Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 165

гр. София, 25.11.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 239 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по т.д. № 239/2018 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 8389/08.11.2018 год. по описа на СОС, с която М.Ц.М. и И. Ц.С. са предявили срещу З. „А.“ АД субективно съединени, предявени като частични искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ - за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени вреди вследствие на смъртта на тяхната баба Е. К. Г., настъпила при ПТП, причинено на 28.09.2015 год. от застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника.

            Производството по т.д. № 240/2018 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 8390/08.11.2018 год. по описа на СОС, с която Й.К.М. и Г.К.М. са предявили срещу З. „А.“ АД субективно съединени, предявени като частични искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ - за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени вреди вследствие на смъртта на тяхната сестра Е. К. Г., настъпила при ПТП, причинено на 28.09.2015 год. от застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника.

Двете съдебни производства са съединени за общо разглеждане с определение № 555 от 12.11.2018г., като производството по делото продължава като т.д. № 239/2018г. по описа на СОС.

            Исковата молба по делото е редовна /нередовностите са отстранени с молба от 15.11.2018г./ и предявените искове с нея са допустими.

ИЩЦИТЕ – М.Ц.М. с ЕГН **********, И. Ц.С. с ЕГН **********, Й.К.М. с ЕГН ********** и Г.К.М. с ЕГН ********** са предявили срещу „З.А.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ – за заплащане на обезщетение в размер на по 60 000 лева, предявено като частично от по 100 000 лева за всеки от ищците, за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта на тяхната роднина /първите двама ищци са внуци, а вторите двама брат и сестра/ Е. К. Г., ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 28.09.2015 год. около 06.40 ч. на първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа в зоната на километър 180+600м – землището на с.М., Община М., С.област между лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № РВ 0084 ХН и лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № РВ 4347 ТМ, по вина на застрахования при ответника водач - С.Д.Н. за лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № РВ 0084 ХН, със застрахователна полица № BG 11114002861910 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 22.11.2014 год. до 21.11.2015 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на смъртта на Е.Г.- 03.10.2015 год., до окончателното им заплащане.

Ищците твърдят в исковата си молба, че на 28.09.2015 год., около 06,40 часа, на първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 180+600 м, в землището на с. М., община М., обл. С., като се движил в посока от гр. Б. към гр. С., при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил м. „Опел“, модел „Астра“ с рег. № РВ 0084 ХН, водачът С.Д.Н. е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 16, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като изгубил управление над автомобила, който управлява, навлязъл в лентата за насрещно движение, в която правомерно се движил лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № РВ 4347 ТМ и се блъснал в него. В резултат на ПТП починала пътничката на задна дясна седалка в лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № РВ 4347 ТМ– Е. К. Г. с ЕГН: **********.

Посочено е още в исковата молба, че във връзка с ПТП било образувано НОХД № 314/2017г. по описа на СОС, което приключило с влязла в сила присъда, с която С.Д.Н. бил признат за виновен.

Поддържа се още в исковата молба, че в резултат на ПТП и смъртта на Е. Г. ищците претърпели неимуществени вреди от загубата на тяхната баба и сестра. Твърди се, че приживе ищците и починалата били създали трайна и дълбока емоционална връзка, която била прекъсната трагичния инцидент. Загубата на Е. Г. довела до значителни морални и душевни страдания, неудобства и негативни промени в живота на ищците.

            Поддържа се от ищците, че виновният за ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност, за причинените вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество „З.А.” АД – по застрахователна полица № BG 11114002861910 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 22.11.2014 год. до 21.11.2015 год.     

Моли се с исковата молба, съда да постанови решение, с което да осъди, ответното дружество „З.А.” АД, да заплати на ищците застрахователно обезщетение, за претърпените неимуществени вреди в размер на по 60 000 лева, предявено като частично от по 100 000 лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от деня на смъртта на Е. Г. - 03.10.2015 год., до окончателното му заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който заявява, че счита предявените искове за недопустими, като ги оспорва също по основание и размер. Ответникът счита исковете за недопустими, поради липсата на активна процесуална легитимация на страните по делото.

            Ответникът оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че процесното ПТП е станало по вина на С.Д.Н.. Оспорва наличието на всеки от елементите на чл.45 от ЗЗД.

            При условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на пострадалата с твърдения, че последната е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан, в нарушение на чл.137а от ЗДвП. Прави се възражение за допринасяне на вредоносния резултат с оглед възрастта на пострадалата и общото й увредено здравословно състояние. Прави се и възражение за независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водачите и на двата автомобила, участвали в ПТП.

            Ответникът твърди, че липсват по делото доказателства ищците да са били в близки отношения и родствени връзки с пострадалата, както и че търпят неимуществени вреди от смъртта й.

            Ответникът оспорва при условията на евентуалност предявените искове по размер. По отношение размерите на исковете за неимуществени вреди счита, че същите са в  завишен и несъответстващ на тежестта на увредата размер, поддържа че претенцията на ищците не съответства на изискванията на чл.52 от ЗЗД. Заявява, че размерите на претендираните обезщетения не са съобразени с §96, ал.1 във вр. с ал.4 от ПЗР на ЗИД на КЗ.

            Ответникът, на основание чл.175 от ГПК, признава наличието на валидно застрахователно правоотношение към 28.09.2015г. по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между З.А.” АД и собственика на л.а.  м. „Опел“, модел „Астра“ с рег. № РВ 0084 ХН, произтичащо от сключен застрахователен договор.

            Моли, съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

            Претендира и направените по делото разноски. 

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са подали допълнителна искова молба, с която оспорват всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на ответника.

Препис от допълнителната исковата молба е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК на 16.01.2019г. и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът не е подал допълнителен отговор.

С определение от 08.03.2019г. в настоящото съдебно производство е конституирано трето лице – помагач на страната на ответника, а именно С.Д.Н.. Последният не се явява и не изразява становище по предявените искове.

           Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            С присъда № 2 от 1.02.2019г. постановена по НОХД № 314/2017г. по описа на СОС подсъдимият С.Д.Н.,  роден на *** г. в гр. Х., българин, български гражданин, с постоянен адрес ***, ал.3, със средно образование, женен,  неосъждан,  с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 28.09.2015 год., около 06,40 часа, на първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 180+600 м, в землището на с. М., община М., обл. С., като се движил в посока от гр. Б. към гр. С., при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил м. „Опел“, модел „Астра“ с рег. № РВ 0084 ХН е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 16, ал. 1 ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: т. 1 Когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“ и чл. 20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като при навлизане в десен завой изгубил управление и навлязъл в лентата за насрещно движение от С. към Б., в която се движил лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № РВ 4347 ТМ, от това последвал удар между двата автомобила и по непредпазливост е причинил на пътниците в лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № РВ 4347 ТМ смъртта на едно лице – Е. К. Г. с ЕГН: ********** *** и средна телесна повреда на З. Х. Г. с ЕГН: **********,***, а именно закрито счупване на лявата седалищна кост на нивото на ацетабуларния свод с ход към долното рамо на лявата пубисна /срамна/ кост, с лекостепенно напречно разместване на фрагментите, причинило на пострадалата трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник /за период от 12 месеца/, поради което на основание чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 54 НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК е намалено определеното наказание лишаване от свобода с една трета до изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 НК на С.Д.Н., е наложено, наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, като на основание чл. 59, ал. 4 НК при изпълнение на наказанието е постановено да се приспадне времето, през което за същото деяние е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.

            Видно от представеният по делото препис извлечение от акт за смърт № 1161/04.10.2015г. е, че Е. К. Г. с ЕГН: ********** е починала на 03.10.2015г.

            Установява се още от удостоверение за родствени връзки с изх. № 624/23.07.2018г., издадено от Община – Е., както и от представеното удостоверение за наследници изх. № 118 от 03.06.2016г., издадено от Община – М., че ищците М.Ц.М. и И. Ц.С. са внуци на починалата Е. К. Г..

Установява се още от удостоверение за родствени връзки с изх. № 538/26.06.2018г., издадено от Община – Етрополе, че  ищците Й.К.М. и Г.К.М. са съответно сестра и брат на починалата Е. К. Г..

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. и Г.. Първата свидетелка сочи, че живее с  ищеца М.М. от 26 години на семейни начала, без брак. Излага, че познава неговото семейство и в частност неговата баба Е., както и че те имали много силна семейна връзка с баба Е., тъй като тя ходела постоянно при тях, те отивали при нея често, по празници. Свидетелката поддържа, че баба Е. била гледала М., а също и ищеца И. С., като били деца. Тя била отгледала и децата на свидетелката и М.М.. Свидетелката установява, че тя и семейството й много тежко приемат смъртта на баба Е., тъй като тя била внезапна, а те били свикнали с нея, а освен това баба Е. много им липсвала. Ищците М. и И.не били работили от стрес няколко месеца след смъртта на Е. Г., защото загубата им била много тежка. Те говорели винаги хубави неща, които били преживели с нея през годините, от детството им до смъртта й, тъй като имали много хубави спомени.

Втората свидетелка Г. установява, че познава другите двама ищци - Й. и Г. М. и Е. Г., от 18 години, откакто била снаха в семейството им. Й. и Г. били брат и сестра на починалата, много се обичали  и уважавали. Е. идвала постоянно, купувала подаръци, на всички празници били заедно, купувала на всички деца и помагала. Свидетелката сочи, че имало инцидент с брат й на Е. - Г., кола го била блъснала и тогава Е. ходела, грижела се за него, купувала му лекарствата и го гледала. Те се гледали между тях си, защото родителите им трябвало много да работят, израсли били в много бедно семейство и братята и сестрите се гледали по между си. Тази връзка на обич между тях съществувала и към датата на смъртта на Е.. Много тежко Й. и Г. преживели смъртта на Е., дори брат й Г. се пропил. Сестра й Й. също много страдала, всички страдали и когато се събирали по празници си припомняли за нея и си поплаквали.

            Не се спори по делото, а и от представените с исковата молба справки от ИЦ към Гаранционен фонд се установява обстоятелството, че е налице валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответника по настоящото дело и собственика на МПС – лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № РВ 0084 ХН, участвало в процесното ПТП.

По делото е допусната и приета КСМАТЕ. От заключението на последната се установява, че Е. Г. е била без поставен обезопасителен колан в момента ПТП.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на опредЕ.та в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. При смърт на увредено от ПТП лице възниква въпросът кои негови близки са материално легитимирани за получат обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.432, ал.1 от КЗ.

С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието Постановление № 2/30.ХI.1984 г. С него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

С оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., с което изостави ограничителният подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение. След като и към настоящия момент националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни критерии за тяхната материалноправна легитимация, както и съобразно задължителните постановки на посоченото тълкувателно решение материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, но само при  

 

 

 

доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В настоящия случай предвид наличието на влязла в сила присъда за процесното деяние и разпоредбата на чл.300 от ГПК следва да се приеме, че виновен за процесното ПТП, настъпило на 28.09.2015год. около 06.40 ч. на първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 180+600 м, в землището на с. М., община М., обл. Софийска, между лек автомобил м. „Опел“, модел „Астра“ с рег. № РВ 0084 ХН и лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № РВ 4347 ТМ, е водачът на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № РВ 0084 ХН – С.Д.Н., чиято гражданска отговорност е застрахована със застрахователна полица № BG 11114002861910 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 22.11.2014 год. до 21.11.2015 год. при ответника.

По делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени доказателства, че причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП са субективните действия от страна на водача на МПС - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № РВ 0084 ХН – С.Д.Н..

По делото бе установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС причинило ПТП и виновно за него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Въпреки изложеното по – горе по делото не се установи материалноправната легитимация на ищците в производството да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на тяхната баба и сестра – Е. К. Г., тъй като по делото не се установи особено близката им връзка с починалата /различна от нормално съществуващите отношения между баба и внуци от една страна и брат и сестра или две сестри от друга/ и действително претърпените от смъртта й вреди. В традиционните за българското общество семейни отношения бабите дядовците и внуците им са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Същото се отнася и до братята и сестрите. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другите морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл значителни морални болки и страдания, които се характеризират с продължително проявление във времето и не са обичайните. В настоящата хипотеза по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищците /за всеки един по отделно/ и Е. Г., както и настъпили в резултат на нейната смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания за ищците, различни от нормално възприетите в обществото - Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. По отношение на ищците М.М. и И. С. – внуци на починалата, свидетелката Х. сочи, че те като деца са били отгледани от баба им Е., както и че постоянно тя ходела у тях или те при нея в ежедневието и по празници. Тези ищци и Е. Г. не са живели в едно домакинство. Може да са общували често и да са страдали много след нейната смърт, но това е нормално за съществуващите в едно традиционно българско семейство отношения. От показанията на свидетелката Х. не се установи ищците – внуци на Е. Г. да са били близки с нея по някакъв извънреден начин, да е била налице особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между тях /за всеки един по отделно/ и Е. Г., както и да са настъпили за ищците в резултат на нейната смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания, различни от нормално възприетите в обществото и то за всеки по отделно. Следва да се отбележи, че свидетелката говори общо за ищците – внуци на Е. Г., но не е възможно те по абсолютно идентичен начин да изживяват загубата на своята баба или да са били абсолютно еднакво близки с нея. В този смисъл и установените от свидетелката отношения между Е. Г. и нейните внуци - ищци не се характеризират с някаква особеност досежно емоционалната връзка по между им, която особеност да се отрази и на преживяването на нейната смърт от страна на ищците М.М. и И.С..

Ищците Г. и Й. М., които са брат и сестра на Е. Г. също не установиха, чрез показанията на св. Гергова, че са били в особено близки отношения с нея. Обстоятелствата, че са се обичали много, че са си помагали, когато е било необходимо, както и че са се събирали често не означават, че между тях е съществувала привързаност различна от нормално установената при такава роднинска връзка в българското общество.

Предвид събраните гласни доказателства настоящият състав не споделя твърденията изложени в исковата молба. Безспорно е, че между ищците и Е. Г. – баба на двама от ищците и сестра на другите двама - починала при настъпилото ПТП са поддържани традиционните и общоприети добри взаимоотношения, изразяващи се в грижа към внуците, уважение към братята и сестрите и прочие. Безспорно е, че ищците са скърбели за смъртта на баба си, съответно сестра си, но при разпредЕ.та доказателствена тежест в хода на производството не бе установено, че причинените им морални болки и страдания нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

При събраните доказателства е установена формалната връзка на родство, но не е обосновано в достатъчна степен основанието за изключение от разрешението залегнало в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на починалия.

 Предвид на гореизложеното предявените от ищците искове, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноските по делото:

            В хода на производството по делото ответникът е направил разноски само за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.8 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, опредЕ. съгласно чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид вида производство, конкретиката на спора и вида осъществена защита.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Ц.М. с ЕГН **********, Иван Ц.С. с ЕГН **********, Й.К.М. с ЕГН ********** и Г.К.М. с ЕГН ********** срещу „З.А.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ – за заплащане на обезщетение в размер на по 60 000 лева, предявено като частично от по 100 000 лева за всеки от ищците, за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта на тяхната роднина /първите двама ищци са внуци, а вторите двама брат и сестра/ Е. К. Г., ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 28.09.2015 год. около 06.40 ч. на първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа в зоната на километър 180+600м – землището на с.М., Община М., С. област между лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № РВ 0084 ХН и лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № РВ 4347 ТМ, по вина на застрахования при ответника водач - С.Д.Н. за лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № РВ 0084 ХН, със застрахователна полица № BG 11114002861910 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 22.11.2014 год. до 21.11.2015 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на смъртта на Е. Г. - 03.10.2015 год., до окончателното им заплащане.

            ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, М.Ц.М. с ЕГН **********, Иван Ц.С. с ЕГН **********, Й.К.М. с ЕГН ********** и Г.К.М. с ЕГН ********** да заплатят на „З.А.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 300 лева, съставляваща направени по делото съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: