АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично съдебно
заседание, проведено на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на секретаря Николинка
Йорданова, разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 248
по описа на съда за 2019 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал. 1,
т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба на
"Е. Миролио" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, кв. "Индустриален", представлявано от у. Г. Р. против
Експертно решение /ЕР/ № 1014 от заседание № 090 на 17.05.2019 г. на
Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ специализиран състав по хирургични
и ортопедични болести, с което е частично потвърдено ЕР на ТЕЛК Общи
заболявания № 5316 от 19.11.2018 г. на МБАЛ "Д-р Иван Селимински“
гр. Сливен. С посочените решения е приета причинна
връзка между увреждането на здравето, изразяващо се в у. на гр. с. на М.С.С., получено при трудова
злополука, съгласно разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 г. на РУ
"СО" Сливен.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е материално
незаконосъобразен. Неправилно НЕЛК приема, че е налице причинна връзка между увреждането на работника от трудовата злополука. Сочи
се, че не е налице трудова злополука по смисъла на чл.73 ал.2 от Наредбата за
медицинската експертиза. Счита, че се касае не за внезапно увреждане на здравето,
а злополука във връзка със з. на пострадалата – „а.“. Иска се съда да отмени
обжалваното Експертно решение на НЕЛК. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и експертизи.
В открито съдебно заседание оспорващият, чрез
процесуални представители - адв. Р.К. *** и юриск. Д.
П., поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Представя подробни писмени
бележки. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата -
НЕЛК София не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище от
упълномощен представител сочи, че жалбата е неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – М.С.С., лично и чрез адв. Г. Х. ***, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Моли съда да
потвърди обжалваното ЕР като правилно и законосъобразно и да отхвърли жалбата.
Заинтересованите страни -
ТП на НОИ Сливен, ТЕЛК Общи заболявания“ към МБАЛ“Д-р Иван Селимински“
Сливен, РД „Социално подпомагане“ Сливен и Агенция за хората с увреждания София
не ангажират становище по жалбата и не изпращат представител в съдебно
заседание, въпреки дадената възможност.
Съобразявайки посочените от
жалбоподателя основания, изразените становища на страните и събраните по делото
доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на
съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима. Оспореното ЕР на НЕЛК е съобщено на жалбоподателя на 04.06.2019 г.
/обратна разписка, приложена на л.17/. Жалбата е подадена на 18.06.2019 г. /плик
на л.3/, т.е. оспорването е в 14-дневния срок. Жалбоподателят има правен
интерес от оспорването предвид обстоятелството, че е от категорията на лицата
посочени в чл. 112, ал.1
от ЗЗ -
осигурител на пострадалото лице.
От данните по делото се
установява, че М.С.С. по силата на трудов договор от
30.10.2017 г. /л.27 и сл./ е бил назначена на дл.
"п." с работодател жалбоподателя. На 23.02.2018 г. около 21.30 ч., в
края на работната смяна, в цех “К.“, където е работното й място, същата, докато
почиствала изключената п. машина, политнала, паднала и загубила за момент
съзнание. Вследствие на падането получила
т. на н. к. на л. о. на г. с.. Колегите й се притекли на помощ, вдигнали я на
крака, след което С. си тръгнала за вкъщи, напускайки територията на
предприятието, като на паркинга извън портала на предприятието била посрещната
от с. си. На 24.02.2018 г. в 0.15ч. била прегледана в МЦ “Д-р Георги Миркович“ ЕООД Сливен, където е съставен амболаторен лист №2181 и след направена рентгенова графия на л. п. /л.146/ е поставена диагноза „д. т. на п.
о. на г. м.“, като е издаден болничен лист № Е20176054160/25.02.2018 г. На 26.02.2018 г. С. била приета в НХО на МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ Сливен с диагноза „Т. на н. к.
