Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 12.01.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 2208 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Е.“ АД твърди, че с решение по търг. дело № 981 по описа за 2013г. на Софийския апелативен съд, в последствие недопуснато до касация и влязло в сила, ответникът „С.с.“ ООД е бил осъден да заплати сума в общ размер на 36 360. 04 лева, от която 26 059. 42 лева неизплатена цена за доставени стоки за периода от 28.01.2005г. до 15.12.2006г. и 10 300. 62 лева обезщетение за забава за същия период. Въз основа на решението на 21.01.2014г. от апелативния съд е бил издаден изпълнителен лист и образувано изп. дело № 20147800400077 по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780, продължено под № 20177930400042 на ЧСИ Н.Д., рег. № 793 на КЧСИ. В изпълнителните производства са постъпили и разпределени за взискателя – ищец общо 36 486. 04 лева, с което вземането за сумата от 36 360.04 лева е било изцяло изплатено, както са били покрити и направените разходи в изпълнителното производство от 126 лева. В исковото производство не е било присъждано обезщетение за лихва за забава след 15.12.2006г. и такава не е била претендирана и начислявана в изпълнителното производство. Така за ищеца възниква правен интерес да търси обезщетение за забава при изплащане на задължението и за този период. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Дължимото обезщетение за забавата, изчислено с калкулатора на НАП за законна лихва от 16.12.2006г. до датата на плащане е: за платената на 17.03.2014г. сума от 242 лева – 207. 97 лева; за платената на 09.04.2014г. сума от 422 лева – 365. 36 лева; за платената на 26.05.2014г. сума от 377 лева – 331. 33 лева; платената на 16.07.2014г. сума от 350 лева – 312. 57 лева; за платената на 29.08.2014г. сума от 422 лева – 382. 05 лева; за платената на 17.09.2014г. сума от 750 лева – 682. 96 лева; за платената на 13.11.2014г. сума от 770 лева – 713. 40 лева; за платената на 17.12.2014г. сума от 422 лева – 394. 98 лева; за платената на 11.02.2015г. сума от 285. 44 лева – 271. 61 лева и за платената на 21.04.2017г. сума от 32319. 60 лева – 37 942. 47 лева, или общо 41 604. 70 лева, които ищецът претендира да му бъдат присъдени по делото, с направените разноски.
Ответникът оспорва исковете. Възразява, че производството по делото е недопустимо, тъй като с погасяване на главното вземане се е погасило и акцесорното вземане за лихви. По същЕ.во исковете се оспорват като неоснователни – погасени по давност. Съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, вземането за лихви се погасява с изтичането на тригодишна давност. В конкретния случай искът е предявен на 11.07.2017г., т.е. след изтичането на тригодишен период от падежа на вземането.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа допустимост на производството. Не е налице погашение на вземанията. Относно възражението за изтекла погасителна давност ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от ЗЗД и сочи, че давностният срок за обезщетение за забава започва да тече от датата на погасяване на задължението. В конкретния случай окончателното изплащане на главницата е на 21.04.2017г. и от тази дата е започнала да тече давността.
Съдът като съобрази фактите и
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от
фактическа страна по делото следното:
С решение № 1941 от 02.11.2012г.
по т.д. № 4013/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10
състав, ответникът е бил осъден да плати на ищеца сумата от 26 059. 42
лева, представляваща неизплатена цена на доставени стоки за периода от
28.01.2005г. до 15.12.2006г. по фактури, на основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД – да заплати сумата от общо 10 300. 62 лева обезщетение за
забава върху всяка една от фактурите за посочения период и размер.
Решението е било изцяло
потвърдено с решение от 10.12.2013г. на Софийския апелативен съд, Търговско
отделение, 6 състав, по т.д. № 981/2013г. и е влязло в сила след недопускането му до касация съгласно
определение № 425 от 16.07.2015г. на ВКС на РБ, ТК, състав на Второ търговско
отделение, по т.д. № 3337/2014г.
За дължимите по решението суми е
бил издаден изпълнителен лист от 21.01.2014г. по т.д. № 981/2013г. на Софийския
апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, и въз основа на листа е било
образувано изп. дело № 20147800400077 на ЧСИ В.Л., рег. № 780 на КЧСИ,
преобразувано в изп. дело № 20177930400042 на ЧСИ Н.Д., рег. № 793 на КЧСИ.
Видно от издаденото и представено
съдебно удостоверение изх. № 07515/21.06.2017г. на ЧСИ Н.Д., постъпилите и
разпределени суми за ищеца като взискател в изпълнителното производство са били
съответно 4 166. 44 лева по първото от изпълнителнителните дела (при
постъпили суми съответно на 17.03.2014г., 09.04.2014г., 26.05.2014г.,
17.06.2014г., 16.07.2014г., 29.08.2014г., 17.09.2014г., 13.11.2014г.,
17.12.2014г. и 11.02.2015г.) и 32 319. 60 лева по изпълнителното
производство след преобразуването му, като сумата е постъпила на 21.04.2017г.
Към 21.04.2017г. присъдените с
решението на Софийски градски съд, VІ-10 състав, суми са били погасени чрез
плащане изцяло и изп. дело № 20177930400042 е било прекратено с постановление
на частния съдебен изпълнител Н.Д. от 23.05.2017г., влязло в сила на
23.05.2017г. В този смисъл също са данните по удостоверението.
Съответно на заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, за
времето от 11.07.2014г. до 20. 04.2017г., включително, върху сумата от 26 059. 42 лева са
изтекли законни лихви за забава в размер на 7 361. 95 лева, съответно на
промените в основния лихвен процент за периода.
При така установеното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Към 16.12.2006г. ответникът е бил
в забава за плащането на сумата от 26
059. 42 лева, останала неплатена на ищеца цена за доставени стоки за периода от
28.01.2005г. до 15.12.2006г. Дължимостта на сумата е установена с влязло в сила
съдебно решение, от което страните са обвързани (чл. 298 от ГПК). Съдебно установена
е и забава при плащането на сумата от 26 059. 42 лева след датата на
падежа на съответните доставки, за която забава до 15.12.2006г. със съдебното
решение е била присъдена и изтекла законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер
на 10 300. 62 лева. При предявения относно лихвата иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, към 16.12.2006г. ответникът е бил в забава
и за това плащане.
По делото ищецът иска да бъде
присъдена лихва за забава върху
вземанията, посочени общо като главница от 36 360. 04 лева, при
съобразяване на периода на забавата от 16.12.2006г., частичните плащания в
образуваните изпълнителни производства и окончателното погасяване на
задълженията чрез плащане, последното от 21.04.2017г. Касае се за предявени искове
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с твърдение за дължимо обезщетение в законния размер за
вредите на ищеца като кредитор от забавата при изпълнението на парични
задължения на ответника – длъжник.
Претенцията за заплащане на лихва
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху присъдената с решението от 02.11.2012г. по т.д. №
4013/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав, лихва
от 10 300. 62 лева на същото основание настоящият съдебен състав намира
неоснователна.
Присъдената лихва е отделно от
главницата вземане, от ищеца по делото се търси
заплащането на нова законна лихва при допуснатата забава за плащане, но
съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ТЗ, между търговци лихва върху лихва
се дължи само ако е уговорена. Това е поради последиците на подобна възможност
– забавата при плащането (дължимостта на парична сума) значително и неоправдано
да увеличи размера на дълга. В случая страните са търговци, но не се твърди,
нито се установява уговарянето на такава дължимост при лихвата за забава. По приложението на чл. 294, ал. 2 от ТЗ и
законната лихва за забава има постановявани съдебни актове на ВКС на РБ в
различен смисъл, без практиката да е уеднаквявана (определение № 62 от
06.02.2017г. по т.д. № 984/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 147 от
23.07.2012г. по гр.д. № 627/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 235 от
27.12.2013г. по т.д. № 1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.), но съдебният
състав по делото намира претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за неоснователна. Без значение е дали ответникът е възразил за предявяването
на претенцията за лихви върху лихви в срока за отговор на исковата молба или
по-късно. Касае се за приложение на закона от страна на съда и преценка на
релевантните за това приложение доказателства (чл. 5 от ГПК).
По отношение на главницата
от 26 059. 42 лева безспорно от
16.12.2006г. е имало забава при плащането й и е дължима лихва по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД в размера съответно по Постановление № 72 на Министреския съвет от
1994г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута (обн. ДВ, бр. 33/1994г., отм.), Постановление № 100 от 29.05.2012г. за
определяне на размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута (обн. ДВ, бр. 42 от 05.06.2012г., отм.) и Постановление № 426 от
18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения (обн. ДВ, бр. 106 от 23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г.).
Вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнението на парично задължение.
Това вземане обаче се погасява с кратката
тригодишна погасителна давност (чл. 111, б.“в“ от ЗЗД) и при предявяване на
исковете по делото на 11.07.2017г., непогасена по давност е единствено лихвата
от 11.07.2014г. – в тригодишен период преди предявяване на исковете. В този
смисъл относно лихвата е трайната и непротиворечива съдебна практика (напр. решение
№ 153 от 09.10.2015г. по т.д. № 2304/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.).
Ищецът претендира лихва до 21.04.2017г. (20.04.2017г., включително), за
когато твърди и погасяване на присъдените от Софийски градски съд, VІ-10 състав,
суми изцяло чрез плащане и в тази част,
за времето от 11.07.2014г. до 21.04.2017г. претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
е основателна, във възприетия от фактическа страна размер от 7 361. 95 лева.
Останалата част от претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като
погасена по давност.
В случая главница и изтекла лихва
са били присъдени от състава на Софийски градски съд, VІ-10 състав, като
отделни вземания и погасяването на главницата не води до липсата на дължимост и
на лихвата. Възражението на ответника в този смисъл е неоснователно, както и
няма основание за прекратяване на производството на това основание, но, по вече
изложеното, е основателно възражението за погасяване на вземането за лихва
частично по давност. Не се касае за претендирана по делото неустойка, нито за
приложимост на чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, както твърди ищецът.
Същевременно не се установява
погасяване на главницата от 26 059. 42
лева в периода до 20.04.2017г., включително, чрез плащане.
Съгласно възприетото от
фактическа страна, плащанията до 20.04.2017г., включително, по образуваното
изпълнително производство и резултат на принудително изпълнение, не са били
достатъчни за да се погаси целия дълг – главница и лихви, и по правилото на чл.
76, ал. 2 от ЗЗД, първо е била погасена частично лихвата. По делото нито се
твърди, нито се установява ищецът да е приел плащане на главницата в отклонение
от дизпозитивната разпоредба на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, съответно ответникът да е
заявявал ред на погашенията, дори такова изявление на ответника по чл. 76, ал.
2 от ЗЗД да се приеме допустимо. По делото липсва и конкретно възражение от
ответника за плащане на главницата до 20.04.2017г., което съдът да съобразява
като въведено по делото обстоятелство в срока по чл. 367 и чл. 373 от ГПК.
По въпроса дали когато извършеното плащане не е
достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение
на парично задължение настъпва при условията и в поредността на чл. 76, ал. 1
от ЗЗД или при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, има
противоречива практика на състави на ВКС (решение № 86 от 14.08.2014г. по гр.д.
№ 6766/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 111 от 27.10.2009г. по т.д. №
296/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 211 от 26.01.2017г. по гр.д. №
958/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.), при което е образувано и тълк. дело №
3/2017г. на ОСГТК на ВКС, по което все още
няма произнасяне, но в случая съдът приема приложимост на поредността по
чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
Страните са поискали присъждане
на направените по делото разноски.
Ищецът установява разноски за
платена и дължима държавна такса от 1 664. 19 лева, 120 лева разноски за
вещо лице и 2 574 лева разноски за адвокат с ДДС по договор за правна защита и съдействие от
03.07.2017г., за което е издадена данъчна фактура и има плащане по банков път. С оглед изхода на делото, и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, са му дължими 771. 18 лева. Разноските на ищеца като дължими
и направени не са били оспорени от ответника.
Ответникът установява разноски за
адвокат от 2 574 лева по договор за правна защита и съдействие от
28.08.2017г., с отбелязване, че са платени, и 5 500 лева по договор за правна
защита и съдействие от 19.12.2017г., също с отбелязване, че са платени.
От разноските са дължими такива
за един адвокат – тези по по-високото възнаграждение, които са и претендирани
по списъка с разноските на страната.
По това адвокатско възнаграждение
от ищеца е възразено, че е прекомерно.
Възражението е основателно. Минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения при
цената на предявените искове е 1 778. 14 лева. По делото няма предявявани
множЕ.во искове, нито провеждани множЕ.во съдебни заседания с различни
процесуални действия, а делото е приключено за сравнително кратък срок, с едно
заседание при представени единствено писмени доказателства и изслушаната една
експертиза. Сумата от 5 500 лева, която е и приблизително една осма от цената
на иска, съответно три пъти над минимума по посочената разпоредба, е прекомерна
по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Платеното от ответника възнаграждение за
адвокат следва да бъде намалено. Намаляването следва да е размера на разноските за адвокат на ищеца (без
начисленото отделно ДДС) – 2 145 лева, което той е приел за съответно на делото и по което
ответникът не е възразил, или с оглед изхода на делото на ответника са дължими 1 765.
44 лева разноски за адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.с.“ ООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***6, да заплати на „Е.“ АД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център Е., етаж 1, офис 2, сумата от 7 361. 95 лева (седем хиляди триста шестдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки), законна лихва за забава за период от 11.07.2014г. до 21.04.2017г. върху сумата от 26 059. 42 лева, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер от 41 604. 70 лева, съответно периоди.
ОСЪЖДА „С.с.“ ООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***6, да заплати на „Е.“ АД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център Е., етаж 1, офис 2, сумата от 771. 18 лева (седемстотин седемдесет и един лева и осемнадесет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а „Е.“ АД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център Е., етаж 1, офис 2, да заплати на „С.с.“ ООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***6, сумата от 1 765. 44 лева (хиляда седемстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: