Р Е Ш Е Н И Е
№ 428
гр.Плевен, 05.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №682 по описа на Административен съд-Плевен за
2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Делото е образувано по жалба от „Валео транс“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Долни Дъбник, ул
„Струма“ №30, представлявано от В.Г.К.,
против Заповед
№11256/20.07.2022 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико
Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна
административна мярка: запечатване на търговски обект- бензиностанция №1,
находящ се в гр.Долни Дъбник, ул „Н.Обретенов“ №8, стопанисван и експлоатиран
от жалбоподателя и забрана за достъп до
него за срок от 7 (седем) дни от влизане в сила на заповедта, на осн. чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на заповедта като
незаконосъобразна, издадена в
противоречие с материалноправпте разпоредби и несъответствие с целта на закона От
анализа на разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.г и чл.187 от ЗДДС счита, че
предпоставките за прилагане на мярката са следните:
- да е налице нарушение на данъчното
законодателство, изразяващо се в неспазване на изискванията за подаване на данни за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за тьрговия
на течни горива /т.е. за неспазване изискванията на чл.3, ал.3 от Наредба
№Н-18/2006 год., което да е безспорно и да не е формално, от което реално да е
настъпило и/или да може да настъпи увреждане на фиска;
-да е налице увреждане на фиска и/и ли опасност
от бъдещо такова, налагащо преустановяването па административното нарушение и
предотвратяването на вредните последици от него;
Счита, че в случая нито една от тези
предпоставки не е налице, което дава основание да се твърди, че процесната
заповед противоречи на материалноправните разпоредби и не съответства на целта
на закона.
Съгласно изложеното в жалбата, видно от мотивите на заповедта, ПАМ са наложени за
вменено/установено административно нарушение по чл.118, ал.6 от ЗДДС вр. чл.З,
ал.З от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, изразяващо се в това, че „ВАЛЕО
ТРАНС" ЕООД не е предало по дистанционна връзка на НАП данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива. Счита за безспорно, че на
15.02.2022 год. нивомерната измервателна
система в търговския обект - Бензиностанция № 1 в гр.Долни Дъбник, ул."Никола
Обретенов" № 8 не е отчела доставка на дизелово гориво от 15 012
литра и информацията за доставката не е
подадена от ЕСФП в обекта към НАП. В заповедта обаче липсват каквито и да е
конкретни данни, доказателства и твърдения, нарушението да е последица от виновни действия или бездействия на търговеца,
респ. на негови представители или
служители. Твърди, че такива и обективно няма как да има, тьй като неотчитането
и неподаването на информация за доставката се дължи на причини от чисто технически характер, за които тьрговецът
няма как ла носи вина и отговорност- временно спиране на
електрозахранването в обекта, което осуетява възможността НИС да регистрира зареждането, да запамети доставката
и да подаде данни за нея към ЕСФП.
Сочи се още в жалбата, че в заповедта липсват и
каквито и да е конкретни данни,
доказателства и твърдения, нарушението да е целяло увреждане на фиска, да е увредило
реално фиска и/и.ли да е създало опасност от бъдещо увреждане па фиска. Такива и обективно няма как да има, тъй като
доставеното на 15.02.2022 год. дизелово
гориво от 15 012 л. не е укрит о от търговеца, а още в деня на доставката той е
подал в НАП документ, деклариращ и доказващ доставката. Според жалбоподателя
тези обстоятелства сочат на отсъствие на поведение, насочено към укриване на
доставки и увреждане на бюджета и на
поведение, увредило или можещо да увреди бюджета, което прави установеното
нарушение формално и маловажно. Поради това, нарушението, дори да бъде прието
за съставомерно и наказуемо заради безвиновната отговорност на юридическите лица,
няма как да бъде отнесено към категорията нарушения, предпоставящи залължително
материалноправно основание за налагане на ПАМ.
На следващо място се сочи в жалбата, че ПАМ като вид държавна принуда не са създадени нито
с целта безсмислено и безпричинно да се
малтретират, финансово обременяват и икономически унищожават стопански
субекти/граждани, нито с целта
безсмислено и безпричинно да се демонстрира надмощие и властнически правомощия
от Държавата или от отделни нейни представители върху стопанските
субекти/граждани, нито с целта да се санкционира/накаже стопанския субект. По
аргумент от чл.22 от ЗАНН, ПАМ се налагат с цел преустановяването/предотвратяването
на административни нарушения и преустановяването/предотвратяваното па вредите
последици от тях. Като израз на административна принуда те трябва да бъдат
съразмерни па нарушението и последиците от него, т.е. да бъдат определени в
такъв вид и обем, че да не ограничават
правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната
от закона цел. Отнесено към казуса това означава според жалбоподателя, че ПАМ
по чл. 186, ал.1, т.1, б."г" и чл.187 от ЗДДС - „запечатаме па търговски
обект" и „забрана за достъп до пет" биха имали смисъл, логика и
основание и биха отговаряли на целта на закона, ако:
-по аргумент от ТР № 2/2011 г. на ВАС е
констатирано лично поведение, представляващо „истинска реална и сериозна заплаха" за
обществения интерес и насочено към увреждането му, което отнесено към разглеждания случай означава да е констатирано
поведение, насочено към увреждане на
бюджет;
-и ако е констатирано нарушение, от което
реално са настъпили или биха могли да настъпят вреди за бюджета; ако с налагането
на ПАМ ще бъде преустановено
извършването па нарушението и предотвратено
извършването на настъпващите вреди за бюджета; ако с налагането на ПАМ
ще бъде предотвратено извършването на бъдещо нарушение, от което биха настъпили
вреди за бюджета.
Жалбоподателят счита, че наложените в случая ПАМ категорично не отговарят на тези
критерии - нарушението, заради което се налагат ПАМ не е извършващо се или
бъдещо, а е с давност на извършване повече от пет месена преди издаването на атакуваната
заповед. Нарушението не е и продължаващо
– след извършването му НИС в обекта
редовно и коректно е отчитала доставките на горива и са подавани данни за тях.
Нарушението не е следствие и от целенасочено и умишлено поведение, целящо
укриване на доставки на горива и увреждане на фиска - причините за извършването
му, както се посочи по - горе, са от такъв
характер, че не могат да бъдат вменени във вина на търговеца. Нарушението е
констатирано от данъчната администрация в резултат не на друго, а на
добросъвестното поведение на самия търговец, който не е укрил доставката на
гориво, а е подал в НАП документ за нея.
Нарушението не е резултатно , а формално и от него не са настъпили, нито настъпват, нито
биха могли в бъдеще да настъпят вреди. Сочи, че всичко изброено ясно и категорично
сочи, че в случая липсва поведение, целящо и насочено към увреждане на бюджета
и съставляващо „истинска реална и сериозна заплаха" за обществения
интерес, което съгласно аргументите в ТР № 2/2011г. на ВАС е задължителна предпоставка
за налагането ограничителните мерки, каквито по характера си са ПАМ; липсва противоправно поведение на ДЗЛ и свързано с него нарушение,
което да бъде преустановявано или предотвратявано; липсват вреди от такова поведение и нарушение, които да
са настъпили или да могат да настъпят в бъдеще, т.е. липсва както фактическа и
правна нужда, така и фактическо и правно
основание за налагането на ПАМ. При това положение ПАМ не преследва
предвидените от закона цели . В заключение моли съда да отмени оспорената
заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Постъпило е становище от упълномощения
адв.Б. с вх.№5294/21.09.2022 год., с което се претендира от съда да
уважи жалбата и да присъди разноски.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от
юрисконсулт Ж. с пълномощно на л.53 от делото, която оспорва жалбата, моли съда
да я отхвърли, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
240 лева. Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за
законосъобразност на оспорената заповед.
Административен съд-Плевен, като прецени събраните по
делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 13.07.2022 год. е извършена проверка от органите на НАП в обект - нафтостанция, находяща се в гр.Долни Дъбник, ул „Н.Обретенов“ №8,
стопанисвана от жалбоподателя. Констатирано е, че нафтостанцията е ведомствена,
има 1 бр.резервоар за дизелово гориво-15759 л. и 1 бр.пистолет, който не е високодебитен,
зареждат се само ТС на дружеството.Отпечатват се и се съхраняват в ТО служебни
бонове от ЕСФП, съдържащи получените от
сървъра на НАП съобщения за доставка по документ и по НИС, съгласно Приложение
№17 и се съхраняват в КДФО. Извършена е проверка-пистолетът не работи в
автономен режим. Проверена е последната доставка от 6.07.2022 год., при което е
установено, че е коректно отчетена от НИС. Установено е, че няма наличен
нефискален принтер в обекта. Представено е Удостоверение №1735/20.10.2020 год.
за регистрация на бензиностанция.
В хода на проверката е установено, че доставката на
дизелово гориво на 15.02.2022 год., получена с АДД с УКН №0000000006692165 на
дизел 15102 литра е въведена и получена в НАП документално, но липсват служебен
бон от НИС. Изведен е КЛЕН от ЕСФП за периода от 14.02.2022 год.до 16.02.2022
год. и е установено, че НИС не е подало информация –липсва служебен бон за
полученото гориво. При анализ на данните по КЛЕН е установено, че има наличие
на постъпило гориво. Установено е нарушение-неподаване на данни от НИС.
За резултатите от проверката е съставен протокол
за извършена проверка сер. АА № 0107290/13.07.2022г.,
към който са приложени доказателства, събрани при проверката.
Съставен е АУАН № F669640/29.07.2022 год. затова, че след направен анализ на
представени документи в хода на проверка в ТО на ведомствена нафтостанция ,
находяща се в гр. Долни Дъбник, ул. Никола Обретенов №8, стопанисвана от „Валео
Транс" ЕООД ЕИК *********, документирана с Протокол за извършена проверка
в обект cep АА №0107290/13.07.2022г„ и
направена справка в информационните масиви на НАП - „справка за регистрирани
съобщения за доставка на гориво за електронна система с фискална памет
регистрационен номер в НАП FDRID
№ 4404707 за периода
от 1.01.2022г. до 15.03.2022г., са получени съобщения за доставка на 88744л
дизел по документ и 73047л дизел по нивомерна измервателна система. На
15.02.2022г. е въведен документ за доставка по АДД с УК№:0000000006692165 - за
15102л. дизел , което не е отчетено от нивомерната измервателна система в
обекта при вливане. Съгласно представения в хода на проверката 1бр. служебен
бон от ЕСФП за доставка на гориво по документ и направена справка в информационните
масиви на НАП е установено, че нивомерната система в момента на доставката не е
отчела 15102л. влято количество дизел, доставено по документи. Монтираната
нивомерна измервателна система не е подала данни за полученото количество
дизел, с което „Валео Транс" ЕООД, в качеството си лице, извършващо продажби
на течни горива, е нарушило разпоредбите на чл. 118, ал. б от ЗДДС във връзка с
чл.З ал. 3 от Наредба Н-18 на МФ да предава по дистанционна връзка на НАП
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива като за тази
цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване
към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен
контрол. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС във
връзка с чл.З ал.З от Наредба Н-18 на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти , изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин
Въз основа на съставения АУАН е издадено и
Наказателно постановление №661537- F669640/13.09.2022
год., с което за вмененото с горния акт нарушение, на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 лева, на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Издадена е и оспорената в настоящото
производство Заповед №11256/20.07.2022 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е
наложена принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект-
бензиностанция №1, находящ се в гр.Долни Дъбник, ул „Н.Обретенов“ №8,
стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя
и забрана за достъп до него за срок от 7 (седем) дни от влизане в сила
на заповедта, на осн. чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. Заповедта е връчена на дружеството на 29.07.2022
год., а жалбата против нея е заведена с
входящ №14055 8.08.2022 год.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което
има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва обект,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения срок по чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149,
ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал.
3 ЗДДС
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената
на л.36 от делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. изпълнителният директор на
НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в
териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Именно Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ в ТД на НАП-Велико Търново е издал оспорената в
настоящото производство заповед.
Оспореният
административен акт е издаден в установената писмена форма и съдържа
задължителните реквизити по чл. 59, ал.
2 АПК. Подробно
в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от
контролните органи нарушение, което именно е мотивирало фактически прилагането
на процесната ПАМ.
В производството пред административния орган не
са допуснати нарушения на процесуалните правила. Не съставлява изискване на
закона заповедта за ПАМ да се издава едва след като е издаден акт за
установяване на констатираното административно нарушение, обосновало
прилагането на мярката, но въпреки това акт за нарушение е издаден. Фактите,
изпълващи хипотезата на чл.118, ал.6 и
чл.186, ал. 1, т. 1,
б. "г" ЗДДС, са
описани в съставения при проверката в търговския обект протокол №0107290/13.07.2022
год., който е описан в оспорената заповед.
Оспорената
заповед е издадена на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, съгласно която принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не
подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за
приходите.
В конкретния случай административният орган е
приел, че не е спазено изискването на чл. 118, ал.
6 от ЗДДС, която
норма е посочена като нарушена в оспорената заповед. Съгласно чл. 118, ал.
1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира
и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта. Съгласно чл. 118, ал.
6 от ЗДДС, всяко
лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект,
с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за
акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива.
В конкретния случай не се спори между страните
и се установява от приобщените по делото доказателства (протокол за извършена
проверка обр. Кд 184 cep. АА №0107290/13.07.2022, и приложения към него
(включващи документи за доставка на гориво дизел от 15.02.2022 със служебен бон
за доставка на гориво по документ и КЛЕН от 14.02.2022 до 16.02.2022 , с който
се потвърждава липсата на служебен бон от НИС и постъпването на горивото в цистерна
1), че дружеството не е изпълнило задълженията си по чл. 118, ал.
6 от ЗДДС по
процесната доставка на 15102 л.дизелово гориво. Че това съставлява нарушение, е
безспорно, като за това извършено нарушение дружеството, видно от приобщените
по делото писмени доказателства-съставен АУАН и издадено НП, е понесло
отговорност-наложена му е имуществена санкция.
Не се спори обаче и относно друг факт, който е
описан в самата документация, отразяваща констатациите при извършената
проверка, при която е установено горното нарушение – описано е в протокола от
извършената проверка серия АА
№0107290/13.07.2022 год., че доставката
на дизелово гориво на 15.02.2022 год., получена с АДД с УКН №0000000006692165
на дизел 15102 литра Е ВЪВЕДЕНА И ПОЛУЧЕНА В НАП ДОКУМЕНТАЛНО, единствено липсва служебен
бон от НИС. Изведен е КЛЕН от ЕСФП за периода от 14.02.2022 год.до 16.02.2022
год. и е установено, че НИС не е подало информация –липсва служебен бон за
полученото гориво. Т.е. безспорно е установено, че технически нивомерната измервателна
система не е реагирала, не е издала служебен бон, поради което доставката на
това количество гориво се счита за неотчетена чрез тази система. Но също така
безспорно е установено от самите проверяващи органи, че дружеството е подало
данни в НАП за тази доставка, чрез подаване на АДД. Т.е. дружеството е
изпълнило задължението си по чл.118, ал.10 от ЗДДС, което, вярно е , че е
различно от задължението по чл.118, ал.6 от с.з., но налага извод, че макар да
не е предало по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива, не е имало за цел да укрие доставката на конкретното
количество гориво, тъй като го е декларирало с АДД. Защото с подаването на АДД
в НАП за конкретната доставка, данни за която според описаното в протокола са
не само въведени, но и получени в НАП, дружеството като задължено лице е
уведомила компетентната администрация за всички факти и обстоятелства от
значение за данъчното облагане. За което е понесло и имуществена санкция с
оглед неизпълнение на задължението си по чл.118, ал.6 от ЗДДС.
