№ 5426
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110213606 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Б. Б. Н., с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление /НП/ № 23-4332-013393/06.07.2023г., издадено от началник
група към ОПП СДВР, с който на Б. Б. Н., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.
162, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради допуснати от страна на наказващия орган
нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че СУМПС е било
валидно към датата на проверката, както и че НП е издадено от
некомпетентен орган. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна Началник група в ОПП – СДВР, редовно призована,
не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 02.05.2023 г. около 21:40 часа, в гр.София на бул.Черни връх с посока на
движение от ул.Флора Кънева към ул.Околовръстен път, жалбоподателят Н.
1
управлявал лек автомобил Мерцедес с рег.номер Х****АТ, собственост на
З.П.Ж. ЕГН **********, като при извършена проверка от свидетеля К.
водачът представил с чуждестранно национално свидетелство № **********
01, издадено във Великобритания, което е издадено от страна, която не е
членка на ЕС, не е страна по Споразумението за ЕИП или от Конфедерация
Швейцария. От извършена проверка на място чрез дежурна част се
установило, че водачът като Български гражданин управлява с
горепосоченото СУМПС повече от три месеца в България от последното му
влизане в страната, а то било на 15.10.22г,
За констатираното нарушение на Н. бил съставен АУАН серия GA929810,
от 02.05.2023г като квалифицирал нарушението по чл. 162, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление /НП/ № 23-
4332-013393/06.07.2023г., издадено от началник група към ОПП СДВР, с
който на Б. Б. Н., с ЕГН ********** е наложено административно наказание –
глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните и приобщени на основание чл. 283 НПК писмени доказателства –
АУАН, НП, заповеди за компетентност, извлечение от интернет страницата
на МВР, справка за задгранични пътувания на жалбоподателя, както и
показанията на св. Т.. Събраните по делото писмени доказателства единно и
непротиворечиво установяват възприетата по-горе фактическа обстановка, с
оглед на което не се налага обстойният им анализ. Видно от изисканата
справка за задгранични пътувания на жалбоподателя същият последно е
влязъл в страната на 15.10.2022г.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по съображения за
допуснати при съставяне на АУАН и издаване на НП съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица, видно от изисканите
и приложени заповеди за компетентност. Същите са съставени в
предвидените в ЗАНН срокове.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП българските граждани могат
да управляват моторни превозни средства на територията на Република
България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено
от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.
Съдържанието цитираната разпоредба предполага посочване в АУАН и НП
2
на датата на издаване и срокът на валидност на СУМПС, издадено от чуждата
държава. Това е необходимо с цел преценка на неговата валидност.
Такъв не е настоящият случай. В АУАН, както и в НП липсват посочени
данни за датата на издаване и крайният срок на валидност на СУМПС на
жалбоподателя. Посоченото представлява сериозен пропуск при описанието
на относими към състава на нарушението обстоятелства, както в текста на
АУАН, така и в текста на издаденото НП, което представлява процесуално
нарушение по смисъла на н а чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и което
възпрепятства възможността на нарушителя да разбере въз основа на какви
точно факти се приема, че е осъществил състава на вмененото му във вина
нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, за да реализира адекватно защитата си.
Следва да се има предвид и практиката на съдилищата по отношение на
СУМПС, издадени от Великобритания, обективирана в Решение № 886 от
13.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 10633/2022 г. Според посоченото
в него съгласно цитираната разпоредба на чл.162, ал.1 от ЗДвП българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната. По аргумент от изложеното, СУМПС на български гражданин,
издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно предвидени
хипотези: 1. негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на
приложение № 6 към Конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по
договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. ІV,
б. "а" от него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод на български
език; 4. СУМПС е международно и отговаря на изискванията на приложение
№ 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено от
държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по
споразумението за Европейското икономическо пространство или от
Конфедерация Швейцария.
В случая СУМПС на жалбоподателя е издадено на преди тази дата, макар и
същата в нарушение на процесните правила да не е посочена в АУАН и НП,
от Обединено Кралство Великобритания и е със срок на валидност 2029г. Към
момента на издаването му Споразумението за оттегляне не влязло в сила
/същото е в сила от 31.01.2020 г. / и държавата–издател е била държава-членка
на Европейския съюз.
СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно
свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на
Споразумението за оттегляне тя е приложима и във Обединено Кралство
Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020 г. От това следва,
че до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и Обединено Кралство
Великобритания взаимно признават, издадените от тях СУМПС. След този
3
период е приложима Конвенцията за движението по пътищата, подписана на
08.11.1968 г. Договарящи страни по нея са както Република България, така и
Обединено Кралство Великобритания. С оглед на това, за да бъдат признати у
нас издадените след 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания
СУМПС, те трябва да съответстват на Приложение № 6 към Конвенцията за
движението по пътищата. Приложение № 6 към Конвенцията и приложение
№ 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
20.12.2006 г. се различават само визуално, но същевременно включват като
задължителни реквизити напълно идентични данни и информация.
Според АССГ преценката за валидност на СУМПС, издадени от
Обединено кралство Великобритания преди 31.12.2020 г., със срок, изтичащ
след тази дати, е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС. В
този смисъл е Известие относно пътуването между Европейския съюз и
Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021 г.
Последното е общодостъпно на адрес: https: //ec. europa.
eu/info/sites/default/files/file. import/travelling_bg_7. В т. 6. 1 от същото е
препоръчано на притежателите на свидетелства за управление на МПС от
Обединеното кралство, които планират да шофират в Европейския съюз, да се
свържат с отговорните органи на държавата-членка във връзка с правилата за
признаване на свидетелствата за управление на МПС. На официалната
електронна страница на Министерство на вътрешните работи на Република
България, в раздел Брекзит /https: //www. mvr. bg/, е общодостъпна
информация, според която след изтичане на преходния период в Република
България, СУМПС, издадено от Обединеното Кралство, ще бъде признавано
като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на
изискванията на Приложение № 6 към нея.
АССГ приема, че в действащото си законодателство Република България
няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди
31.12.2020 г. от Обединено Кралство Великобритания СУМПС, чийто срок
все още не е изтекъл. Напротив, в съответствие с Известие относно
пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство от след края на
преходния период от 02.12.2021 г. и в изпълнение на принципите за
последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, компетентният и орган –
Министерство на вътрешните работи е огласил публично, че тези СУМПС ще
се третират като издадени от държава, която е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящи на
изискванията на приложение № 6 към нея. Посоченото изпълва едно от
алтернативно предвидените условия на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП за признаване
валидността на СУМПС, издадено от друга държава.
Така в Решение № 886 от 13.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. №
10633/2022 г. се приема, че по силата на Споразумението за оттегляне,
Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното
кралство от след края на преходния период от 02.12.2021 г., официално
4
обявление на МВР по силата на чл. 13 от АПК и на основание чл. 162, ал. 1 от
ЗДвП, свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, издадено в
Обединено кралство Великобритания е валидно свидетелство за управление
на МПС за категориите, посочени в него на територията на Република
България.
Съдът споделя аргументите на касационната инстанция и в този смисъл
настоящият състав приема, че така описаното нарушение не е извършено.
Отделно от това посочената санкционна норма в НП не съответства на
нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, като нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП не
урежда състав на нарушение, относим към описаното нарушение на чл. 162,
ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП с
глоба от 100 до 300 лв. се наказва този, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда
на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по
реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Нито една от
посочените хипотези не съответства на вмененото на жалбоподателя
нарушение, поради което липсата на съответствие между нарушението и
нормата, въз основа на която се ангажира административнонаказателната
отговорност също следва да се оцени като допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила. В този смисъл е и константната съдебна практика,
обективирана в Решение № 5493 от 15.10.2020 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 4325/2020 г., Решение № 1910 от 24.03.2023 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 10942/2022 г. и други. Неправилното приложение на санкционната норма е
съществено нарушение, което също обуславя отмяната на НП, както се
посочва в Решение № 1910 от 24.03.2023 г. на АдмС - София по адм. д. №
10942/2022 г..
По посочените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде отменено.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателя, който не
претендира и не доказва такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 116ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 23-4332-
013393/06.07.2023г., издадено от началник група към ОПП СДВР, с който на
Б. Б. Н., с ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба в
размер на 100 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК
5
– пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6