема, че сградата е изградена от ЕТ „****- ****, доколкото същата в последствие е „продадена“ от него на ЕТ „Т. - С.И" чрез договор от 15.09.2003г. За това свидетелства и св. на ищеца Я.П.Д..

С договор от 15.09.2003г., сключен между ЕТ „****- **** в качеството му на продавач и ЕТ „Т. - С.И", в качеството й на купувач, не е била валидно прехвърлена собственост върху обекта, доколкото не е била спазена изискуемата от закона форма за сключване на сделката. Въпреки това обаче съдът приема, че със сключване на договора е било предадено владението върху магазин /масивен/, с площ от 30,81кв.м., разположен на ******, върху търговско място ***, на ЕТ „Т. - С.И", която е започнала да упражнява фактическа власт върху сградата. Индиция за това са и констативен протокол от 14.07.2003г., от който се установява, че е извършено измерване на търговска площ на обект №*** на ЕТ „Т. – С.И“, и е установено, че обекта е с обща площ от 34,55м2, както и Договорите за отдаване под наем на търговско място на *** ЕООД на територията на*** ***, за търговско място №***, сключени между *** ЕООД  и ЕТ „Т. – С.И“, първият от които е сключен на 16.07.2003г., а последният от 03.06.2009г.

На същото основание поради липса на форма, договорът за дарение от  01.10.2009 г., сключен между ЕТ „Т. - С.И", и „П." ЕАД *** не е прехвърлил право на собственост, но въз основа на него е било предадено владението върху обекта от ЕТ „Т. - С.И" на „П." ЕАД. Това се доказва и от факта, че след тази дата, Договорите за наем са били сключвани вече за търговски обект № ***, находящ се на***на площадка на ***/*******, с площ от 30,81кв.м., който включва както търговското място, разбирано като част от земята, така и построената сграда. Владението след 2009г. е осъществявано от „П." ЕАД чрез наемателя, който вече се явява държател на сградата. След освобождаването на обекта през 2014г. от ЕТ „Т. – С.И“, държател на обекта става Н. ДЗЗД, считано от 07.01.2014г., но владението продължава да бъде осъществявано от П. ЕАД чрез отдаване на сградата под наем, считано до 01.08.2016г., когато обектът е предаден от наемателя на наемодателя.

Горепосочените писмени доказателства са изцяло в унисон с показанията на св. Ц.С.Б.и Я.П.Д.. Показанията на същите съвпадат и с установеното от СТЕ по отношение на контейнерите на Ч.та.

Съдът намира, че считано от 15.09.2003 г. до 15.09.2013 г., е изтекъл изискуемия по чл. 79 от ЗС десет годишен давностен срок, през който владението е осъществявано първо от праводателя ЕТ „Т. – С.И“, а в последствие от ищеца „П." ЕАД.

Владението е било трайно, явно, доколкото е манифестирано чрез извличане на ползи от вещта, и несмущавано. Първи данни за смущаване на владението има едва през 2017г., когато съгласно постановлението на РП Варна, на 04.09.2017 г., служител на дружеството ищец получил сигнал, че в търговски обект *** се е задействала аларма, а  А. ***в посочил, че сключил договор за наем за обекта от 10.06.2017 г.

От представения по делото Договор за наем от 20.11.2014г., сключен между „А.“ ООД и „Н.“ ДЗЗД, не се установява за кой обект е сключен договорът за наем – липсва индивидуализация на имота. А служебно известно е на съда, че „А.“ ООД притежава множество обекти за търговия, като част от собствената му сграда с ид.  ид. № ****  по КККР. Поради това не може да се приеме, че същият е осъществявал владение върху процената сграда, считано от 20.11.2014г.

И двата договора обаче, както и действията по манифестиране на оспорване на владението са с дата последваща изтичането на давностния срок за ищеца, поради което не следва да бъдат зачетени.

Съгласно т. 2 от ТР 4/2012г. позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС.

С изтичане на давностния срок на 15.09.2013 г. и позоваването на давността в исковата молба, е изпълнен фактическия състав на придобиването на имота по давност и собствеността е придообита, считано от 15.09.2013 г. Поради това вторият предявен иск по чл. 108 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен.

По възраженията на ответника за наличие на собствени права върху вещта:

Ответникът НЕ е придобил право на собственост върху процесния имот с ид. № ****по КККР по силата на договор сключен с нотариален акт № ***год. на Нотариус С. Д. поправен с нотариален акт № ***г.

С посочената правна сделка е придобил право на собственост само върху сграда с ид. № ****  по КККР.

От изготвените по делото СТЕ се установява, че недвижим имот с идентификатор № ****съгласно КККР на гр. Варна не е идентичен с недвижим имот - Търговски обект с площ 319/344 кв.м, съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №***, дело №***г на Служба по вписванията, и нот.акт за поправка на нотариален акт№ ***, том ***, дело № ***г. Търговски обект с идентификатор № ****, според КККР на гр.Варна има площ от 344 кв.м. Точно толкова е площта на придобитата по силата на нотариалните актове сграда. Отделно от това по силата на нотариалните актове се прехвърля правото на собственост върху една сграда /“търговски обект“/, макар и функционално обособена в различни по предназначение помещения /“състоящ се от сладкарница, магазини и санитарни помещения“/. От СТЕ се установи, че сградата с  идентификатор № ****.**, според КККР е долепена до сградата с идентификатор № ****, според КККР, т.е. съществуват две отделни сгради. Поради това не е възможно придобиването на имот с идентификатор № ****.**, според КККР по силата на нотариален акт № ***год. на Нотариус С. Д. поправен с нотариален акт № ***г.

Съдът намира за неоснователно и възражението за придобиване на имота по давност. Съгласно посочените по-горе мотиви, съдът приема, че не са налице доказателства за построяването на сградата с идентификатор № ****.**, според КККР, съвпадаща със сградата, изградена върху търговско място ***, от преобретателя на ответника, както и няма доказателства за осъществявано владение върху същата за периода от построяването на сградата /2003г./ до 2017г., когато е установено владение.

По въпроса за придобиване на сградата от ЕТ “А.“ по приращение, доколкото е бил собственик на земята и е построил имота върху собствените си 120 кв.м. двор:

На първо място съдът намира, че дори и ЕТ “А.“ да е придобил сграда с идентификатор № ****.**, според КККР по приращение към твърдяната дата на придобиване – 2001г., то както беше посочено по-горе – същата не е била прехвърлена с последващата прехвърлителна сделка, обективирана в нотариален акт № ***год. на Нотариус С. Д. поправен с нотариален акт № ***г. и следователно ответникът няма как да се явява собственик на същата.

На второ място съдът намира, че ЕТ “А.“ не е придобил собствеността върху 120кв.м. двор, по силата на сключения на  24.12.1992 г. е сключен Договор за покупко-продажба на заведение  за обществено хранене сладкарски цех и сладкарница „***“ /***/, между „***“ АД гр.Варна, представлявано от изпълнителния директор Й.Н.от една страна като продавач и П.А.П. като ЕТ „А.“ като купувач.

Изрично в Договора от 24.12.1992 г. е посочено, че се придобива САМО  постройка (без земята, върху която постройката е разположена и е собственост на Общината). Няма правна логика, която да обоснове придобиване на посочените след това 120 кв.м. двор, граничещ с обект на ОП „***и“. Действително с приемо-предавателен протокол от 28.12.1992г., е предадено владение на П.***в и върху посочения двор, граничещ с ОП „***и от 120 кв.м., но само като обслужваща сладкарницата площ /наред с инвентара в сладкарницата/.

Съгласно допълнителната СТЕ „земята" от 14м2 под сегашната процесна сграда (52), както и „имотът/земя" с площ 120 м2, който е в предмета на договор/24.12.1992г. (л.273) и приемо-предавателния протокол/28.12.1992г. (л.274), попадат в изцяло в границите на имот ****с площ 10719 м2 по КККР-сегашен вид, т.е в границите на „кооперативния***“, който за периода от 2001г. до преди одобряване на КККР/10.11.2008г. е без записан собственик, а за периода от 10.11.2008г. до настоящия момент е записан в собственост на „П." ЕАД, на основание н.а.№*****г.

Теренът, представляващ***на площадка на ****** Варна, не е бил собственост на „***“ АД гр.Варна към датата 24.12.1992 г. Същият е бил общинска собственост, на основание чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗС и съгласно решение № 228/21.11.1990г. на МС на РБ. Едва с увеличаване на капитала на „***“ ЕООД чрез апортирането на терена от Общината през 1999г. и в последствие през 2005г., „***“ ЕООД /а не „***“ АД гр.Варна преди това/ е станал собственик на терена. Поради това през 1992г. няма как „***“ АД гр.Варна да е прехвърлило /част от/ собственост върху терена, тъй като същият не е притежавал вещни права върху него.

Отделно от това не е неиндивидуализирана частта от недвижимия имот, за който се твърди, че е прехвърлен – не е посочено дали става въпрос за идеална или реална част от имот. От описаниeто може да се направи извод, че става въпрос за реално обособена част от терена, но същата не е индивидуализирана надлежно чрез посочване на три граници /една не е достатъчна/.

От всичко изложено до тук следва извода, че ответникът не е придобил собствеността на никое от сочените от него основания, поради което го владее без правно основание и следва да бъде осъден да предаде владението на собственика.

Предвид уважаването на втория евентуално предявен иск, не се е сбъднало условията за разглеждане на третия, поради което съдът не дължи произнасяне по същия.

Предвид отхвърляне на първия иск и уважаване на втория /третият иск не е бил предмет на разглеждане/, съдът намира, че и на двете страни се дължат разноски за производството съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете, т.е. наполовина. В този случай в полза на ищеца се следват разноски в размер на 2773,09лв., а в полза на ответника – сумата от 1400лв., съгласно представения списък и доказателствата.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „П." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** **, с управител и представляващ Н.Н.Р.срещу „А." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, *****", *****" с Управител и представляващ А.П.А., за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът Е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. ****,  представляващ едноетажна СГРАДА с площ от 30,81 (тридесет цяло осемдесет и една десети) кв. метра, състояща се от търговска зала и складова площ, с идентификатор съгласно кадастрална карта № ****(****. ****), с площ съгласно кадастрална карта 14 (четиринадесет) кв.метра, с предназначение: сграда за търговия, изградена в поземлен имот с идентификатор № ****(****. ****), при граници съгласно кадастрална карта: сграда с идентификатор ****, придобит на основание: Договор за дарение от 01.10.2009г., сключен между ЕТ **** - С.И.и П. ЕАД,  както и за осъждане на А. ООД да предаде на П. ЕАД владението върху същия недвижим имот, на основание чл. 108 от ЗС.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „П." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** **, с управител и представляващ Н.Н.Р.и „А." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, *****", *****" с Управител и представляващ А.П.А., че „П." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** **, с управител и представляващ Н.Н.Р.Е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. ****,  представляващ едноетажна СГРАДА с площ от 30,81 (тридесет цяло осемдесет и една десети) кв. метра, състояща се от търговска зала и складова площ, с идентификатор съгласно кадастрална карта № ****(****. ****), с площ съгласно кадастрална карта 14 (четиринадесет) кв.метра, с предназначение: сграда за търговия, изградена в поземлен имот с идентификатор № ****(****. ****), при граници съгласно кадастрална карта: сграда с идентификатор ****, придобит на основание: Давностно владение, осъществявано за периода от 2003г. до 2016г., както следва - от праводателя ЕТ Т.-С.И.в периода от 15.09.2003 г. до 30.09.2009 г., а впоследствие от П. ЕАД в периода от 01.10.2009 г. до 01.08.2016 г. и ОСЪЖДА „А." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, *****", *****" с Управител и представляващ А.П.А., да предаде на „П." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** **, с управител и представляващ Н.Н.Р., владението върху същия недвижим имот, на основание чл. 108 от ЗС.

 

ОСЪЖДА „П." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** **, с управител и представляващ Н.Н.Р.ДА ЗАПЛАТИ НА „А." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, *****", *****" с Управител и представляващ А.П.А., сумата от 1400лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „А." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, *****", *****" с Управител и представляващ А.П.А., ДА ЗАПЛАТИ НА „П." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** **, с управител и представляващ Н.Н.Р., сумата от 2773,09лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и три лева и девет стотинки/, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: