№ 71
гр. Плевен, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500767 по описа за 2022 година
С решение №260000 от 28.04.2022 г. по гр.д. №533/2020 г. Никополски
Районен съд е:
ОБЯВИЛ ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.350 от ГПК предяВ.я с
протоколно определение от 14.04.2022 г. ПРОЕКТ ЗА РАЗДЕЛИТЕЛЕН
ПРОТОКОЛ на допуснатите до делба земеделски имоти, съгласно който от
тях се образуват следните дялове:
ДЯЛ I
1. ПИ с идентификатор 43284.14.879, с начин на трайно ползване -
НИВА с площ от 8919 кв.м., четвърта кат., в местността „***”, в землището
на с. ***, при съседи: 43284.14.880, 43284.460.222, 43284.14.2, 43284.14.16 и
43284.14.7, на стойност 7 135.00 лева.
Като за уравняване на дяловете следва да получи от дял ТРЕТИ 635.00
лв.
Обща стойност на този дял 7 770.00 лева.
ДЯЛ II
1
1. ПИ с идентификатор 43284.14.880, с начин на трайно ползване -
НИВА с площ от 3000 кв.м, четвърта кат., в местността „***”, в землището на
с. ***, при съседи: 43284.14.6, 43284.14.5, 43284.460.222, 43284.14.879, на
стойност 2 400.00 лева.
Като за уравняване на дяловете следва да получи от дял ТРЕТИ 1070 лв.
и от дял. ЧЕТВЪРТИ - 415.00
Обща стойност на този дял 3 885.00 лева.
ДЯЛ III
1. ПИ с идентификатор 43284.36.805, с начин на трайно ползване -
НИВА с площ от 3000 кв.м., трета кат., в м. „ ***“, в землището на с.***, при
съседи: 43284.36.17, 43284.36.806, 43284.36.13 и 43284.36.804, на стойност 3
000 лева.
За уравняване на дяловете следва да плати на дял ПЪРВИ — 635.00 лв.
и на дял ВЪТОРИ — 1070 лв.
Обща стойност на този дял 1 295.00 лева.
ДЯЛ IV
1. ПИ с идентификатор 43284.36.806, с начин на трайно ползване -
НИВА с площ от 3000 кв.м., трета кат., в м. „ ***“, в землището на с.***, при
съседи: 43284.36Л7, 43284.36.807,43284.36.805 и 43284.36.804, на стойност 3
000 лева.
За уравняване на дяловете следва да плати на дял ПЕТИ - 1290.00 лв. и
на дял ВТОРИ — 415.00 лв.
Обща стойност на този дял 1 295.00 лева.
ДЯЛ V
1. ПИ с идентификатор 43284.36.806, с начин на трайно ползване -
НИВА с площ от 3890 кв.м., трета кат., в м. „ ***“, в землището на с.***, ,
при съседи: 43284.32.503, 43284.36.801, 43284.36.17, 43284.36.15 и
43284.36.804, на стойност 3 890 лева.
За уравняване на дяловете следва да получи от дял ЧРТВЪРТИ - 1 290
лв.
Обща стойност на този дял 5 180.00 лева.
ПОСТАВИЛ В ДЯЛ на П. Г. Д. от гр.Плевен, с ЕГН: ********** и Е. Г.
2
И. от с.***, обл.Плевен, ЕГН: ********** ДЯЛ I от заключението на вещото
лице, представляващ: 1. ПИ с идентификатор 43284.14.879, с начин на трайно
ползване - НИВА с площ от 8919 кв.м., четвърта кат., в местността „***”, в
землището на с. ***, при съседи: 43284.14.880, 43284.460.222, 43284.14.2,
43284.14.16, 43284.14.15 и 43284.14.7, на стойност 7 135.00 лева. Като за
уравняване на дяловете следва да получи от дял ТРЕТИ 635.00 лв. Обща
стойност на този дял 7 770.00 лева.
ПОСТАВИЛ В ДЯЛ на В. И. П., от с.***, ЕГН: ********** и К. Г. И., от
с.***, ЕГН: ********** ДЯЛ II, от заключението на вещото лице,
представляващ: 1. ПИ с идентификатор 43284.14.880, с начин на трайно
ползване - НИВА с площ от 3000 кв м четвърта кат., в местността „***”, в
землището на с. ***, при съседи: 43284.14.6, 43284.14.5, 43284.460.222,
43284.14.879 и 43284.14.7, на стойност 2 400.00 лева.Като за уравняване на
дяловете следва да получи от дял ТРЕТИ 1070 лв. и от дял. ЧЕТВЪРТИ -
415.00 лива. Обща стойност на този дял 3 885.00 лева.
ПОСТАВИЛ В ДЯЛ на К. К. П. от гр.Плевен, ЕГН: ********** ДЯЛ III,
от заключението на вещото лице, представляващ: 1. ПИ с идентификатор
43284.36.805, с начин на трайно ползване - НИВА с площ от 3000 кв.м., трета
кат., в м. „ ***“, в землището на с.***, при съседи. 43284.36.17, 43284.36.806,
43284.36.13 и 43284.36.804, на стойност 3 000 лева. За уравняване на дяловете
следва да плати на дял ПЪРВИ - 635.00 лв. и на дял ВЪТОРИ - 1070 лв. Обща
стойност на този дял 1 295.00 лева.
ПОСТАВИЛ В ДЯЛ на А. Т. Т., от гр. Плевен, ЕГН: ********** ДЯЛ
IV, от заключението на вещото лице, представляващ: 1. ПИ с идентификатор
43284.36.806, с начин на трайно ползване - НИВА с площ от 3000 кв.м., трета
кат., в м. „ ***“, в землището на с.***, при съседи: 43284.36Л7,
43284.36.807,43284.36.805 и 43284.36.804, на стойност 3 000 лева. За
уравняване на дяловете следва да плати на дял ПЕТИ - 1290.00 лв. и на дял
ВТОРИ — 415.00 лв. Обща стойност на този дял 1 295.00 лева.
ПОСТАВИЛ В ДЯЛ на Т. М. М. от гр.Плевен, ЕГН: ********** ДЯЛ V,
от заключението на вещото лице, представляващ: 1. ПИ с идентификатор
43284.36.806, с начин на трайно ползване - НИВА с площ от 3890 кв.м., трета
кат., в м. „ ***“, в землището на с.***, , при съседи:
43284.32.503,43284.36.801, 43284.36.17, 43284.36.15, 43284.36.806 и
3
43284.36. 804, на стойност 3 890 лева. За уравняване на дяловете следва да
получи от дял ЧРТВЪРТИ - 1 290 лв. Обща стойност на този дял 5 180.00
лева.
ОСЪДИЛ П. Г. Д. от гр.Плевен, с ЕГН: ********** и Е. Г. И. от с.***,
обл.Плевен, ЕГН: **********, да заплатят солидарно по сметка на НРС
сумата от 310.80 лв.
ОСЪДИЛ В. И. П., от с.***, ЕГН: ********** и К. Г. И., от с.***, ЕГН:
**********, да заплатят солидарно по сметка на НРС сумата от 155.40 лв.
ОСЪДИЛ К. К. П. от гр.Плевен, ЕГН: **********, да заплати по сметка
на НРС сумата от 51.80 лв.
ОСЪДИЛ А. Т. Т., от гр.Плевен, ЕГН: **********, да заплати по сметка
на НРС сумата от 51.80 лв.
ОСЪДИЛ Т. М. М. от гр.Плевен, ЕГН: **********, да заплати по сметка
на НРС сумата от 207.20 лв.
ОСЪДИЛ Т. М. М. от гр.Плевен, ЕГН: **********, да заплати на П. Г.
Д. от гр.Плевен, с ЕГН: ********** напраВ.те по делото разноски в размер на
735.04 лв.
ОСЪДИЛ В. И. П., от с.***, ЕГН: **********, да заплати на П. Г. Д. от
гр.Плевен, с ЕГН: ********** напраВ.те по делото разноски в размер на
285.40 лв.
ОСЪДИЛ К. Г. И., от с.***, ЕГН: **********, да заплати на П. Г. Д. от
гр.Плевен, с ЕГН: ********** напраВ.те по делото разноски в размер на
285.40 лв.
ОСЪДИЛ К. К. П. от гр.Плевен, ЕГН: **********, да заплати на П. Г. Д.
от гр.Плевен, с ЕГН: ********** напраВ.те по делото разноски в размер на
91.80 лв.
ОСЪДИЛ А. Т. Т., от гр.Плевен, ЕГН: **********, да заплати на П. Г.
Д. от гр Плевен, с ЕГН: ********** напраВ.те по делото разноски в размер на
91.80 лв.
