№ 493
гр. Благоевград, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200500683 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК - “въззивно
производство”, като е образувано по въззивна жалба с вх. №9495/22.04.2024 г.,
подадена от „МИШЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. А. С., насочена
против Решение № 207 от 25.03.2024 г. по гр. д. № 846/2022 г. по описа на РС-
Благоевград, с което предявените срещу тази страна осъдителни искови
претенции с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД са уважени изцяло, а тези с
правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД частично. В жалбата се изтъкват
възражения срещу допустимостта на решението и по-конкретно относно
родовата подсъдност на делото - според жалбоподателя компетентен да
разгледа спора е окръжният, а не районният съд, тъй като когато вземанията
произтичали от едно правоотношение по договор за доставка или изработка,
меродавна за цената на иска била сумарната стойност на всички задължения
на длъжника по този договор; оплаквания срещу правилността на съдебния
акт, като в тази връзка се изтъква, че проведената съдебно-счетоводна
експертиза се базирала на вторични счетоводни регистри, а не на първични
банкови извлечения, експертът не проверил дали счетоводството на ищеца е
редовно водено, същото не представило всички доказателства, въз основа на
1
които достигнал до своите заключения, като се акцентира, че експертът не
работил и със счетоводството на ответника, което се намирало в адвокатска
кантора, поради което се прави доказателствено искане за назначаване на
повторна експертиза, която след запознаване с всички банкови сметки,
притежавани от двете страни в процеса, да даде заключение какъв е размерът
на извършените от "МИШЕЛ" ЕООД в полза на "СТЕДАКС' ЕООД банкови
разплащания в периода след 01.01.2017 г., както и дали извършените
разплащания са предназначени за погасяване на задълженията по процесните
фактури. Релевира се, че съдът нарушил нормата на чл. 146, ал. 3 ГПК, тъй
като уважил доказателствено искане на ищеца след указания за това срок във
връзка с поставени допълнителни въпроси към вещото лице, а с молбата си от
09.02.2023 г. ищцовото дружество недопустимо въвело в процеса нови
фактически обстоятелства. Изрично се възразява, че в хода на процеса ищецът
не успял да докаже основанието на своята претенция, тъй като декларациите
по ЕДП установявали доставеното количество стока в обекта на ответника, но
същите не съставлявали годно доказателство, което да свърже доставените
количества горива с процесните фактури, като освен това вещото лице не
разсъждавало върху тези декларации, а единствено ползвало информация от
НАП, която освен това не била представена по делото в надлежна форма.
Възразява се срещу достоверността на информацията, предоставена от
разпитаните по делото свидетели и в заключение се отправя искане за
обезсилване, евентуално за отмяна на постановеното решение на Районен съд
- Благоевград. Подаден е и отговор към въззивната жалба по реда на чл. 263
ГПК, в който се оспорват наведените от страна на жалбоподателя оплаквания,
с цитиране на съответната към поставените от въззивника въпроси съдебна
практика, като въззиваемият се противопоставя изрично на релевираното
доказателствено искане. Посочва се, че между страните не бил сключен един
договор за доставка на бензин, тъй като това било невъзможно, с оглед
обстоятелството, че доставчикът нямало как да предвиди ежедневната цена на
горивото, като видът и количеството на стоката, както и самото
възнаграждение на услугата, се уговаряли отделно при всяка една
индивидуална доставка. Акцентира се, че според постоянната практика на
ВКС трайните търговски отношения не означават постигане на съгласие по
всички доставки, като в исковата молба следвало изрично да се твърди, че
между страните е било постигнато предварително съгласие по основните
2
договорни елементи, за да може да се приеме, че вземанията произтичат от
едно правоотношение. В отговора се изтъква още, че вещото лице отразило, че
е налице съвпадение между количествата горива, посочени във фактурите, и
тези, които са описани от ищеца в подадените документи за продадено гориво
пред НАП и Агенция “Митници”. До датата на последното съдебно заседание
ответникът не е твърдял, че е плащал суми по процесните фактури, поради
което искането му за назначаване на повторна експертиза, която да изследва
