МОТИВИ
по АНД № 1613/20г., ПРС-14н.с.
Производството е по реда на чл.375
и сл. от НПК.
С Постановление от 04.03.2020г. по пр.пр.№4547/18г. Районна прокуратура-Пловдив е направила
предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК
на обв.Д.М.Я. за това, че на 13.05.2018г. в
гр.Пловдив, на бул. „Васил Априлов“, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ **е нарушил правилата за движение:
- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП;
- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП;
- чл.20, ал.1 от ЗДвП;
- чл.25, ал.1 от ЗДвП
и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Т.Б.Л. ЕГН **********, изразяваща се в счупване на големия и малкия
пищяли в областта на левия глезен и счупване на 4-та и 5-та ходилни
/метатарзални/ кости в долните си части, като всяко
от тези само по себе си и заедно са довели до затрудняване на движенията на
левия долен крайник за период от около 4-5 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
"б", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
С разпореждане от 16.03.2020год.
Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.78а от НК и е насрочил делото
за разглеждане по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът поддържа направеното
предложение с постановлението. Предлага на дееца да се наложи наказание глоба ориентирано
към минимален размер, но да се наложи и накацание
лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца. Разноските пледира
да се възложат в тежест на обв.Я..
Обвиняемият С.Я.се признава за
виновен. Лично и чрез своя защитник, намира обвинението за доказано и моли за
минимално наказание глоба, като не бъде и лишаван от право на управление на МПС.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият Д.М.Я. е роден на ***г***. Той е б., б.г.,
със ** образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Същият
е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за правоуправление № *********.
На 13.05.2018г. около 15.00ч свидетелите Т.Л.и
С.Ч.си поръчали такси по телефон, което трябвало да ги откара от бул.“България
№ 146 в гр.Пловдив до ул.Люлебургас в същото населено
място. На сигнала се отзовал обв.Я., който бил
таксиметров водач и управлявал лека кола „Дачия“ с рег № **, оборудвана като таксиметрова. След като започнал
курса обвиняемият преминал през кръстовището на бул.България и бул.Васил Априлов, което било регулирано със светофарна уредба.
Веднага след него обаче бил спрян за проверка от служители на ПП – Пловдив, а
именно свидетелят И.Н.и Г..Х.. Последните претендирали, че обв.Я.
преминал на неразрешен за него сигнал през кръстовището, а първият твърдял, че
преминал на разрешаващ за него жълт сигнал и поискал свид.Л.
да заяви това на полицейските служител. Свидетелят Л. обаче отказал да стори
такова нещо. Полицейските служители посъветвали последният и неговата спътница свид.Ч. да продължат пътя си, тъй като пристъпили към
съставяне на документи за извършено административно нарушение от водача на
таксито, което щяло да отнеме време. Ето защо Л. и Ч. по телефон поръчали друго
такси, с което продължили пътя си по бул.Васил Априлов
в посока юг. От своя страна след приключване на действията по ангажиране
отговорност на обв.Я. за нарушение по ЗДвП,
последният продължил след таксито, в което се возели свидетелите Л. и Ч. в опит
да го настигне. Последното се управлявало от свид.К..
Обв.Я. успял да стори това и поискал от К. да отбие,
за да се разплатят возещите се за курса до момента на спирането му от органите
на МВР. Свид.Л. казал на свид.К.
да спре, за да уреди сметката. Така водачът на второто такси спрял на бул.Васил
Априлов в близост до №85 като наблизо имало и
пешеходен светофар, който тъкмо подминали. Обв.Я. на
свой ред спрял зад автомобила на свид.К.. Свид.Л. отишъл до предна лява врата на Дачията
управлявана от обвиняемия и му заплатил дължимото за курса, след което отново
се насочил към таксито управлявано от свид.К.. Обв.Я. форсирайки двигателя потеглил от мястото си като не
преценил правилно ситуацията и положението на постр.Л.
и при потеглянето блъснал последният в левия крак. В резултата свид.Л. паднал на земята като се оплаквал от силни болки в
левия долен крайник. Свид.Ч. сигнализирала на тел.112
за случилото се, а на место пристигнали служители на ЦСМП, както и полицейски автопатрул в състав отново свидетелите И.Н.и Г..Х..
Пострадалия Л. бил откаран в медицинска заведение за оказване на помощ. В
крайна сметка се установило, че при посоченото по-горе ПТП на постр.Л. било причинено счупване на големия и малкия пищяли
в областта на левия глезен и счупване на 4 и 5 ходилни
/метатарзални /кости. От своя страна обв.Я. завъртял от другата на булеварда и пеш се върнал на
мястото на ПТП, където изчакал органите на реда.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от обясненията на обв.
Я. дадени в хода на досъдебното производство, които макар и лаконични
потвърждават факта на настъпилия сблъсък с пострадалия, а така също от показанията
на разпитаните в хода на същото производство свидетели – И.Н.Н. / л.32-33 д.пр./, С.Н.Ч. / л.34 д.пр./, Т.Б.Л. / л.35
д.пр./ и К.Й.К. / л.37 д.пр./. Горното е видно и от приложените по делото
писмени доказателства и протоколи за процесуално следствени действия – протокол
за оглед на местопроизшествие / л.23, 24 д.пр./, фотоалбум към него / л.25-28
д.пр./, превозни документи на таксиметровия автомобил управляван от обв.Я., както и копие от СУМПС , застахователна
полица / л.42-46 д.пр./, лист за преглед на постр.Л.
в спешно отделение /л.47/, амб. лист /л.48/, фиш от
ЦСМП / л.49/, болничен лист № Е20180756775 / л.50/, справка за водач/нарушител досежно обв.Я. /л.76, 77/,
справка – съдимост /л.87/ и характеристична справка /л.88/. По делото е
приложен и диск със запис от ЕЕН тел.112 досежно
съобщението от свид.Ч. за настъпилото ПТП, който като
ВД също потвърждава изнесеното от свидетелката веднага след инцидента. Показанията
на свидетелите се допълват взаимно, като свидетелите К. и Ч. са очевидци, макар
да не възприели точно мястото на удара къде в тялото на пострадалия е попаднал
т.е. дали долният крайник е бил прегазен или е имало само директен удар, докато
е бил прав. Свидетеля Н. също непосредствено след ПТП бил на
местопроизшествието, където заварил обвиняемия. Дори го тествал с техническо
средства за алкохол и наркотици като пробите били отрицателни. В същността си
обясненията на обв.Я. и показанията на посочените
свидетели са еднопосочни и непротиворечиви, поради което се кредитират доверие
от настоящата инстанция.
От заключението на направената в
хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза и допълнителна
такава /л. 52, л.62 - 68 от д.пр./ е видно, че на пострадалия Т.Л.при процесното ПТП е било причинено счупване на големия и
малкия пищяли в областта на левия глезен и счупване на 4-та и 5-та ходилни /метатарзални/ кости в
долните си части, като всяко от тези само по себе си и заедно са довели до
затрудняване на движенията на левия долен крайник за период от около 4-5 месеца.
Налице е причинно-следствена връзка с удара от автомобила, тъй като въпросното
счупване се получава в резултата на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет. Възможно е да се получат травмите и при преминаване на автомобилна
гума върху крака на пострадалия.
Видно от заключението на направената в хода на
досъдебното производство автотехническа експертиза е,
че удара между автомобила и постр.Л. е настъпил на
около 1.5-2метра източно от западната граница на платното за движение на бул.В.Априлов, скоростта на Дачията е
била около 7 км/ч в момента на удара. От техническа гледна точка най-вероятно
механизма на ПТП се заключава в удар след потегляне на автомобила на платното
за двиежние, при което пострадалия паднал на асфалта.
Основната причина за това е потеглянето от обв.Я. в
момент и по начин, който не е било безопасно за пострадалия, тъй като последния
е бил пред Дачията.
Съдът възприема и кредитира така
депозираните заключения, като изготвени обстойно, с нужните професионални
знания и опит, съобразно събраните и приложени по делото доказателства и
неоспорени от страните.
При така
установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по делото
Съдът е на становище, че обв.Я. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по 343, ал. 1, б.
"б", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК
за това, че на 13.05.2018г. в гр.Пловдив, на бул. „Васил Априлов“,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ **е нарушил
правилата за движение:
- чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“;
- чл.25, ал.1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“;
и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Т.Б.Л. ЕГН **********, изразяваща се в счупване на големия и малкия
пищяли в областта на левия глезен и счупване на 4-та и 5-та ходилни
/метатарзални/ кости в долните си части, като всяко
от тези само по себе си и заедно са довели до затрудняване на движенията на
левия долен крайник за период от около 4-5 месеца.
От обективна страна в резултат на
удара с управлявания от обв.Я. автомобил на постр.Л. са били причинени две увреждания, които сами по
себе си същество представляват средна телесна повреда съгласно нормата на
чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Това е така, защото е
налице затрудняване движението на долния ляв крайник за продължителен период от
време – над 30 дни. Нарушаването на телесния интегритет на пострадалия е изцяло
в следствие на действитята на обвиняемия, който при неправилна преценка пътната
ситуация потеглил рязко и по траектория, която довела до настъпилия удар. Следва
да се посочи, че всяко едно от уврежданията на пострадалата по същество покрива
съставомерните признаци на престъплението „средна
телесна повреда”, но е налице само едно престъпление, тъй като колкото и да са
на брой уврежданията по – леките се поглъщат от най-тежкото, а еднаквите по
тежест водят до извършено едно престъпление, тъй като обект на защита е
човешкия интегритет като цяло.
От
субективна страна престъплението е било извършено по непредпазливост, като обв.Я. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен по силата на нормите на ЗДвП посочени по-горе, а и е могъл да ги предвиди.
От
друга страна според настоящата инстанция не е налице нарушение от страна на
дееца на нормите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП. Първата гласи, че
всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в
опасност и да не създава пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Видно е , че това
е обща норма, която не предвижда конкретно задължение за водача, т.е какви
действия или бездействия трябва да извърши, за да постигне някакъв резултат.
Нормата на чл.5, ал.2, т.1 от с.з. също е насочена към определени участници в
движението каквито са пешеходците, но в процесния
казус дееца е извършил нарушението поради липсата на контрол на управляваното
МПС както изисква чл.20, ал.1 ЗДвП. А последното включва именно преценката на
пътната ситуация и следенето от страна на водача за положението на пътното
платно. Поради което нарушението е именно на чл.20, ал.1, а не ан нормата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП. Пак в тази връзка е
и нарушението на чл.25 от с.з., който като не е спазен от водача при
включването му в движението и съответно промяната на положението му на пътя , се
е достигнало да настъпването на процесното ПТП. Ето
защо за вмененото нарушение на нормите на чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 ЗДвП
настоящата инстанция е на мнение, че обв.Я. следва да
бъде признат за невинен и оправдан.
За извършеното от Д.Я. престъпление
се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или пробация. Той не
е осъждан за престъпление, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава VІІІ от НК. Същевременно не са настъпили съставомерни
имуществени щети при ПТП-то. При наличието на материалноправните предпоставки
за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК и липсата на отрицателните по ал.7,
Съдът е на становище, че обв.Я. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като на основание посочената разпоредба му
бъде наложено административно наказание ГЛОБА. Законодателя е предвидил такава
в размер от 1000 до 5000лева. С оглед имотното състояние на дееца-работещ с плаващо
възнаграждение от около 1200-1300 лева, като взе предвид степента на обществена
опасност на деянието и на извършителя, малкото други провинения по ЗДвП / за
дългия му стаж на водач/ от 1991г. до сега са налични само 5 нарушения/ и добра
характеристика, Съдът намира, че глоба ориентирана на минимума от 1000 лева би
следвало да постигне поправителен ефект върху него. Отегчаващи вината
обстоятелства са двете телесни увреди, които сами по себе си водят до изпълване
на състава на чл.129, ал.2 НК. Ето защо Съдът намира, че следва да бъде
наложено и наказание “лишаване от право на управление на МПС” с оглед
разпоредбата на чл.78а, ал.4, вр с чл.343г от НК. Това
наказание определено малко над минимума по административен ред, съотнесено към малкия брой други нарушение по ЗДвП, в
размер на три месеца настоящата инстанция намира за най-справедливо и съответно
на обществената опасност на обвиняемия като водач на МПС.
Вещественото доказателство – 1
бр. CD приложен на л.41 по делото, следва да остане по същото до неговото
унищожаване.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва обв.Д.М.Я.
/със снета самоличност/ да заплати направените разноски по делото в размер на
484 лева /четиристотин осемдесет и четири/ по сметка на ОД на МВР – Пловдив за
извършените експертизи.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.