№ 453
гр. Пловдив, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601902 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
С Определение №396/25.07.2021 г. по ЧНД №1880/2021 г. по описа на
Районен съд-Пловдив, XIV н.с. е отменено постановление на РП-Пловдив от
25.02.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство №275/2018 г. по описа на РУ-Раковски, водено за престъпление
по чл.144, ал.3 НК.
Незаконосъобразност на горепосочения съдебен акт се претендира от
прокурора в депозирания до въззивния съд протест, съдържащ искане за
отмяна на същия и потвърждаване на прекратителното постановление.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност и вземайки предвид изложените в жалбата оплаквания, прие за
установено следното:
Досъдебното производство е било образувано за престъпление по чл.
144, ал.3 вр. ал.1 НК, извършено на 02.10.2018г. в землището на с.Раковски,
обл.Пловдив, пострадал от което е Ив. Ст. Г.. Обвиняемо лице не е било
привлечено. Веднъж същото е било прекратявано на осн.чл.243, ал.1, т.1
НПК, но първостепенният съд с влязло в сила определение е отменил така
1
постановения прокурорски акт.
При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният
съд не е изложил като възприета каквато и да било фактическа обстановка.
Единствено е констатирал, че държавният обвинител, приемайки, че не било
установено авторството на деянието, то не е следвало да прекратява
наказателното производство поради недоказаност на обвинението, а да спре
същото до установяване на извършителя. Указано е също така, че ако
прокурорът е имал предвид, че от доказателствата по делото не се
установявало да има извършено престъпление, то основанието за
прекратяване би следвало да е чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.
Доколкото спецификата на настоящото производство не позволява
отмяна на протестирания акт и връщане на делото на първоинстанционния
съд поради необоснованост на съдебния му акт, то последната следва да бъде
отстранена от въззива. При постановяване на прекратителното
постановление е приета за установена следната фактология:
На 02.10.2018 г. свид.И.Г. получил телефонно обаждане от баща си,
който му съобщил, че се е случило нещо в краварника му в трети стопански
двор в *** на гр.Р., обл.П.. Синът веднага отишъл на място, където заварил
два полицейски патрулни автомобила и линейка. От шофьора на последната
разбрал, че имало простреляно от баща му лице, което обаче не било в
критично състояние. Синът останал в краварника, за да пази животните,
отглеждани от баща му, тъй като последният бил задържан от органите на
реда. Около 20.30 часа на същата дата, докато свид.И.Г. бил сам в краварника,
чул пред външната врата някой да вика: „Ела тука!“ и да тропа по нея.
Излизайки, видял, че отвън се намирали: братът на простреляното от баща му
лице - свид.А.Г., свид.М.Р. – работещ за Г., който също притежавал
краварник в стопанския двор, както и свид.Д.Е. с прякор „Т.“, работещ за
бащата на свид.Г.. Последният и Г. се намирали на около метър разстояние
един срещу друг. Свид.Г., по твърдение на свид Г., казал на последния: „Така
няма да останат нещата. Кръв ще се лее. Ще ви изтрепя фамилията. И аз имам
оръжие, не само вие. Ще ви запаля!“. От своя страна Г. спокойно му посочил,
че не знае никакви подробности относно случилото се по – рано през деня,
трябвало да се успокоят нещата и щяло да се изясни кой е виновен. Свид.Г.
2
твърди, че свид.Г. продължил със заплахите „ Така няма да останат нещата.
Кръв ще се лее. Кръв за кръв. Ти ще видиш какво е!“ Г. помолил Г. да си
тръгва, след което се прибрал, като подпрял вратата зад себе си с лост, защото
не знаел къде са ключовете, за да я заключи. Свид.Г. продължил още няколко
минути със заканите пред вратата и после си тръгнал.
След излагане на горната фактическа обстановка, държавният
обвинител просторно е пресъздал изложеното от всеки един от първоначално
и допълнително разпитаните свидетели / абзаци 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на стр.2 и 3 от
постановлението/, без да е реализирал какъвто и да било анализ, още по-
малко детайлен такъв, на събраната по делото доказателствена маса. Въз
основа приетата фактология е приел, че били се обособили две напълно
противоположни групи свидетелски показания, нито една от които не може да
бъде кредитирана в пълен обем от негова страна. Липсвали категорични
доказателства в подкрепа на твърденията на свид.И.Г. освен откъслечните
такива на свид.Д.Е., който обаче се явявал пристрастен и заинтересован от
изхода на делото. Ето защо е прекратил наказателното производство на осн.
чл.243, ал.1, т.2 НПК, но постановлението му е отменено от първостепенния
съд по изложените по-горе мотиви.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал прокурорът,
депозирал протест срещу същия в законоустановения срок. В този смисъл
последният е допустим, а разгледан по същество - неоснователен поради
следните съображения:
Първоинстанционният съд при реализирания контрол върху
прокурорския акт всъщност е счел, че погрешно било основанието, прието от
държавния обвинител, за слагане край на наказателното производство, но
същевременно не е упражнил правомощието си, регламентирано в нормата на
чл.243, ал.6, т.2 НПК. Вместо това е отменил прекратителното постановление,
като е пропуснал да постанови връщане на делото на РП-Пловдив, както и да
даде указания, които да бъдат изпълнени и по този начин в крайна сметка е
поставил държавният обвинител в хипотезата на отменено прекратяване и без
възможност за предприемане на каквито и да било процесуални,
респ.следствени действия за отстраняване на констатираната от съда
незаконосъобразност.
3
Същевременно не е констатирано в хода на контролното производство,
че прокурорските изводи са явно необосновани. Държавният обвинител би
могъл сам да стигне до това становище , ако бе реализирал детайлен анализ
на кумулираните доказателствени източници, вместо да изброява кой
свидетел какво е съобщил при разпита си. Очевидно е, че наличните
свидетелски показания, включително и след допълнителните разпити, не са
еднопосочни. Но от същите несъмнено става ясно, че на инкриминираните
място и дата са присъствали свидетелите: Г., Е., Г. и Р.. Свид.И.Г. с
категоричност е заявил отправени му закани от страна на свид.Г., които биха
могли да бъдат квалифицирани по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, като в подкрепа
на същите се оказват обаче не само показанията на свид.Е., но и тези на
свид.Р.. И докато свид.Е. с точност пресъздава чутите от самия него като
отправени думи от Г. спрямо Г., припокриващи се с посоченото и от
последния и в този смисъл показанията му съвсем не са откъслечни, както
твърди прокурорът дори и в протеста, то свид.Р. неколкократно е посочил в
разпитите си, че намирайки се на въпросното място е чул, че Г. и Г. са се
карали и викали един срещу друг за нещо, което не е чул по-конкретно.
Пропускайки да анализира така заявеното от този свидетел, което от своя
страна напълно противоречи на заявеното от страна на Г. за водения от негова
страна едва ли не спокоен и миролюбов разговор с И.Г. във връзка със
прострелването на брат му, държавният обвинител е счел свид.Е. за
заинтересован и е отхвърлил като недостоверни показанията му.
Действително трудовата му зависимост от бащата на свид.Г. е основание да се
постави под съмнение обективността и безпристрастието на заявеното от
него, но това би могло да стане едва след съвкупен и детайлен анализ на
доказателствената маса, какъвто очевидно липсва в прекратителното
постановление. В този смисъл необосноваността на последното се явява
резултат от допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с оценка
на доказателствената маса, доколкото не е обсъдена указаната част от
наличния по делото материал, което би довело до съвсем различен извод за
двете групи противоречиви свидетелски показания и на коя вяра да бъде
дадена.
Гореизложеното налага становището, че наложителен се явява
аргументиран и обективен анализ на показанията на разпитаните по делото
4
свидетели, а не простото им изброяване като съдържание. Само тогава би
могъл да се направи законосъобразен извод реализирано ли е престъпно
посегателство с цитираната правна квалификация, респ. доказано ли е
обвинението, като всеки друг такъв на този етап би бил прибързан, поради
което и неправилен. Ето защо определението на първостепенния съд следва
да бъде потвърдено, както и делото- върнато на РП-Пловдив за изпълнение
на указанията в обстоятелствената част на настоящия съдебен акт.
Изложените изводи обосноват и неоснователност на възраженията в
депозирания протест, които всъщност съвсем естествено са се ограничили до
претендирана незаконосъбразност на съображенията за постановяване на
първоинстанционния съдебен акт.
Мотивиран от горното и на осн. чл.243, ал.8 НПК Пловдивският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №396/25.07.2021 г. по ЧНД
№1880/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XIV н.с и ВРЪЩА делото
на прокуратурата за изпълнение на указанията, посочени в
обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5