Решение по дело №979/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1111
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 14 октомври 2019 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20193110200979
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер              2019г.           Година 2019                 Град Варна

 

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                   първи състав

На единадесети април          Година две хиляди и деветнадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Минев

 

 като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 979 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

                                                       

                                     Р Е Ш И:

                           

         ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000068/29.01.2019г. на Началник  Областен отдел „АА“ гр. Варна, с което на „Р.Т.“ ООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от И. П. Л., с адрес на регистрация Варна ул.“Гривица“ №8, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕННА САНКЦИЯ в размер на 3000.00лева на основание чл.96 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на „Р.Т.“ ООД с БУЛСТАТ *********, против НП на Началник Областен отдел „АА“ гр. Варна, с което му е наложено административно наказание глоба.

В жалбата си въззивника изразява позиция, че му е нарушено правото на защита, тъй като не е прецизирано нарушението за което е санкционирано дружеството, твърди, че не е възможно да се извърши деянието от страна на дружедството чрез допустителство и не са преценени  предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество пледира за отмяна на НП.

Представител на органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.

По същество счита, че нарушението е безспорно установено въз основа на доказателствата по АНП. Моли съда да потвърди наказателното постановление.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2018г. около 15.30часав гр.Варна , ул.“Тролейна“ №48 в сградата на ОО „АА“ Варна е била приключена комплексна проверка на документите относно транспортната дейност на „Р.Т.“ ООД за периода от 01.06.2018г. до 31.07.2018г. Установено е било, че превозвача е притежавал лиценз на Общността № 1396/04.06.2012г., за извършването на международен обществен превоз на пътници с автобус.

В хода на така описаната проверка е установено, че на 01.06.2018г. в гр.Варна ул.“Гривица“ №8, превозвачът „Р.Т.“ ООД е допуснал извършването на Обществен превоз на пътници – случаен, на територията на РБългария с автобус кат.М3, марка „БОВА ФХД 12370А“ с Рег.№ В9829ВМ, собственост на „Пи Транс2“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, за който превоз има издаден пътен лист № 0054310/01.06.2018г. от превозвача „Р.Т.“ ООД, пътническа ведомост и тахографски лист от 01.06.2018г., от използвания, монтиран в автобуса аналогов тахограф. Установено е в хода на проверката, че за процесния автобус не е имало издадено заверено копие от лиценза на Общността, като същия автобус не е бил вписан регистъра по чл.6 ал.1 от ЗАвП- МПСне е било включено към лиценза на дружеството превозвач. В подкрепана тези констатации е представен от превозвача списък с данните на МПС с БГ регистрация от 18.05.2017г. и от извършена справка в програма „Лицензи“ на ИА“АА“. Установено е че превозът е бил извършен с водач на автобуса П. Ж. П.. В хода на проверката, един ден преди нейното приключване, на 10.12.2018г., със заявление с Рег.№ 30-14-10-7211, процесното дружество е заявило включването на автобуса в лиценза на дружеството за извършваната от него дейност пообществен превоз на пътници с автобус.

След като констатирал горното, служител на ОО „АА“ пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било описано установеното нарушение и била посочена правна квалификация на същото, по чл.7 ал.1 изр.2от ЗАвП, вр. чл.9 ал.2 изр.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС. Акта е надлежно връчен на управителя на дружеството, която не е направила възражения. Възражения не са направени и в законния за това тридневен срок.

Впоследствие на 29.01.2019г. било издадено НП, видно от съдържанието на което, административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.7 ал.1 изр.2от ЗАвП, вр. чл.9 ал.2 изр.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС и въззивнито дружество било санкционирано на осн. чл.96 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

 

Гореизложената фактическа обстановка установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства - показанията на св. Й.; заявление за включванена автобуса в лиценза издаден на дружеството за дейността, тахографска шайба, пътен лист  и др.

След служебна проверка на АУАН и НП, съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено административно нарушение, като правилно е определена квалификацията на деянието. При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.

Що се отнася до доводите за отмяна на НП, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

Процесуалният представител на въззивника сочи, че не е индивидуализирано нарушението от АНО и не става ясно за какво е санкционирано дружеството.

Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление. От описаната в НП фактическа обстановка ясно е установено, кой, къде, кога, какво нарушение е извършил и в какво се изразява то. За съдът несъществуват съмнения и относно факта, че процесното дружество е допуснало извършването на превоз с автобус, който не е бил вписан в изцдадения лиценз за обществен превоз на пътници. Именно превозвача, а не управителя на търговсконто дружество е допуснал извършването на превоз с процесния автобус, който е бил вписан в лиценза на дружеството след приключване на проверката. Заявлението за вписване както е отбелязяно по-горе е подадено в деня преди края на проверката извършвана от АНО.   

Допускайки превоза на 01.06.2018г., с процесния автобус, за който не е имало издадено заверено копие от лиценз на Общността, и който не е бил вписан в лиценза издаден за Обществен транспорт на пътници с автобус, въззивниното дружество е осъществило състава на нарушение по чл.7 ал.1 изр.2 от ЗАвП, вр. чл.9 ал.2 изр.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС и правилно е било прието, че следва да се ангажира административнонаказателната му отговорност по смисъла на чл.96 ал.1 т.1 от ЗАвП. Факта, че в закона са изброени няколко хипотези свързани със съюза или по никакъв начин не означава, че при осъществяването на по-вече от една от тях е налиц.е процесуално нарушение ако бъде ангажирана отговорността на нарушителя. Въззивното здружество е извършвало дейността по Обществен превоз на пътници по занятие и е следвало да съобрази поведението си и начина по който извършва транспъртната дейност със законите в страната. 

Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл правилно е било прието, че въззивника следва да бъде санкциониран за извършеното административно нарушение. Дори напротив - периодът на нарушението и факта, че въззивникът е предприел отстраняване на нарушението едва след извършената проверка, сочат на завишена степен на обществена опасност на нарушението.

Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че  следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: