РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Перник, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. А.А-АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. А.А-АЛЕКСОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500401 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, рег.№261993 от 28.04.2021г., подадена
ОТ: В. С. И., с адрес: ***,
ЧРЕЗ адв. Б. Б. от АК *** ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260073/09.04.2021г. по гр.д.№
420 / 2020 г. по описа на РС Радомир
С жалба рег. №261993 от 28.04.2021г. първоинстанционното решение се оспорва в
частта, с която е отхвърлена исковата претенция на ищцата с правна квалификация чл.59 от
ЗЗД за сумата над 708.00 лв. до предявения размер от 1200.00лв., като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателката моли да бъде отменено решението в
обжалваните му части и да бъде постановено ново, с което да бъде уважена предявената
искова претенция в пълен размер и й бъдат присъдени направените разноски за двете
инстанции.
Според жалбоподателката съдът неправилно и необосновано е уважил частично
исковата претенция само за сумата от 708.00лв., въпреки че е приел иска за основателен и
доказан, като също така посочва, че съгласно заключението на съдебно - техническата
експертиза стойността на извършените подобрения била в размер на 886.00лв.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна е подала отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба и моли
да бъде оставена без уважение, като счита, че съдът правилно е постановил размера на
увеличената стойност на имота в резултат на извършената строителна дейност.
Срещу РЕШЕНИЕ № 260073/09.04.2021г. по гр.д.№ 420 / 2020 г. по описа на РС
Радомир е постъпила втора въззивна жалба, с рег. № 262036 от 05.05.2021г., подадена
1
ОТ: Г. К. И., с адрес: ***,
ЧРЕЗ адв. С.А. от АК - ***,
със съдебен адрес: ***.
С жалбата, рег. № 262036 от 05.05.2021г., първоинстанционното решение се оспорва
в осъдителната му част, като неправилно и се моли да бъде отменено и постановено ново, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани и да бъдат
присъдени направените разноски за двете инстанции.
Според жалбоподателя съдът не е възприел правилно фактическата обстановка по
делото, като е изградил правните си изводи, без да вземе предвид факта, че ищцата не е
доказала наличие на приходи и лични парични средства през времето на престоя й в дома на
жалбоподателя, с които би могла да придобие правото на собственост върху движимите
вещи, посочени в исковата молба. Този извод съдът направил, основавайки се само на
гласните доказателства по делото от свидетелите на ищцата, без наличието на писмени
документи в тяхна подкрепа, докато наличието на приходи на жалбоподателя било
безспорно установено по делото, които парични средства били на разположение и на
ищцата.
Съгласно посоченото в жалбата, неправилен бил изводът на съда, че е налице
обедняване на ищцата, което е в причинно - следствена връзка с увеличаването стойността
на имота на жалбоподателя. Според жалбоподателя увеличението на стойността на имота е
вследствие на негови разходи от негови средства, а това, че ищцата формално е давала пари
на ръка, не означавало, че парите са нейни, за което обстоятелство не били налице и никакви
доказателства.
По отношение на исковете с правно основание чл. 108 от ЗС жалбоподателят счита,
че движимите вещи: легло - персон и половина, гардероб - трикрилен, ъглов диван,
кухненска маса, четири кухненски стола, електрически бойлер, пердета и 2 броя бидони по
120л. били закупени с негови средства, а движимите вещи: люлеещ се стол, холна маса,
панер за дрехи, кош за вестници и списания, кафеварка и хлебопекарна, не са закупувани и
не са се намирали в къщата му. По отношение останалите движими вещи, описани в
исковата молба, жалбоподателят твърди, че не са оставяни в къщата му, като ищцата е
прибрала всичките си лични вещи при напускането й. Според жалбоподателя изводите на
съда относно правото на собственост върху вещите, могат да важат и по отношение
придобиването им от жалбоподателя, както и за възникването на обикновена съсобственост
върху тях.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна е подала отговор. Оспорва подадената въззивна жалба, моли да бъде
оставена без уважение, като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено решението в
обжалваната му част. Счита, че съдът е изложил подробни мотиви относно събрания
доказателствен материал по делото, направил е преценка на доказателства в тяхната
съвкупност и е достигнал до правно обоснования извод във връзка с предявените искови
претенции на ищцата.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, моли да
бъде уважена подадената въззивна жалба, по подробно изложени съображения в нея.
Моли да бъде отхвърлена жалбата на ответника, по съображенията изложени в
отговора на жалбата
Претендират направените пред въззивна инстанция разноски – държавна такса и
заплатено адвокатски хонорар в размер на 300.00 лв., съгласно представени договор за
правна помощ и съдействие.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител моли
да бъде оставена въззивна жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд,
2
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено в тази му част.
Подържа изцяло подадената от ответника въззивна жалба по изложените в нея
съображения. Моли да бъдат уважени изцяло исковете по чл. 59 и чл.108 от ЗС, като
основателни и доказани, като бъде отменено първоинстанционното решение в осъдителната
му част.
Претендира разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 260073 / 09.04.2021г. по гр.д. № 420/2020 по описа на Районен съд -
Радомир, първоинстанционния съд e осъдил Г. К. И., с ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на В. С. И., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 708,00 лева (седемстотин и
осем лева), представляваща увеличената пазарна стойност на имот на ответника, находящ се
в ***, махала „***“, в резултат на извършени от ищцата подобрения в имота, като е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 1200,00 лева (хиляда и двеста
лева), като неоснователен и недоказан; признал за установено по отношение на Г. К. И., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, че В. С. И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е собственик на
движими вещи: легло - персон и половина, с дървена табла, на цвят - тъмен махагон;
гардероб - трикрилен, без надстройки, матиран, на цвят - кафяв; ъглов диван, тапициран, в
цвят – кафяво - бежово и черно; кухненска маса - разтегателна, кафява на цвят; кухненски
столове – 6 бр., тапицирани, на цвят – бежово - кафяви; дървени корнизи, на цвят - тъмен
махагон – 3 бр.; пердета, дантелени за стаята и салона - бели на цвят; електрически бойлер,
марка „Елпром“, 80 л; проточен нагревател („Юнга“) в кухнята; люлеещ се стол, тапициран
в цвят бежово - кафяво; холна масичка с бъбрековидна форма, кафява на цвят; панер
(кошница) за дрехи, на цвят - светлокафява; кош за вестници и списания, на цвят -
светлокафяв; 2 бидона, тъмносини, по 120 литра; кафеварка, електрическа, обикновена;
хлебопекарна, електрическа, обикновена; тенджера под налягане, средна големина;
комплект завивка за спалня на цвят бяла (олекотена); хавлиени кърпи - 6 бр., с размери 0,70
м на 1,40 м, сини - 2 бр., жълти - 2 бр. и кафяви - 2 бр.; часовник, бял на цвят (с бяла
каишка), без марка, имитация; мъжки ръчен часовник с черна каишка, без марка, имитация;
мобилен телефон, марка „Самсунг Галакси A3“, с бял капак отзад; ботуши (боти) от
естествена кожа, кафяви на цвят, дамски № 40; тъмно син анцуг, без марка, обикновен;
жилетка - черна на цвят, дамска, плетена; тениски, на цвят - черна, бяла и сива - по 2
бройки, от памук; обикновени дънки - един брой, черни на цвят и 2 броя, сини на цвят, без
марка; сребърен комплект (колие, пръстен и обици във формата на капка), женски, без
марка и го е осъдил да предаде владението върху тях.
За да се произнесе първоинстанционния съд приел кредитирайки свидетелските
показания на свидетелите Р.М., Р.И. и Г.К., че в процесния период в жилищната сграда,
собственост на ответника, били извършени ремонтни дейности, изразяващи се в монтиране
на прозорец и входна врата от ПВЦ, поставяне на OSB плоскости на част от тавана,
поставяне на ламиниран паркет и на теракотени плочки в коридора на долния етаж, които
ищцата била закупила със свои средства. Посочил, че не дава вяра на показанията на
свидетеля Б.Р. в частта им, касаеща поставянето на ламинирания паркет в къщата на
ответника, тъй като свидетелят твърдял, че това се било случило в периода 2015 – 2016 г.,
докато в исковата молба били изложени твърдения, че ремонтът на къщата е започнал след
м. май 2017 г. Същото се отнасяло и до показанията на свидетелката А. И., които не
съдържали в себе си конкретика относно периода от време, в който е поставен ламинираният
паркет, а наред с това свидетелката твърдяла, че паркетът е поставен от нейния брат и
свидетеля Б.Р., което влизало в противоречие с установеното от показанията на останалите
свидетели.
От събраните по делото доказателства първоинстанционният съдът приел, че ищцата е
3
извършила претендираните строителни работи със знанието, че ги извършва в чужд имот и
не владее, а държи имота, съответно отношенията между нея и собственика следва да се
уредят от правилата на неоснователното обогатяване в хипотезата на чл. 59 ЗЗД, съгласно
която подобрителят има право на по - малката сума измежду сумата, с която сам се е
обеднил (извършените разходи за и към момента на строителството) и тази, с която
собственикът се е обогатил (увеличената стойност на имота в резултат на извършената
строителна дейност). От заключението по изслушаната по делото СТЕ стойността на
претендираните по иска подобрения бил в размер на 886,00 лева, а увеличената стойност на
имота в резултат на извършената строителна дейност била в размер на 708,00 лева, поради
което приел, че предявеният иск е основателен до размер на сумата от 708,00 лева.
По отношение на предявения иск по чл. 108 ЗС доколкото се касаело за връщане в
патримониума на собственика на движими вещи, от събраните по делото гласни
доказателствени средства се установявало недвусмислено и еднозначно придобиването от
страна на ищцата със собствени средства на част от изброените в исковата молба движими
вещи, а именно: легло - персон и половина, с дървена табла, на цвят - тъмен махагон;
гардероб - трикрилен, без надстройки, матиран, на цвят - кафяв; ъглов диван, тапициран, в
цвят – кафяво - бежово и черно; кухненска маса - разтегателна, кафява на цвят; кухненски
столове – 6 бр., тапицирани, на цвят – бежово - кафяви; дървени корнизи, на цвят - тъмен
махагон – 3 бр.; пердета, дантелени за стаята и салона - бели на цвят; електрически бойлер,
марка „Елпром“, 80 л; проточен нагревател („Юнга“) в кухнята; люлеещ се стол, тапициран
в цвят бежово - кафяво; холна масичка с бъбрековидна форма, кафява на цвят; панер
(кошница) за дрехи, на цвят - светлокафява; кош за вестници и списания, на цвят -
светлокафяв; 2 бидона, тъмносини, по 120 литра; кафеварка, електрическа, обикновена;
хлебопекарна, електрическа, обикновена; тенджера под налягане, средна големина;
комплект завивка за спалня на цвят бяла (олекотена); хавлиени кърпи - 6 броя, с размери
0,70 м на 1,40 м, сини - 2 бр., жълти - 2 бр. и кафяви - 2 бр.; часовник, бял на цвят (с бяла
каишка), без телефон, марка „Самсунг Галакси A3“, с бял капак отзад; ботуши (боти) от
естествена кожа, кафяви на цвят, дамски № 40; тъмно син анцуг, без марка, обикновен;
жилетка - черна на цвят, дамска, плетена; тениски, на цвят - черна, бяла и сива - по 2
бройки, от памук; обикновени дънки - един брой, черни на цвят и 2 броя, сини на цвят, без
марка; сребърен комплект (колие, пръстен и обици във формата на капка), женски, без
марка. От събраните по делото гласни доказателствени средства (показанията на
свидетелите М., И. и К. били еднозначни, че вещите се намират в къщата на ответника и те
са ги виждали при множеството им посещения там), безспорно се установявало че
процесните движими вещи се намират в жилището на ответника и се владеят от него, като
последният след раздялата между страните е отказал достъп на ищцата до имота и същата не
е имала възможност да си вземе вещите обратно. Тъй като от страна на ответника не се
твърдяло наличието на правно основание, на което осъществявал владението върху
процесните вещи, намерила, че предявеният ревандикационен иск следвало да бъде уважен
по отношение на изброените движими вещи, собственост на ищцата
От събраните доказателства, първоинстанционният съд не установявал ищцата да е
собственик на описаните в исковата молба зимна кожена шуба, черна на цвят и нов вълнен
пуловер - тъмносин на цвят с бели фигури, женски, плетен, поради което искът в тази му
част следва да бъде отхвърлен.
Приел, че не следва да се произнася по евентуално съединения иск с правно основание
чл. 57, ал. 2 ЗЗД, доколкото същият е предявен при условие, че искът по чл. 108 ЗС бъде
отхвърлен, поради това, че вещите са погинали или отчуждени., тъй като в процесния
случай не се било сбъднало процесуалното условие за разглеждане на исковете.
Тъй като подобренията били извършени по време на брака (с малки изключения като
например монтирането на входна врата, когато страните са живеели на съпружески начала).
4
В този смисъл страните по делото имали еднакъв принос (средства и усилия) за извършените
подобрения, които били предмет на настоящия спор.
След като обсъди направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК,
Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
По подадената от първия жалбоподател – ищец по първоинстанционното
производство, въззивна жалба с която решението се обжалва в частта, в която съдът е
отхвърлил исковата претенция за извършени в имота на ответника подобрения, настоящият
съдебен състав за да се произнесе везе предвид следното:
Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от
първоинстанционният съд, не е спорна между страните по делото, поради което и
настоящата въззивната инстанция приема за установено следното:
Страните не спорят, че са живеели заедно в ***, в махала „***“ от м. декември ***.
до м. май ***. и са поддържали връзка.
По делото се спори, че посочените в исковата претенция подобрения изразяващи се
монтиране на входна врата със стъкло от ПВЦ – 0,90 м, на стойност 200,00 лева; монтиране
на прозорец от ПВЦ – 3 крила, в стаята с източно изложение, на стойност 300,00 лева;
поставяне на OSB плоскости на част от тавана – 3 кв. м, на стойност 200,00 лева, поставяне
на ламиниран паркет в салончето, на стойност 300,00 лева и поставяне на теракотени
плочки в коридора на долния етаж, на стойност 200,00 лева, не са извършвани от ищцата с
нейни средства.
С оглед трайно установената съдебна практика постановена реда на чл.290 от ГПИ и
изразена в Решение №108/08.07.2015 по дело №415/2015 на ВКС, ГК, I г.о.: „основанието на
претенцията за пресъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е
забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право.
Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения,
предвидени в разпоредбите чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 – 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Разпоредбите
задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика на имота, но
определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, които са
възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по приложението на
материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на
исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Следователно въведените в
исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в
чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по
5
който е определен размерът на съдебно предявеното вземане („увеличената стойност на
вещта”, „по - малката от двете суми”, „до размера на обедняването”, „до размера на
обогатяването”, „връщане на необходимите и полезни разноски”,) не ограничават съдът да
даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът
въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и
предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда.
Изложеното представлява обобщение на практиката, формирана с решения на ВКС по чл.
290 ГПК (решение № 129/ 13.07.2011 г. по гр. д. № 72/ 2010 г. І - во отд, решение № 131/
10.07.2013 г. по гр. д. № 913/ 2012 г, І - во отд, решение № 159/ 14.06.2013 г. по гр. д. №
1492/ 2013 г, ІІ - ро ГО, решение № 180/ 25.04.2012 г. по гр. д. № 198/ 2011 г, І - во ГО,
решение № 820/ 20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, І - во ГО, решение № 912/ 02.02.2010г.
по гр. д. № 4713/ 2008 г. ІV - то ГО, решение № 134/ 31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/ 2013 г.)“.
Настоящия съдебен състав прие, че в подадената искова молба въззиваемата е извела
качеството си на кредитор по частично предявеното вземане с твърденията, че 1) през
периода декември 2010г. - май 2017 г. със съгласието на ответника, е вложила собствени
средства за ремонтни дейности на жилище собственост на ответника; 2) ремонта е бил
извършен със знанието и без противопоставянето на ответника, с цел да живеят заедно в
отремонтираното жилище; 3) посочените в исковата претенция ремонтни дейности били
извършени в периода декември 2010г. - май 2017 г.; 4)след месец май ответника заявил на
ищцата, че не желае да живее с нея и не я допускал до имота.
Въззивникът е заявил, че: 1) ищцата не била влагала лични средства за разходи и
подобрения; 2) средствата които имал оставял в къщи за обща употреба; 3)извършените
ремонтни дейности били извършени след май 2017г. само със негови средства.
С оглед на което твърденията в исковата молба според настоящия съдебен състав
обуславят приложението на разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД – ищцата твърди, че е
извършвала строително ремонтните дейности, с цел да живее в отремонтираното жилище с
ответника, тези изводи се подкрепят от съвкупния анализа на събраните по делото
доказателства. Желанието за ремонтиране на жилище, в което страните живеят заедно е и
логически и житейски обосновано. Събраните доказателства не опровергават, а провеждат
извода, че презумираният факт е и осъществен. При съвкупната им преценка се установява,
че финансирането на ремонтните дейности ищцата е извършила в собствен интерес, тъй
като по делото безспорно се доказва, че същата е живяла в жилището, което е ремонтирала.
Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са
довели до увеличаване на стойността му, тоест направени са полезни разноски, с оглед
конкретното предназначение на имота, макар и те да не са били необходими. Същите
представляват полезни разноски, водещи до увеличаване стойността на жилището и
подлежат на обезщетяване с оглед забраната за неоснователно обогатяване. Отговорността
следва да бъде ограничена до размера на по - малката сума между стойността на
направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения
имот. Поради това отношенията между страните следва да се уредят по правилата на член
6
61, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, доколкото липсва изрично съгласие на ответника за извършването им,
но и няма данни за противопоставянето му. Както беше посочено в тази хипотеза,
заинтересованият отговаря до размера на обогатяването си, като това следва да бъде по–
малката стойност от двете изследвани величини - стойността на подобренията и
увеличената стойност на имота.
От събраните по делото гласни доказателства преценени и по реда на чл.172 от ГПК
се установява, че в периода ищцата е закупувала материалите за ремонта със свои средства
със знанието и без противопоставянето на ответника. В този смисъл са свидетелските
показания на Р. М., Р.П. и Г.Д. които са логични, последователни и житейски убедителни,
кореспондиращи по между си и интерпретиращи едни и същия факти, на които са били
преки свидетели, същите съпоставени със свидетелските показания на А. К. и Б.Д. не се
оборват. Според настоящия съдебен състав първоинстанционният съд неправилно не е
кредитирал свидетелските показание на Б.Д. и на А. И., които не съдържали в себе си
конкретика относно периода от време, и влизал в противоречие с установеното от
показанията на останалите свидетели.
С оглед на което настоящия съдебен състав приема за установено, че ищцата през
периода декември ***. - май ***г. със съгласието на ответника, е вложила собствени
средства за ремонтни дейности на жилище собственост на ответника, като ремонта е бил
извършен със знанието и без противопоставянето на ответника, с цел да живеят заедно в
отремонтираното жилище.
С оглед изложеното наведените от страна на втория жалбоподател – ответник в
първоинстанционното производство, възражения, че увеличената стойност на имота е въз
основа на разходи направени с негови средства, се явяват неоснователни, и следва да бъдат
оставени без уважение. За пълнота следва да бъде отбелязано, че по делото не се обори
презумпцията, че парите – доколкото са и родово определени движими вещи, и ценни книги
на приносител– платецът е техен собственик.
От приетата и не оспорена от страните съдебно – техническа експертиза и даденото
заключение в открито съдебно заседание от 01.02.2021г. се установява, че увеличената
стойност на имота е в размер на сумата от 708.00 лв. а извършените подобрения са в размер
на 886.00 лв. От заключението на вещото се извличат сведения за всички, посочени в
исковата молбата подобрения, тяхното извършване и стойността им. Заплащането на
стойността на подобренията се основава на забраната на неоснователното обогатяване, тъй
като несъсобственик е направи разходи за увеличава стойността на имот, чужда собственост,
а собственика се е обогатил, като е придобил имот с по - висока стойност, без да е участвал
в това увеличаване, с част от средствата. В този смисъл Решение № 160 от 5.12.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 948/2019 г., I г. о., ГК.
С оглед изложеното подадената от първия жалбоподател – ищец в
първоинстанционното производство – въззивна жалба се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, като обжалваното решение в тази му част се явява правилно
следва да бъде потвърдено макар и с различни мотиви.
7
По подадената от втория жалбоподател – ответник в първоинстанционното
производство, въззивна жалба с която решението се обжалва в частта, в която е уважена
исковата претенция за признаване на установено, че ищцата е собственик на подробно
описаните в исковата претенция движими вещи и връщането на същите в нейно владение,
настоящия съдебен състав за да се произнесе взе предвид следното:
Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от
първоинстанционният съд, не е спорна между страните по делото, поради което и
настоящата въззивната инстанция приема за установено следното:
Страните не спорят, че са живеели заедно в ***, в махала „***“ от м. декември ***.
до м. май ***. и са поддържали връзка, както и че посочените и подробно описани в
исковата претенция движими са собственост на ищцата.
По делото се спори, че посочените в исковата претенция движими вещи, не били
оставяни в жилището в ***, в махала „***“, в което страните са живеели заедно, след като
ищцата е напуснала жилището.
С оглед трайно установената съдебна практика постановена реда на чл.290 от ГПИ и
изразена в Решение № 181 /07.10.2016г. по гр. дело № 4988 от 2014 на ВКС, ГК, I г.о. „При
доказана активна материално - правна легитимация на ищеца по предявен по реда на
чл.108 ЗС иск, съдът следва да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността
на правото на собственост, ако по делото е установено, че ответникът е упражнявал
фактическата власт върху вещта към момента на предявяване на иска, За да се освободи от
отговорност ответникът е необходимо да докаже, че е предал вещта на предявилото иска
лице. Обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания вещта не се
намира в негова фактическа власт, не освобождава ответника от отговорност, ако е
установено, че е упражнявал фактическата власт към момента на предявяване на иска. В
тежест на ищеца е да установи, че е собственик на вещта, както и че ответникът упражнява
фактическата власт върху тази вещ към момента на предявяване на иска. Ответникът носи
доказателствената тежест да установи, че е налице противопоставимо на ищеца основание за
осъществяване на фактическата власт върху вещта или че в хода на производството е предал
владението на ищеца.“ Настоящия съдебен състав прие, че от събраните по делото гласни
доказателства преценени и по реда на чл.172 от ГПК се установява, че в периода
пребиваването си в къщата собственост на ответника от декември 2010г. до май 2017г.
движимите вещи собственост на ищцата са се намирали в къщата собственост на ответника
в ***, в махала „***“. В този смисъл са свидетелските показания на Р. М., Р.П. и Г.Д. които
са логични, последователни и житейски убедителни, кореспондиращи по между си и
интерпретиращи едни и същия факти, на които са били преки свидетели, същите
съпоставени със свидетелските показания на А. К. и Б.Д. не се оборват. От приетата и не
оспорена от страните съдебно – техническа експертиза и даденото заключение в открито
съдебно заседание от 01.02.2021г. се установява „след извършен оглед на място, че голяма
част от вещите не са в имота и са оценени по аналогия“, като вещото лице не е могло да
уточни точно вещи са в имота. В подадената жалба ответника твърди, че е закупил със
собствени средства легло – персон и половина, гардероб – трикрилен, ъглов диван,
8
кухненска маса, четири кухненски стола, ел. бойлер, пердета 2 бр. бидони по 120 литра,
което по смисъла на чл.175 от ГПК е писмено признание което съдържа неизгодни за него
факти, релевантни за спорното право а именно за факта, че те се намират във негово
владение. По делото не се събраха доказателства които да оборят по – гореизложеното,
поради което въз основа на правилата на формалната логика се стига до единствения и
обоснован извод, че посочените движими вещи собственост на ищцата, се намират във
владението на ответника. В този смисъл са и Решение №56/14.05.2021 по дело №3408/2020г.
на I г.о. и Решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 1311 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о.,
Решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр.д.№ 1037 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., Решение № 49
от 12.03.2015 г. по гр.д.№ 5062 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. Поради което и при липса на
доказателства за предаването им ищеца до приключване на устните състезания,
първоинстанционния съдът правилно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на
предявения по реда на чл.108 ЗС иск за легло – персон и половина, гардероб – трикрилен,
ъглов диван, кухненска маса, четири кухненски стола, ел. бойлер, пердета 2 бр. бидони по
120 литра, но неправилно е приел и е уважил иска в осъдителната му част по отношение на;
кухненски столове – 2 бр., тапицирани, на цвят – бежово - кафяви; дървени корнизи, на
цвят - тъмен махагон – 3 бр.; проточен нагревател („Юнга“) в кухнята; люлеещ се стол,
тапициран в цвят бежово - кафяво; холна масичка с бъбрековидна форма, кафява на цвят;
панер (кошница) за дрехи, на цвят - светлокафява; кош за вестници и списания, на цвят -
светлокафяв; 2 бидона, тъмносини, по 120 литра; кафеварка, електрическа, обикновена;
хлебопекарна, електрическа, обикновена; тенджера под налягане, средна големина;
комплект завивка за спалня на цвят бяла (олекотена); хавлиени кърпи - 6 бр., с размери 0,70
м на 1,40 м, сини - 2 бр., жълти - 2 бр. и кафяви - 2 бр.; часовник, бял на цвят (с бяла
каишка), без марка, имитация; мъжки ръчен часовник с черна каишка, без марка, имитация;
мобилен телефон, марка „Самсунг Галакси A3“, с бял капак отзад; ботуши (боти) от
естествена кожа, кафяви на цвят, дамски № 40; тъмно син анцуг, без марка, обикновен;
жилетка - черна на цвят, дамска, плетена; тениски, на цвят - черна, бяла и сива - по 2
бройки, от памук; обикновени дънки - един брой, черни на цвят и 2 броя, сини на цвят, без
марка; сребърен комплект (колие, пръстен и обици във формата на капка), женски, без
марка, тъй като по отношение на тях с оглед и даденото заключение на вещото лице, не
може да се приеме за доказано твърдението на ищеца, за упражнявана от ответника
фактическа власт върху спорните движими вещи и да се постанови осъждането му да
предаде на ищеца владението върху същите.
Като е приел, че са налице предпоставките на чл. 108 ЗС за уважаване на иска и в
осъдителната му част за посочените движими вещи, съдът е нарушил цитираната правна
норма, което е довело до неправилност на съдебния акт. Като неправилно в посочената част,
обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от ищцата
против ответник иск по чл. 108 ЗС е уважен в осъдителната част за посочените вещи и
вместо това бъде постановено решение, с което бъде отхвърлена претенцията за осъждане
на ответника да предаде на ищеца владението върху кухненски столове – 2 бр., тапицирани,
на цвят – бежово - кафяви; дървени корнизи, на цвят - тъмен махагон – 3 бр.; проточен
9
нагревател („Юнга“) в кухнята; люлеещ се стол, тапициран в цвят бежово - кафяво; холна
масичка с бъбрековидна форма, кафява на цвят; панер (кошница) за дрехи, на цвят -
светлокафява; кош за вестници и списания, на цвят - светлокафяв; 2 бидона, тъмносини, по
120 литра; кафеварка, електрическа, обикновена; хлебопекарна, електрическа, обикновена;
тенджера под налягане, средна големина; комплект завивка за спалня на цвят бяла
(олекотена); хавлиени кърпи - 6 бр., с размери 0,70 м на 1,40 м, сини - 2 бр., жълти - 2 бр.
и кафяви - 2 бр.; часовник, бял на цвят (с бяла каишка), без марка, имитация; мъжки ръчен
часовник с черна каишка, без марка, имитация; мобилен телефон, марка „Самсунг Галакси
A3“, с бял капак отзад; ботуши (боти) от естествена кожа, кафяви на цвят, дамски № 40;
тъмно син анцуг, без марка, обикновен; жилетка - черна на цвят, дамска, плетена; тениски,
на цвят - черна, бяла и сива - по 2 бройки, от памук; обикновени дънки - един брой,
черни на цвят и 2 броя, сини на цвят, без марка; сребърен комплект (колие, пръстен и обици
във формата на капка), женски, без марка.
В установителната част по иска по чл. 108 ЗС решението следва да бъде потвърдено.
Отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част, възобновява
висящността на производството и по евентуалния иск и налага разглеждане на предявения
при условията на евентуалност, иск за присъждане на сумата 3740.00лв., представляваща
равностойността на процесните движими вещи, която се претендира в случай, че същите не
се намират при ответника.
С оглед трайно установената съдебна практика постановена реда на чл.290 от ГПK и
изразена в Решение №47/06.04.2017 по дело №3021/2016 на ВКС, ГК, I г.о. определената от
съда правна квалификация на евентуалния иск – чл. 57, ал. 2 ЗЗД, е неправилна.
В исковата молба са въведени твърдения, че за периода от м. декември 2010г. до м.
май 2017г. ищцата била закупила подробно описаните в исковата молба движими вещи и
същите са лична нейна собственост. Твърди се, че след м. май ***. г., ответника заявил, че
не желае да живее повече с ищцата, не я допускал до имота и не й давал вещите, които били
лично нейни. С оглед на което иска осъждане на ответника да предаде владението върху
процесните движими вещи, но в случай че предаването им е невъзможно да заплати тяхната
равностойност.
При тези твърдения разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД е неприложима, тъй като
ищецът не твърди движимите вещи да са били предадени от ищеца на ответницата и
предаването/получаването им да е станало при начална липса на основание, на отпаднало
основание или на неосъществено основание, т.е. да се дължи връщане на дадена от ищеца
вещ.
Твърденията за неправомерно упражнявана от ответника фактическа власт върху
вещите след месец май ***г. (без да е техен собственик или да са й били предадени от
собственика - ищец) и за неправомерното им задържане, както и за съществуваща
вероятност същите да не са налични, тъй като ответника ги е унищожила, разпоредил се е с
тях в полза на трето лице или по друга причина, сочи на предявен при условията на
10
евентуалност иск с правно основание чл. 521, ал. 2 ГПК - за присъждане равностойност на
подлежаща на предаване движима вещ, в случай, че тя не се намира в лицето, което дължи
предаването й. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решения на ВКС по чл. 290
ГПК (решение № 60 от 25. 03. 2010 г. по гр. д. № 394/2009 г., IV г.о., решение № 22 от 09.
02. 2011 г. по гр. д. № 1610/2009 г., I г.о.) и според приетото в ТР № 114/63 г. по гр. д. №
95/63 г. на ОСГК, защитата по чл. 521, ал. 2 ГПК (чл. 414 ГПК отм. ) е допустима и във
фазата на исковото производство, чрез съединяване при условията на евентуалност на иск за
собственост на движими вещи, с иск за заплащане равностойността им в случай, че същите
не са налице или са развалени изцяло или отчасти.
Уважаването на иска по чл. 521, ал. 2 ГПК е предпоставено от установяване на
обстоятелството, че ответникът дължи предаване на ищеца на движима вещ, както и че
предаването на вещта е невъзможно, тъй като същата не се намира у него. Без значение е
причината, поради която вещта не се намира у ответника - унищожаването й, укриването й,
извършено разпореждане със същата в полза на трети лица, не положена грижа за
опазването. Следва да се установи и равностойността на вещите.
Касателно настоящия случай, от събраните по делото доказателства, се установи, че
ищцата е собственик на процесните движими вещи, че до май месец ***. същите са били в
държане на ответника и са се намирали в имота собственост на ответника, че
осъществяваното от ответника държане е без основание, поради което се дължи предаване
на вещите на ищцата. По делото се установи и обстоятелството, че ответника не владее
процесните движими вещи, тъй като при извършване на оглед от вещото лице не са били
намерени в имота. Към предявяване на иска (08.07.2020 г.) липсата на вещите не е била
установена от ищцата, която не е знаела дали същите все още са в наличност или не. Ищцата
е узнал за липсата им на 01.02.2021 г., изслушване заключението на вещото лице който и в
съдебно заседание заявява, че „не съществуват на място“. В този смисъл, изискуемостта на
вземането за равностойността на вещите не би могла да настъпи преди момента на узнаване
от ищцата на тяхната липса и невъзможността за фактическото им предаване.
От приетото и не оспорено от страните заключение на вещото лице се установява, че
стойността на вещите е както следва: легло - персон и половина, с дървена табла, на цвят -
тъмен махагон - 100.00лв; гардероб - трикрилен, без надстройки, матиран, на цвят – кафяв -
120.00лв; ъглов диван, тапициран, в цвят – кафяво - бежово и черно - 140.00лв; кухненска
маса - разтегателна, кафява на цвят - 60.00лв; кухненски столове – 6 бр., тапицирани, на
цвят – бежово – кафяви - 90.00лв.; дървени корнизи, на цвят - тъмен махагон – 3 бр. -
60.00лв; пердета, дантелени за стаята и салона - бели на цвят - 60.00лв; електрически
бойлер, марка „Елпром“, 80 л. - 80лв.; проточен нагревател („Юнга“) в кухнята - 30.00лв;
люлеещ се стол, тапициран в цвят бежово – кафяво–50.00лв; холна масичка с бъбрековидна
форма, кафява на цвят - 40.00лв; панер (кошница) за дрехи, на цвят – светлокафява - 5.00лв;
кош за вестници и списания, на цвят – светлокафяв -10.00лв.; 2 бидона, тъмносини, по 120
литра - 10.00лв; кафеварка, електрическа, обикновена - 10.00лв; хлебопекарна, електрическа,
обикновена - 45.00лв; тенджера под налягане, средна големина - 25.00; комплект завивка за
11
спалня на цвят бяла (олекотена) - 35.00лв; хавлиени кърпи - 6 броя, с размери 0,70 м на 1,40
м, сини - 2 бр., жълти - 2 бр. и кафяви - 2 бр. - 20.00лв; часовник, бял на цвят (с бяла
каишка) - 30.00лв.; мъжки ръчен часовник с черна каишка, без марка имитация - 30.00лв.;
телефон, марка „Самсунг Галакси A3“, с бял капак отзад -180.00лв; ботуши (боти) от
естествена кожа, кафяви на цвят, дамски № 40–30.00лв.; тъмно син анцуг, без марка,
обикновен - 5.00лв; жилетка - черна на цвят, дамска, плетена - 5.00лв; тениски, на цвят -
черна, бяла и сива - по 2 бройки, от памук - 18.00лв; обикновени дънки - един брой, черни
на цвят и 2 броя, сини на цвят, без марка - 60.00лв; сребърен комплект (колие, пръстен и
обици във формата на капка), женски, без марка - 120.00лв. или на общата стойност от
1 498.00 лв. за която сума иска по чл. 521, ал. 2 ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По исканията за присъждане на разноски съобразно изхода на делото, въззивният
съд за да се произнесе, взе предвид следното
С оглед резултата от обжалването на осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал. 1 от ГПК право
на разноски само има въззивника В. С. И., същата в настоящото производство е направила
разноски в размер на 25.00 – платена държавна такса видно от разписка № ***, поради
което и се дължи тяхното присъждане.
Предвид изложеното и след съвещание СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 260073/09.04.2021 г., постановено по гр. д. № 420 / 2020 по
описа на Районен съд - Радомир В ЧАСТТА , в която Г. К. И., с ЕГН: **********, с адрес:
*** е осъден да предаде на В. С. И., с ЕГН: **********, с адрес: *** владението върху
движими вещи: легло - персон и половина, с дървена табла, на цвят - тъмен махагон;
гардероб - трикрилен, без надстройки, матиран, на цвят - кафяв; ъглов диван, тапициран, в
цвят – кафяво - бежово и черно; кухненска маса - разтегателна, кафява на цвят; кухненски
столове – 6 бр., тапицирани, на цвят – бежово - кафяви; дървени корнизи, на цвят - тъмен
махагон – 3 бр.; пердета, дантелени за стаята и салона - бели на цвят; електрически бойлер,
марка „Елпром“, 80 л; проточен нагревател („Юнга“) в кухнята; люлеещ се стол, тапициран
в цвят бежово - кафяво; холна масичка с бъбрековидна форма, кафява на цвят; панер
(кошница) за дрехи, на цвят - светлокафява; кош за вестници и списания, на цвят -
светлокафяв; 2 бидона, тъмносини, по 120 литра; кафеварка, електрическа, обикновена;
хлебопекарна, електрическа, обикновена; тенджера под налягане, средна големина;
комплект завивка за спалня на цвят бяла (олекотена); хавлиени кърпи - 6 бр., с размери 0,70
м на 1,40 м, сини - 2 бр., жълти - 2 бр. и кафяви - 2 бр.; часовник, бял на цвят (с бяла
каишка), без марка, имитация; мъжки ръчен часовник с черна каишка, без марка, имитация;
мобилен телефон, марка „Самсунг Галакси A3“, с бял капак отзад; ботуши (боти) от
естествена кожа, кафяви на цвят, дамски № 40; тъмно син анцуг, без марка, обикновен;
жилетка - черна на цвят, дамска, плетена; тениски, на цвят - черна, бяла и сива - по 2 бройки,
от памук; обикновени дънки - един брой, черни на цвят и 2 броя, сини на цвят, без марка;
сребърен комплект (колие, пръстен и обици във формата на капка), женски, без марка, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. И., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Г. К. И.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** иск по чл. 108 от ЗС в осъдителната му част, с която Г. К.
И., с ЕГН: **********, с адрес: *** е осъден да предаде на В. С. И., с ЕГН: **********, с
адрес: *** владението върху движими вещи: легло - персон и половина, с дървена табла, на
цвят - тъмен махагон; гардероб - трикрилен, без надстройки, матиран, на цвят - кафяв; ъглов
12
диван, тапициран, в цвят – кафяво - бежово и черно; кухненска маса - разтегателна, кафява
на цвят; кухненски столове – 6 бр., тапицирани, на цвят – бежово - кафяви; дървени корнизи,
на цвят - тъмен махагон – 3 бр.; пердета, дантелени за стаята и салона - бели на цвят;
електрически бойлер, марка „Елпром“, 80 л; проточен нагревател („Юнга“) в кухнята;
люлеещ се стол, тапициран в цвят бежово - кафяво; холна масичка с бъбрековидна форма,
кафява на цвят; панер (кошница) за дрехи, на цвят - светлокафява; кош за вестници и
списания, на цвят - светлокафяв; 2 бидона, тъмносини, по 120 литра; кафеварка,
електрическа, обикновена; хлебопекарна, електрическа, обикновена; тенджера под налягане,
средна големина; комплект завивка за спалня на цвят бяла (олекотена); хавлиени кърпи - 6
бр., с размери 0,70 м на 1,40 м, сини - 2 бр., жълти - 2 бр. и кафяви - 2 бр.; часовник, бял на
цвят (с бяла каишка), без марка, имитация; мъжки ръчен часовник с черна каишка, без
марка, имитация; мобилен телефон, марка „Самсунг Галакси A3“, с бял капак отзад; ботуши
(боти) от естествена кожа, кафяви на цвят, дамски № 40; тъмно син анцуг, без марка,
обикновен; жилетка - черна на цвят, дамска, плетена; тениски, на цвят - черна, бяла и сива -
по 2 бройки, от памук; обикновени дънки - един брой, черни на цвят и 2 броя, сини на цвят,
без марка; сребърен комплект (колие, пръстен и обици във формата на капка), женски, без
марка.
ОСЪЖДА Г. К. И., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В. С. И., с
ЕГН: **********, СУМАТА от 1 498.00 лв. / хиляда четиристотин и осем лева/
представляващата общата представляваща равностойността на процесните движими вещи
легло - персон и половина, с дървена табла, на цвят - тъмен махагон; гардероб - трикрилен,
без надстройки, матиран, на цвят - кафяв; ъглов диван, тапициран, в цвят – кафяво - бежово
и черно; кухненска маса - разтегателна, кафява на цвят; кухненски столове – 6 бр.,
тапицирани, на цвят – бежово - кафяви; дървени корнизи, на цвят - тъмен махагон – 3 бр.;
пердета, дантелени за стаята и салона - бели на цвят; електрически бойлер, марка „Елпром“,
80 л; проточен нагревател („Юнга“) в кухнята; люлеещ се стол, тапициран в цвят бежово -
кафяво; холна масичка с бъбрековидна форма, кафява на цвят; панер (кошница) за дрехи, на
цвят - светлокафява; кош за вестници и списания, на цвят - светлокафяв; 2 бидона,
тъмносини, по 120 литра; кафеварка, електрическа, обикновена; хлебопекарна,
електрическа, обикновена; тенджера под налягане, средна големина; комплект завивка за
спалня на цвят бяла (олекотена); хавлиени кърпи - 6 бр., с размери 0,70 м на 1,40 м, сини - 2
бр., жълти - 2 бр. и кафяви - 2 бр.; часовник, бял на цвят (с бяла каишка), без марка,
имитация; мъжки ръчен часовник с черна каишка, без марка, имитация; мобилен телефон,
марка „Самсунг Галакси A3“, с бял капак отзад; ботуши (боти) от естествена кожа, кафяви
на цвят, дамски № 40; тъмно син анцуг, без марка, обикновен; жилетка - черна на цвят,
дамска, плетена; тениски, на цвят - черна, бяла и сива - по 2 бройки, от памук; обикновени
дънки - един брой, черни на цвят и 2 броя, сини на цвят, без марка; сребърен комплект
(колие, пръстен и обици във формата на капка), женски, без марка, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълният претендиран размер от 3740.00лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. К. И., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В. С. И., с
ЕГН: **********, с адрес: *** СУМАТА от 25.00 лева (двадесет и пет лева),
представляваща сторени разноски в настоящото производство – заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14