Недоволен от решението е останал Т. М. М. и е подал въззивна жалба
срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него
да бъде постановено друго, с което допуснатите до делба имоти да бъдат
изнесени на публична продан.
4
Въззивникът сочи, че според основното заключение, имотите са
неподеляеми между седемте съделители, поради което следва да бъдат
изнесени на публична продан. Сочи още, че с допълнителното заключение са
обособени пет реални дяла в съответствие с групирането на част от
съделителите, което обаче ощетява него и облагодетелства останалите
съделители. Счита, че при извършеното от съда разпределение на дяловете, В.
И. П. е получил реален дял, по-голям от дела му в съсобствеността от 3/30
ид.ч.; че А. Т. Т. е получила реален дял, два пъти по-голям от дела в
съсобствеността от 2/30 ид.ч.; че П. Г. Д. и Е. Г. И. са получили общ реален
дял, равняващ се на 90 % от общия им дял в съсобствеността от 12/30 ид.ч.
Счита себе си за ощетен, защото е получил реален дял, равняващ се само на
75.1 % от дела му в съсобствеността от 8/30 ид.ч. Намира, че подобно
поделяне на имотите не е „удобно“ по смисъла на чл.69, ал.2 от ЗН и те следва
да бъдат изнесени на публична продан.
В жалбата се оспорва като „завишен“ размера на дължимите от Т. М. М.
суми за разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на останалите съделители, но
отговор е депозиран само от П. Г. Д.. Тя моли да бъде потвърдено
обжалваното решение като правилно.
Твърди, че В. И. П. не е получил самостоятелен реален дял, а общ с К. Г.
И. и че в този общ дял, както и в общия дял на П. Г. Д. и Е. Г. И. са постаВ.
имоти от четвърта категория, за разлика от постоВ.я в реалния дял на
въззивника имот от по-високата трета категория.
П. Г. Д. претендира напраВ.те във въззивното производство разноски.
С определение №1505 от 02.11.2022 г. Плевенски Окръжен съд е приел
въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането
ѝ.
В о.с.з. на 08.12.2023 г. Плевенски Окръжен съд е:
СПРЯЛ на основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК производството по в.гр.д.
№465/2020 г. по описа на Плевенски Окръжен съд, поради смъртта на К. К. П.
и е
УКАЗАЛ на ищцата П. Г. Д. и на въззивника Т. М. М., че следва в 6-
месечен срок от връчване на съответното съобщение да представят у-ние за
5
наследници на К. К. П. и да посочат техните адреси, за да бъдат
конституирани тези наследници в производството и то да продължи своя ход.
За снабдяване със съответната инфармация на страните са издадени
на 12.12.2022 г. съдебни удостоверения. На 20.12.2022 г. П. Г. Д. е
депозирала молба по делото, към соято е приложено у-ние за наследници изх.
№14-5813/13.12.2022 г., издадено от Община Плевен, от което е видно, че К.
К. П. е починал на 10.11.2022 г., като за свои наследници е оставил брат си М.
К. П. и племенниците си А. Т. Т. и Ю. Т. К.. В у-нието са посочени ЕГН и
адресите на наследниците.
С определение №1761 от 20.12.2022 г. Плевенски Окръжен съд е:
ВЪЗОБНОВИЛ производството по в.гр.д. №767/2022 г. по описа на
Плевенски Окръжен съд.
ЗАЛИЧИЛ като въззиваем К. К. П., с ЕГН: **********, починал на
10.11.2022 г. и е
КОНСТИТУИРАЛ като въззиваеми неговите наследници М. К. П. с
ЕГН: **********, А. Т. Т. с ЕГН: ********** и Ю. Т. К. с ЕГН: **********.
НАСРОЧИЛ делото в о.с.з. за 12.01.2023 г. от 11.00 часа, за когато да
се призоват страните.
В о.с.з. на 12.01.2023 г. ход на делото не е даден поради нередовното
призоваване на една от страните.
В о.с.з. на 09.02.2023 г. процесуалният представител на Т. М. М. – адв.
И. е пледирала за уважаване на жалбата, тъй като при извършеното от
първоинстанционния съд разпределение въззивникът е получил „в пъти по-
малко от това, което има като дял“.
Процесуалният представител на П. Г. Д. – адв. П. моли да бъде
потвърдено решението, тъй като с него не е нарушен принципа, залегнал в
чл.69 от ЗН. Сочи, че именно там е посочено, че неравенството на дяловете се
изравнява с пари. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Съделителите В. И. П. и Е. Г. И. са заявили, че са доволни от
обжалваното решение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
6
С решение №260031 от 13.07.2021 г. по гр.д. №533/2020 г.
Никополски Районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба на 2 ниви в
землището на с. ***: едната с площ 11 919 кв.м. в м. ***, четвърта категория,
а другата с площ 9 890 кв.м. в м. ***, трета категория, между 7 съделители
при следните квоти:
1. П. Г. Д. – 9/30 ид.ч.
2. Т. М. М. – 8/30 ид.ч.
3. Е. Г. И. – 3/30 ид.ч.
4. В. И. П. – 3/30 ид.ч.
5. К. Г. И. – 3/30 ид.ч.
6. А. Т. Т. – 2/30 ид.ч.
7. К. К. П. – 2/30 ид.ч.
Видно от заключението на ВЛ М. Ч., депозирано на 23.12.2021 г.,
общата пазарна цена на двете ниви възлиза на 19 425 лв., поради което
дяловете на седемте съделители имат следните парични стойности:
1. П. Г. Д. – 5 827.50 лв.
2. Т. М. М. – 5 180 лв.
3. Е. Г. И. – 1 942.50 лв.
4. В. И. П. – 1 942.50 лв.
5. К. Г. И. – 1 942.50 лв.
6. А. Т. Т. – 1 295 лв.
7. К. К. П. – 1 295 лв.
ВЛ е приело, че при спазване изискването на чл.72 от ЗН, от двете ниви
могат да се образуват най-много 6 реални дяла, а съделителите са 7. При това
положение ВЛ заключило, че делбените имоти са неподеляеми.
На 29.12.2021 г. по делото е постъпила молба от П. Г. Д. и Е. Г. И.
/които са наследници от едно коляно/, в която те заявяват, че желаят срещу
своите общо 12/30 ид.ч. от съсобствеността да получат общ реален дял.
На 29.12.2021 г. по делото е постъпила и молба от В. И. П. и К. Г. И.
/които също са наследници от едно коляно/, в която те заявяват, че желаят
срещу своите общо 6/30 ид.ч. от съсобствеността да получат общ реален дял.
При така заявеното групиране на съделители, вече трябва да се
7
обособят не 7, а 5 реални дяла както следва:
1. общ дял на П. Г. Д. и Е. Г. И. /притежаващи 12/30 ид.ч./, с парична
стойност 7 770 лв.
2. дял на Т. М. М. /притежаващ 8/30 ид.ч./, с парична стойност 5 180 лв.
3. общ дял на В. И. П. и К. Г. И. /притежаващи 6/30 ид.ч./, с парична
стойност 3 885 лв.
4. дял на А. Т. Т. /притежаваща 2/30 ид.ч./, с парична стойност 1 295 лв.
5. дял на К. К. П. /притежаващ 2/30 ид.ч./, с парична стойност 1 295 лв.
В о.с.з. на 06.01.2022 г. Никополски Районен съд е приел основното
заключение на ВЛ М. Ч. и му е поставил допълнителна задача, съобразена с
горе посоченото групиране. Тогава въззивникът Т. М. М. не е присъствал и не
е представляван, респ. не е задавал въпроси на ВЛ, не е правил възражения по
приемането на заключението, не е поставял допълнителни задачи.
Видно от допълнителното заключение на ВЛ М. Ч., депозирано на
01.02.2022 г., обособяването на пет реални дяла е възможно – при спазване
изискването на чл.72 от ЗН, както следва:
- от нивата в м. *** с площ 11.919 дка се обособяват два реални дяла:
дял ПЪРВИ с площ 8.919 дка и дял ВТОРИ с площ 3.000 дка.
- от нивата в м. *** с площ 9.890 дка се обособяват три дяла: дял
ТРЕТИ с площ 3.000 дка, дял ЧЕТВЪРТИ с площ 3.000 дка и дял ПЕТИ с
площ 3.890 дка.
ВЛ е изчислило и паричните уравнения към всеки от петте реални дяла.
Така са се формирали пет дяла /реален дял-земя + парично уравнение за
плащане или за получаване/ със следните парични стойности: 7 770 лв., 5 180
лв., 3 885 лв., 1 295 лв. и 1 295 лв.
Допълнителното заключение с предложения от ВЛ проект за делба е
прието в о.с.з. на 09.02.2022 г. Тогава въззивникът Т. М. М. не е присъствал и
не е представляван, респ. не е възразил по предложения от ВЛ проект за делба
и Никополски Районен съд е указал на страните да го представят в графичен и
цифров вид, изработен от правоспособно лице по кадастър, да подадат
заявление до АГКК и да платят съответните такси за издаване на скици-
проект с новите проектни идентификатори. В изпълнение на така дадените
указания П. Г. Д. е предприела съответните действия и е направила разходи в
8
размер на 700 лв.
В о.с.з. на 14.04.2022 г. Никополски Районе съд е предявил на страните
проект за разделителен протокол, обективиран в проектите за изменение на
КККР, находящи се на гърба на стр.151 и на гърба на стр.153 от делото.
Тогава въззивникът Т. М. М. не е присъствал и не е представляван, респ. не е
възразил по състаВ.я и предявен по надлежен ред проект за разделителен
протокол.
С обжалваното решение Никополски Районен съд е обявил на основание
чл.350 от ГПК за окончателен предяВ.я в о.с.з. на 14.04.2022 г. проект за
разделителен протокол и е разпределил дяловете на основание чл.353 от ГПК,
както следва:
а/най-големия реален дял – дял ПЪРВИ е поставен в дял на
съделителите с най-голям дял в съсобствеността /12/30 ид.ч./ - П. Г. Д. и Е. Г.
И., като те за уравнение на дяловете си следва да получат 635 лв.
б/следващия по-големина реален дял – дял ПЕТИ е поставен в дял на
съделителя със следващ по големина дял в съсобствеността /8/30 ид.ч./ - Т. М.
М., като той за уравняване на дела си следва да получи 1 290 лв.
в/останалите три реални дяла – ВТОРИ, ТРЕТИ и ЧЕТВЪРТИ са
еднакви по размер и са разпределени между останалите съделители както
следва:
-дял ВТОРИ – за В. И. П. и К. Г. И., като те за уравнение на дяловете си
следва да получат 1 485 лв.
-дял ТРЕТИ – за К. К. П., респ. за наследниците му, като те за уравнение
на дела си следва да платят 1 705 лв.
-дял ЧЕТВЪРТИ – за А. Т. Т., като тя за уравнение на дела си следва да
плати 1 705 лв.
При така установеното от фактическа страна, въззивната
инстанция намира жалбата за неоснователна, защото:
Според задължителното тълкуване в т.5 на ППВС 4/1964 г.,
неподеляемост на делбените имоти е налице, не само когато предмет на
делбата е единствен недвижим имот, който не може реално да се подели
между съделителите, но и когато имотите са по-малко от броя на дяловете
и всеки имот поотделно е реално неподеляем. За да се извърши делбата
9
законосъобразно, съдът следва да установи дали делбените имоти са
поделяеми и в зависимост от самостоятелните обекти, които могат да се
обособят, да прецени дали е възможно извършване на делбата чрез жребие
или разпределяне на имотите. Преценката за поделяемостта на ниви следва да
се извърши съобразно чл.72 от ЗН, като делбеният съд има задължение
служебно да назначи вещо лице, което да даде заключение дали делбените
имоти са поделяеми.
В случая предмет на делбата са две ниви, а съделителите са седем, т.е.
имотите са по-малко от броя на дяловете. Относно поделяемостта на всяка
нива поотделно Никополски Районен съд е назначил ВЛ и то е дало
заключение, че при спазване изискванията на чл.72 от ЗН, от двете ниви
могат да се обособят шест самостоятелни имота, т.е. отново имотите са по-
малко от броя на дяловете. Това именно е мотивирало част от съделителите
да изразят желание да получат общ дял – касае се за четирима съделители,
които искат да се групират по двама в два общи дяла. Съгласно Решение №
23 от 28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4325/2015 г., I г. о., ГК , волята на
съделителите за групирането им следва да бъде зачетена и ако е възможно да
се обособят дялове както за тях, така и останалите съделители, делбата следва
да се извърши по реда на чл.353 от ГПК, вкл. и при смесена съсобственост
каквато е настоящата.
В същия смисъл е и определение №226 от 18.04.2017 г. на ВКС по
гр.д. №4436/2016 г., I г.о., ГК , според което при прилагане на способа на чл.
353 от ГПК основанието за възникване на съсобствеността не се изследва
/дали се касае за смесена съсобственост или не/, а е от значение само
възможността за получаване на реален дял за всички съделители,
включително и при зачитане волята на определена група съделители да
получат общ дял.
С Определение № 231 от 18.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3412/2019
г., II г. о., ГК , не е допуснато касационно обжалване на решение, в което
въззивният съд е намерил за неправилен извода на районния съд за
неприложимост на способа по чл. 353 ГПК в хипотезата на смесена
съсобственост, възникнала не само от наследяване, но и от друг придобивен
способ. В посоченото въззивно решение е прието, че при изразено общо
съгласие за групиране на съделителите с цел получаване на общи дялове и
10
предвид основните принципи в производството по съдебна делба за
получаване на реален дял и създаване на минимално неудобство между тях,
делбата следва да бъде извършена чрез разпределение по реда на чл. 353 от
ГПК.
Никополски Районен съд е поставил допълнителна задача на ВЛ да
изготви проект за делба, при който от делбените имоти да се обособят пет
дяла /два общи за четиримата съделители и три самостоятелни са другите
трима съделители/, съобразно квотите в съсобствеността и волята на част от
съделителите за групиране. ВЛ изготвило допълнително заключение, че при
спазване изискванията на чл.72 от ЗН, от двете ниви могат да се обособят пет
самостоятелни имота, т.е. да се формират пет дяла, включващи самостоятелен
имот и съответно парично уравнение за даване или за получаване. Така
сформираните пет дяла са разпределени по възможно най-удобния за
страните начин. Невярно е твърдението на въззивника, че е ощетен, защото то
се базира само на сравнение между получените от съделителите реални
имоти, без да се държи сметка и за получените/дадените парични уравнения.
В Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021
г., ОСГК е намерено за правилно становището, че за приложимостта на чл.
353 от ГПК не е необходимо имотите да са еднакви по вид и стойност, защото
водещ в делбата е принципът на реален дял. Този принцип не може да бъде
игнориран по съображения, че имотите са на различна стойност защото чл.
69, ал. 2 ЗН изрично предвижда неравенството в дяловете да се изравнява в
пари.
В заключение – въззивният съд намира, че при постановяване на
обжалваното решение по чл.353 от ГПК не е нарушен чл.69, ал.2 от ЗН, както
твърди въззивникът, защото извършеното от Никополски Районен съд
разпределение е и възможно – според обективното изискване на чл.72 от ЗН,
и удобно – според субективната воля на част от съделителите да се лишат от
комфорта на самостоятелните си дялове и да пожелаят общ дял. Нито
въззивникът Т. М. М., нито някой от останалите съделители е ощетен с
обжалваното решение, защото съобразно него при извършване на делбата
всеки ще получи в натура и в пари точно толкова, колкото му се полага.
Освен правилно по съществото на спора, обжалваното решение е
правилно и в частта му относно отговорността на Т. М. М. за напраВ.те от П.
11
Г. Д. разноски по делото. Въззивникът намира размера на дължимите от него
разноски за „завишен“. Принципно той би могъл да бъде такъв, ако не е
съответен на дела му, както изисква чл.355 от ГПК. Не е така обаче в случая,
защото 735,40 лв. се равняват точно на 8/30 части от сумата 2 756.40 лв.,
посочена в списъка по чл.80 от ГПК на стр. 155 от делото на Никополски
Районен съд. Като „завишени“ /прекомерни/ могат да бъдат определени не
само разноските в цялост, а и в частност тези за адв. възнаграждение /по арг.
от чл.78, ал.5 от ГПК/. Няма данни обаче Т. М. М. да е възразил пред първата
инстанция по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно „завишението“
/прекомерността/ в размера на платеното от П. Г. Д. адв. възнаграждение.
Такова възражение за първи път пред въззивната инстанция се явява
преклудирано и поради това недопустимо.
Разноските на Т. М. М. и П. Г. Д. за издаване на съдебни удостоверения
във въззивното производство следва да останат в тежест на страните така,
както са напраВ.. П. Г. Д. не е представила доказателства за плащането на адв.
възнаграждение в размер на 600 лв. за защита във въззивното производство,
поради което сума за такива разноски не следва да ѝ бъде присъждана.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №260000 от 28.04.2022 г. по гр.д. №533/2020 г. по описа на
Никополски Районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12