РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Бургас , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500872 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба
подадена от Т. А. А. от ***, против Решение № 9/17.03.2021 г. по гр.д.498/2020 г. по описа
на Поморийски районен съд, с което е развален, на основание чл.87, ал.1 ЗЗД, сключеният
на 21.12.2015 г. Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 21.12.2015 г., обективиран в Нотариален акт № *** на нотариус Красимир
Петков, рег. № 556 от Регистъра на НК, по силата на който Й.А. И. от ***, прехвърля на Т.
А. А. правото на собственост върху следните имоти: жилищна сграда с идентификатор ***
по КККР на гр. Ахелой, с площ 60 кв.м., с адрес ***; сграда с идентификатор *** по КККР
на гр.Ахелой, с площ 58 кв.м.; сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Ахелой, с площ
18 кв.м., и ¼ ид.част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Ахелой, с площ
1634 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана,, начин на трайно
ползване - ниско застрояване, срещу задължението приобритателя да поеме лично или чрез
трето лице гледането и издръжката пожизнено на прехвърлителя, като му осигури спокоен и
нормален живот какъвто е водил докато е жив; и с което решение въззивникът Т.А. е осъден
да заплати на въззиваемия Й.И. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 729.50 лв.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че
правилно съдът е установил фактическата обстановка, вкл.обстоятелството, че към
м.септември 2020 г. ищецът е изгонил от ответника А., като му заявил, че ще развали
договора и сложил катинари на жилището, за да не допуска ответника и родителите му в
имота си. Твърди се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че до този момент ответникът
е предоставял необходимата издръжка на ищеца, а изгонването му от имота на ищеца не е
по вина на ответника, а поради формирано вече решение на ищеца „гледането му“ да се
осъществява от други лица. Твърди се, че съдът е установил, но не е съобразил, че
1
ответникът целенасочено е бил лишен, както от възможността да полага дължимите грижи,
така и въобще от достъп до имота. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че след
изгонването на ответника от имота, той е следвало да трансформира задължението си за
гледане и издръжка в паричен еквивалент, тъй като такава трансформация не е била предмет
на исковата молба, нито на договора за гледане и издръжка, нито на споразумение към него.
Твърди се, че към момента на отказа на ищеца от договора и уведомяването на ответника за
това обстоятелства, исковата молба за разваляне на договора вече е била входирана в съда, а
до този момент задължението за гледане и издръжка е било изпълнявано от ответника,
т.е.ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което не следва да носи
отговорност за промените в настроението и желанията на прехвърлителя. Претендира се
отмяна на обжалваното решение. Не се ангажират нови доказателства.
Въззиваемият-ищец Й. А. И. оспорва въззивната жалба като неоснователна с
писмен отговор в законовия срок, както и с допълнително представено писмено становище.
Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Твърди се, че съгласно
трайната и безпротиворечива съдебна практика, задължението на длъжника по по договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка е неделимо и трябва да се
изпълнява цялостно, точно, ежедневно и непрекъснато, в размера, съответстващ на вида и
обема на дължимите и необходими на кредитора грижи и издръжка. Твърди се, че по делото
не са събрани никакви доказателства, след напускането на имота, ответникът да е
изпълнявал задълженията си по договора. Сочи се, че в отговора на исковата молба
ответникът не излага твърдения, ищецът да е отказвал да приема предлаганите му грижи и
издръжка. Твърди се, че дори това да е било така, ответникът не е предложил
трансформиране на задължението си в пари, поради което е изпаднал в забава. Твърди се, че
изводите на първоинстанционния съд са ясни, последователни и логични, поради което се
претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за
въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния РС Поморие е образувано по исковата
молба на въззиваемия-ищец Й. А. И. от *** за разваляне на сключения между него и
ответника Т. А. А. от *** договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № *** на нотариус с рег.№ 556 на НК, с
район на действие РС Поморие. Ищецът твърди, че на 21.12.2015 г. е прехвърлил на
ответника свои недвижими имоти, находящи се в ***, срещу задължението поето от
ответника да поеме лично или чрез трето лице издръжката и гледането му, като му осигури
спокоен и нормален живот, като запазил правото си да ползва имота докато е жив. Твърди,
че през януари 2016 г. ответникът и родителите му се преместили да живеят при него, но в
средата на м.юни 2020 г. родителите на ответника се преместили в гр.Бургас и при него
останал да живее само ответникът. Твърди, че от момента в който прехвърлил имота на
ответника, същия не полагал грижи за него и не му давал издръжка, не го водил на лекар, не
му купувал лекарства. Признава, че докато са живели при него родителите на ответника,
майка му му е давала храна, но крайно недостатъчно /“по една порция храна на ден и то
само в онези дни, в които в къщата се готвеше“/. Счита че е налице пълно неизпълнение на
договора от страна на ответника, поради което желае развалянето му от съда.
Предявеният иск е с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
2
Ответникът е оспорил предявения иск. В законовия срок е представил писмен
отговор на исковата молба, в който са изложени възражения, че договорът между страните е
надлежно изпълняван от ответника, както и от неговите родители като се сочи, че за да
осъществяват грижи и издръжка на ищеца, след сключването на договора ответникът и
родителите му са се преместила да живеят при ищеца, извършили са ремонти в дома на
ищеца, осигурявали са финансови средства, храна и отопление на ответника, както и всички
хранителни и санитарни продукти. Твърди се, че ищецът е разполагал с пенсията си, тъй
като след като е заплащал лично сметки от пенсията си, сумите по тези плащания са му били
възстановявани от ответника и родителите му. Твърди, че праводателят не е бил лишен от
социални контакти и не е имал проблеми с придвижването и никога между ищеца и него и
родителите му не са възниквали конфликти и желанието на ищеца да развали договора е в
резултат на намеса на други роднини – Г. Т. А., който след края на извънредното положение
е започнал да посещавал ищеца и да му носи храна, като под негово влияние ищецът е
променил отношението си към ответника.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е развалил процесния договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, като е приел за
доказано, че ответникът е неизправна страна по сключения договор, тъй като липсата на
съдействие от страна на кредитора, каквото е налице в случая, не освобождава длъжника от
поетите с договора задължения, и за да е изправна страна ответникът е трябвало да
продължи изпълнението и да престира в пари, без да чака решение за трансформация,
защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане
неудовлетворена. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските по делото.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът намира, че първоинстанционният съд е установил правилно
и в пълнота фактическата обстановка, а изводите му по фактите са обосновани.
По делото не е спорно, а е видно и от представените доказателства, че с нот.акт
№*** ищецът е прехвърлил собствения си недвижим имот, подробно описан в нотариалния
акт на ответника А. срещу задължение на ответника да поеме лично или чрез трето лице
гледането и издръжката пожизнено на прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален
живот какъвто е водил.
Не е спорно, че след прехвърлянето на имота, ответникът и родителите му са се
преместили да живеят в процесни имот. Не е спорно, че ищецът сам, от собствената си
пенсия /по-малко от 200 лв месечно/, е заплащал консумираните в имота електричество и
ВиК услуги.
Не е спорно, че в началото на лятото на 2020 г. родителите на ответника са се
преместили да живеят в гр.Бургас, където са живели до есента на 2020 г., а ответникът А. е
останал да живее с ищеца в процесния имот до завеждането на делото – в средата на
м.септември 2020 г. Не е спорно, че след завеждането на иска ответникът се е изнесъл от
имота по настояване на ищеца. Не е спорно, че след като е напуснал процесния имот,
ищецът не е предоставял грижи и средства да издръжка на ищеца.
Спорно по делото е: полагал ли е ответникът А., лично или чрез трето лице,
уговорените в договора грижи за ищеца и предоставял ли му е необходимата издръжка, от
началото на договора, до завеждането на иска, съотв.до изнасянето си от процесния имот.
3
Спорно е също, били ли са възстановявани от ответника А., заплатените от ищеца суми за
ток и вода. Спорно още е, отказал ли е ищецът да съдейства на ответника при изпълнението
на договора, съотв.отказал ли е да допуска ответника и родителите му до дома си /процесния
имот/, и отказал ли е да получава предложените му грижи. На последно място е спорно
между страните, следва ли уговореното в процесния договор предоставяне на грижи и
издръжка да се компенсира в пари, в случай, че прехвърлителят откаже да приеме
престацията в натура /грижи/.
С оглед показанията на разпитаните свидетели П.А. и Е.П., съдът приеме за
доказано по делото, в периода от сключването на договора до началото на лятото на 2020 г.
ответникът лично, и чрез трети лица – родителите си и особено чрез майка си – св.П. А., е
изпълнявал поетите с договора задължения да предоставяне на грижи и издръжка на ищеца,
дори е извършен ремонт на къщата, в която ищецът живее. По въпроса – предоставял ли е
ответникът лично и чрез трети лица грижи и издръжка на ищеца в периода от сключването
на договора през 2015 г. до началото на лятото на 2020 г., съдът кредитира показанията на
двете свидетелки и не кредитира показанията на св. Г.А. – племенник на ищеца и чичо на
ответника. Съдът отчита обстоятелството, че св.П.А. /като майка на ответника/ и св.Г.А.
/племенник на ищеца/ биха могли да са заинтересовани от изхода на спора, поради което
преценява тези доказателства при условията на чл.172 ГПК. Показанията на св.П.А.
кореспондират с показанията на св.Е.П. – съсед на ищеца и без родство със страните, за
която свидетелка за съда не съществува основание да се съмнява в нейната
непредубеденост. Показанията на св.П.А. кореспондират и с твърденията на самия ищец в
исковата молба, по-скоро с признанието му, че докато са живели в имота родителите на
ответника, майката на ответника му е носела храна, макар, според ищеца, недостатъчно и не
всеки ден. Съдът приема за доказано, че в този период ответникът лично чрез своята майка,
е полагал необходимите грижи за ищеца – „готвех всеки ден, чистех помещението му,
каквото е имало за нас, това е имало и за него“ /св.П.А./; „Т. и П. и Н. много помагаха на
дядо Й., те му носеха, готвеха му и се грижиха за него“, „П. се грижеше за дядо Д.…Влизала
съм в стаята на дядо Д., беше чисто, подредено“ /св.П./.По отношение на заплащането на
ток и вода, съдът приема за доказано от показанията на св.П.А., че след заплащането на тези
консумативи от ищеца, сумите са му били възстановявани от ответника и родителите му.
В периода от началото на лятото на 2020 г. /когато родителите на ответника са се
преместили да живеят в Бургас временно/ до завеждането на иска в следата на м.септември
2020 г., с оглед показанията на св.П., съдът приема, че ответникът А. е продължил да полага
грижи за ищеца /“П. като замина, Т. се грижеше за него“, „Грижеше се Т. за Д.…Т. готвеше,
аз лично виждах това“/.
Както се посочи по-горе, по делото не е спорно, а се установява и от показанията
на св.П.А. и св.П., че през м.септември 2020 г. ищецът и ответникът са се скарали, ищецът е
заявил, че не иска повече ответника там и иска да си върне къщата, отказал е да приема
повече предоставяните му грижи, изгонил е и родителите на ответника в края на август 2020
г., а малко след това ответникът е напуснал жилището. Не е спорно, че от момента на
напускане на процесния имот, ответникът не е полагал грижи за ищеца нито лично, нито
чрез трети лица, нито е предоставял суми за издръжка на ищеца.
При така установените факти настоящият състав също намира предявения иск за
основателен.
Съдът напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че макар за дълъг
период от време /от сключването на договора през 2015 г. до м.септември 2020 г./
ответникът да е изпълнявал пълно и точно задълженията си по договора, а неизпълнението
на тези задължения след м.септември 2020 г. е да е причинено от отказа на самия ищец да
4
получава предлаганите му грижи и издръжка, от м.септември 2020 г. е налице неизпълнение
на задълженията по договора от страна на приобретателя, а предвид характера на
задължението на приобретателя по договор за гледане и издръжка - неделимо, макар
неизпълнението е да е само частично или за определен период, в този случай е налице
основание за разваляне на договора. Съдът споделя и извода на първоинстанционния съд, че
отказа на прехвърлителя да окаже съдействие на приобретателя за изпълнение на
задълженията му по договора, не освобождава приобретателя от тези задължения, а
последният следва своевременно да поиска трансформиране на задълженията му от натура в
парично задължение, което в случая не е сторено. В този смисъл е трайната и
непротиворечива съдебна практика.
Ето защо съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че до този момент ответникът е
предоставял необходимата издръжка на ищеца, а изгонването му от имота на ищеца не е по
вина на ответника, а поради формирано вече решение на ищеца „гледането му“ да се
осъществява от други лица, както и, че ответникът е бил лишен, както от възможността да
полага дължимите грижи, така и въобще от достъп до имота. Неоснователни са и
оплакванията за неправилни изводи на първоинстанционния съд, че ищецът е следвало да
трансформира задължението си за гледане и издръжка в паричен еквивалент, тъй като
такава трансформация не е била предмет на исковата молба, нито на договора за гледане и
издръжка. Първоинстанционният съд е изградил изводите си за основателност на
предявения иск съобразявайки се с характера на процесния договор и на задължението на
приобретателя по него, както и с трайната съдебна практика. Според настоящия състав, без
значение е, че към момента на отказа на ищеца от договора и уведомяването на ответника за
това обстоятелства, исковата молба за разваляне на договора вече е била входирана в съда.
Следвало, независимо от вече инициираното съдебно производство, ответникът да поиска
трансформация на задължението си по договора, за да не допусне да изпадне в забава.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и
доказан.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
По разноските:
При така постановения резултат, въззивникът няма право на разноски поради
потвърждаване на обжалваното от него решение.
На въззиваемия, който по принцип има право на разноски заради
потвърждаването на първоинстанционното решение, в случая също не се дължат разноски за
въззивното производство, тъй като не са представени доказателства за сторени разноски в
настоящото производство. Представеният към писменото становище на адв.Ч. договор за
правна защита и съдействие № 13465 от 04.09.2020 г. /л.32 и 38 от въззивното дело/ е за
процесуално представителство по първоинстанционното производство, същият е бил
представен по гр.д.498/2020 г. на ПРС /л.10/ и по него първоинстанционният съд вече е
присъдил съдебни разноски.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9/17.03.2021 г. по гр.д.498/2020 г. по описа на
Поморийски районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6