Р Е Ш
Е Н И Е
№
………..…/……………………..… ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на девети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря София Маринова, като разгледа докладваното от
съдията НДАХ № 1167 по описа за 2019год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Х.Б.“ АД ЕИК *********, подадена чрез адв.
Д.Д. от БлАК, против НП №
03-009358/28.03.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000лв. за административно нарушение наказуемо
по чл.414, ал.3 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното
постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, навежда твърдения
както за допуснати съществени нарушения на процес. правила (лицето издала НП не
разполагало с адм.наказателна компетентност, НП не
било подписано от АНО), така и за такива на материалния закон (не било
извършено нарушение, алтернативно извършеното попадало в хипотезата на чл. 28
от ЗАНН) и моли съда да го отмени. В условията на алтернативност моли да бъде
намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.
В с.з. за въззивното дружество,
редовно призовано, представител не се явява.
В
депозирано по делото писмено становище, адв.И., като
процесуален представител на дружеството сочи, че до деня на връчване на АУАН,
дружеството не било запознато с твърдяното административно нарушение, като по
този начин било нарушено правото му на защита.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява
становище, че нарушението за което е наложена санкция на въззивника е безспорно
доказано. Сочи, че представения от въззивника договор за обучение е бил
съставен единствено за нуждите на оспорване на констатациите направени при
проверката.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
На 01.03.2018 год. свидетелките М. и Д., и двете служителки на Дирекция „ИТ“- Варна, извършили проверка в офис за недвижими имоти
стопанисван от „Х.Б."АД, ***, офис 23. В хода на проверката проверяващите
раздали на всички лица работещи в офиса декларации по чл. 402 от КТ. Едно от
лицата които работели в офиса и попълнили декларация била св. Г.Я.. В
декларацията си последната посочила, че работи за въззивното дружество от
26.02.2018год. във въпросния офис с работно време от 09:00ч. до 18:00ч., че
няма сключен нито трудов нито граждански договор, че получава трудово
възнаграждение в размер на 510лв. месечно, има почивни дни събота и неделя и един час в работния ден, както и
че не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов
договор. На място проверяващите връчили призовка по чл.45, ал.1 от АПК на
управителя на дружеството Мартин Сребров с определена
дата за явяване и представяне на редица документи в това число трудовите
досиета на всички работници в офиса.
В хода на документалната проверка ТД сключен между
въззивното дружество и св. Я. не бил представен. Представен бил такъв за
обучение сключен на 26.02.2018год.. Св. М. направила и служебна справка в
масивите на ТД на НАП Варна и установила, че няма регистриран ТД за Г.Я..
На 20.03.2018год. св. М. съставила срещу въззивника АУАН бл.№ 03-009358. В акта св. М. посочила,
че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр.
чл.1, ал.1 и чл. 61, ал.1 от КТ, тъй като на 01.03.2018г. в качеството си на
работодател е допуснал до работа лицето Г.Б.Я. с ЕГН ********** да престира труд изпълнявайки трудовите функции на длъжност
„брокер недвижими имоти" при определено работно време от 09.00 до 18.00
часа, с определено работно място - обекта на проверката - офис за недвижими
имоти, находящ се в гр.Варна, бул. "Владислав Варненчик"№81,
ет.8, офис 23, стопанисван от "Х.Б." АД, и договорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 510лв, без да има сключен трудов договор в писмена
форма между страните по трудовото правоотношение.
АУАН бил предявен и връчен на упълномощено от управляващия
въззивното дружество лице , което го подписало без възражения. В законовия
тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ постъпили писмени възражения.
По постъпилото възражение, АНО изискал становище от
юрисконсулт при Д“ИТ“ - Варна, който посочил, че възраженията са неоснователни.
На 28.03.2018год. въз основа на акта, АНО издал атакуваното
НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр.
чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ и ме наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са
дали С.М. (актосъставител) и Д.Д.
(свидетел по акта), които възпроизвеждат пред съда възприятията си от
извършената проверка с нужната конкретика.
