№ 15630
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110123141 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца К. А. Б. срещу ответника „***********“ ЕООД,
осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ за заплащане на
сумата от 74 006.09 лв. (допуснатото изменение на предявения иск в
проведеното по делото на 30.05.2024 г. открито съдебно заседание по делото),
представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на
ищеца след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника за
периода от 08.08.2019 г. до 03.05.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово
правоотношение за периода от 20.05.2019 г. до 08.08.2019 г., като ответникът
работодател не изпълнил задължението си да оформи и предаде трудовата му
книжка незабавно след прекратяване на правоотношението.
Ответникът „***********“ ЕООД, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез
своя управител и представител Лъчезар Дойчинов и надлежно
упълномощения си процесуален представител адв. Д. Ш., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и
размер. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, възникнало по силата на сключения трудов договор от
20.05.2019 г., което е прекратено по взаимно съгласие на страните считано от
08.08.2019 г. Твърди, че никога ответното дружество не е съхранявало
1
трудовата книжка на ищеца. Сочи, че в трудовата книжка на ищеца е вписано
прекратяването на трудовото правоотношение и същата му е върната на
09.08.2019 г. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, по силата на сключения трудов договор №8/20.05.2019 г.,
като ищецът е заемал при ответника длъжността „графичен дизайнер” с
брутно трудово възнаграждение в размер на 1 418.00 лв.
Видно от представена по делото Заповед №2/08.08.2019 г. на управителя
на ответника „***********“ ЕООД трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ считано от 08.08.2019 г.
По делото е представено копие от горепосочената Заповед
№2/08.08.2019 г. на управителя на ответника „***********“ ЕООД (л. 47 от
делото), на което е извършено ръкописно отбелязване – „Получих трудовата
си книжка на ръка. 09.08.2019 г.“.
От заключението на изслушаната и приета по делото СГЕ, което
заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се
установява, че ръкописният текст „Получих трудовата си книжка на ръка.
09.08.2019 г.“ в долната част на горепосочената Заповед №2/08.08.2019 г. е
написан от ищеца К. А. Б., както и че подписът под ръкописния текст е
положен от ищеца К. А. Б..
От показанията на свидетеля ******* Г.а, които показания съдът намира
за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства, и прецени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с
доверие, се установява, че свидетелката отговаря за счетоводното обслужване
и ТРЗ на ответното дружество от 2019 г. Свидетелства, че на 09.08.2019 г.
ищецът дошъл в офиса й, във връзка с прекратяване на трудовото му
правоотношение, като й донесъл трудовата си книжка. Сочи, че попълнила
трудовата му книжка и му я върнала, заедно със заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, като го накарала да напише под заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение текста «получих трудовата си
книжка на ръка», след което незабавно му предала трудовата книжка.
2
Свидетелства, че няма практика да съхранява трудовите книжки на
служителите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
За да възникне правото на парично обезщетение за причинени
имуществени вреди на работник или служител на основание чл. 226, ал.2 от
КТ следва в обективната действителност да са настъпили следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. трудовото правоотношение
да е прекратено; 2. работодателят да е задържал незаконно трудовата книжка
на работника или служителя след датата на прекратяване на трудовото
правоотношение и 3. претърпени от работника или служителя имуществени
вреди, които са в причинно следствена връзка с незаконното задържане на
трудовата книжка. Не е необходимо да е налице виновно поведение на
длъжностни лица.
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово
правоотношение с ответника, неговото прекратяване, съответно размера на
брутното възнаграждение за месеца преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже, че незабавно след прекратяване на
правоотношението е предал на ищеца трудовата книжка.
Ищецът следва да установи, че при възникване на трудовото
правоотношение с ответника е предоставил трудовата си книжка т.е. изпълнил
е задължението по чл. 348, ал.1 от КТ. По делото не е представена самата
трудова книжка, която видно от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, към настоящия момент се намира при ищеца и от която да се
установи, дали ответникът е извършил вписване на възникналото трудово
правоотношение между страните и което би било доказателство за
обстоятелството, че книжката е предадена на работодателя, като същия би
следвало след това да установи, че е върнал трудовата книжка за съхранение
по реда на чл. 348, ал.3 от ГПК. Това от своя страна води до липса на втората
от необходимите предпоставки по чл. 226, ал.2 от КТ, поради което искът се
явява неоснователен и е безпредметно обсъждането на третият юридически
факт - причинна връзка между поведението на работодателя и вид и размер на
претърпените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 350, ал.1 от КТ при прекратяване на
3
трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата
книжка данните, свързани със прекратяването и да я предаде незабавно на
работника или служителя. Съгласно чл. 6, ал.2 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят е длъжен да представи трудовата си книжка на
работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно
срещу подпис на работника или служителя. Датата на предаване на трудовата
книжка от работодателя на работника или служителя се отбелязва в
специалния дневник за издаване на трудови книжки. Когато трудовата книжка
не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с
писмо с обратна разписка да се яви да я получи лично или да даде съгласие да
бъде изпратена по пощата или да бъде предадена на друго лице. За пълнота
следва да се посочи и, че по делото ответникът – работодател е ангажирал
доказателства във връзка с обстоятелството, след датата на прекратяване на
трудовото правоотношение своевременно е върнал трудовата книжка на
ответника, което се установява както от показанията на разпитания свидетел
******* Г.а, така и от представените по делото писмени доказателства - копие
от Заповед №2/08.08.2019 г. на управителя на ответника „***********“ ЕООД
(л. 47 от делото), на което е извършено ръкописно отбелязване от ищеца –
„Получих трудовата си книжка на ръка. 09.08.2019 г.“.
За пълнота следва да се посочи, че настоящият състав споделя напълно
приетото в правната теория и практика, че елемент от основателността на
съдебно предявеното вземане е и наличието на вреда от задържане на
книжката, като чл. 226, ал.3 КТ презюмира единствено нейния размер, но не и
настъпването й. Доколкото наличието на вреда е факт с положителен
характер, от който ищецът черпи своите права, то и с оглед разпоредбата на
чл. 154, ал.1 КТ настъпването на вредата и причинната връзка подлежат на
доказване от ищеца. Такова доказване не беше проведено в настоящото
производство. Не се доказа ищецът да е претърпял каквито и да било вреди -
невъзможност да удостовери осигурителния си доход, невъзможност да
сключи нов трудов договор и т.н., настъпили съответно в резултат на
задържането на трудовата му книжка.
Всички изложени съображения, обосновават извода на съда за
неоснователност на предявения иск, поради което същият следва да бъде
4
отхвърлени.
Относно разноските по производството
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3
ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за
производството в размер на 5 750.00 лв. – за заплатеното адвокатско
възнаграждение и внесен депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Л******* срещу „***********“ ЕООД, ЕИК ********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „******* адв. Д.Ш., иск с правно основание
чл.226, ал.2, вр. ал.3 КТ за заплащане на сумата от 74 006.09 лв.,
представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на
ищеца след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника за
периода от 08.08.2019 г. до 03.05.2022 г.
ОСЪЖДА К. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Л*******
да заплати на „***********“ ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „******* адв. Д.Ш., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
5 750.00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5