№ 533
гр. Перник, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720100301 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от СТ. М. М. ЕГН **********
гр.П. кв.И. ул.Л. 58
И чрез адв.Д.М. ПлАК
ПРОТИВ
КРЕДИСИМО ЕАД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София
бул.Витоша 146 сграда А ет.4 Бизнес център България предст. от С.Я.
С цена на иска 5409.84лв.
иск с правно основание чл.26 ал. 1 ЗЗД –
да бъде признат за нищожен:
Договор за потребителски кредит № 2461111 сключен между страните-
Поради противоречие със закона и неспазване изискванията за посочване правилен
размер на ГПР – на осн. чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 и чл.11 ал.1 т.10 ЗПК
Както и поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на ГПК –
са основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД вр. чл.22 и чл.19 ал.4 ЗПК
ЕВЕНТУАЛЕН ИСК- да се признае че клаузата на чл.4 ал.1 от ЗОговор за
потребителски кредит № 2461111 е нищожна поради противоречие със добрите нрави на
осн. чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД чл.143 ЗЗД, чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД вр. чл.19 ал.4 вр. чл.21 ал.1 ЗПК
Претендират разноски
1
В срока за отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен по съображения, че
сключения между страните договор за кредит не противоречи на императивните разпоредби
на закона и добрите нрави, не е сключен при измама или грешка, нито при крайна
необходимост и явно неизгодни условия. Възразява и договорът да съдържа неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на сторените разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно е, което е обявено и с доклада по делото, че страните са сключили договор за
потребителски кредит № 2461111 по силата на който ищецът е получил главница в размер
на 700 лв.,
От приложения по делото договор за потребителски кредит се установява, че съгласно
постигнатите между страните уговорки в договора, ответникът е предоставил на ищцата
сумата в общ размер 5409.84лв. която следва да се върне, пир получена сума 3683.98лв., като
по договора ГПР е 48.21 %, ГЛП е 40% а срока на кредита е 24 месеца и месечната
погасителна вноска е 225.41 лева.
Приложени са писмени доказателства .Предявен е НАСРЕЩЕН иск, който е оставен без
разглеждане поради невнесена д.такса
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са допустими – доколкото е ноторно известно, че исковете за
прогласяване нищожност на договори не се ограничава със срок, а освен това става въпрос
за договор между страните, по който кредитодателят би могъл да се възползва от оспорените
клаузи, за да претендира срещу него изискуемо вземане
По основателността:
Ответната страна е финансова институция по чл.3 ЗКИ и се явява лице, различно от
кредитна институция / банка, инв.посредник/
Отпускането на кредити е вменена като възможност, но не я прави банка, поради
което – сключеният между страните договор за кредит няма характер на договор за банков
кредит по чл.430 ТЗ а е Договор за заем по чл.240 ЗЗД
2
В този смисъл – практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК – решение № 99 от 01.02.2013
т.д.610/2011 първо т.о. ТК
Ищецът е физическо лице, на което по силата на процесния договор е отпуснат
паричен заем, който не е за търговска или професионална дейност, поради което ищецът има
кач.потребител по смисъла на пар.13 т.1 др на ЗЗП
Ответникът-финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 т.3 ЗКИ се явява търговец
съгласно пар.13 т.2 ДР на ЗЗП
Следователно, с оглед кач.кредитополучател, същият може да се ползва от
разпоредбите на ЗЗП относно неравноправност и нищожност на клаузи.
На първо място – ЗПК въвежда императивни изисквания по повод формата и
съдържанието на сключените договори, а по чл.22 ЗПК когато те не са спазени – а именно-
чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9 – то тогава договорът е
недействителен.
В случая : в договора е посочен ГЛП но липсватусловията за прилагането им.липсва и
изрично посочване дали лихвения %е фиксиран за целия срок на кредита или е
променлив.Нито в Договора, нито в Погасителния планима отбелязване-какъв е общия
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението към
главницата на кредита, както и тксата гаранция, за да се направи извод и проверка –дали
посочения годишен лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
На следващо място – чл.11 ал.1 т.11 ЗПК предвижда, че в Договора трябва да се
съдържат условията за издължаване на кердита вкл. и погасителен план с ниформация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане
В случая има Погасителен план, който не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.11
ЗПК и не съдържа задължителната информация по ЗПК
В този смисъл пногобройна съдебна практика
На следващо място – договорът не отговаря на изискванията на чл.11 а.1 т.10 ЗПК-
става въпрос за ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя.Тук се посочва само
абсолютната стойност на ГПР, липсва посочена методика на формирането му, липсва
посочване по ясен и разбираем начин това формиране.
Освен това, Договорът е нищожен поради нарушаване чл.19 ал.4 ЗПК, като без да се
навилза в подробносит, следва да се отбележи, че с предвиждане за забпалаще на сумата по
Договора за поръчителство, се заобикаля посочената разпоредба.в случая е налице едно
подвеждане на потребителя относно спазването на забраната на чл.19 ал.4 ЗПК и това не му
позволява да прецени конкретните икономически последици от сключения договор.
Съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД, нищожността на отделни части НЕ ВЛЕЧЕ нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на ЗАкона или когато
3
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
В случая не е налице нито една от двете хипотези.
В тази насока е многобройната съд.практика, която не е нужно да се изброява.
Евентуалните искове също се явяват основателни с оглед наличието на неравноправна
клауза на чл.143 ЗЗП, чл.146 ЗЗП и Дир.93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
В същия смисъл е и Определение № 95 от 19.02.2015г. по чтд № 1451/2014г. на ВКС
второ т.о.
Предвид на това, предявените искове следва да бъдат уважени
Разноски:
Съгласно представения списък, съдът приема, че ищецът е сторил разноски в размер на
217лв. за държавна такса
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адв. М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. В случая с оглед цената на
иска възнаграждението следва да бъде определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения в размер на 600.50 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл.26 ал. 1 ЗЗД за нищожни, сключените между : СТ. М.
М. ЕГН ********** гр.П. кв.И. ул.Л. 58
И чрез дав.Д.М. ПлАК
И
КРЕДИСИМО ЕАД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София
бул.Витоша 146 сграда А ет.4 Бизнес център България предст. от С.Я.
С цена на иска 5409.84лв.
И по предявен иск с правно основание чл.26 ал. 1 ЗЗД –
Договор за потребителски кредит № 2461111 сключен между страните-
Поради противоречие със закона и неспазване изискванията за посочване правилен
размер на ГПР – на осн. чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 и чл.11 ал.1 т.10 ЗПК
Както и поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на ГПК –
са основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД вр. чл.22 и чл.19 ал.4 ЗПК
4
КАТО ПРОГЛАСЯВА тяхната невалидност
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от СТ. М. М. ЕГН ********** гр.П. кв.И.
ул.Л. 58
И чрез адв.Д.М. ПлАК
И
КРЕДИСИМО ЕАД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София
бул.Витоша 146 сграда А ет.4 Бизнес център България предст. от С.Я.
С цена на иска 5409.84лв
ЕВЕНТУАЛЕН ИСК- да се признае че клаузата на чл.4 ал.1 от ЗОговор за
потребителски кредит № 2461111 е нищожна поради противоречие със добрите нрави на
осн. чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД чл.143 ЗЗД, чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД вр. чл.19 ал.4 вр. чл.21 ал.1 ЗПК
КАКТО И предявения НАСРЕЩЕН ИСК от КРЕДИСИМО ЕАД с ЕИК *********
седалище и адрес на управление гр.София бул.Витоша 146 сграда А ет.4 Бизнес център
България предст. от С.Я.
СРЕЩУ СТ. М. М. ЕГН ********** гр.П. кв.И. ул.Л. 58
За сумата 431.75лв. и с правно основание чл.211 ГПК – като
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част поради невнесена д.такса по
Насрещния иск
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.София бул.Витоша 146 сграда А ет.4 Бизнес център България предст. от С.Я.
ДА ЗАПЛАТИ НА СТ. М. М. ЕГН ********** гр.П. кв.И. ул.Л. 58
И чрез адв.Д.М. ПлАК
сумата 217лв. разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.София бул.Витоша 146 сграда А ет.4 Бизнес център България предст. от С.Я.
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.В.М. Пловдивска Адвокатска колегия гр.Пловдив
бул.Пещерско шосе № 81 ет.3 ап.Б
-сумата 600.50лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5
6