Показанията на тези свидетелки са последователни, логични и взаимнодопълващи
се от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени
доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е
дала и Г.Я.. Същата потвърждава, че към момента на проверката е била в офиса на
въззивника, но не работела, а се обучавала. Сочи че към този момент била
подписала документите за обучението, което при всеки било различно, нейното
продължила малко повече от два месеца, както и че продължавало около 4-5 часа
на ден. Таксата за обучението била 100лв. но тя не била платила такава такса
към момента на проверката защото се плащала накрая. Твърди, че след приключване
на обучението били издадени някакви документи, но те останали в офиса, както и
че след края на обучението не й било предложено да сключи трудов договор, а й
било предложено да сключи граждански такъв какъвто сключила и по какъвто
договор в момента е ангажирана към въззивника. След предявяване на приложената
към АНП декларация потвърждава, че е попълнена от нея, но твърди, че била
насочвана от една от проверяващите какво да пише в графата за работна заплата и
работно време. Съдът не кредитира показанията на св.Я. в частта в която
заявява, че към момента на проверката не е работила, а се обучавала, че е
подписала договор за обучение в предходен период, както и че е вписала в
декларацията работно време и размер на заплата под давлението на служител на Д
“ИТ“ Варна, тъй като в тази им част
показанията са в пълно противоречие с останалия събран по делото доказателствен
материал, противоречиви и нелогични са, а и тази свидетелка и към момeнта продължава да се намира в договорни
отношения с въззивника и очевидно е заинтересована дава показания в негова
угода.
На първо място показанията на св. Я. са в противоречие с
показанията на свидетелките М. и Д. от които се установява, че в момента на
проверката всички в офиса са изпълнявали трудови функции – работели са на
компютри, някои говорели и по
телефоните. Лице което да провежда обучение е нямало. На следващо място видно
от приложената към АНП декларация по чл. 402 от КТ изходяща от Я. в нея тя сама
е вписала, че няма подписан никакъв договор с въззивника – нито трудов, нито
граждански. И най-накрая определено няма как да бъде възприето за достоверно
твърдението на лице с висше образование, че не може да се ориентира какво да
напише в бланка на декларация и да вписва там факти, които са и били казани от
друго лице и то при положение, че офиса е бил пълен с хора и включително и
управителя на фирмата е бил там. Отделен е въпроса, че твърдението за оказван
натиск при попълване на бланката не се подкрепя от каквито и да било други
доказателства.
Съдът не кредитира и представения от страна на въззивника
Договор за проверка на квалификацията и обучение с лице което не работи и прие,
че същият е съставен пост фактум за целите на
проверката първо защото сама в декларацията по чл. 402 от КТ е вписала че не се
намира в договорни отношения с въззивника – няма сключен нито трудов, нито
граждански договор. При това положение буди недоумение защо при наличие на
подписан договор за обучение преди датата на проверката (както твърди Я. в
с.з.), а видно и от представения договор в същия има подпис на обучаем, същата
не е посочила в декларацията, че се намира в договорни отношения с въззивника,
а е вписала, че няма такива. На следващо място видно от приложения договор за квалификация в него изобщо не са визирани работно време
и уговорена заплата, каквито данни е
декларирала Я.. По силата на този договор, работодателят е поел задължението в
рамките на три месеца да провери квалификацията и да обучи обучаващия срещу
заплащане от страна на последния на сумата от 100лв. за материали и някаква
допълнителна неопредена такса за самото обучение, каквито такси не са били
заплатени от Я.. В
същност единственото логично обяснение е, че такъв договор не е бил сключен към
този момент, а в последствие и за целите на проверката.
Приложените към АНП писмени доказателства с изключение на
упоменатия по-горе договор за проверка на квалификацията и обучение съдът
кредитира изцяло.
В хода на съдебното следствие е назначена съдебно-графологична експертиза извършена от вещото лице Е.А..
Видно от заключението на същата, кредитирано изцяло от съда като обективно,
компетентно и безпристрастно дадено, подписът положен срещу „Подпис“ в НП №
03-009358/28.03.2018год. е изпълнен от Иван Асенов Иванов.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа
на показанията на свидетелите М. и Д., отчасти показанията на св. Я.,
показанията на в.л. Е.А., заключение по назначена съдебно графологична
експертиза както и въз основа на приложените към АНП писмени доказателства.
При извършена служебна проверка на представените по делото
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни
лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В обстоятелствените части на акта и НП,
макар и твърде лаконични, се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение, посочени са дата и
място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено както
и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода
на адм.наказателното производство съдът не констатира
и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока.
Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на
трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на
труда и социалната политика. Съгласно
чл. 416, ал.5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на
органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. В
случая процесното НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който
е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е
приложената по делото заповед на ИД на
ИА „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 на заповедта с нея
ИД
на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“
да издават НП по актове съставени от инспектори от „ИТ“. Твърденията в жалбата,
че директора на Дирекция „ИТ” Варна не е подписал НП, поради което същото е
нищожно, са абсолютно голословни и се опровергават по категоричен начин от
заключението на назначената в хода на съдебното следствие СГЕ. Видно от същото,
подписът положен в НП принадлежи на автора на документа Иван Асенов Иванов -
директора на Дирекция „ИТ” Варна.
Съдът не споделя и наведените в жалбата възражения за
допуснато от АНО нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно посочената
разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства. Задължение обаче за произнасяне по
възраженията с нарочен акт или тяхното обсъждане в НП (правораздавателния акт)
в закона не е предвидено. При положение че в случая АНО е издал НП то няма
никакво съмнение какво е било становището му по направеното възражение,
очевидно е счетено за неоснователно. Следва да бъде посочено и това, че
задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН,
в десет точки и произнасяне по възраженията срещу АУАН, както и излагане на
мотиви за издаване на НП не са сред задължителните реквизити на НП, както
неправилно се сочи в жалбата. Отделен е въпроса, че правото на защитата в
производствата с наказателен характер се реализира срещу фактите, а не срещу
правната им квалификация.
Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител
на въззивника направено в депозираното писмено становище, че в хода на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на
наказаното лице и изразяващи се според защитата в непредставяне на протокола от
извършване на проверката. Обстоятелството, че АУАН е съставен в деня в който е
бил връчен и протоколът от извършената проверка не води до нарушаване правото
на защита, тъй като наказаният субект се защитава срещу констатациите в АУАН, а
не срещу тези в протокола от извършената проверка, съдържащ предписания.
Предписанията се обжалват по друг ред , а неизпълнението на същите е елемент от
състава на друго нарушение, а не на това за което е ангажирана отговорността на
дружеството. Не представлява нарушение на процес. правила, още по-малко пък
съществено, както се сочи в писменото становище на процес. представител на
въззивника, съставянето на АУАН 20 дни след извършване на проверката на място.
В ЗАНН ясно са регламентирани сроковете за издаване на АУАН и това са три
месечен срок от откриване на нарушителя, но не по-късно от една година от извършване
на нарушението. В случая тези срокове са спазени.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП адм.наказателната отговорност
на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата
на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде
сключен в писмена форма.
В
случая от събраните по делото
гласни и писмени доказателства съдът прецени, че правилно
АНО е приложил материалния
закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма. От събраните по
делото доказателства - показанията на
свидетелките М. и Д., отчасти
от тези на
св.Я., от съдържанието на приложения по преписката
констативен протокол, и декларацията по чл. 402 от КТ изходяща от Я. по безспорен
начин се установява, че на 01.03.2018г. последната
е изпълнявала трудови функции като брокер в офиса на въззивното дружество, без да е имало сключен
трудов договор между страните. От показанията на свидетелките М. и Д., депозирани
в хода на съдебното следствие става ясно, че при
влизането им в обекта, Я. както и всички
други служители се е намирали в офиса, като всеки
един от тях
е бил на обособено работно място пред компютър
и е извършвал дейност. От
друга страна видно от приложената декларация по чл. 402 от КТ в същата се
съдържат основни белези на
трудово правоотношение като длъжност, работно място, работно време, почивни дни, почивка в рамките на работния ден и уговорено
заплащане.
В същност факта, че към момента на проверката сключен в писмена
форма трудов договор между въззивника и св. Я. не е бил налице не е спорен
между страните като основния спорен въпрос е дали към тази дата Я. е била
работник на въззивника – изпълнявала е трудови функции в негова полза или отношенията между
последната и въззивното дружество са
били основани на представения по делото договор
за обучение и проверка на квалификацията.
Доколкото
представения от въззивника договор за преквалификация и обучение не се
кредитира от съда по съображенията изложени по-горе, то очевидно тезата на
въззивника на въззивника за липса на трудово правоотношение не се споделя от
настоящия съд. За пълнота на мотивите следва да бъде отбелязано още, че
действително в КТ – чл.
235 е предвидена
възможност договор за повишаване на
квалификацията или за преквалификация да може да
се сключва и между работодател и лице, което се
подготвя за работа при работодателя
след завършване на обучението. Основна характеристика на този вид договори
(граждански по своя характер) е поемането на задължение от страна на
работодателя за обучение – повишаване на квалификация или преквалификация като
тази характеристика следва да се извежда от съдържанието на самия договор. В
тази връзка в договора следва да се съдържат правилата за провеждане
на обучението, програма, график на занятията, указание
за начина за удостоверяване на успешно приключване
на обучението – издаване на документ
за завършване и пр. Видно от представения по делото договор за обучение,
такива уговорки липсват, а и от показанията на двете разпитани по делото
свидетелки се установява, че към момента на проверката лице, което да извършва
„обучението“ не е имало. Няма как да не бъде отбелязано и това, че договорът по
чл.235 от КТ се сключва с лице което не работи при работодателя за да се обучи и
подготви да работи при
него след приключване на обучението като в
нормата на чл. 237 от КТ изрично е посочено, че след завършване на обучението
въз основа на такъв договор трудовите отношения между страните се уреждат
с трудов договор или със съответно
изменение на трудовия договор. Нищо
подобно не е последвало в случая. Видно от показанията на Я. след приключване
на „обучението“ тя останала да работи за
въззивника, но не й е предложено изобщо да сключва трудов договор. Бил сключен
граждански такъв. Горното наред с
констатираните елементи на трудово правоотношение (работно време, работно
място, уговорена заплата, почивки и т.н.) между въззивника и св.Я., е още един аргумент в подкрепа на извода, че
в случая договора за квалификация
и обучение прикрива трудови
правоотношения, а с представянето му се цели избягване на адм.наказателна
отговорност.
В контекста на
изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е възприел отношенията
между въззивника св.Янева като трудови и законосъобразно е приел, че с
допускането до работа без сключване на трудов договор в писмена форма
въззивника е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1, вр.
чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ и спрямо него следва да се реализират
неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на
чл. 414, ал. 3 КТ.
Що се касае до изложеното в
жалбата алтернативно становище за наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, то
не се споделя от съда, тъй като конкретния случай с нищо не се отличава от
обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност.
Напротив, касае се за типичен случай на заобикаляне на трудовото
законодателство.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът
установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно
конкретните обстоятелства като не е изложил и каквито и да било мотиви досежно
размера на наложената санкция. И като отчете че нарушението е първо за
въззивника, доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт,
както и липсата на каквито и да било
данни за имущественото състояние на последния счете, че така наложеното
наказание е прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание наложено в
минимален размер би постигнало целите както на индивидуалната, така и на
генералната превенция поради което и счете, че следва да измени НП като намали
размера на наложеното наказание глоба от 5000лв. на 1500лв.
Като отчете, че в хода на съдебното производство са били
направени разноски за СГЕ в размер на 155лв., както и задължителни указания дадени
с ТР №3 от 08.04.1985год. по н.д. № 98/1984год. на ОСНК съдът счете, че следва
да възложи направените по делото разноски на въззивното дружество като го осъди
да заплати посочената по-горе сума в полза на Държавата по сметка на ВРС.
Като взе предвид всичко изложено по-горе съдът прави
извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят процесуално
недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното
наказание имуществена санкция от 5000лв. на 1500лв., а направените по делото
разноски следва да бъдат възложени на въззивника.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03-009358 от 28.03.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на „Х.Б.“ АД ЕИК *********, на основание чл.414,
ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
5000лв. като намалява размера на наказанието
на 1500лв..
ОСЪЖДА „Х.Б.“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис 23 да заплати в полза на държавата по
сметка на РС Варна сума в размер на 155лв. представляваща направени съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: