№ 196
гр. С., 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110119448 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД
срещу С.О., с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от общо 4131,41 лв., представляваща дължимо, но неизплатено
регресно обезщетение по щета № 10019030132047, с включени ликвидационни разноски в
размер на 15 лв., за вреди, настъпили по лек автомобил „Дачия Логан “ с рег. № ****** в
резултат на ПТП от 07.12.2019 г., настъпило в гр. София, на ул. „Д.Г.“ № 5 в кв. „Г.Г.“, район
„В.“ и 48 лв. за репатриране на автомобила, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба (05.04.2024 г.) до окончателното изплащане
на вземането, както и мораторна лихва за периода от 04.04.2021 г. до 04.04.2024 г. в размер
на 1395,66 лв.
Ищецът твърди, че на 07.12.2019 г. в гр. София, на ул. „Д.Г.“ № 5 в кв. „Г.Г.“, район
„В.“ е настъпило пътнотранспортно произшествие, за което бил съставен Протокол за ПТП
№ 1772262/07.12.2019 г. Сочи, че автомобил с ДР № **** се движел по ул. „Деян Гьоргов“ и
поради заледена пътна настилка автомобилът станал неуправляем и се ударил в паркирания
лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ******, който от инерционната сила, придадена му от
автомобил с ДР № ****, на свой ред самостоятелно се задвижил и се ударил в електрически
стълб. Сочи, че служителите на СДВР - Сектор „Пътна полиция“ посочили в протокола за
ПТП, че причината за възникване на произшествието са „невзети мерки от страна на
общината, а именно заледена настилка“ по отношение на процесната улица. Нанесени били
материални щети върху двата автомобила, включително върху процесния „Дачия Логан“ с
рег. № ******. Видимите вреди по автомобила били описани на мястото на произшествието
1
от служителите на СДВР с протокола: преден калник, предна броня, задна броня, заден
калник, задно стъкло и др., като впоследствие били извършени два огледа на 07.12.2019 г. и
на 17.12.2019 г. Посочва, че за процесното МПС е бил сключен застрахователен договор за
имуществена застраховка „Каско” с ищеца, Клауза – „П“ - Пълно каско, с полица №
0306X0518630 и период на застрахователно покритие от 06.11.2019 г. до 05.11.2020 г. След
събитието, във връзка с подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС от
07.12.2019 г. и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен
договор, при ищеца била образувана ликвидационна преписка (щета) № 10019030132047. По
щетата бил определен начин на обезщетяване - възстановяване на стойността на ремонт по
представени и предварително одобрени фактури от сервиз, като застрахователят заплатил на
собственика на застрахования автомобил на 12.03.2020 г. с банков превод обезщетение в
размер на 4116,41 лв., което включва ремонт (фактура) за сумата от 4068,41 лв. и пътна
помощ в рамките на гр. София за сумата от 48 лв., като в хода на експертната дейност били
сторени и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че доколкото мястото, на
което е настъпило ПТП, е общинска собственост, то ответникът не е изпълнил задължението
си за стопанисване и поддръжка на пътя, като не е осигурил безопасност на пътното платно.
Ищецът, в качеството си на застраховател, е встъпил в правата на увредения по силата на
факта, че е изплатил застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за
него е възникнало регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето
бездействие са причинили вреди на собственика на застрахования лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № ******. Поддържа, че е поканил ответника да възстанови изплатената като
застрахователно обезщетение сума, като към писмото - покана с изх. № Л-4189 от 29.06.2020
г., получено от ответника на 01.07.2020 г., бил предявен списък с щети, сред които и щета №
10019030132047, с приложени необходимите документи, доказващи основанието и размера
на регресната претенция, но плащане не последвало. Счита, че ответникът е изпаднал в
забава от 09.07.2020 г. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и
за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и че същото е
настъпило по негова вина в резултат на това, че пътят е бил заледен. Прави възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от водача на увредения автомобил, с доводи, че не се е
движел с подходяща скорост, позволяваща му спиране, съобразно пътния участък и
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Прави възражение за погасяване на вземането за
претендираната мораторна лихва по давност. Моли за отхвърляне на исковете, а в условията
на евентуалност - за намаляване на размера на присъденото обезщетение поради
съпричиняване. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца - „Застрахователно дружество „О.З.““ АД, е подало
отговор, с който поддържа предявените искове. Счита, че застрахованият при дружеството
по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС „Ф.Е. с рег. № **** не е
имал противоправно поведение, съответно вина за настъпването на инцидента, тъй като
2
автомобилът е станал неконтролируем поради непочистената от леда пътна настилка. В тази
връзка поддържа, че вина за настъпване на ПТП има единствено ответникът, който чрез
своите служители е имал задължение на поддържа пътя в добро съС.ие, включително да
вземе мерки за неговото почистване от снега.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД, респективно ангажирането на гаранционно - обезпечителната отговорност на
ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет увреденото имущество; 2/
настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие - ПТП, в
причинна връзка с което да са причинени вреди на застрахования лек автомобил; 3/ виновно
противоправно поведение (бездействие) на работници или служители на ответника, на които
последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил
сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е
настъпил инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5/ изплащане от страна на
ищеца на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в полза на
правоимащите лица, включващо и сумата от 48 лв. за пътна помощ в рамките на гр. София и
ликвидационни разноски в претендирания размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да
бъдат установени от ищеца.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да докаже всички свои
възражения, включително, че е погасил вземанията на ищеца чрез плащане, респективно че е
изпълнил задължението си да поддържа изправен пътния участък, като вземе мерки за
обезопасяване на пътната настилка, както и направеното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил – че скоростта му
на движение и разположението му върху пътното платно не са били съобразени с пътните
условия. С доклада по делото на ответника е указано, че не сочи и не представя
доказателства в подкрепа на твърденията, че водачът на процесния автомобил е извършил
нарушение на правилото по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава - уговорен падеж за
плащане или отправена и получена от ответника покана за плащане на претендираното
обезщетение, както и размера на обезщетението за забава.
По възражението за погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната
3
давност.
С приетия без възражения доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
обстоятелствата, че към датата на ПТП лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ****** е бил
застрахован при ищеца по застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско”,
Клауза – „П“ - Пълно каско, полица № 0306X0518630 и период на застрахователно покритие
от 06.11.2019 г. до 05.11.2020 г.; че в изпълнение на задължението си по процесния
застрахователен договор ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице застрахователно
обезщетение в размер на 4116,41 лв., включващо ремонт по фактура на стойност 4068,41 лв.
и пътна помощ в рамките на гр. София в размер на 48 лв.; че процесният пътен участък, на
който е настъпило ПТП, е част от общинската пътна мрежа; че с покана с изх. № Л-4189 от
29.06.2020 г., получена от ответника на 01.07.2020 г., ищецът е заявил регресната си
претенция за заплащане на исковата сума, но плащане не е последвало.
От събраните по делото доказателства, в т. ч. и представената застрахователна
полица, също се установява наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увреденото МПС – „Дачия Логан“ с рег. № ******, възникнало по силата на
договор за имуществени застраховки „Каско” и „Злополука“, сключен на 04.11.2019 г., във
формата на комбинирана застрахователна полица № 0306Х0518630 със срок на действие от
00.00 ч. на 06.11.2019 г. до 23.59 ч. на 05.11.2020 г., с която ищецът е приел да покрива риска
от повреди по процесния автомобил, собственост на „С.С.Б.“ ЕООД, клауза „Пълно Каско“ и
допълнително покритие „Асистанс“ срещу застрахователна премия в размер на 475 лв.
(която премия не се спори, че е била заплатена, за което са представени и квитанции от
04.11.2019 г. и от 09.12.2019 г.) – за този договор е предвидена писмена форма за
действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна
полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ.
Несъмнено е също така, че съществувалия между страните договор за застраховка е
включвал обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на
пътнотранспортно произшествие, както и осигуряване на право на застрахования да ползва
помощ на пътя (автоасистанс) при обездвижване на превозното средство при настъпване на
застрахователно събитие. В тази връзка по делото са приети приложимите към
застрахователния договор Общи условия за застраховка на моторни превозни средства
(„Каско“), като от тях се установява, че настъпилото застрахователно събитие е покрит
застрахователен риск по аргумент от чл. 12, вр. чл. 8.1, чл. 8.3, чл. 10, вр. чл. 7.2 от Общите
условия. Съгласно тях по клауза „П“ – Пълно Каско застрахователят покрива пълна загуба
или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“,
„Ч“ и „К“, а съгласно Клауза „Ч“ – Частично Каско застрахователят покрива пълна загуба
или частична щета на застрахованото МПС от изрично посочени рискове, и всички рискове,
посочени в клауза „М“, сред които: природни бедствия – буря, ураган, градушки,
наводнение, проливен дъжд, гръм и мълния, удар на МПС от предмети, отнесени от буря
или ураган, действия на морски вълни, свличане или срутване на земни пластове,
4
натрупване или свличане на сняг или лед; авария, произлязла от сблъскване на МПС
помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от
препятствия на пътното платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на
пътното покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и летателни тела;
пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС от друго пътно превозно средство,
човек, животно или предмет, докато застрахованото МПС е било паркирано.
Между страните не се спори, че във връзка с процесното ПТП е подадено заявление
за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от Х. И. Л. от 07.12.2019 г. за настъпило
застрахователно събитие (на 07.12.2019 г. на ул. „Д.Г.“ № 5, при което автомобилът, който
бил паркиран на адреса, бил ударен от друг автомобил – „Ф.Е. с рег. № ****, управляван от
П. Д. П. отзад, при което увреденият автомобил се спрял в стълб, вследствие на което са
увредени задна броня, капак, ляв стоп и предна броня и др.), и е образувана преписка по
щета № 10019030132047 – видно и от талон за оглед на автомобил, калкулация – ремонт от
16.12.2019 г. и от 06.01.2020 г., опис на щетите от 10.12.2019 г., опис-заключение от
17.12.2019 г., доклад по щета № 10019030132047 от 30.01.2020 г., видно от който е
определено застрахователно обезщетение в размер на 4116,41 лв. Установява се от
събраните писмени доказателства, че ищецът е заплатил посочената сума съгласно
калкулация – ремонт и преводно нареждане от 12.03.2020 г. за кредитен превод в полза на
собственика на увредения автомобил „С.С.Б.“ ЕООД за сумата от 4116,41 лв., включваща
4068,41 лв. – застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите по фактура №
24/28.01.2020 г., издадена от „Р.К.“ ЕООД за ремонт на автомобила и 48 лв. – заплатена
услуга за репатриране на автомобила в рамките на гр. С. съгласно фактура №
5543/12.12.2019 г., издадена от „Пътна помощ“ ЕООД и платежно нареждане от същата дата.
Ответникът е направил възражение за недоказаност на механизма на увреждане на
автомобила, т. е. на обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на
заледената повърхност на пътното платно на общински път, което възражение съдът намира
за неоснователно. За установяване на механизма на настъпване на ПТП по делото са
събрани писмени доказателства – Протокол за ПТП, гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите Х. И. Л. и П. Д. П., и експертно заключение.
По делото е приет Протокол за ПТП № 1772262/07.12.2019 г., съставен след
посещение на мястото на произшествието от младши автоконтрольор С. А. – СДВР. В
протокола за ПТП е отразено, че същото е настъпило на 07.12.2019 г. в 07,30 ч. в гр. С., на
ул. „Д.Г.“ № 5 като е отразено, че по данни на водача на МПС „Ф.Е. с рег. № **** П. П.
същият се е движел в гр. С., по ул. „Д.Г.“ с посока от панорамен път към ул. „Д.Г.“ № 5 и
поради невзети мерки от С.О. е реализирал ПТП в паркиралия лек автомобил „Дачиа Логан“
с рег. № ******, който се ударил в електрически стълб и електрическо табло. Отбелязани са
видимите щети по двата автомобила, като е съставена и схема на ПТП. Протоколът е
подписан от участниците в произшествието и съставилото го длъжностно лице.
Съставеният на 07.12.2019 г. протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ (чл.
179, ал. 1 ГПК) и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
5
относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими към механизма на ПТП и в частност относно съС.ието на пътното покритие.
Макар длъжностното лице да не е присъствало при самото настъпване на ПТП, което в
случая е практически невъзможно, то е възприело лично фактическата обстановка - такава,
каквато е била непосредствено след настъпване на ПТП, включително, че от страна на
собственика на пътя не са взети мерки за неговото почистване, поради което и относно
посочените релевантни факти, описани в протокола, последният представлява официален
удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК - в този смисъл решение №
71/16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г. по описа на ВКС, II г. о., решение № 32/19.02.2016
г. по гр. д. № 3335/2015 г. по описа на ВКС, III г. о. и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. №
1506/2013 г. по описа на ВКС, I т. о., в частност относно съС.ието на пътното платно.
Фактът, че процесният пътен участък е бил заледен към момента на настъпване на
произшествието, се потвърждава и от ценените гласни доказателствени средства. Свидетелят
Х. Л. заявява, че бил паркирал служебния си автомобил „Д.Л.“ с рег. № ****** пред дома си
на ул. „Д.Г.“. Сутринта чул шум и удар, след което видял, че колата е застанала на средата на
улицата, била ударена отпред и отзад и че друга кола продължавала по улицата надолу едва
едва да криволичи. Улицата била страшно заледена, било валяло дъжд през нощта и
температурите били паднали. След разговор с водача на другия автомобил разбрал, че
последният го е ударил поради заледяването на улицата, а впоследствие не е могъл и да
спре. Обадили се на тел. 112, които съставили протокол за ПТП. Свидетелят изяснява, че
другата кола ударила неговата и вследствие на удара тя отскочила и се ударила в стълба
отпред и електрическото табло. Добавя, че не е имало предупредителни табели. Инцидентът
станал около 7,30 ч. – 8,00 ч., като улицата не била почистена. Пътната настилка била
заледена, „черен лед“. Добавя, че другият водач идвал от път, опесъчен с луга и завивайки
по стръмната улица надолу се подхлъзнал, тръгнал да спира от едната страна, ударил се в
бордюр, не могъл да спре, отскочил на другата страна, при което се ударил в автомобила на
свидетеля. Според Л. другият водач не е очаквал, че в тази част на улицата няма да е
опесъчено. Свидетелят добавя, че не е пряк свидетел на удара, но излизайки на улицата
също щял да падне, тъй като било замръзнало.
В тази насока са и показанията на свидетеля П., който заявява, че е участвал в
инцидента на 07.12.2019 г., цяла С. била заледена, улицата не била почистена и обработена,
инцидентът се случил на 200 м от дома на свидетеля в кв. „Бояна“. Сутринта около 6,00 ч.
управлявал бавнооборотен джип „Ф.Е., завивайки в уличката на втора с 5-10 км/час заради
хлъзгавата настилка се качил на тротоара, бутнал три бетонни колчета, които го върнали
обратно на платното. Тръгнал в посока къщата, но в последния момент самият лед го
избутал по наклона вдясно и спрял в процесния автомобил „Дачия“, собственост на
лаборатории „Синево“. Добавя, че КАТ пристигнали след около 4 часа, говорили с водача на
увредения автомобил, който живеел там. П. пояснява, че няма вина и не е имало начин да
избегне инцидента. В деня на ПТП през нощта валяло дъжд, на сутринта била паднала
температурата и всичко било замръзнало, нямало табели „Не преминавай“, при тръгването
6
си от главната улица пред дома на свидетеля – на продължението на бул. „България“ нямало
проблеми, поради което и свидетелят не очаквал, че съС.ието на пътното платно на
процесната улица ще е такова.
Наличието на посоченото препятствие на пътното платно – заледена пътна настилка,
която е станала причина за настъпването на ПТП се установява и от приетата Служебна
бележка с рег. № 433200-39114/28.04.2020 г., издадена от МВР, СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, с която е удостоверено, че настъпилото произшествие в гр. С. на ул. „Д.Г.“ № 5 от
07.12.2019 г. е посетено на място от екип на ОПП и след като са взети предвид всички
обстоятелства относно възникването му не е установено виновно поведение на водач на
МПС от участниците в произшествието и е издаден Протокол за ПТП № 1772262/07.12.2019
г. Посочено е, че ПТП е настъпило по вина на собственика на пътя, който не е взел мерки за
неговото почистване (заледена пътна настилка).
По делото е изготвено и прието и заключение на съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), неоспорено от страните, от което се установява, че ПТП е настъпило при следния
механизъм: на 07.12.2019 г. в гр. С. автомобил „Ф.Е. с рег. № **** се движи по ул. „Д.Г.“,
където пред № 5, поради заледена пътна настилка, водачът губи контрол над превозното
средство и реализира ПТП с паркирания лек автомобил „Д.Л.“ с рег. № ******, като
вследствие на удара лек автомобил „Д.Л.“ с рег. № ****** се измества напред и се удря в
електрически стълб. Видимите щети по лек автомобил „Д.Л.“ с рег. № ******, отразени в
Протокол за ПТП и заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС са: задна
броня, заден капак, ляв стоп, предна броня, преден капак, като всички те се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилото на 07.12.2019 г. произшествие в гр. С.. Към
датата на застрахователното събитие процесният автомобил е бил в експлоатация 6 години,
1 месец и 1 ден от датата на първоначална регистрация – 06.11.2013 г. Стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Д.Л.“ с рег. № ******, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 5595,66 лв. Обичайните разноски за ликвидиране
на щета по риск Каско при ПТП са в границите на 10 лв. - 25 лв.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Х. И. Л., водач на увредения
автомобил, и П. Д. П., водач на автомобила, ударил застрахованото при ищеца МПС, които
следва да бъдат ценени като ясни, последователни, убедителни, отразяващи
непосредствените възприятия на свидетелите и кореспондиращи с останалите доказателства
по делото, както и от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране,
настоящият съдебен състав приема за установено, че в срока на действие на
застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие при следния механизъм – на
07.12.2019 г. в гр. С. МПС „Ф.Е. с рег. № **** се движи по ул. „Д.Г.“, където пред № 5,
поради заледена пътна настилка, водачът губи контрол над превозното средство и реализира
ПТП с паркирания лек автомобил „Д.Л.“ с рег. № ******, като вследствие на удара
последният се измества напред и се удря в електрически стълб. От заключението по
7
изготвената автотехническа експертиза се изяснява, че всички увреждания по процесния
автомобил „Д.Л.“ с рег. № ******, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. В доказателствената
тежест на ответника е било установяването на различна фактическа обстановка, като напр.
липсата на заледяване на пътното платно в участъка, в който е настъпило процесното
произшествие, или изпълнение на задължението му за почистване на участъка или за
поставянето на предупредителни пътни знаци за обозначаването на това препятствие,
каквото доказване не е проведено. Наред с това даденото от вещото лице по
автотехническата експертиза заключение, установяващо причинна връзка между описаното
в писмените доказателства ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника. Предвид
това и при липса на събрани доказателства в различна насока, следва да се приеме, че
вредите са причинени именно при посочения от ищеца механизъм - при удар от друга кола и
в електрически стълб вследствие на заледена и непочистена пътна настилка.
Според настоящия съдебен състав от събраните доказателства не се установява
противоправно поведение от страна на водача П. П., изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата и конкретни разпоредби на ЗДвП, а такова не се твърди
и от ответника. Посоченият водач се е движел със скорост, която е била съобразена с
атмосферните условия, съС.ието на пътя и характера на движението, в съответствие с чл. 20,
ал. 2 ЗДвП - 5-10 км/час, но въпреки това не е могъл да предотврати настъпването на ПТП,
тъй като е загубил контрол над управлението на автомобила поради хлъзгавия и заледен
пътен участък, след завой и поднасяне на автомобила, като водачът не е бил длъжен да
очаква възможната поява на заледен пътен участък, предвид факта, че улицата преди това е
била опесъчена.
Не се установява и противоправно поведение от страна на водача на застрахования
при ищеца лек автомобил, който в момента на настъпване на ПТП не е бил в автомобила, а
последният е бил в спряло съС.ие.
Настоящият съдебен състав приема, че причина за настъпване на ПТП е именно
поведението на служители/други изпълнители на ответника, доколкото няма спор между
страните, че пътят, на който е реализирано произшествието, е общински по смисъла на чл. 3,
ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 8, ал. 3 от закона. На общината е вменено
задължението да ремонтира и поддържа общинските пътища в съС.ие, отговарящо на
изискванията на движението, в т. ч. полагане на дължимата грижа за премахване или
ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията на движение
(снегопочистване, обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане), съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и
чл. 31 ЗП, чл. 167, ал. 1 ЗДвП, чл. 2, ал. 2, т. 3, чл. 3, ал. 1, т. 3 и нормите на глава ІV от
Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата.
В настоящия случай, както се посочи, ответникът е имал задължение да поддържа
пътя и процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Въпросният пътен
участник е собственост на С.О. съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС.
Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва да го управлява с грижата на добър стопанин,
8
като е налице обективна възможност за обезопасяване на улицата. Така и съгласно
разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на
съС.ието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно
най-кратък срок. Следователно, на С.О. е вменено задължение да стопанисва и поддържа
улиците в гр. С., което включва и недопускането, съответно отстраняването на
неизправности и неравности по тях, както и своевременно обработване на улиците срещу
заледяване, обезопасяване и сигнализиране на опасни заледени участъци на пътното платно.
Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно -
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място и съответно ниво на зимно поддържане на процесния пътен
участък (обезопасяване срещу хлъзгане). Наличието на лед на пътното платно, явяващо се
причина за ПТП, е резултат именно от бездействието на длъжностни лица, на които
Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, поради което
Общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД, в качеството й на
възложител на дейностите по поддържане и ремонта на процесния пътен участък. Не се
установява ответникът или трето лице по възлагане да е изпълнил задължението за
сигнализиране за опасност по пътя или за обезопасяване с нарочен пътен знак на процесния
заледен участък на пътното платно. Следователно поведението (бездействието) на
служители/изпълнители на ответника е противоправно и в пряка причинна връзка от него за
собственика на увреденото МПС са произлезли вреди. Вината се предполага – чл. 45 ал. 2
ЗЗД. В този смисъл увреденият - собственикът на застрахованото МПС, има срещу
ответника вземане по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения вследствие на
процесния пътен инцидент лек автомобил. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е
налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП, и
виновно. Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. От значение за определяне наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредоносното
събитие, доколкото намаляването на обезщетението за вреди от деликт не може да почива на
предположения. В разглеждания случай не са ангажирани никакви доказателства, че водачът
9
на увредения лек автомобил „Д.Л.“ с рег. № ****** е нарушил правилата, разписани в ЗДвП
и ППЗДвП, нещо повече, автомобилът е бил в паркирано положение. Установи се, че
процесното пътнотранспортно произшествие е възникнало вследствие на съС.ието на пътя.
При това положение настоящият състав намира за недоказано твърдяното противоправно
поведение на водача, както и наличието на принос от същия за настъпилото ПТП,
включително твърдението, че същият не е съобразил поведението си на пътя с конкретните
условия.
Не се спори, а и видно от представените по делото доказателства, за претърпените
вреди ищецът е заплатил на собственика на автомобила на 12.03.2020
г. застрахователно обезщетение в размер на 4116,41 лв., като за факта, удостоверяващ
извършеното плащане е прието като доказателство по делото платежно нареждане за
кредитен превод, поради което застрахователят - ищец е встъпил в правата на увредения
срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя към момента на
настъпване на застрахователното събитие и зависи от причинените вреди.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност (пазарната му цена) към деня на настъпването на събитието. За действителна
пазарна стойност на увреденото МПС следва да се приеме тази към момента на
увреждането, т. е. в случая обезщетението следва да бъде определено по средната пазарна
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилите вреди. От приетата САТЕ се
установява размерът на вредите (които са на стойност, по-висока от заплатената (5595,66
лв.)), поради което с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6
ГПК) регресното вземане е основателно до размера на претендираната сума – 4068,41 лв.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява наличие на
причинна връзка между реализирането на описаното в исковата молба пътнотранспортното
произшествие и необходимостта от извършване на разноски за репатриране на процесния
автомобил, доколкото предвид характера на причинените щети моторното превозно
средство не е могло да бъде преместено на самоход. По отношение на претенцията за
възстановяване на заплатените разходи за репатриране на автомобила следва да се посочи,
че извънсъдебно ответникът не е оспорил извършването на този разход във връзка със
събитието. Конкретни възражения също така не са заявени и с отговора на исковата молба. В
тази част претенцията на ищеца също е основателна, доколкото разходите, сторени за
репартиране на автомобила, представляват непосредствени вреди от увреждането - намират
се в пряка причинно-следствена връзка с вредоносното деяние и не биха били извършени,
ако не беше настъпило събитието. В приложимите Общи условия за застраховка на моторни
превозни средства („Каско“) - чл. 70, изрично е предвидено, че в размера на
застрахователното обезщетение се включват и разходите за транспортиране на МПС на
разС.ие до 250 км, когато то не е в движение, от мястото на застрахователното събитие до
най-близкото място за ремонт или до местодомуването, като изплащането на тази услуга се
10
извършва срещу представяне на оригинални фактури от фирмите, извършили услугите.
Ответникът не оспорва размера на претендираните разходи, за които е представен
счетоводен документ и фискален бон, удостоверяващ извършването на услугата по
репатриране на автомобила и нейната стойност в размер на 48 лв. Предвид изложеното
сумата за репатриране на автомобила следва да бъде включена към регресното вземане
срещу ответника.
Претенцията на ищеца за репариране на обичайните разноски за ликвидиране на
застрахователната щета в размер на 15 лв. също е основателна. Като съобрази, че разноските
на застрахователите за този вид дейност възлизат на суми между 10 лв. и 25 лв., предвид
доказателствата по делото, установяващи извършването на дейности от служители на
застрахователя по опис, оценка и изплащане на застрахователно обезщетение, на основание
чл. 162 ГПК съдът приема, че искането на ищеца да му бъде присъдена и тази сума е
основателно и също следва да се уважи. Ето защо искът за главница в общ размер на 4131,41
лв. е основателен и доказан за пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2024 г. до окончателното
плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид естеството на главното вземане ответникът изпада в забава и съответно
дължи обезщетение за забавено плащане от деня на поканата за плащане на претендираното
обезщетение. Следователно в случая намира приложение нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. По делото е
приета регресна покана с изх. № Л-4189/29.06.2020 г., отправена от ищеца до ответника за
заплащане в 7-дневен срок от получаване на същата на платеното по застраховката от ищеца
застрахователно обезщетение. Поканата е получена от ответника на 01.07.2020 г., като това
обстоятелство не е спорно между страните. Следователно ответникът е изпаднал в забава в
деня, следващ деня на изтичане на дадения срок за изпълнение – 09.07.2020 г. Ищецът
претендира лихва за забава от по-късен момент – от 04.04.2021 г. до 04.04.2024 г. От
ответника е направено възражение за погасителна давност, като вземането за лихва се
погасява с тригодишен давностен срок с оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Предвид
датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.04.2024 г., погасена по давност е
претенцията за лихва за дата 04.04.2021 г. Следователно лихва се дължи за периода от
05.04.2021 г. до 04.04.2024 г. На основание чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен
калкулатор съдът приема този иск за основателен за сумата от 1394,47 лв., до който размер и
период следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 1395,66 лв. и за 04.04.2021 г.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни съразмерно с
уважената и отхвърлената част от исковете.
11
От ищеца се претендира сумата от общо 971,10 лв. (221,10 лв. – държавна такса, 500
лв. – депозит за експертиза, 100 лв. – депозит за призоваване на свидетели и 150 лв. -
юрисконсултско възнаграждение (определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото),
от които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят общо 970,89 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
От ответника се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, което съдът
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правната сложност на делото, определя на сумата от 150 лв., от която на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъди сумата от 0,03 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
От третото лице – помагач не се претендират разноски и такива не му се дължат – чл.
78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33 да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4131,41 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на МПС за вреди, причинени на лек
автомобил „Д.Л.“ с рег. № ******, настъпили в резултат на застрахователно събитие от
07.12.2019 г. в гр. С. на ул. „Д.Г.“ № 5 в резултат от противоправно поведение на служители
на С.О., изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на заледената улица, за което
при ищеца е образувана преписка по щета № 10019030132047/07.12.2019 г. (която сума
включва и транспортни разходи за репатриране на увреденото имущество – 48 лв. и
ликвидационни разноски – 15 лв.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 05.04.2024 г., до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1394,47 лв. – мораторна лихва за периода от 05.04.2021 г. до 04.04.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата над 1394,47 лв. до пълния предявен размер
от 1395,66 лв. (или за сумата от 1,19 лв.) и за дата 04.04.2021 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
970,89 лв. – представляваща сторените разноски по делото.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на С.О.,
12
БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
0,03 лв. – представляваща сторените разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Застрахователно дружество „О.З.““ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „В.......“, ул. „Света С.“ № 7,
ет. 5, като трето лице - помагач на страната на ищеца „Застрахователно акционерно
дружество А.“ АД, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13