От друга страна, контролните органи не са
установили и липсва констатации, постъпилото количество по нивомер, на какво се
дължи и по-конкретно, че неотчитането чрез издаване на служебен бон от НИС се дължи на поведение на жалбоподателя, целящо
осуетяване или възпрепятстване предаването на данни към НАП. Нещо
повече-жалбоподателят е представил като приложение към жалбата си неоспорено от
ответника писмо с изх.№015/19.07.2022 год. от FDS Ltd, от което с установява,
че във връзка с т.2.9 от Договор №94 за обслужване и ремонт на технологично
оборудване от състава на ЕСФП между „ВАЛ ЕО ТРАНС"ЕООД и „ЕФ ДИ
ЕС"ЕООД, на 18.07.2022 г. екип на „ЕФ ДИ ЕС"ЕООД е посетил обект НАФТОСТАНЦИЯ, находяща се в гр. Долни
Дъбник, ул."Н. Обретенов" 8 и след проверка на фактическите
обстоятелства, проведен разговор с оператора на бензиностанцията и анализ на
информацията от софтуера на ЕСФП и конзолата на НИС е констатирано следното: На
15.02.2022 г. на НАФТОСТАНЦИЯ, находяща се в гр. Долни Дъбник, ул."Н.
Обретенов" 8 е извършена доставка на Дизелово гориво. Вливането започва
нормално около 12:00, но по време на зареждането тока спира около 12:45 ,при
което НИС остава без захранване и се изключва. Разтоварването на дизел от
бензиновоза продължава и приключва, около 13:00 , а тока е възстановен след
обяд. Конзолата от НИС, която е без захранване, не е в състояние да регистрира
зареждането и запамети извършената доставка, която впоследствие, при
възстановяване на захранващото напрежение и включване на ЕСФП, да бъде
регистрирана с издаване на служебен бон за автоматична доставка и изпратена към
сървъра на НАП. Операторът издава ръчен
бон за доставка на Дизелово гориво №0005751/15.02.2022/17:25. При направената
проверка в базата данни на конзолата на НИС, няма данни за доставка на дизелово
гориво за Резервоар 2, на дата 15.02.2022 г., както и няма данни в софтуера на
ЕСФП за доставка по нивомер за резервоар 1 - дизел.
Горните констатации, удостоверяващи като
причина за неотчитане от НИС в обекта
при вливане на процесното количество дизелово гориво, спиране на електрическото
захранване в обекта, кореспондира с даденото на 13.07.2022 год.-деня на
проверката, обяснение от управителя на жалбоподателя, че прекъсването и
възстановяването на връзката е от гръмотевици и от проблем в интернет връзката.
На последно, но не по значение място се
установява от доказателствата по делото, че се отпечатват и се
съхраняват в ТО служебни бонове от ЕСФП, съдържащи получените от сървъра на НАП съобщения за доставка по
документ и по НИС, съгласно Приложение №17 и се съхраняват в КДФО. Проверена е
последната доставка от 6.07.2022 год., при което е установено, че е коректно
отчетена от НИС. Т.е. от тези констатации при проверката се установява, че
дружеството коректно отпечатва и съхранява документи, свързани с отчетността на
доставените количества горива от една страна, а от друга-че проверените доставки
са коректно отчетени от НИС.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че
оспорената заповед е несъответна и на целта на закона, защото не кореспондира с
целите, които законът преследва с налагането на принудителни административни
мерки. При положение, че нивомерната измервателна система предава данните към ИС на НАП
автоматично, което също не се оспорва от ответника, то обективно не е налице
възможност за жалбоподателя да отстрани твърдяното от ответника нарушение.
Налице са доказателства, че данни за конкретната доставка са подадени в
НАП-въведени и получени чрез подаване на АДД, което сочи на липса на намерение
за избягване на данъчно облагане. Установено е от доказателствата, че
неподаването на данни се дължи на прекъсване на захранването в електрическата
система. Както и че операторът не е изобщо неотчел доставката, а е издал ръчен
бон за доставката. Като едновременно с това липсват данни да са налице други
такива нарушения, т. е. ЕСФП принципно да работи по неправилен начин. В случая
не е установено, че се касае за укриване
на информация от органите на НАП, доколкото жалбоподателят е използвал ЕСФП с
установена дистанционна връзка с ИС на НАП. Приложеното от ответника
предупреждение касае друг вид нарушение-неподаване в срок на декларации обр.1 и
обр.6, а другото приложено НП касае също друг вид нарушение-подаване със
закъснение на заявление за първоначална проверка на ЕСФП към БИМ.
