РЕШЕНИЕ
№ 260084 / 2.3.2022г.
гр.
Перник, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, 6-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на 08 02 2022 година, в състав:
СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при секретаря Лили Добрева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 05459 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от
В.С.Б.
ЕГН ********** ***
И
чрез адв.Хр.З. съд адрес ***
срещу
ЗД „Бул Инс“ АД – София,
с която е предявен иск за заплащане на сумата 15 000 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди
и сумата 1491.67лв.- законната
лихва върху посочената главница считано от 18.10.2019г.- датата на предявяване на застрахователната претенция –
до 09.10.2020г.- датата на ИМ
както и разноските по делото,
от застрахователно събитие- ПТП, настъпило на
23.09.2019 г. Около 17.30.ч. на път РЕП -2093 на прав участък при с.В.общ.Перник,
при което виновният водач А.а. Р.с лек автомобил ****** *******рег. № СВ ****ВН
, движещ се с несъобразена скорост и след загуба на контрол върху автомобила,
удря отзад – движещия се пред него адвомобил **** *****с водач- ищеца – В.С.Б.-
притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/************* , валидна до
12.11.2019 г., при което на ищеца са били
причинени: дифузна травма на главен мозък, съчетана травма в областта на шията
и гръдния кош с ограничена подвижност и хематом във фронталната част на главата
с размер около 5 см.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружеството
е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и
размер.
Оспорва
обстоятелството, че е причинен деликт от страна на виновния водач на л.а. „**********“
с рег. № РК****ВС – Р.Д.,
Твърди
съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД, оспорва иска по размер, оспорва задължението
за лихва
Прави възражение, че съгласно чл.380 ал.3 КЗ
при непредставяне банкова сметка ***, последиците за забава не влекат
задължение за лихва .
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
С представените по делото писмени доказателства
се установява, че :
Застрахователното събитие- ПТП - е настъпило на
23.09.2019 г. Около 17.30.ч. на път РЕП -2093 на прав участък при с.В.общ.Перник,
при което виновният водач А.а. Р.с лек автомобил ****** *******рег. № СВ ****ВН
, движещ се с несъобразена скорост и след загуба на контрол върху автомобила,
удря отзад – движещия се пред него адвомобил **** *****с водач- ищеца – В.С.Б.-
притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/************* , валидна до 12.11.2019 г., при което на ищеца са били
причинени: дифузна травма на главен мозък, съчетана травма в областта на шията
и гръдния кош с ограничена подвижност и хематом във фронталната част на главата
с размер около 5 см., съгласно наличната медицинска документация.
Видно от
Констативен протокол № 1028-4319 / 23.09.2019г. – на водача е съставен
АУАН от 23.09.2019, впоследствие е било издадено НП № 19-1158-004332 от
18.11.2019г. с което на виновния водач е определено и наложено наказание на осн
чл.179 ал.2 пр.1 З ДвП – глоба в размер 200лв. НП е било връчено на водача на
18.11.2019г. № 167671/19.10.2018 г.
Видно
от медициснските доказателства, пострадалият е преведен в ЦСМП с неясен спомен
за ПТП, поради загуба на съзнание и силни болки в главата, световъргеж, гадене,
болки в тялото и врата, а оттам – в Хирургично отделение на МБАЛ Р Адгелова,
където след направена образна диагностика е поставена диагноза : дифузна травма
на гл.мозък, съчетана травма в областта на шията и гръдния кош, с ограничена
подвижност и хематом във фронталната част на главата с размер 5 см.
С
оглед получените травми е бил хоспитализиран за наблюдение и лечение, и изписа
нна 27.09.2019г., като е следвала временна нетрудоспособност за 95 дни, видно
от наличните болнични листа.
При
съвкупния анализ на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, се установява, че:
-на посочената дата е настъпило ПТП, при което е настъпило застрахователно събитие, при
наличие на валидно застрахователно правоотношение, което се доказва от
наличната справка от ГФ, от КП за ПТП и се признава в отговора като факти от
ответната страна.
Застрахователното събитие е отразено в КП за ПТП еи в НП
от 18.11.2019г., както и от мед.документация и свидетелските показания
Механизмът на самото ПТП е установен от КП за пТП както и
от приетата САТЕ с в.л. Е.З., като се потвърждава от свидетелските показания.
Установи се и противоправното поведение от страна на
извършителя Д.Ц.А.
С огел дна това, се сутанови и последния елемент на ФС –
причинната връзка между настъпилото ПТП и причинените контузии, травми и
наранявания
Приетата по делото съдебно-мед.експертиза е в подкрепа на
горните установени факти и обстоятелства.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът
намира
от правна страна следното:
Предявеният искове са с правно основание чл.
432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени пряко срещу
застрахователя, каквато възможност е предоставена от закона в полза на
увреденото лице.
За да са основателни така предявените искове, следва да
бъде доказано наличието на застрахователно правоотношение между ответника, в
качеството му на застраховател, и прекия причинител на пътно-транспортното
произшествие , в качеството му на водач на лек автомобил , застрахован по риска
„Гражданска отговорност“.
Следва да се налице и кумулативните предпоставки по чл.
45 ЗЗД, а именно – извършено виновно от водача на лекия автомобил противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно следствена връзка вреди за
пострадалия-ищец.
При проверка на
предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи самостоятелна проверка както на общите
условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на
допълнителните /специални/ предпоставки - в случая -незапочнала
процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и постановен отказа или изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 ГПК.
Според практиката на ВКС липсата на влязла в сила присъда на делинквента не е
основание да се откаже произнасяне по застрахователната претенция.
Предоставеният срок за
преценка по чл. 496, ал. 1 КЗ не би могъл да се съкращава или игнорира, освен
при обективното осъществяване на някоя от другите две предпоставки за
предявяване на исковете по чл. 432 КЗ, в рамките на същия този срок – изричен
мотивиран отказ за плащане /пр. второ/ или плащане несъответно на интереса на
увредените /пр. трето/ /в този смисъл- определение № 179 от
15.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 859/2019 г., I т. о., ТК/.
В случая поради липса на
представена банкова сметка ***,каквото е
изискването на чл.380 ал.3 КЗ и заради което застрахователят не дължи лихви
- тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ е
изтекъл преди подаване на исковата молба, което налага извод за допустимост на
предявените искове /в този смисъл- определение № 224 от 15.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 805/2019 г., I т. о., ТК/.
Съдът приема въз основа писмените доказателства, че към
момента на процесното ПТП между ответното дружество „ЗД БУЛ
ИНС“ АД и собственика
на лек автомобил, е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица валидна към момента на ПТП, което обстоятелство не се оспорва от ответника, въпреки
че не е било обявено за безспорно с доклада по делото.
С оглед на това
към датата на процесния деликт съществува валидно засрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника, поради
което последният дължи на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД
репариране на действително причинените вреди- пряка и непосредствена последица
от пътно-транспортното произшествие.
От събраните и обсъдени по-горе доказателства, съдът
намира за установен по безспорен начин факта на настъпилото ПТП
в резултат на което са причинени на ищеца телесни
повреди. Съгласно данните в протокола за ПТП, който представлава официален свидетелстващ
документ, притежаващ обвързваща доказателствена сила относно възприетите от
съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства, водачът -причинител е нарушил правилата за движение,
Предвид на гореизложеното във връзка с наличието на
предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача
на лекия автомобил и доколкото същият е застрахован по риска „Гражданска
отговорност“, то са налице условията и за ангажиране на отговорността на ответното застахователно
дружество по чл. 432 КЗ за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед характера на получените травматични, неврологични
и психични увреждания, както и последиците от тях съдът намира, че сумата от 10 000 лева справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите и възрастта на
пострадалия.
Съобрази се с обстоятелството, че лечебно-възстановителния
период е продължил 95 дни,през този период ищецът е търпял болки, както и
осаттъчни такива, през възстановителния период от инцидента, изпитвал е
неудобство в хигиенно-битов аспект.
Според съда така определения размер на обезщетението
съответства както на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, така и
е достатъчен да овъзмезди ищеца за неблагоприятните последици, настъпили за нея
в резултат на непозволеното увреждане.
При определяне на размера на обезщетението съдът се
съобрази с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд на
НРБ, както и взе предвид практиката по чл. 290 ГПК на ВКС по отношение
преценката на неимуществените вреди.
Размерът на
обезщетението е съобразен и с лимита на застрахователното обезщетение, така и с
обществено-икономическите условия в страната.
Претенцията за заплащане на обезщетение за разликата над 10 000 лева до целия предявен размер от
15 000 лева се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
Неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване по чл. 51 ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя постадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.
Изводът за
последното не може да почива на предположения, а следва да бъде доказано по
категоричен начин по делото. В случая безспорно се установи, че пострадалият е
ударен отзад, автомобилът е бил преобърнат.
Категоричното опровергаване на такава възможност не е
направено от ответника, поради което съдът намира, че възражението му за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата не е доказано и не следва да се
уважава.
С разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
лихвата за забава върху дължимото се застрахователно обезщетение при
застраховка “Гражданска отговорност“, ако застрахователят не го е определил и
заплатил в срок, се дължи, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на 15 работни дни от представянето на
всимчки доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая съдът
намира, че застрахователят не е могъл да откаже да се произнесе при
представянето на доказателствата по чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ, представени с
молбата, получена при него, поради което в 15-дневен срок е следвало да заплати
обезщетението, което не е сторил.
Мотивите на застрахователя са, че ищецът не е представил
банкова сметка ***.380 ал.3 КЗ.
Установи се, че на 18.10.2019г. е предявена писмена
застрахователна претенция по чл.380 ал.1 КЗ и приложено уодстоверение за
баноква сметка, опради което съдът приема, че ЛИХВАТА СЕ ДЪЛЖИ ОТ ДАТАТА НА
ПРЕДЯВЕНАТА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПРЕТЕНЦИЯ -18.10.2019г. до окончателното изплащане
на сумата / както е допуснатото изменение на иска по реда на чл.214 ГПК /
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.38 от ЗАдв.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Х.А.З. по посочената банкова сметка *** –
адв.възнаграждение –800лв.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК следва да се осъди
ответникът да заплати по сметка на Пернишкия районен съд:
сумата 400 лева държавна
такса и 400 лева разноски за вещи лица.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1407, р-н
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на
В.С.Б.
ЕГН ********** ***
И
чрез адв.Хр.З. съд адрес ***
сумата 10 000 лева, като обезщетение за причинени
неимуществени вреди
както и законната лихва върху
посочената главница считано от 18.10.2019г.- датата на предявяване на застрахователната претенция –
до окончателното изплащане на сумата, /
съобразно изменението на иска по чл.214 ГПК /
/ КАТО ЗА РАЗЛИКАТА до пълния
предявен размер 15000лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан /
от застрахователно събитие- ПТП, настъпило на
23.09.2019 г. около 17.30.ч. на път РЕП -2093 на прав участък при с.В.общ.Перник,
при което виновният водач А.а. Р.с лек автомобил ****** *******рег. № СВ ****ВН
, движещ се с несъобразена скорост и след загуба на контрол върху автомобила,
удря отзад – движещия се пред него адвомобил **** *****с водач- ищеца – В.С.Б.-
притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/************* , валидна до
12.11.2019 г., при което на ищеца са били
причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ болки и
страдания от: дифузна травма на главен мозък, съчетана травма в областта на
шията и гръдния кош с ограничена подвижност и хематом във фронталната част на
главата.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1407, р-н
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адв. Х.А.З. по посочената банкова сметка *** –
адв.възнаграждение –800лв.
адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1407, р-н
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,да заплати по сметка на Пернишкия районен съд:
сумата 400 лева
държавна такса и 400 лева разноски за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: