№ 10633
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110151739 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от А. К. П. срещу /ФИРМА/ установителен
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД за прогласяване недействителността на
договор за паричен заем от 22.02.2019 г. на основание чл. 22,вр. с чл. 11, ал.1,т.9,т.10 и т.11,
чл. 10а, ал.2 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 22.02.2019 г., между ищеца и /ФИРМА/ е сключен
Договор за паричен заем, по силата на който в полза на ищцата е отпуснат кредит в размер
на сумата от 1000 лв., срещу насрещното му задължение да върне сумата от 1096, 81 лв., за
26 седмици, като всяка двуседмична вноска била в размер на 84, 37 лв. В договора било
установено, че годишният лихвен процент е 35 %, а годишният процент на разходите – 41,
74 %. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
тъй като в него липсва яснота относно начина на изчисление на възнаградителната лихва.
Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10
ЗПК, тъй като императивните изисквания на тези разпоредби били изпълнени само
формално. Сочи, че с клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е установено задължение за
заплащане на неустойка в размер на сумата от 451, 88 лв., ако в тридневен срок от
подписването му не осигури обезпечение на задължението чрез поръчителство на лице или
банкова гаранция. Сочи, че информацията за годишният процент на разходите, след
включване в последния и на задължението за заплащане на неустойка, представляваща
скрито възнаграждение по договора, е некоректна и влече недействителност на процесния
договор на основание чл. 22 ЗПК. Излага съображения за недействителност на договора,
поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсва методика на
формиране на годишния процент на разходите по компоненти, както и размера на
дължимата възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. Счита, че
последното води до неяснота, ограничава правата на ищеца като потребител и влече
недействителност на договора. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът /ФИРМА/ е
1
депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната
неоснователност. Сочи, че между страните действително е сключен процесният договор за
паричен заем. Твърди, че в договора е посочен годишният процент на разходите по кредита
съобразно с изискването на императивните разпоредби на ЗПК. Поддържа, че доколкото е
уговорена фиксирана лихва няма задължение да включи в съдържанието на договора
информация по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Посочва още, че не са налице неясни или двусмислено
формулирани клаузи на процесния договор. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът
противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като навежда, че в ГПР са включени всички разходи
към момента на сключване на договора, а уговорената неустоечна клауза е във връзка с
неизпълнение на договора и същата на основание чл.19, ал.3 ЗПК не подлежи на включване
в годишния процент на разходите. Оспорва уговорената неустойка да има характера на
скрита лихва с аргументи, че дължимостта й е условна и зависи изцяло от действията на
потребителя. Посочва, че дължимия остатък по процесния Договор за паричен заем в размер
на 1140,82 лв. е прехвърлен на /ФИРМА/. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание, ищецът А. К. П., явява се лично, като поддържа исковата молба и
моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Установява се по делото, че между страните е сключен договор за паричен заем №
3458823/22.02.2019г., по силата на който на ищцата, като заемополучател е отпуснат заем в
размер на 1000,00 лева, като същата се е задължила да погаси сумата, включваща главница и
лихва в общ размер на 1096,81 лева за срок от 26 седмици на 13 равни двуседмични вноски
в размер на 84,37 лева, при фиксиран лихвен процент от 35,00% и ГПР 41,74%.
Ищецът обосновава нищожност на самата сделка, като се позовава на нищожност на
договора, като сключен в нарушение на чл. 11, ал.1,т.9,т.10 и т.11 и чл. 10а, ал.2 от Закона за
потребителския кредит, съгласно уточнения, направени лично от него в о.с.з. от 23.06.2022г.
Възникналото между ищеца и /ФИРМА/ правоотношение по договор за паричен заем
се урежда от разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да
осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Според чл. 11, ал. 1 от същия закон, договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които: общият размер на
кредита и условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита /т. 9/; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит /т. 10/ и условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /т. 11/.
В настоящия случай съдът счита, че договорът е изготвен на разбираем език и в тази
2
връзка са спазени изискванията на закона.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността
на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за
потребителски паричен заем между ищеца и /ФИРМА/, съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно които договорът за потребителски
кредит съдържа "годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин".
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, но не е конкретизирано
как е формиран този размер, а само декларативно е посочено, че ГПР е изчислен по
формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл. 19 от ЗПК и Приложение № 1 към
него. Разпоредбата на чл. 19 от ЗПК изрично предвижда, че годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В случая тези разходи не са включени в
договора, като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 41. 74%. Видно е в приетия по делото погасителен
план, че е изчислена неустойка в размер на 451,98 лева, в случай на недаване на обезпечение
от страна на заемополучателя, но същата не е включена в ГПР, не се установи по делото,
дали е начислена, дадено ли е обезпечение.
Поради липсата на яснота в договора как е формиран конкретния размер на ГПР, съдът
приема, че договорът е недействителен, като за недействителността съдът следи и служебно
и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността
на исковете. Последиците на тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
съдът не ще обсъжда по същество, тъй като същите не са предмет на настоящото
производство.
По гореизложеното искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50,00 лева, която сума
следва да му бъде присъдена. Процесуалният представител на ищеца – адвокат С. Ж. П. от
АК-гр.Пловдив, с адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/, претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.3 от ЗАдв. По делото са налице
доказателства за уговорено представителство между адвокат П. и ищеца в горепосочената
хипотеза /договор за правна защита и съдействие /л.7 по делото/, което е достатъчно за съда,
според константната съдебна практика да присъди на адвокат П. възнаграждение в размер
на 400,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
3
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК Договор за паричен
заем № 3458823/22.02.2019г., сключен между /ФИРМА/, ЕИК *********, като заемодател и
А. К. П., ЕГН **********, като заемополучател.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на А. К. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 50,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Ж. П. от АК-
гр.Пловдив, с адрес на упражняване на дейността н /АДРЕС/, сумата в размер на 400,00
лева, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1,т.3 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4