плащанията между двете страни след 2017 г., било неоснователно. И от двете
страни в процеса се претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като
съобрази предметната рамка на въззивната жалба, която жалба съдът
прие да е допустима и редовна, доводите на въззиваемия, приложените по
делото доказателства и нормата на чл. 269 ГПК, която предопределя
правомощията на въззивния съд, намира следното:
Районен съд - Благоевград е сезиран с искова молба от страна на „Стедакс“
ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от управителя С.И.М., със
седалище и адрес на управление: *********, действащо чрез адв. М. А., срещу
„Мишел” ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от управителя В.В.М.М.,
със седалище и адрес на управление в *********, с наведени в нея твърдения,
че ищцовото дружество по занятие продава горива, а ответното дружество
стопанисва бензиностанция, находяща се в с*********, ПИ с № 34001. В тази
връзка през 2017 г. страните сключили договори за покупко-продажба на
дизелово гориво сяра (10 ppm) с 6% FAME, като във връзка с всяка продажба
ищецът издал счетоводни документи - фактури, които ответникът осчетоводил
и ползвал данъчен кредит във връзка с тях. Тъй като след датите на предаване
на горивото и издаване на описаните в исковата молба фактури, ответното
дружество не изпълнило договорното си задължение да заплати договорената
цена, купувачът изпаднал в забава. Ето защо се претендира ответното
дружество да бъде осъдено да заплати сумите, посочени във всяка една от
фактурите, индивидуализирани подробно в исковата молба, ведно с лихва за
забава. Срещу тази претенция в отговора към искова молба са релевирани
аргументи срещу родовата подсъдност на делото, както и са инвокирани
възражения, че реални доставки не са извършвани, респективно че
претенцията е погасена по давност.
3
От страна на първоинстанционния съд в атакуваното в настоящото
производство решение било прието, че от изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установило, че ищцовото дружество действително е
доставило на ответното дружество дизелово гориво и бензин, като ответникът
осчетоводил процесните 50 броя фактури, съгласно изискванията на ЗДДС.
„Мишел“ ЕООД подало в електронната система с фискална памет и средства
за измерване информация, че е получило всеки отделен вид количество с
посочен уникален контролен номер, като освен това ответникът декларирал
пред НАП и Агенция Митници, че е получил дори по-голямо количество
гориво от действително натовареното. Ето защо, след съответното
приложение на нормата на чл. 111, б. “в” ЗЗД по отношение на претендираната
мораторна лихва, съдът уважил частично тази искова претенция, а главната
такава уважил изцяло. Така постановено решението е правилно и
законосъобразно, като аргументите за това са следните:
По допустимостта:
С оглед релевираните във въззивната жалба възражения срещу допустимостта
на постановения съдебен акт, като и доколкото това е въпрос, за който съдът
следи служебно, съдът дължи отговор първоначално по отношение на него,
тъй като той е с обуславящо значение по отношение на останалите
оплаквания, посочени от жалбоподателя. Въззивният съд, така както първата
инстанция, споделя извода, че в случая не се касае за едно договорно
правоотношение, а за редица отделно сключени договори за покупко-
продажба на гориво, обективирани в отделни счетоводни документи -
фактури, отразяващи основните елементи на договорната връзка като цена и
предмет на договора. Това е така, защото при търговските продажби,
сключени в резултат на трайни търговски отношения между страните,
конкретният договор се сключва с достигане на предложението до търговеца.
Тези трайни търговски отношения се формират от множество факти, поради
това твърдението в исковата молба за такива отношения налага извод, че
ищецът твърди постигнато с ответника съгласие по съществените елементи по
отделния договор по всяка данъчна фактура. При трайните търговски
отношения страните сключват отделни договори, за които при съдебен спор
намира приложение оборимата презумпция на чл. 292 ТЗ. Всеки един от тези
договори обаче е източник на конкретни права и задължения, а при
4
приложението на чл. 68 ГПК следва да се приеме, че вземането по всеки
договор представлява паричната оценка на предмета на делото по всеки един
от предявените при условията на първоначално кумулативно обективно
съединяване искове - така например Определение № 279 от 14.12.2016 г. по гр.
д. № 60177/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение. В случая
не е налице хипотезата, разисквана в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно
дело № 3 по описа за 2011 г. на ВКС, на което се позовава въззивникът. В това
тълкувателно решение е разяснено, че периодичните плащания се
характеризират с това, че тези множество престации се обединяват от това, че
имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично,
като е налице предварително определен и известен на страните момент, в
който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено.
Очевидно е, че случаят не е такъв, тъй като отделните парични вземания,
предмет на производството, са продиктувани от отделни юридически факти -
индивидуални договори за продажба, всеки един от които се характеризира
със специфика в цената, която е различна при всеки договор, както и с оглед
отделен вид на продаденото гориво, като с оглед твърденията и представените
фактури престацията на кредитора не е еднотипна, тъй като в прерогативите
на длъжника е било какво гориво да поръча за доставка. В този смисъл
възраженията на въззивника срещу родовата подсъдност на това дело, а и
оттам относно допустимостта на самото решение, са неоснователни.
По основателността:
На първо място - неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че в
противоречие с нормата на чл. 146, ал. 3 ГПК в полза на ищеца били уважени
допълнителни доказателствени искания. Напротив, на ищцовото дружество е
предоставена възможност да зададе допълнителни въпроси към вече
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което искане не е ограничено от
процесуална преклузия, особено в аспект на това, че първата инстанция има
служебни правомощия да назначава експертни заключения (чл. 195, ал. 1
ГПК), когато намери за нужно, че за изясняване на някои посочени и относими
фактически положения са необходими специални познания, а служебното
начало винаги предопределя и възможността на страна в хода на
първоинстанционното производство да инициира този способ на доказване.
Искането за назначаване на експертиза следва да се основава на необходимост
от доказване на факти, които са въведени в процеса в преклузивния за това
5
срок. Отправените допълнителни въпроси от ищеца са във връзка с
оспорванията на ответника и поставения от него въпрос, който имал за цел да
изследва дали количествата горива са доставени от “Лукойл Нефтохим
Бургас” АД в полза на ищцовото дружество (въпреки че процесуалният
представител на последното съвсем недвусмислено е заявил както в хода на
процеса, така и в обстоятелствената част на исковата молба, че то се е
снабдявало с коментираните количества чрез трето дружество доставчик),
както и за извършване на анализ на доставените количества от ищеца на
ответника, който анализ да се съпостави с предоставените данни от “Лукойл
Нефтохим Бургас” АД. Не е вярно и твърдението, че ищецът разширил
недопустимо фактическата рамка на исковата молба, доколкото в нея изрично
е уточнено, че същият получавал горивата, предмет на договора, от трето лице
- доставчик (стр. 75 от делото), като кое конкретно като наименование е това
дружество е изяснено в молбата от 02.02.2023 г., с оглед поставените към
вещото лице въпроси и възникналата нужда от доказване на това
обстоятелство. Затова и логично в своя отговор “Лукойл Нефтохим Бургас”
АД е посочило, че не е сключвало договор за доставка на гориво със “Стедакс”
ЕООД, нещо което изрично отрича и самото ищцовото дружество, поради
което този отговор не може да съставлява самостоятелно основание за
отхвърляне на претенцията, така както е изложено във въззивната жалба.
Освен това, този въпрос е вън от правнорелевантните факти, подлежащи на
доказване в процеса, защото от значение е, с оглед оспорването на ответника,
дали ищецът е изпълнил своите договорни задължения, доставяйки
уговорените количества горива, описани в иска и отразени във фактурите, а
откъде същият се е снабдил с тях е съвсем без значение. В тази връзка в хода
на производството е доказано, посредством назначената съдебно-счетоводна
експертиза, че процесните фактури с издател “СТЕДАКС” ЕООД и получател
“МИШЕЛ” ЕООД са налични и осчетоводени както в счетоводството на
ищеца, така и в това на ответника, като последният е използвал данъчен
кредит във връзка с тях за обща сума в размер на 31 594.16 лева, като
ответното дружество е отразило задължение към доставчика “Стедакс” ЕООД
за 189 565.03 лева, като било констатирано едно единствено частично
плащане в размер на 2 641.65 лева по фактура № 1395 от 31.03.2017 г. (първата
издадена), която сума била приспадната от ищеца и така общото задължение
на ответника било сведено до 186 923.38 лева. Вещото лице е извършило
6
сравнение между продажбите на гориво от доставчика към ищеца и от ищеца
към ответника, като е установило, че срещу процесните задължения са
предоставени общо 103 912 хил. литра, като посоченото количество
действително било предоставено на “Стедакс” ЕООД от “Сакса” ООД -
сравнителна таблица № 3 от експертизата. Освен това, експертът изследвал, че
по отношение на процесните доставки дружеството собственик на петролната
база в град Благоевград - “БМВ - 2000” ООД, е издало 97 броя акцизни
данъчни документи с уникален контролен номер с дати на издаване,
количество и вид на гориво, съвпадащи с датата и съдържанието на
процесните фактури, като в тях фигурира и превозвачът на горивата -
“Клисурски Ойл - 2” ЕООД, посочен от ищеца в неговата искова молба, а
мястото на тяхната доставка е тъкмо обектът на ответника в с. *********. Ето
защо в заключението е направен извод, че посредством тези АДД се доказва,
че съответните по вид и количество горива са реално доставени на
бензиностанцията, собственост на “Мишел” ЕООД. От своя страна, в
информационна система “Контрол на горивата”, поддържана от НАП, ищецът
декларирал тъкмо 97 броя електронни документи за получаване на гориво,
което закупило от “Сакса” ООД и продало на крайния получател “Мишел”
ЕООД. В тези документи фигурира уникалният контролен номер за всяко
продадено количество гориво, който номер е посочен и във вече споменатите
акцизни данъчни документи, представени от Агенция “Митници”.
Преценявайки отразеното в обстоятелствената част на експертизата и
извършените проверки от страна на вещото лице, правилно първата инстанция
е кредитирала изцяло съдебно-счетоводната експертиза, която не само
посочва, че ответникът е отразил в своето счетоводство сега претендираните
задължения, но и проследява целия път на горивата, предмет на договорите -
от тяхното закупуване от страна на третото за спора лице, предаването им на
ищеца и доставката от негова страна на ответника, като за целта експертът е
използвал данните от НАП и Агенция “Митници”, анализът на които доказва,
че продажбите са документално отразени с необходимия за това акцизен
документ, респективно електронен документ за получаване и доставка, с
наличие на уникален идентификационен номер за всяко количество гориво,
предадено от “БМВ - 2000” ЕООД по веригата доставчици до крайния
получател ответникът, като е и налице идентичност между закупеното по вид
и количество гориво от ищеца от своя доставчик и това, което ищецът е
7
доставил на “Мишел” ЕООД. Посочените писмени доказателства, които са
преценявани от вещото лице, са нарочно изискани от страна на съда и приети
към доказателствата по делото с протоколно определение от 25.01.2024 г. Ето
защо възраженията на ответника за несъответствие между осчетоводеното и
реално полученото гориво са неоснователни. Ответникът сам е декларирал
данни пред НАП, че е получил на своята бензиностанция горива с
идентичните УКН и дати на акцизните документи, вида на горивото, които
данни се съдържат и в електронните документи за получаване и доставка за
продажба, подадени от ищеца отново към НАП по отношение на процесния
период. Съгласно установената практика на ВКС (например Решение № 47 от
08.04.2013 г. по търг. д. № 137/2012 г. на Върховен касационен съд)
отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни,
вписването й в дневниците за покупко - продажби и в справките декларации
по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената
страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията,
за които е съставена фактурата. Същият извод - за наличие на извънсъдебно
признание, следва да бъде съотнесен към констатацията по т. 6 от ССЕ, а
именно че ответникът сам е декларирал в електронна система с фискална
памет и средства за измерване информация, че е получил всеки отделен вид и
количество гориво със същия уникален контролен номер, фигуриращ в
подадените електронни заявление от ищеца в НАП и издадените от “БМВ -
2000” ООД акцизни данъчни документи. Тези извънсъдебни признания, които
са в корелация с отразените от вещото лице данни, обосновават извода на
съда, че ищцовото дружество е успяло да докаже, че действително е доставило
на процесните дати твърдяната по вид и качество стока, цената на която не е
заплатена от страна на въззивника.
Ответникът не е въвел в установения за това срок възражение да е извършвал
плащане по някоя от процесните фактури, частично погасяване чрез
прихващане по старо вземане е отразено единствено по отношение
задължението на първата фактура, след което други плащания не са посочени
нито в счетоводството на ищеца, нито в това на ответника, като и по този
въпрос вещото лице е категорично при своето изслушване, че счетоводно
страните са отразили еднакво остатъчно плащане в размер на 2 641.65 лева,
след която сума нито едно от дружествата не е посочвало плащания, като и
при двете процесното задължение е в еднакъв размер. В срока по чл. 133 вр.
8
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е навел възражение да е получил действително
доставките, индивидуализирани в исковата молба по номер на заявка и
счетоводен документ, като в продължение на тази си теза в хода на първото
съдебно заседание процесуалният представител на ответника отново заявил,
че процесните доставки реално не са се случили, поради дублиране на
издадените фактури, поради което поискал със съдебно-счетоводната
експертиза да се проследи дали количествата гориво са представени на
ищцовото дружество, а то от своя страна на ответника, като се извърши
анализ на всички доставки в очертания период. Ето защо се явява
преклудирано искането на ответника да се разширява рамката на изследване
от експерта с конкретизиране на извършените плащания след 01.01.2017 г.
между процесните страни, след като такова възражение не е представено в
необходимия за това срок, а и отделно от това - напълно безпредметно е да се
проверяват други документи като банкови нареждания например, след като за
процесния период от страна на експерта е категорично установено, че никакви
плащания на задължения към ищеца самият ответник не е отразил в своето
счетоводство. Същото е било обект на проверка от експерта, видно от
изслушването на вещото лице в съдебно заседание, въпреки твърденията в
обратната насока от страна на жалбоподателя, като това кой конкретно е бил
счетоводител на ответника и обслужва ли същият и счетоводството на ищеца е
без правно значение, след като по делото не е установено, че счетоводството е
водено в разрез с изискванията на ЗСч, като такова оспорване относно
редовността на водената счетоводна документация е изложено едва за първи
път във въззивната жалба, поради което ищецът не е имал задължение да
доказва това обстоятелство. Ето защо първата инстанция не е допуснала
процесуално нарушение като не е допуснала провеждане на повторната
експертиза, а оттам не са налице и предпоставките на т. 3 от ТР № 1 от
09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, определящи кога е допустимо в
хода на въззивното производство назначаването на нова експертиза - при
въведено с въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция
процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е
останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение,
или ако допълнителното изслушване на експерт е необходимо във връзка със
служебно прилагане на императивна материалноправна норма, но в случая
9
тези хипотези не са налице, както както се посочи и по-горе в настоящите
мотиви, първоинстанционният съд законосъобразно е отказал да се занимава с
изясняване на банковите операции между страните, след като такова
възражение не е било повдигнато своевременно, като не се твърди и
нововъзникнал факт в хода на процеса, а именно последващо плащане.
Предвид гореизложеното, с оглед на така релевираните оплаквания от
жалбоподателя, които съдът намира за неоснователни по изложените вече
аргументи, решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. При този изход на спора разноски за тази
съдебна инстанция се дължат в полза на въззиваемия, който представя
доказателства за платено по банков път възнаграждение за процесуално
представително в тази инстанция в размер на 3 000 лева, срещу което
възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК не е релевирано в срок.
Решението на съда е окончателно, доколкото нито един от исковете не
надминава законоустановената граница за цена от 20 000 лева, обуславяща
правото на касационно обжалване, доколкото в случая се касае за търговски
спор, така както е разяснено в мотивите към ТР № 3 от 23.02.2022 г. по т. д. №
3 по описа за 2019 г. на ВКС и с оглед нормите на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански
състав на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 207 от 25.03.2024 г., постановено по гр.
д. № 846 от 2022 г. по описа на РС - Благоевград.
ОСЪЖДА “Мишел” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в *********, представлявано от С.М., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да ЗАПЛАТИ в полза на “Стедакс” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в *********, съдебно-деловодни разноски за
настоящата съдебна инстанция в размер на 3 000 (три хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 1, предложение второ ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11