на л. о. на г. с.“, където пролежала до 01.03.3018 г. На 17.07.2018 г. в ТП на
НОИ С. подала молба с вх. №5101-19-45 с искане за извършване на проверка в „Е.
Миролио“ ЕАД относно настъпилата с нея на 23.02.2018 г. на работното място
злополука, която довела до временната й неработоспособност. В ТП на НОИ с вх.№
5101-19-45/03.08.2018 г. е представен протокол № 10 от 02.08.2018 г., съставен
от комисия, назначена във връзка с чл.10 Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудови злополуки, от който се установява, че на 23.02.2018
г. около 21.30 ч., в цех “К.“ М.С.С. почиствала
изключена п. машина, когато полита, губи съзнание и пада. Вследствие на падането
получава т. на н. к. на л. о. на г. с.. В протокола е изразено становище, че
злополуката се дължи на патологично състояние на лицето, тъй като машината е
била спряна. На 06.08.2018 г. М.С. подава в ТП на НОИ декларация за трудова
злополука. Открито е производство по разследване, със заповед № 1015-19-174/07.08.2018 г. на
Директора на ТП на НОИ на основание чл.58 ал.1 от КСО е назначена комисия, която
да извърши разследване на злополуката. С протокол № 5103-19-11/31.08.2018 г.
комисията констатира, че М.С. пада от последното стъпало на машината, на която рботи и последиците се изразяват в настъпило травматично
увреждане „П. к. на к. ф. на т. на Th 10 к. с. тип ф. на т. на Th 12. Д. п. на л. о. на г. с.
с д. п. д. п. на н. L5
- S1“ на пострадалата С.. Съгласно
данните от медицинската документация и становището на член на комисията д-р Е.Ч.
– л. с. по трудова медицина по отношение на С. е регистрирано заболяване „О. п.
а.“, поради което комисията изпраща резултатите от разследването на ТЕЛК за
произнасяне по компетентност за наличие на причинно-следствена връзка между
здравословното състояние на лицето и условията на труд, при които е станала
злополуката. Във връзка с проверката С. дава обяснение, че е усетила, че
залита, паднала от стъпалата, като от болката била изпотена. Впоследствие дава допълнително
обяснение, че преди инцидента се е чувствала добре, а загубата на съзнание е
причинена от болката при падането. Злополуката не е декларирана в ТП на НОИ Сливен
от "Е. Миролио" ЕАД. След извършено разследване с Разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018
г. на длъжностно лице при РУСО-Сливен декларираната злополука е приета за
трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО. Длъжностното
лице приема, че злополуката е станала на работното място, при изпълнение на
работни задължения – почистване на п. машина – а., при което пострадалата пада
от последното стъпало и внезапно уврежда г. си с.. Няма данни разпореждането да
е обжалвано от „Е. Миролио“ ЕАД. С Експертно решение № 5316 от зас. № 195 на 19.11.2018 г. ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ Сливен приема наличие на
функционална причинно-следствена връзка между признатата от НОИ Сливен трудова
злополука съгласно чл.73 ал.1 т.1 от НМЕ и настъпилото т. у. на С.. С решението
ТЕЛК приема, че С. няма нетравматично увреждане, което да предхожда
травматичното увреждане, настъпило на 23.02.2018 г. Решението е обжалвано от
"Е. Миролио“ ЕООД на 10.12.2018 г. Жалбата е разгледана от специализиран
състав на НЕЛК по хирургични и ортопедични болести и с ЕР № 1014 от зас.№ 090/17.05.2019 г. е потвърдено решението на ТЕЛК, в
частта, в която е приета причинна връзка-трудова злополука.
По делото е приобщено ЕР № 5170 от зас. № 200 на 18.11.2019 г. на ТЕЛК Общи заболявания към
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ Сливен, с което на М.С. е
определена 50 % трайно намалена работоспособност. По делото е приобщено
Медицинско досие на М.С., в което се съдържат обяснения на лицето, дадени на
03.08.2018 г. във връзка с инцидента, в които същата сочи, че на 23.02.2018 г.
в края на работното време, при почистване на машината на която работи е паднала
от последното й стъпало, преди инцидента се е чувствала добре, а причина за
падането е омасляването на машината.
По делото по искане на
оспорващия е изслушана и приета комплексна съдебно медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица д-р Х.Х. о.-т., д-р Д.П. – х.
и д-р П.П. - х.. Вещите лица, извършили експертизата
изразяват становище, че към м. февруари 2018 г. М.С. не страда от заболяване,
което би могло да причини злополуката. Експертите сочат, че през 2015 г. е
регистрирано ниско ниво на х., но към 07.06.2017 г. стойностите му са повишени
до 117 г/л, при референтна стойност за жени от 120/160 г/л, поради което дават категорично
заключение, че настъпилото травматично увреждане на С. на 23.02.2018 г. не се
дължи на заболяване от а., а е в пряка връзка с падането от машината и е налице
причинна връзка-трудова злополука. В с.з., проведено на 22.10.2019 г., вещите
лица са категорични, че организмът се адаптира и към по-ниски стойности на х.,
като при С. не са обективирани усложнения, а. е била к.
и не й е попречила да изпълнява трудовите си задължения. Експертите сочат, че
изпотяването при С. след падането се дължи на силната болка от удара.
По делото по искане на оспорващия е изслушана
и приета съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.П. – с. Н.. Вещото лице, извършило експертизата изразява
становище, че на 23.02.2018 г., вследствие заболяванията на с.-ч. т., в. ж. а.,
а. г., вероятно настъпилата умора, х. през втората
половина на работния ден М.С. е загубила съзнание и е била в състояние на „С.“,
поради което няма причинна връзка трудова злополука. До този извод експертът е
стигнал след снемане на анамнеза на С., без да извърши други изследвания поради
отказ на лицето. В проведеното на 14.01.2020 г. съдебно заседание, експертът изтъква,
че най-вероятно се касае за ситуационен С., тъй като С. страда от х. а..
По делото е разпитана като
свидетел д-р Е.Ч. – с. „п. з.“, която в показанията си сочи, че С. страда от а.
с., който не следва да бъде пренебрегнат при преценката дали се касае за
нетравматично увреждане, предшестващо травматичното такова на 23.02.2018 г.
Свидетелят изтъква, че обикновено страдащите от а. са адапртирани
към по-ниски стойности на х., като допуска, че именно такъв е случая със С., а
изпотяването при нея може да се дължи както на силната болка от удара, така и
на колабиране. Ч. посочва, че машината, на която е работила М.С. не е имала обезопасителни перила.
В показанията си свид.
Д. Д. – с. м. в „Е.Миролио“ ЕАД, сочи, че машината на която работи С. не е била
омаслена в деня на инцидента и е била обезопасена с перила. Свидетелят изтъква,
че тази машина автоматично се изключва, ако от нея има теч на масло.
По
делото е разпитана като свидетел М.И. на дл. „О. на т.“
в „Е. Миролио“ ЕАД. Същата сочи, че във връзка с инцидента е проведено
разследване и е установено, че машината има перила.
От показанията на свид.
С. – с. на М. се установява, че въпросната вечер на излизане от предприятието,
с. му е вървяла много бавно, изпитвала силна болка, като й били необходими около
3 минути, за да седне в колата. Същата вечер посетили неотложна помощ, където
след направена снимка, й била поставена инжекция с обезболяващи и предписан
корсет.
По делото е разпитан Н.К., който въпросната
вечер е бил на с. в ц. на „Е. Миролио“ ЕАД. Свидетелят сочи, че машината, на която работи С. е стара, няма сигнализация
за авария, а на пода покрай нея е виждал маслени петна. Перилата били поставени
едва след инцидента.
