№ 876
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000500749 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби
на двете страни срещу Решение №267080/22.12.2021 г. по гр.д.№9360/2020 г. на СГС -
I ГО - 3 състав, постановено по предявен от Е. К. Г. срещу "Застрахователно
акционерно дружество ОЗК Застраховане"АД, иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лв. за
претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на
26.09.2017 г. по вина на Д. К. Д. като водач на автобус "Мерцедес Спринтер" с ДК №
***, в който ищцата е пътувала като пътник. С обжалваното решение съдът е осъдил
ответника "ЗАД ОЗК Застраховане" АД да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 48 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 07.04.2020 г. до окончателното плащане, като за
разликата до пълния размер на претенцията от 60 000 лв. предявеният иск е отхвърлен,
като неоснователен и недоказан, и страните са осъдени да заплатят разноски по
съразмерност.
С Въззивна жалба вх.№262538/17.01.2022 г., подадена от "Застрахователно
акционерно дружество ОЗК Застраховане"АД, чрез юрк. С. Х., се обжалва решението
В ЧАСТТА МУ, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 24 000 лв., до уважения размер от 48 000 лв.
Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в
обжалваната му част. Сочи се нарушение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД, чрез
определяне на завишен размер на присъденото обезщетение, който не е съобразен с
принципа на справедливостта - съдът не е обсъдил всички релевантни критерии за
определяне на справедливия размер на обезщетението, като не е отчетено, че ищцата
не е получила тежки травми, не е губила съзнание и е почти възстановена след ПТП,
1
като трябва да продължи с физиотерапията и рехабилитацията, размерът на
обезщетението не съответства на претърпените от ищцата болки и страдания от
претърпяното счупване на горния край на лявата раменна кост, и на съдебната
практика по сходни случаи /които се сочат/. Не е доказано по несъмнен начин ищцата
да е претърпяла операция, че след произшествието е изпаднала в депресия, че се е
чувствала обезобразена и е избягвала контакт с хората. Поддържа се, че справедливият
размер на обезщетението е 30 000 лв., който следва да бъде редуциран с 20%, поради
наличие на принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, чрез
непоставяне на предпазен колан - според приетата КСМАТЕ в случай, че ищцата е
пътувала с правилно поставен обезопасителен колан, увреждането щеше да бъде
избегнато. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, като неправилно и
необосновано, и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена
исковата претенция над сумата от 24 000 лв. до уважения размер от 48 000 лв., като се
намалят съответно разноските, които ответникът е бил осъден да заплати.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и
подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на възизвната жалба вх.№271219/25.02.2022 г.,
подаден от Е. К. Г., чрез адв. Д.Ш.. Поддържа се становище за неоснователност на
въззивната жалба на ответника. Решението на първостепенния съд е изцяло неправилно
и необосновано в частта му, в която е прието наличие на принос на пострадалата за
настъпване на увреждането. Възражението е бланкетно и не е доказано по несъмнен
начин - бусът изобщо не е бил оборудван с обезопасителни колани на местата за
пътниците, оглед на превозното средство не е бил извършен, не е прегледан
протоколът от техническия преглед на превозното средство. Неправилно съдът не е
кредитирал показанията на св. Г., и е приел възражението за принос на пострадалата за
основателно, като е приел то да е в размер от 20%. Оплакването за прекомерност на
определеното от съда справедливо обезщетение в размер на 60 000 лв., е неоснователно
- обемът на движенията и функциите на лявата ръка на ищцата няма да се възстановят
напълно. Решението е правилно в осъдителната му част, и се настоява да се потвърди в
тази част, като въззивната жалба бъде оставена без уважение. Заявява се претенция за
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
С Въззивна жалба вх.№262785/18.01.2022 г. ищецът Е. К. Г., чрез адв. Д.Ш.,
обжалва решението в неговата отхвърлителна част изцяло. Релевирани са оплаквания
за нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като е прието наличието на принос на пострадалата
за настъпване на увреждането чрез непоставяне на обезопасителен колан, без да е
доказано по несъмнен начин, че превозното средство е било оборудвано с
обезопасителни колани на пасажерските места. За липсата на обезопасителни колани
са събрани гласни доказателства чрез показанията на св. Г., а изводите на приетата
КСМАТЕ за наличие на колани са изведени от предположението, че превозното
средство не би минало технически преглед, ако не е имало колани на пасажерските
места. При липса на проведено пълно главно доказване на възражението, същото е
следвало да се отхвърли, като неоснователно. Настоява се за отмяна на решението в
отхвърлителната част, и постановяване на ново по същество, с което искът да бъде
уважен до пълния му предявен размер, като се присъди на ищцата допълнително
2
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 12 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 07.04.2020 г. до
окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, ищцата не дължи държавна такса на осн.
чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на
разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ищцата е връчен на ответника, и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№26930/16.02.2022 г.,
подаден от "ЗАД ОЗК - Застраховане"АД, чрез юрк. С. Х., в който се поддържа
становище за неоснователност на въззивната жалба на ищцата - правилно е прието
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, поради непоставяне на
обезопасителен колан. Присъденият размер на обезщетението е прекомерно завишен и
не е съобразен с действително претърпените от ищцата неимуществени вреди. Не са
допуснати твърдените във въззивната жалба нарушения.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявена от ищцата извънсъдебна застрахователна претенция, която е останала
неудовлетворена, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е
ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не се спори между страните, че е настъпило
процесното ПТП на 26.09.2017 г. по вина на водача на застрахован при ответника
автобус, при което е пострадала пътничката Е. К. Г.. Спорни са въпросите за обема на
претърпените от ищцата болки и страдания във връзка с увреждането, размера на
справедливото обезщетение, и наличието на принос на пострадалата за настъпване на
увреждането, чрез непоставянето на обезопасителен колан.
Във връзка със спорните въпроси, съдът намира следното:
С влязла в сила Присъда №149 от 30.09.2019 г. по НОХД №547/2018 г. на РС –
Пазарджик /на л.5 от делото на СГС/, изменена с Решение №25/28.02.2020 г. по
ВНОХД №762/2019 г. на ОС – Пазарджик, се установява, че на 26.09.2017 г., на път II-
37, км.110, обл. Пазарджик, Д. К. Д., като водач на автобус марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, с ДК № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1
от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, с което
е допуснал настъпването на ПТП, и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Е. К. Г., изразяваща се в авулзионна фрактура на големия туберкул на
лявата раменна кост, наложила имобилизация, което е довело до трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник за около 1,5-2 месеца от датата на травмата,
както и увреждания на други лица, за което е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.343а, ал.1, б.“в“, във вр. чл.342, ал.1, във вр. чл.129, ал.2 от НК, във
вр.чл.20, ал.1 от ЗДвП.
От приетата по делото Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза от 01.12.2021 г. /на л.146/ се установява, че в резултат от претърпяното ПТП
3
на 26.09.2017 г. ищцата Е.Г., на 66 години, е получила закрито счупване на горния край
на лявата раменна кост (хумерус). За лечение на увреждането ищцата е било
хоспитализирана по спешност, като на 26.09.2017 г. под местна анестезия е извършена
ръчна репозиция на счупването на големия туберкул на лявата раменна кост и е
поставена имобилизация с ортеза, която ищцата е носила около 2 месеца. След
свалянето на имобилизацията за период от 3-4 месеца е провеждала раздвижване,
рехабилитация и физиотерапия, но не е настъпило пълно възстановяване на обема на
движенията на засегнатата лява раменна става – при извършения преглед на 25.11.2021
г. за нуждите на експертизата, е установена налична хипотрофия на мускулите в
областта на лявата раменна става. Активните движения в ставата – флексия и екстензия
(сгъване и разгъване), абдукция и аддукция (отвеждане и привеждане), вътрешна и
външна ротация, са ограничени и болезнени в крайните степени. Пасивните движения
са възможни в пълен обем, но са силно болезнени в крайните степени. Активните и
пасивните движения в лявата лакетна и гривнена стави се извършват в пълен обем.
Левият горен крайник е без сетивни и циркулаторни нарушения. Ищцата е имала
придружаващи и минали заболявания, които обаче нямат отношение към
продължителността на възстановителния процес. Във връзка с увреждането ищцата е
ползвала 151 дни отпуск по болест. При изслушването на експертизата в о.с.з. вещото
лице уточнява, че механизмът на полученото от ищцата увреждане е свързан с понесен
директен удар върху самата кост.
КСМАТЕ установява в автотехническата си част, че в материалите по делото не
се намират данни за номера на шасито на процесното МПС, поради което не може да се
установи кога е произведено. Ако е бил произведен след 2007 г., и ако е излязъл от
завода с предназначение „пътнически“, той е бил оборудван фабрично с предпазни
колани за всички седалки, като на предните седалки – на шофьора и пътника до него
коланите са триточкови, а на задните седалки – двуточкови инерционни. Тъй като
автомобилът е минал технически преглед и е допуснат до експлоатация за превоз на
пътници, той е следвало да има предпазни колани за всички седалки. Ако ищцата е
пътувала с правилно поставен обезопасителен колан, тя би избегнала травмата
„счупване на горния край на лявата раменна кост“. При изслушването на експертизата
в о.с.з. вещите лица поясняват, че при установеният механизъм на ПТП, микробусът не
се е обръщал, а е излязъл от пътя в нивата – няма челен удар, нито странични удари, а
превозното средство просто е подскачало по неравностите и при преминаване през
канавката, при което са получени травмите на пътниците, в това число и тази на
ищцата. След произшествието микробусът се е придвижил на самоход до болницата.
Ето защо експертизата приема, че при поставен двуточков колан ищцата не би
получила това травматично увреждане.
Съдът намира заключението на КСМАТЕ за компетентно изготвено и
кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства – медицинска
документация от ИЗ №11480/2017 г. от МБАЛ“Уни Хоспитал“ООД – гр. Панагюрище
/на л.93-130/, Справка от НЗОК за извършени прегледи на ищцата, МДД и
пролежавания в болница /на л.133-136/, Присъда №149 от 30.09.2019 г. по НОХД
№547/2018 г. на РС – Пазарджик /на л.5 от делото на СГС/, изменена с Решение
№25/28.02.2020 г. по ВНОХД №762/2019 г. на ОС – Пазарджик, Протоколи за оглед на
местопроизшествие от 27.09.2017 г. – 2 бр., съответно за оглед на микробус в 13.10 ч. и
оглед на местопроизшествие в 15.00 ч./л.22-29/, поради което го кредитира.
Във връзка с механизма на ПТП и претърпените от ищцата вреди по делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Л. Г., пътувала в същия
4
микробус в момента на процесното ПТП. Същата твърди, че микробусът бил
приспособен за превоз на пътници, с поставени твърди седалки, според свидетелката -
с детски размер, като липсвали обезопасителни колани.
При анализ на показанията на св.Г. във връзка с приетата КСМАТЕ съдът
констатира, че в действителност те не се изключват взаимно. В КСМАТЕ вещото лице
– автоексперт подчертава, че превозното средство от марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, би било фабрично оборудвано с обезопасителни колани, при две
кумулативно зададени условия - ако е произведено след 2007 г., и ако е било фабрично
предназначено за превоз на пътници. Така даденото условно заключение не изключва
възможността превозното средство да е произведено преди 2007 г., или да било
фабрично предназначено за превоз на товари. При лежаща върху ответника
доказателствена тежест да установи по несъмнен начин възражението си за принос на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, съдът намира, че ищцата е
провела успешно насрещно доказване, което разколебава извода, че превозното
средство е било оборудвано с обезопасителни колани на пасажерските места, като
ищцата е имала обективна възможност да изпълни задължението си по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП. Ето защо, релевираното от ответника възражение за принос на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат чрез непоставяне на обезопасителен колан, следва
да се отхвърли, като недоказано.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания са събрани и
гласни доказателства чрез показанията на св. Г. и св. Г.. Св. Г. установява, че
непосредствено след настъпване на произшествието ищцата получила силни болки в
лявото рамо и много охкала. Свидетелката видяла ищцата отново около 2 месеца след
инцидента, и тя все още не се била възстановила. Понастоящем ищцата продължавала
да не може да си служи активно с лявата ръка, тъй като изпитва болки при определени
движения. На свидетелката било известно, че ищцата е провеждала рехабилитация на
няколко различни места, но не й било известно къде точно.
От показанията на свидетеля Д. Г. /съпруг на ищцата/ се установява, че
непосредствено след инцидента била хоспитализирана, където претърпяла оперативна
интервенция. След изписването от болницата тя в продължение на шест месеца имала
болки в ръката, като най-силни били те през първите три-четири месеца. Посещавала
два пъти седмично рехабилитационен център в кв. „Овча купел“ гр. София, където
провеждала рехабилитации. В продължение на шест месеца била в болнични.
Понастоящем ръката й не е възстановена.
Съдът преценява показанията на св. Г. при условията на чл.172 от ГПК, като
отчита брачната му връзка с ищцата, обуславяща интерес от изхода на делото в нейна
полза. Въпреки това, като взема предвид, че показанията му кореспондират на
събраните по делото медицински документи, КСМАТЕ и на показанията на св. Г.,
съдът ги кредитира.
По делото са приложени 5 броя болнични листове за периода от 27.09.2017 г. до
24.02.2018 г. /на л.46-50/ – общо за 151 дни отпуск по болест, от които се установява,
че към момента на настъпване на произшествието ищцата е била назначена на
длъжност „медицинска сестра“ в МБАЛ“УНИ-Хоспитал-ОАИЛ“, като увреждането е
било признато за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 26.09.2017 г.,
ищцата Е. К. Г. е претърпяла травматично увреждане, изразяващо се в авулзионна
5
фрактура на големия туберкул на лявата раменна кост, което е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник за около 2 месеца. За лечение на
полученото травматично увреждане ищцата е била хоспитализирана за един ден, през
който е претърпяла под местна анестезия закрито наместване на счупената кост, и
имобилизация на лявата раменна става с ортеза за срок от 2 месеца, след което в
продължение на 3 месеца е провеждала раздвижване, рехабилитация и физиотерапия, и
е била нетрудоспособна в продължение на 151 дни. През периода на имобилизацията
ищцата е била затруднена в самообслужването си и ежедневните битови дейности.
Непосредствено след увреждането ищцата е търпяла много интензивни болки, които са
продължили да бъдат с висок интензитет през първите 3-4 месеца след увреждането, а
след това ищцата е продължила да изпитва болки при някои движения на лявата ръка.
Въпреки проведената рехабилитация, не е настъпило пълно възстановяване на обема
на движенията на засегнатата лява раменна става – налице е хипотрофия на мускулите
в областта на лявата раменна става, активните движения на ставата флексия и
екстензия (сгъване и разгъване), абдукция и аддукция (отвеждане и привеждане),
вътрешна и външна ротация, са ограничени и болезнени в крайните степени, пасивните
движения са възможни в пълен обем, но са силно болезнени в крайните степени, но
няма сетивни и циркулаторни нарушения в левия горен крайник, и движенията на
лакътната и гривнената става се осъществяват в пълен обем. Съдът взема предвид, че
увреждането е настъпило при напреднала възраст на ищцата – когато тя е била на 66
години. Напредналата възраст на ищцата е обусловила по-продължителен
възстановителен процес, и е способствала да не настъпи пълно възстановяване в
движенията на лявата раменна става, въпреки провежданата рехабилитация. Въпреки
напредналата си възраст, към момента на настъпване на произшествието ищцата е била
трудоспособна, и настъпилото увреждане е възпрепятствало за период от 5 месеца
възможността й да реализира трудови доходи.
Така приетото за установено от фактическа страна обуславя определянето на
обезщетение в размер на 40 000 лв., който е справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД,
съобразно формулираните критерии с ППВС №4/1968 г. – съответства на характера и
тежестта на увреждането, засягане на функцията на левия горен крайник /няма
твърдения и доказателства лявата ръка да е водеща за ищцата/ за продължителен
период от време /5 месеца/, затрудненията при самообслужването /няма събрани
доказателства ищцата да се е нуждаела от чужда помощ/, остатъчните ограничения на
движенията на левия горен крайник, като същевременно отчита проведеното
консервативно лечение в домашни условия и кратка хоспитализация /само за един ден/,
съобразен е с икономическата конюнктура към момента на увреждането, и на
съдебната практика по сходни случаи. Поради неоснователността на възражението за
принос на пострадалата, не са налице предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗЗД за редукция
на обезщетението.
Така приетото от фактическа и правна страна обуславя основателност на
предявения иск до размера от 40 000 лв. Като е достигнал до различни изводи относно
размера на справедливото обезщетение и наличието на принос на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат, съдът е постановил частично неправилно
решение в осъдителната му част – за сумата над 40 000 лв. до уважения размер от
48 000 лв., поради което в тази част решението ще следва да се отмени, и вместо него
да се постанови ново решение по същество, с което предявеният иск да се отхвърли за
разликата над 40 000 лв. до размера от 48 000 лв. В останалата обжалвана част, с която
искът е отхвърлен за разликата над 48 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв., както
6
и с която искът е уважен за размера над 24 000 лв. до размера от 40 000 лв., решението
ще следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, първоинстанционният
съдебен акт следва да се отмени частично и в частта му, с която ответникът е бил
осъден на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати
адвокатско възнаграждение на адв. Ш.. Съобразно материалният интерес на иска пред
първоинстанционния съд – 60 000 лв., на осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004
г. минималния размер на адвокатското възнаграждение се изчислява в размер на 2330
лв., от който съобразно изхода от въззивната инстанция, в полза на адв. Ш. следва да се
присъдят 2/3 части, или сумата от 1553,33 лв., над който размер, до присъдения на адв.
Ш. размер от 1970 лв., решението в частта за разноските следва да се отмени.
Същевременно, в полза на ответника, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят
допълнителни разноски за първоинстанционното производство. Със списък по чл.80 от
ГПК ответникът е претендирал присъждане на разноски за КСМАТЕ в размер на 600
лв. и юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изхода от спора пред въззивната
инстанция, в полза на ответника следва да се присъдят 1/3 от направените разноски за
експертизи – т.е сумата от 200 лв. С решението на първостепенния съд ищцата е била
осъдена да заплати на ответника сумата от 120 лв., поради което с въззивното решение
следва да бъде осъдена да му заплати още 80 лв. за разноски за експертизи. Също така,
следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника допълнително юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на още 33 лева.
Съобразно резултата от въззивната инстанция, на страните следва да се присъдят
разноски по съразмерност. Общият обжалваем интерес по двете въззивни жалби е
36 000 лв., от които 12 000 лв. по въззивната жалба на ищцата, и 24 000 лв. по
въззивната жалба на ответника. Обжалваемият интерес на ищеца по двете жалби е
уважен за 16/36 части, а обжалваемият интерес на ответника по двете жалби е уважен
за 20/36 части, съобразно които съотношения следва да се присъдят на страните
разноските за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Ищцата е претендирала присъждане по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния си представител. При обжалваем
интерес по двете въззивни жалби в размер на 36 000 лв., минималното адвокатско
възнаграждение се изчислява по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1610 лв., от което в
полза на процесуалния представител следва да се присъдят 16/36 части, или сумата от
715,56 лв.
На ответника следва да се присъди на осн. чл.78, ал.1 от ГПК разноски за
държавна такса за въззивното производство съобразно уважената част от въззивната му
жалба – т.е. до размер от 8/24 части от направените разноски в размер на 320 лв. – т.е.
сумата от 106,67 лв. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 300 лв., от което в полза на ответника следва да се присъдят
20/36 части, или сумата от 166,67 лв.
Съдът констатира, че ответникът не е внесъл пълния размер на дължимата от
него държавна такса за въззивното производство – съобразно обжалваемия интерес по
неговата въззивна жалба той е следвало да внесе 480 лв. държавна такса за въззивното
производство, но е внесъл държавна такса в размер на 320 лв., като е останал задължен
за държавна такса в размер на още 160 лв., които следва да бъде осъден на осн. чл.77
от ГПК да заплати по сметка на САС.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №267080 то 22.12.2021 г., постановено по гр.д.№9360 по описа
за 2020 г. на Софийски градски съд - I ГО - 3 състав, В ЧАСТТА МУ, с която
ответникът "Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане"АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Света София“ №7, ет.5,
е осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на Е. К. Г., с ЕГН **********,
застрахователно обезщетение в размера над сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди
лева/ до размера от 48 000 лв. /четиридесет и осем хиляди лева/, за претърпени от
ищцата неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 26.09.2017 г. по вина на
Д. К. Д. като водач на автобус "Мерцедес Спринтер" с ДК № ***, в който ищцата е
пътувала като пътник, КАКТО И в която ответникът "Застрахователно акционерно
дружество ОЗК Застраховане"АД, с ЕИК *********, е осъден да заплати на Е. К. Г., с
ЕГН **********, на осн. чл.86 от ЗЗД, законна лихва върху главницата над размера от
40 000 лв. до размера от 48 000 лв., за периода от 07.04.2020 г. до окончателното
плащане, КАКТО И в частта, с която ответникът "Застрахователно акционерно
дружество ОЗК Застраховане"АД, с ЕИК *********, е осъден да заплати на адвокат
Д.Ш., със съдебен адрес: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №44А, сумата над размера от
1553,33 лв. /хиляда петстотин петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, до
размера от 1970 лв. /хиляда деветстотин и седемдесет лева/, И ВМЕСТО ТОВА,
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. К. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу "Застрахователно акционерно дружество
ОЗК Застраховане"АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Света София“ №7, ет.5, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за
присъждане на застрахователно обезщетение в размера над сумата от 40 000 лв.
/четиридесет хиляди лева/ до размера от 48 000 лв. /четиридесет и осем хиляди лева/,
за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 26.09.2017 г. по
вина на Д. К. Д. като водач на автобус "Мерцедес Спринтер" с ДК № ***.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №267080 то 22.12.2021 г., постановено по гр.д.
№9360 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд - I ГО - 3 състав, В ЧАСТТА МУ, с
която ответникът "Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане"АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Света София“
№7, ет.5, е осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на Е. К. Г., с ЕГН
**********, застрахователно обезщетение за размера над сумата от 24 000 лв.
/двадесет и четири хиляди лева/ до размера от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ за
претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 26.09.2017 г. по
вина на Д. К. Д. като водач на автобус "Мерцедес Спринтер" с ДК № ***, ВЕДНО със
законната лихва върху главницата над размера от 24 000 лв. до размера от 40 000 лв. за
периода от 07.04.2020 г. до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, в
която е отхвърлен предявеният от Е. К. Г., с ЕГН **********, срещу "Застрахователно
акционерно дружество ОЗК Застраховане"АД, с ЕИК *********, иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение над
размера от 48 000 лв. /четиридесет и осем хиляди лева/, до претендирания размер от
60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, за претърпени неимуществени вреди в резултат от
ПТП, настъпило на 26.09.2017 г. по вина на Д. К. Д. като водач на автобус "Мерцедес
8
Спринтер" с ДК № ***.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане"АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Света София“
№7, ет.5, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на
адвокат Д.Ш., със служебен адрес: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“№44А, ет.4-5, ап.12,
сумата от 715,56 лв. /седемстотин и петнадесет лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство, за
процесуалното представителство на Е. К. Г., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Е. К. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.
***, ет. ***, ап. ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на "Застрахователно
акционерно дружество ОЗК Застраховане"АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул.“Света София“ №7, ет.5, сумата от 106,67 лв. /сто и шест
лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща държавна такса за въззивното
производство, КАКТО И сумата от 166,67 лв. /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинк/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция, КАКТО И допълнителни разноски за първоинстанционното производство в
размер на 80 лв. /осемдесет лева/ за експертизи, и 33 лв. /тридесет и три лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане"АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Света София“
№7, ет.5, на основание чл.77 от ГПК, да заплати по сметка на САС остатък от
дължимата държавна такса за разглеждане на въззивната жалба, в размер на 160 лв.
/сто и шестдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9