Независимо, че законът не предоставя възможност
за преценка на административния орган
при установено нарушение измежду изброените в чл. 186 от ЗДДС дали да
наложи или не ПАМ, при издаване на ЗНПАМ следва императивно да се спазва
принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като
правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Административният орган е издал индивидуален административен акт, без да
извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а
само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от
налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички
данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена. Запечатването
на обекта ще има за последица блокиране дейността на търговеца, предвид, че на
ГСМ се зареждат собствени МПС, осъществяващи превоз, като по този начин ще му
бъдат причинени вреди, несъразмерни с мярката. В Тълкувателно решение № 2 от
22.03.2011 г. по тълкувателно дело № 6/2010 г. на Върховния административен съд
се предвижда по
т.12, че при налагането на принудителна административна мярка трябва да
се прави преценка на конкретните относими факти спрямо конкретното лице, тоест
"личното поведение на лицето трябва да представлява истинска, реална и
достатъчно сериозна заплаха", засягаща основен обществен интерес. По т.9
от горепосоченото тълкувателно решение на ВАС е отбелязано, че налаганите
ограничителни мерки (принудителни административни мерки) по съображения за
защита на държавен или обществен интерес трябва да са съответни на степента на
опасност, която конкретните обстоятелства от личното поведение на лицето
разкриват. Т.е. засягането на субективното право трябва да е само в
необходимата и достатъчна степен, за да преодолее осъществяваната реална,
актуална и достатъчно сериозна заплаха за обществения интерес. Мерките трябва
да бъдат такива, че защитавайки императивния обществен интерес, да засягат в
най-малка степен правата на частното лице. В случая констатираното неправомерно поведение на дружеството нито сочи на
системност на неизпълнение на задължения във връзка с отчетността, нито
е установено да накърнява реда и
правната сигурност на данъчното документиране и отчитане движението на паричните средства, нито да затруднява
дейността на органите по приходите и да създава усложнения в отношенията между
данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните органи, от друга. Още
повече, че както беше вече посочено, дружеството е подало АДД в НАП за
доставеното количество дизелово гориво, като за неподаването на данните от
нивомерната система, което е установено , че се дължи на прекъсване на
електрозахранването, е понесло съответна
имуществена санкция. Затова и приложената ПАМ се явява несъразмерна, несправедлива и нецелесъобразна в конкретния случай.
Предвид изложеното съдът намира, че наложената
с оспорената заповед ПАМ не може да изпълни законово предвидените превантивни
цели и следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото основателно се явява
искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за заплатена
държавна такса в размер на 50 лв., за заплащането на която е приложен документ
на л.44 от делото. Претендирано е възнаграждение за един адвокат, представлявал
жалбоподателя в настоящото производство в размер на 600 лв., своевременно
поискано още с молба на л.50 преди приключване на делото. Видно е от
приложеното на л.8 от делото пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, че е договорено и изцяло платено в брой при подписване на договора
за правна помощ възнаграждение в размер на 600 лева. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 600 лева, което
настоящият състав на съда намира за основателно. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба
№1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500
лв. Настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради
което съдът намира за справедлив и обоснован размер, който следва да се присъди
на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение от минималния предвиден такъв от
Наредбата-500 лева, като за разликата над присъдения размер до пълния
претендиран такъв искането за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2 АПК Административен
съд-Плевен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на „Валео транс“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Долни Дъбник, ул „Струма“ №30, представлявано
от В.Г.К., Заповед
№11256/20.07.2022 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико
Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка: запечатване на
търговски обект- бензиностанция №1, находящ се в гр.Долни Дъбник, ул
„Н.Обретенов“ №8, стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 7
(седем) дни от влизане в сила на заповедта, на осн. чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП-СОФИЯ да заплати в полза на „Валео
транс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Долни
Дъбник, ул „Струма“ №30, представлявано от В.Г.К. направените разноски за
държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА НАП-СОФИЯ да заплати в полза на „Валео
транс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Долни
Дъбник, ул „Струма“ №30, представлявано от В.Г.К. направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Валео транс“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Долни Дъбник, ул „Струма“ №30, представлявано
от В.Г.К. за заплащане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер над присъдения размер от 500 /петстотин/ лева до пълния претендиран от
дружеството размер от 600 /шестстотин/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: /п/