Въз основа на събраните доказателства съдът
направи следните изводи:
Жалбата
е неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен
по смисъла на чл. 103, ал.3
от ЗЗ,
във вр. с чл. 3, ал.2 от
Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ административен орган.
Решението е взето от специализиран състав по ортопедични и хирургични болести,
определен съобразно водещата диагноза в съответствие с чл. 49, ал.1 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. В експертното решение са
вписани извършени консултации на специализираните състави на НЕЛК по нервни и очни болести по повод Н. патология,
както и на НЕЛК специалисти по трудова медицина.
Експертното решение е в
установената форма, мотивирано е в съответствие с чл. 49, ал.1 от
Правилника за
устройство и организацията на органите на медицинската експертиза и на РКМЕ и
съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК.
От посочените в решението фактически и правни основания стават ясни
юридическите факти, от които органът на медицинската експертиза черпи
упражненото от него публично субективно право.
Обжалваният индивидуален
акт е издаден при съблюдаване на административнопроизводствените
правила.
Видно от изрично посоченото
в оспореното експертно решение, НЕЛК се е произнесла въз основа на подробно
описаната в решението документация, която е в обхват, надхвърлящ изискуемия по чл. 73, ал.1 от
НМЕ,
като заключението на НЕЛК, че се приема причинно-следствена
връзка - трудова злополука при М.С., се приема от съда за законосъобразно.
Легално определение на
понятието "трудова злополука" се съдържа в разпоредбата на чл. 55, ал. 1
от КСО -
всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или
смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да
е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната
работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа,
извършена в интерес на предприятието.
На основание чл. 61, ал. 1,
т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, органите на експертизата
на трайно намалената работоспособност се произнасят по наличието на причинна
връзка между увреждането и условията на труд (извършваната работа) по време на
злополуката. Видно от чл. 73, ал. 1
на НМЕ,
ТЕЛK и НЕЛК се произнасят за причинната връзка между злополуката и условията на
труд в случаите на нетравматично увреждане - въз основа на протокол за
разследване на злополуката, като съгласно ал.2 не се считат за внезапно
увреждане на здравето състояния вследствие на заболяване от каквото и да е
естество, включително епилепсия, хронична исхемична
болест на сърцето, мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно
налягане, душевни болести, за каквито
заболявания за М.С. по делото липсват доказателства.
Съгласно чл. 61, ал.1,
т.5 и чл. 73, ал.1,
т.1 от НМЕ,
ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспоспособност по повод трудова злополука, въз
основа на разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката
за трудова или заместващо го съдебно решение, а при нетравматично увреждане и
по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при което неработоспособността е
настъпила по-късно от деня на злополуката - въз основа на протокол за
разследване на злополуката. Съгласно чл. 74, ал.1 от
НМЕ
причинна връзка се признава не само за увреждането по повод злополуката и
професионалната болест, но и за последствията или усложненията, обусловени от тях.
С приетото по настоящото дело заключение по комплексната
съдебно-медицинска експертиза се потвърждават изцяло констатациите на НЕЛК по
отношение наличието в случая на причинна връзка с
увреждането, признато за трудова злополука. Заключението е изготвено от
специалист х., о. и х., въз основа на обследване на цялата медицинска
документация и при съобразяване на установяващите се от доказателствата по
делото факти. Съдът напълно кредитира заключението като обективно и
компетентно, обосновано, пълно, ясно и неоспорено от страните. Съдът намира, че
заключенията на вещите лица, както и фактите, на които се позовават вещите
лица, напълно кореспондират с фактите, които се установяват от останалите
доказателства по делото. В заключението и при изслушването в с.з., проведено на
22.10.2019 г., вещите лица категорично заявяват, че към м. февруари 2018 г. М.С.
не страда от заболяване, което да причини злополуката. Според експертите към
07.06.2017 г. стойностите на х. при С. са повишени до 117 г/л, при референтна
стойност за жени от 120/160 г/л, поради което са категорични, че настъпилото
травматично увреждане не се дължи на а. с., а е в пряка връзка с падането от
машината и е налице причинна връзка-трудова злополука. В същото съдебно
заседание експертите изтъкват, че организмът и при по-ниска стойност на х. се
адаптира, като при С. не са обективирани усложнения, а.
й е компенсирана и не й пречи да изпълнява трудовите си задължения. В подкрепа
на това становище са и показанията на свид. Д-р Ч.,
която също сочи, че обикновено страдащите от а. са адапртирани
към по-ниски стойности на х.. Съдът възприема становището на експертите, че
изпотяването и и. на т. р. при С. се дължи именно на силната болка от удара и
не е последица от а. с.. Настоящият съдебен състав не възприема заключението на
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р П. - специалист „Н.“, който счита, че причината
за падането на С. е състоянието на „С.“, доколкото същото, видно от приложеното
по делото ръководство за диагноза и лечение на С., се диагностицира
с категоричност едва след измерване на к. н., е. и х., а резултати от подобни изследвания не съдържат в
събраната по делото медицинска документация. Съдът възприема като достоверни показанията
на свид. К., че машината не е била обезопасена, а вероятната
причина за падането е омасляване по пода, доколкото този свидетел не е заинтересован
от изхода на делото.
В конкретния случай увреждането
на здравето на осигуреното лице С. е вследствие на падане по време на работа и
е признато за трудова злополука. Налице искане от ТП на НОИ, както и протокол
за разследване във връзка с установяване дали е налице причинна връзка между увреждането при трудовата злополука. ТЕЛК и
НЕЛК са обсъдили дали в този случай е налице причинна връзка между нетравматично
увреждане и са стигнали до краен извод, че няма нетравматично увреждане, което
да предхожда травматичното такова, настъпило на 23.02.2018 г. Правилността на
този извод на органите на медицинската експертиза се потвърждава от фактите,
които се установяват от доказателствата по делото и най-вече от приетото
заключение на вещите лица по комплексна съдебно-медицинска експертиза, предвид
спецификата на казуса, който се основава преди всичко на специални знания в
областта на медицината. Съдът изцяло възприема заключението, че настъпилото
травматично увреждане на С. на 23.02.2018 г. не се дължи на заболяване - а., а е
в пряка връзка с падането й от омасляване на машината, поради което е налице
причинна връзка-трудова злополука. Съдът изцяло кредитира този извод на
експертите, доколкото в състава на комплексната експертиза е включен именно
специалист х., единствено в компетентността на когото е да даде заключение дали
С. е паднала в резултат на заболяването от а..
С оглед изложеното, съдът
приема, че обжалваният административен акт е постановен в съответствие с
материалния закон и с целта на закона, поради което следва да бъде отхвърлена
жалбата.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал.4 от АПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на
ответната страна направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., който е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, както и с
фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 143, ал.3 от АПК на М.С.С. следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 550 лв. - за възнаграждение за вещи лица и
заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно.
Воден от горното, на
основание чл. 172, ал.2
от АПК, Административен
съд Сливен
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Е.
Миролио" с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв.
"Индустриален", пр. от у. Г. Р. против Експертно решение /ЕР/ № 1014
от заседание № 090 на 17.05.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия
/НЕЛК/ специализиран състав по хирургични и ортопедични болести, с което е частично
потвърдено ЕР на ТЕЛК Общи заболявания № 5316 от 19.11.2018 г. на МБАЛ "Д-р
Иван Селимински“ гр. Сливен, като неоснователна.
ОСЪЖДА "Е. Миролио"
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. "Индустриален",
пр. от у. Г. Р. да заплати на НЕЛК София сумата в размер на 100 /сто / лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА "Е. Миролио"
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. "Индустриален",
пр. от у. Г. Р. да заплати на М.С.С. *** с ЕГН **********
, сумата в размер на 550/ петстотин и петдесет/ лева, представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен
съд на РБ.
СЪДИЯ: