РЕШЕНИЕ
Номер 103702.10.2020 г.Град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В.V състав
На 08.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Невин Р. Шакирова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502254 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 50652/28.07.2020г. на М. П. Т. , ЕГН
********** от гр. Б., чрез пълномощника адв. Н.В., срещу решение № 3138 от 15.07.2020г.,
постановено по гр.дело № 5945/2020г. на ВРС, 53-ти състав, с което Т. Н. Ж. , ЕГН
**********, с адрес: град Б., жк „*****, е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо жалбоподателката и му е забранено да приближава молителката на
разстояние по-малко от 200 м. за срок от 6 месеца; да приближава жилището на молителката
в град Б., ул. „***** и жилището, което в момента обитава молителката с адрес: град Б., жк.
„****, както и местоработата й – магазин за хранителни стоки, находящ се в град Б., жк ***,
УПИ 4, кв. 24 на по-малко от 200 м. за срок от 6 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. и т. 3,
предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН. В жалбата е изразено недоволство от продължителността на срока, за
който са наложени мерките за защита. Жалбоподателката счита, че срокът от шест месеца е
прекалено малък и не отговаря на естеството и интезитета на извършениете действия на
домашно насилие от ответника. Твърди, че след постановяването на обжалваното решение
ответникът, чрез съобщения във Вайбър, отново е отправил обидни квалификации и заплахи
към жалбоподателката. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение в частта за
срока на наложените мерки и да се определи нов до максимално допустимия от закона –
осемнадесет месеца.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Претендира се присъждане на
направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на М. П. Т. срещу Т. Н. Ж. , с която
е поискано налагане на мерки за защита срещу ответника за осъществено домашно насилие.
1
В молбата е изложено, че страните от петнадесет години са живели на семейни
начала в собствено на молителката жилище, находящо се в гр. Б., ул. „***** и имат родено
едно дете – С.Т.Н., ЕГН **********. Молителката твърди, че през по-голямата част от
пребиваването си с ответника е била подложена на физически и психически тормоз и по-
конкретно – била е бита, замервана с чаши и пепелници, обиждана, заплашвана и унижавана
от Т. Н. Ж. , който често употребявал алкохол. Излага, че многократно е звъняла на спешен
номер 112, като през месец октомври 2019г. е взела окончателно решение да се раздели с
ответника. Сочи, че детето останало при нея, а Т. Н. Ж. напуснал обитаваното от тях
жилище с помощта на полиция, като осъществяваният от него тормоз продължил и
впоследствие чрез заплахи в дома на молителката, на улицата и на работното й място. М. П.
Т. твърди, че ответникът я заплашвал с думите: „Ще те убия“, „Ще те хвърля в кладенеца в
двора на къщата ти“, „Ще ти запаля къщата и магазина“, като упражнявал спрямо нея и
физически тормоз – удрял я. Молителката сочи случаи, при които е намирала лекия си
автомобил със сипана в резервоара киселина, а ответникът е развивал болтовете на гумите
на автомобила и си е тръгвал с тях. Твърди, че под влияние на употребен алкохол Т. Н. Ж. е
прониквал в къщата й през прозореца и я е обиждал, заплашвал и удрял, като за всички
изброени случаи молителката е подавала сигнали към органите на реда.
Молителката сочи като последен инцидент случай от 23.05.2020г. около 04:00 часа
сутринта, когато ответникът, видимо пиян, проникнал в къщата на молителката през
прозореца, където тя нощувала заедно с детето им и двама свои приятели – В. и И.. Твърди,
че Т. Н. Ж. взел металната тръба от прахосмукачката и нападнал приятелите й в леглото,
като им нанесъл удари. Освен това, ответникът стиснал молителката грубо за ръката и
започнал да й се заканва с думите: „Ще те ликвидирам, ще те пребия и хвърля в кладенеца,
ще те залея с киселина“ и други. Пострадалата твърди, че докато подавала сигнал за
инцидента на телефон 112, ответникът избягал през прозореца, като след около 20 минути се
върнал и започнал да блъска по вратата и по прозорците, да псува, след което отново си
тръгнал, преди пристигането на полицейския патрул. За времето след последния инцидент
молителката сочи, че ответникът я заплашвал по Вайбър, което я принудило да напусне
жилището си, заедно с детето, и отишли да нощуват при приятелите си В. и И., на адрес: гр.
Б., ж.к. „****. Отправеното искане е на ответника да бъдат наложени мерки за защита, както
следва: задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката, да се забрани на ответника да приближава молителката на разстояние
по-малко от 200 м. за максималния срок от 18 месеца; да се забрани на ответника да
приближава жилището на молителката с адрес: гр. Б., ул. „*****, жилището, което в
момента обитава молителката, с адрес: гр. Б., ж.к. „****, както и местоработата на
молителката – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Б., ж.к. ***, УПИ 4, кв. 24 на
по-малко от 200 м. за максималния срок от 18 месеца; както и да се задължи ответникът да
посещава специализирана програма за лица, извършили домашно насилие.
Ответникът е депозирал по делото декларация, с която изразява съжалението си за
стореното от него и моли молбата да се уважи, като исканите мерки и глоба да се наложат за
минималния срок, респ. размер. В съдебно заседание се представлява от адв. Г.К., който
поддържа изразеното от ответника.
С обжалваното решение молбата е уважена, като са наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1,
т.3 – за срок от шест месеца и т.4, за които е издадена заповед за защита.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а
произнасянето съответства на предявеното искане, поради което е действително и
допустимо.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
2
Между страните не са спорни обстоятелствата, че същите са живели на семейни
начала в жилището на молителката в гр. Б., ул. „*****, както и че имат общо дете – С.Т.Н..
Не се оспорват от ответника също така твърденията на молителката за осъществени
актове на домашно насилие на дата 23.05.2020г., около 04:00 часа сутринта, в дома на М. П.
Т. в гр. Б..
Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителката
декларира, че на 23.05.2020г. около 04:00 часа, в дома й, с адрес: гр. Б., ул. „*****,
ответникът я стиснал грубо за ръката и за пореден път отправил закана и заплаха с убийство,
изразяващи се в следните думи: „Ще те ликвидирам, ще те пребия и хвърля в кладенеца, ще
те залея с киселина“ и други.
От представеното по делото Медицинско удостоверение № 404/23.05.2020 г.,
издадено от МБАЛ „Св. Анна - В.“ АД на свидетеля В. Иванов К., се установява, че на
посочената дата са констатирани травматични увреждания у същия, изразяващи се в
ивицести кръвонасядания в лявата поясна област, резултат на удари с или върху твърд тъп
предмет, като същите биха могли да се получат по указаните време и начин.
Към писмените доказателства по делото е приобщена преписка № 442р-12369/2020 г.
по описа на Четвърто РУ - В., съдържаща писмено сведение от Т. Н. Ж. от 10.06.2020г.,
Докладна записка, касаеща дата 15.04.2020г., Протокол за предупреждение от 15.04.2020 г.,
справка относно приключила проверка.
От служебно изисканата справка за съдимост на ответника е видно, че същият е
осъждан.
Към доказателствата по делото е приобщена декларация от ответника, в която същият
сочи, че съжалява за стореното и моли за уважаване на молбата за защита, но в минимално
определения в закона срок, както и за налагане на глоба в минимален размер. Посочено е, че
за в бъдеще няма намерение да контактува с молителката, освен по повод на общото им
дете. Представена е и справка за осигурителен доход на ответника за периода от 01.01.2020
г. до 30.06.2020 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени съобразно правилото
на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелката И. И. сочи, че около 23 май 2020г. нощувала в къщата на молителката,
заедно с мъжа, с който живее на семейни начала. Твърди, че молителката се страхувала от
ответника, поради което двамата останали да нощуват при нея и детето. Около 04:00 часа
сутринта се събудила и видяла ответника с тръба от прахосмукачка, като същият започнал
да обижда и да удря мъжа й. Заявява, че молителката влязла в стаята, при които ответникът
я хванал за ръката, бутнал я и започнал да я обижда с думите: „Ти да мълчиш, тебе ще те
удавя, ще те залея с киселина“. Свидетелката сочи, че след като се успокоил, Т. Н. Ж. си
тръгнал, като след известно време се върнал отново и започнал да блъска и да псува всички с
думите: „Ще ви избия, ще видите вие, ще ви навра два метра под земята“. Сочи, че е
присъствала и на други актове на домашно насилие от страна на ответника спрямо
молителката.
Свидетелят В. К. твърди, че познава молителката от дълги години. За процесната дата
заявява, че със свидетелката И. И. останали да нощуват при молителката и детето й, защото
последната изпитвала страх да спи сама. В 04:00 часа сутринта се събудил от удари в гърба
от ответника, след което при влизане на молителката в стаята Т. Н. Ж. я хванал за ръката,
блъснал я и започнал да я заплашва, че ще я удави в кладенеца, ще я залее с киселина, че ще
я убие. Сочи, че последният започнал да блъска по вратата, след които си тръгнал през
3
прозореца така, както бил влязъл в къщата. Сочи, че е присъствал и на други актове на
домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката, като последната в
продължение на около месец нощувала в дома му поради страх от Т. Н. Ж. .
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
С оглед събраните доказателства съдът намира за установено, че спрямо молителката
е извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, изразяващ се в упражнено
психическо насилие, осъществен от ответника на 23.05.2020г. За да се произнесе в този
смисъл, съдът кредитира депозираната от молителката декларация, на която разпоредбата на
чл.13, ал.2, т.3 придава изрична доказателствена стойност. В подкрепа на релевираните
твърдения, молителката е ангажирала гласни и писмени доказателства, чрез показанията на
водените от нея свидетели и медицинско удостоверение, които безпротиворечиво
кореспондират с изложеното в молбата и сочат за осъществено психическо насилие спрямо
нея и физическо насилие над трето за спора лице. Въззиваемият не е ангажирал
доказателства, които да разколебаят доказателствена сила на представената декларация и на
останалите събрани доказателства. Нещо повече, същият не оспорва изложеното от
молителката и декларира, че случилото се няма да се повтори.
Установеното домашно насилие обуславя извод за основателност на молбата за
защита, като на въззиваемият следва да се наложат допустимите от закона и уважени от
първоинстанционния съд по чл.5, ал.1, т.1 и т.3, предл. 1-3 от ЗЗДН. Като съобрази предмета
на обжалване въззивният съд намира определеният от районния съд срок от 6 месеца на
мерките за защита на молителката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН за несъответен на интензитета
на упражненото домашно насилие и чрез него не би се постигнали ефективна защита на
въззивницата и превенция от бъдещи актове на насилие. При определянето на срока следва
да се съобрази, че процесният акт не е изолиран и е извършен през нощта, като въззиваемият
е проникнал през прозореца на обитаваната от молителката къща. Несъмнено посоченото
деяние, съпроводено със заплахи за бъдещото посегателство над молителката, е породило у
нея основателен страх за физическата й неприкосновеност. Настоящият състав намира, че
посочената мярка следва да се наложи за срок от 10 месеца, която е около средната,
предвидена в чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН. Тази мярка има за цел да се ограничи възможността
извършителя на акта на домашно насилие да продължи евентуално насилието си над
пострадалото лице и да се създадат условия същият да преосмисли поведението си и да се
поправи.
Поради несъвпадение на правни изводи на двете инстанции, решението на ВРС
следва да бъде отменено в обжалваната му част, в която е определен срок от 6 месеца на
мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН и вместо него да се постанови налагане на посочената
мярка за срок от 10 месеца.
И двете страни са поискали присъждане на разноски, но доколкото в случая се касае
за производство по спорна съдебна администрация, решението по което ползва и двете
страни и не е възможно определянето на уважената и отхвърлена част, то същите следва да
останат в тежест на всяка от страните, така както са направени.
РЕШИ:
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
ОТМЕНЯ решение № 3138 от 15.07.2020г., постановено по гр.дело № 5945/2020г.
на ВРС, 53-ти състав, в частта, в която е определен срок от по шест месеца, за всяка от
визираните мерки по чл.5, ал.1, т.3, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗДН, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
4
ЗАБРАНЯВА на Т. Н. Ж. , ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. „*****, ДА
ПРИБЛИЖАВА молителката М. П. Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес: град Б., ул.
„***** на разстояние по-малко от 200 м. за срок от 10 месеца; ДА ПРИБЛИЖАВА
жилището на М. П. Т. , ЕГН **********, с адрес: град Б., ул. „*****; жилището, което в
момента обитава молителката М. П. Т. , ЕГН **********, с адрес: град Б., жк. „****, както и
местоработата на М. П. Т. , ЕГН ********** – магазин за хранителни стоки, находящ се в
град Б., жк ***, УПИ 4, кв. 24 на по-малко от 200 м. за срок от 10 месеца, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НОВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , на основание чл. 17, ал. 5 от
ЗЗДН, срещу Т. Н. Ж. , ЕГН ********** за извършено на 23.05.2020г. домашно насилие
спрямо М. П. Т. , ЕГН **********, съобразно изменения срок на мерките по чл.5, ал.1, т.3 от
ЗЗДН.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 17,
ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5