№ 5544
гр. С., 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110126900
по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по
подадена от /фирма/, искова молба насочена против /фирма/, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от
457.20лв. – задължение по договор за доставка на електрическа енергия за периода
01.11.2017г. – 30.11.2017г., за доставена електрическа енергия за обект с адрес: гр. С.,
ул. /улица/, ведно със законна лихва от 25.01.2021г. до окончателно изплащане на
сумата и 137.17лв. – мораторна лихва за периода 14.12.2017г. – 24.01.2021г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 16.12.2016г. между /фирма/ и ответното дружество е сключен договор за продажба
на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги. Сочи се, че до обект на ответника, находящ се в гр. С., ул. /улица/, за периода
01.11.2017г. – 30.11.2017г. е доставена електрическа енергия на стойност 457.20лв.
Твърди се, че съгласно договора сумата е следвало да бъде заплатена в срок до 14
число на месеца, следващ месеца на доставка, в случая в срок до 14.12.2017г. Твърди
се, че стойността на доставената електрическа енергия не била заплатена, поради което
ответното дружество дължи и лихва за забава в размер на 137.17лв. за периода
14.12.2017г. – 24.01.2021г. Сочи се, че с Постановление за възлагане
№260000/06.01.2021г., постановено по т.д. № 3343/2017г. по описа на СГС процесното
вземане за доставена електрическа енергия е придобито от ищеца. Твърди се, че за
процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 4256/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който исковите претенции се оспорват по основание и размер. Навеждат се доводи, че
вземането на ищеца, като периодично такова, е погасено с изтичането на тригодишна
давност, доколкото същото е станало изискуемо на 14.12.2017г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано след повече от три
години на 25.01.2021г. Оспорват се доводите в исковата молба, че ответното дружество
дължи претендираните суми, като се сочи, че не е ясен механизма на формиране на
същите. Оспорва се наличието на облигационно отношение между ответника и
1
дружеството доставчик /фирма/, както и доставката на електрическа енергия в
соченото количество и на индивидуализираната стойност. Ответникът сочи, че не
може да предостави исканите от ищеца фактури, доколкото твърди, че не е получавал
същите.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Производството по делото е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по
подадена от /фирма/, искова молба насочена против /фирма/, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на заявената претенция е обусловена от установяване на
следните обстоятелства, а именно, че през процесния период е съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия, сключен
между /фирма/ и ответното дружество, по силата на който дружеството доставчик за
периода 01.11.2017г. – 30.11.2017г. е доставило електрическа енергия на стойност
457.20лв. до обект на ответника /фирма/, находящ се в гр. С., ул. /улица/, че вземането е
изискуемо, както и че на основание Постановление за възлагане № 260000/06.01.2021г.,
постановено по т.д. № 3343/2017г. по описа на СГС процесното вземане за доставена
електрическа енергия е придобито от ищеца, факти и обстоятелства, които следва да
бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване от ищцовото дружество.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
пълно и главно плащане на претендираната сума за доставена електрическа енергия.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да
установи, че са налице основания за спиране или прекъсване на давността по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
От приложеното на л. 9 по делото копие на договор се установява, че на
16.12.2016г. в гр. С., е подписан договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE900895
между /фирма/, в качеството му на доставчик и ответното дружество /фирма/ – клиент.
Сключеният между страните договор за комбинирани услуги по смисъла на чл. 11, т.
10 от Правилата за търговия с електрическа енергия(ПТЕЕ) има за предмет продажбата
на електрическа енергия и предоставянето на услуга "отговорност за балансиране".
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ПТЕЕ ( в редакция към 02.10.2015 г.) договорът се сключва
между търговци и крайни клиенти и следва да урежда отношенията във връзка с
плащането на дължимите суми за мрежови услуги за съответния ценови период. В
случая съдът намира, че ищецът не е доказал същественото съдържание на договора, а
именно обекта на присъединяване. Видно от текста на чл. 1 от договора обектът на
присъединяване е следвало да бъде последващо заявен от клиента, като няма данни
това да е сторено. Същевременно нито от съдържанието на самия договор, нито от
друго изявление може да се направи извод за обект на присъединяване, доколкото
такъв не е индивидуализиран в договора.
С оглед изложеното на първо място не може да установи по категоричен начин,
че договорът е сключен за доставка на ел. енергия до процесния обект, находящ се в гр.
С., ул. /улица/.
На следващо място не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 5 копие на
постановление № 26000/06.01.2021г., по т.д. № 3343/2017г. по описа на СГС, се
установява, че в полза на ищеца, срещу продажна цена от 26 700 лв., са възложени
имуществените права върху вземанията на /фирма/, индивидуализирани в
приложеното на л. 6 копие на Пазарна оценка на вземанията на дружеството, като част
от вземанията е и такова в размер на 457.20лв. от ответното дружество /л.7/. Ефектът
на постановлението за възлагане е транслативен от датата на издаването му, като
2
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имуществото (в
това число и вземането) съгласно чл. 717з, ал. 2 ТЗ. Само в допълнение следва да се
посочи, че представената неподписана пазарна оценка на вземания на /фирма/,
произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на клиенти,
няма необходимата доказателствена стойност да установи идентичността на
претендираните вземания с тези, които са възложени на ищеца с постановление за
възлагане № 260000/06.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3343/2013 г. по описа на
СГС, ТК, VI-19-ти състав, доколкото не става ясно дължимата се от ответника сума от
457.20лв. за доставена ел. енергия за кой период се отнася, доколкото липсва
индивидуализация на такъв. В случая е приложимо е и правилото на чл. 178, ал. 2, изр.
1 ГПК, че съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има
зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с
оглед на всички обстоятелства по делото. Касае се за частен свидетелстващ документ,
който се ползва с формална доказателствена сила. Формалната доказателствена сила
както на официалните, така и на частните документи, се отнася до факта на писменото
изявление и неговото авторство – чл. 180 ГПК (като в случая съдът отчита и факта, че
представените отделни извадки са неподписани). За разлика от официалния
свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ няма материална
доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който
случай има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава, че частният
свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената
стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно
убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото – така решение № 136 от
14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК и решение № 88 от 23.04.2014
г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013г., III г. о., ГК. Когато по делото не са сочени, респ. не
са събрани други доказателствени средства и вземанията са оспорени, то това е
достатъчно, за да направи съдът извод, че твърденият факт не се е осъществил пълно и
главно в обективната действителност. Нещо повече, обстоятелството, че е представена
извадката от документ /представени са само стр. 24 и стр. 84/, на който страната
основава вземането си, е допълнителна индиция за приложението на чл. 178, ал. 2
ГПК, което е индикация за съда за евентуално скриване на неизгодни за страната
факти.
За пълнота следва да се отбележи, че одобреният от съда списък на приетите
вземания в производството по несъстоятелност също не формира сила на присъдено
нещо по този въпрос – така напр. решение № 15 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
535/2009 г., I т. о., ТК. Обстоятелството, че в търговските книги на дружеството в
несъстоятелност фигурира едно вземане не означава, че в обективната действителност
са се проявили материалните предпоставки, за да възникне действително същото.
Следващото основание, което според настоящия съдебен състав обуславя извода
за неоснователност на претенцията е обстоятелството, че след формулирано от ищеца
доказателствено искане от страна на /фирма/ е изпратена молба вх. №
25434/11.02.2022г. /л.63/, в която се сочи, че на процесния адрес гр. С., ул. /улица/ има
четири електромера, като са представени справки от всеки един от тях. В
представените от електроразпределителното дружество справки /л.64 – л. 67/, като
клиент фигурират лица, различни от ответното дружество и неговия управител В.Х.,
доколкото в справката на л. 64 като клиент е посочен А.Х., в справката на л. 65 като
клиент е посочено лицето Г.Х. и в останалите две справки отново като клиент е
индивидуализиран А.Х. - още едно основание да се приеме за недоказано
обстоятелството, че процесната електрическа енергия е доставена до обект, който се е
ползвал от ответното дружество. Отделно от изложеното исковият период е за
доставена ел. енергия за периода 01.11.2017г. – 30.11.2017г., а видно от справките
датата на отчитане на показанията е 20.11.2017г., тоест не става ясно как е установено
количеството и стойността на претендираната стойност на ел. енергия за периода
21.11.2017г. – 30.11.2017г.
3
Не на последно място в приложените на л. 44 и л. 45 по делото копия на Фактура
№ **********/30.11.2017г. и Фактура № *********/31.12.2017г. като основание на
сделката е посочен Договор № FE3003313/01.01.2016г., а ищцовото дружество
претендира вземане, произтичащо от Договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги №
FE900895/16.12.2016г., тоест основанието от което произтича вземането на ищеца,
индивидуализирано в процесните фактури е различно от основанието, на което ищецът
основава вземането си, предмет на настоящото производство.
За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че процесните фактури
са относими именно за доставка на ел. енергия до процесния имот, фактурата
представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална
доказателствена сила и не обвързва съда. Представените фактура следва да се
преценява от съда по вътрешно убеждение, във връзка с останалите приобщени
доказателства. В конкретния случай ищецът не представи други доказателства в
подкрепа на главната искова претенция, в частност, че до сочения обект, находящ се в
гр. С., ул. /улица/ за периода 01.11.2017г. – 30.11.2017г., е доставена електрическа
енергия в посочените количества на претендираната стойност.
По изложените съображения съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг и забава в
погасяването на същия за процесния период.
С оглед неоснователността на исковата претенция с правно основание чл.79, ал.
1 ЗЗД, неоснователен е и акцесорният иск за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответното дружество сторените по делото разноски в размер на 350.00лв. –
от които 300.00лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство и 50.00лв. –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Във връзка с разноските в заповедното производство съдът намира за
необходимо да направи следните уточнения.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т.
д. № 3074/2018 г., споделяно от настоящия съдебен състав.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, чрез процесуален представител, се дължи възнаграждение по реда на чл. 6,
т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на
50.00лв.
4
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от /фирма/, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/, срещу /фирма/,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. /улица/, искови
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 457.20лв. –
стойността на доставена, но незаплатена електрическа енергия за периода 01.11.2017г.
– 30.11.2017г. до обект, находящ се в гр. С., ул. /улица/, дължима се на основание
Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги № FE9000895/16.12.2016г., сключен между
ответника и /фирма/ – в несъстоятелност, вземанията по който са възложени на ищеца
с Постановление за възлагане № 06.01.2021 г., постановено по т. д. № 3343/2017 г. по
описа на Софийски градски съд, VI-19 състав, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.01.2021г. до окончателно изплащане на
сумата и 137.17лв. – мораторна лихва за периода 14.12.2017г. – 24.01.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д
№ 4256/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на срещу /фирма/, ЕИК ***********, сумата от 350.00лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение, от които 300.00лв. - в исковото производство и 50.00лв. –
в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5