РЕШЕНИЕ
№260067 15.03.2021г. гр.
Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 560 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на Е.Ц.К., ЕГН **********,***, против Л.С.Ч.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване в КК „Слънчев бряг”. Твърди се, че с
Решение № ../10.10.....г., постановено по в.гр.д. № .../....г., на Апелативен
Съд- Бургас, влязло в сила на 11.06.2020 г., била осъдена ответницата да
заплати на ищцата сумата в размер на 73998.70 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени от виновно неизпълнение на задължението за
проверка на представителната власт, съгласно чл. 578, ал. 4 от ГПК, равняващо
се на 1/2 от удостоверения материален интерес на сключената сделка с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 174, том 7, дело 1215, по иск по чл.73, ал.1
от ЗННД, вр. чл.45 ЗЗД, която сделка е била изповядана от ответницата, като
нотариус. С исковата си молба се сочи, че ищцата не била претендирала
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане и съдът не се бил произнасял по този въпрос със съдебното решение.
Тъй като се касаело за парично вземане се твърди, че ищцата имала право да
претендира обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като законова последица от
предявяването на иска за вземането. Сочи се, че същата се дължи, считано от
датата на увреждането- 20.04.2012г., когато нотариус Ч. била изповядала
нотариалния акт за дарението, но се претендира от датата на предявяване на
искова молба по вече приключилото производство. Предвид обаче разпоредбите на
чл.111 от ЗЗД се претендира сумата от 22 530,30 лв. за периода от 17.07.2017 г.
до 16.07.2020 г., както и законната лихва върху сумата от 73998.70 лева считано
от датата на предявяване на настоящия иск в съда- 17.07.2020 г., до
окончателното и изплащане.
В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответницата, с
които не се оспорват обстоятелствата, свързани с развитието на соченото
гражданско дело. Сочи се, че главницата била заплатена на ответницата преди
завеждане на делото, което прави неоснователен иска и за законната лихва,
считано от образуване на настоящото производство. Заявява се, че Ч. имала
готовност да заплати и претендираната сума, но такава не била поискана от
ищцата. Предвид на това, че ответницата, в качеството й на нотариус, имала
професионална застраховка към ЗАД „А.” се моли същото да бъде конституирано
като трето лице- помагач на страната на ответника. С протоколно определение от 25.11.2020
г. бе привлечено като трето лице- помагач на страната на ответника ЗАД „А.“,
ЕИК ........ С протоколно определение от същата дата бе прието и изменение на
претенцията, касаеща законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане, в частта досежно периода, като същия следва да се
счита до 23.07.2020 г.
Съдът, като взе предвид
становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 86 ЗЗД.
Не се спори по делото, а това се
потвърждава и от приложените съдебни актове, че ответницата е била осъдена с Решение
№ ../10.10.....г., постановено по в.гр.д. № .../....г., на Апелативен Съд-
Бургас, влязло в сила на 11.06.2020 г., да заплати на ищцата сумата от 73998.70
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от виновно
неизпълнение на задължението за проверка на представителната власт, съгласно
чл. 578, ал. 4 от ГПК, равняващо се на 1/2 от удостоверения материален интерес
на сключената сделка с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 174, том 7,
дело 1215, по иск по чл.73, ал.1 от ЗННД, вр. чл.45 ЗЗД, която сделка е била
изповядана от ответницата, като нотариус. Видно от приобщените вече приключили
производства, предмет на същите не е била законната лихва върху главницата.
Съгласно разпоредбата на чл.86,
ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По делото няма
спор, че ответникът има парично задължение спрямо ищеца, установено с влязъл в
сила съдебен акт. Видно от изпратеното от ЧСИ Я.Б.писмо, главницата от 73998.70
лв. е била заплатена от Ч. на 23.07.2020 г. В този смисъл основателна се явява имащата
характер на акцесорна претенция за заплащане на законната лихва до датата на
изплащането й. Денят на забава в случая е датата на увреждането- 19.04.2021 г.,
но претенцията е предявена за периода от 17.07.2017 г. до 16.07.2020 г. Ето
защо следва да бъде присъдена само за претендирания период, като същата възлиза
на сумата от 22 530,30 лв.
По отношение на дължимата лихва
след предявяване на настоящата претенция, с оглед направеното изменение досежно
периода, същата се дължи за периода от 17.07.2020 г.- датата на предявяване на
иска, до 23.07.2020 г.
С оглед на така изложеното по-
горе исковете следва да бъдат уважени в цялост.
На основание, чл.78, ал.1 от ГПК,
с оглед основателността на исковете, на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените разноски. Съдът не споделя твърденията на ответницата, че не била
дала повод за завеждане на делото. Обстоятелствата, че лихвата не е била
поискана от страна на ищеца извънсъдебно, както и факта, че главницата е
заплатена едва след завеждане на настоящото производство, са достатъчни да не
се възприеме тезата на ответницата. Предвид на това, независимо, че претенцията
за законната лихва от подаване на исковата молба бе изменена, на ищцата се
следва пълния размер на сторените разноски. Видно от приложеният списък и
доказателствата в тази връзка, на К. следва да бъде присъдена сумата от 2101.21
лв., от които 1200 лв.- адвокатско възнаграждение, и 901.21 лв.- държавна
такса.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л.С.Ч., ЕГН **********, с адрес за призоваване в КК
„Слънчев бряг”, да заплати на Е.Ц.К., ЕГН **********,***, сумата от 22530,30 лв., представляващи законна
лихва за забава върху главницата от 73998.70 лв., дължима по Решение № ../10.10.....г.,
постановено по в.гр.д. № .../....г., на Апелативен Съд- Бургас, за периода 17.07.2017
г. до 16.07.2020 г., както и сумата от 2101.21
лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.С.Ч., ЕГН **********, с адрес за призоваване в
КК „Слънчев бряг”, да заплати на Е.Ц.К., ЕГН **********,***, законната лихва
върху сумата от 73998.70 лв., считано от предявяване на иска- 20.07.2020 г., до 23.07.2020 г.
Решението е постановено
при участието на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК .......,
представлявано от М.Б.и В.К.М., в качеството му на трето лице- помагач.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: