№ 72
гр. Варна, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110204323 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна
срещу НП № 21-0819-004614/05.11.2021 год. на Началник група към ОД МВР
Варна, сектор ПП Варна. В жалбата се изразява несъгласие с констатациите
направени в НП, твърди се, че същото е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.
Оспорва се фактическата обстановка, отразена в НП. В съдебно заседание
жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адв. П. Б.,
ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено .
Въззиваемата страна - С.С., Началник група в ОД МВР – Варна,
сектор „ПП“, редовно призована, по делото съдебно заседание не се явява и
не се представлява. Депозирани са писмени бележки от ю.к. А.,ОД МВМР –
1
Варна, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна: С АУАН с бланков № 890412/28.08.2021 год.,
административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на
същата дата 28.08.2021 год. около 05,20 часа в гр.Варна, кв.Чайка до бл.11,
жалбоподателя Д. управлява собствения си лек автомобил „Хонда Акорд” с
рег. № В8451НР, като при маневра „ движение на заден ход” блъска
паркирания пред вход „Б“ лек автомобил „ Хонда Сивик” с рег. № СА 59-
32 ТМ. ПТП с материални щети.
Водачът отказва да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBB 0096
– нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.174,ал.3 от ЗДвП. Акта бил
съставен и предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише, което
било удостоверено с подпис на свидетел.
В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с
което наложил на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от
ЗДвП, на осн. чл.185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на
20.00 лв.; за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.174, ал.3,пр.1 от
ЗДвП – административно наказание „ глоба” в размер на 2000.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите
актосъставителя - Х. С.,С. Д., Д. П., които в пълнота разкриват
обстоятелствата около извършената на жалбоподателя проверка.Показанията
2
им са логични, последователни и потвърждават изложеното в АУАН, поради
което съдът ги кредитира.
От показанията на св.Д. се установява, че около пет часа сутринта на
процесната дата чул шум от паркинга. Тъй като шумът се повторил, той
излязъл и видял автомобил, които се движел нетипично. Водача на
автомобила се опитал да го паркира в непосредствена близост до неговия
автомобил, при което давайки назад го ударил. Видял, че водача на
автомобила е в нетрезво състояние, слязъл и взел ключовете от таблото. В
следващия момент чул женски глас, разбрал, че това е съпругата на водача на
автомобила и и предал ключовете.Обадил се на тел.112 и малко по-късно на
място се отзовали служители на 02 РУП Варна. Съдът кредитира в цялост
показанията на св.Д., който на практика се явява единствения свидетел
очевидец на произшествието. Показанията му са подробни, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с приложения запис на тел.112.
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на
свидетели Н. Д., съпруга на жалбоподателя, която запозната с правата си по
чл.119 и 121 от НПК свидетелства, като твърди, че на 28.08.2021 год. тя и
съпругът и били на рожден ден. Тя се прибрала по-рано, не могла да заспи и
слязла да премести автомобила им, при което „ подпряла” една сива кола.
Излязла от автомобила, чула някой да вика и в същото време видяла, че
съпругът и се прибра с такси. Посочва, че виждайки повредите по автомобила
им, съпругът и я изгонил, и тя се прибрала, но след като чула викове и
крясъци отново слязла пред входа, където видяла мъжа си и съседа да се
карат. Твърди, че мъжът и бил много афектиран.След като дошли полицаите
се обадила на братовчедка си – св.М.А., в която по-рано били на рожден ден,
за да дойде до тях и каже на полицаите, че са се прибрали с такси.
Св.А., сестра на жалбоподателя, която свидетелства, че същата вечер
жалбоподателя и св.Д.а били на гости в дома и. Потвърждава, че св.Д.а с
децата си, си тръгнала по-рано, а след тях с такси си тръгнал и
жалбоподателя. Когато св.Д.а и се обадила, за да и каже, че искат да
арестуват и и казала, че искат да арестуват съпруга и, тя се облякла и отишла
3
до дома им, където се опитала да обясни на полицейските служители, че Д. се
е прибрал с такси от тях. Показанията на свидетелките Д.а и А. съдът обсъди
прецизно, доколкото първата е съпруга, а втората – сестра на жалбоподателя,
съответно са заинтересовани от изхода на делото. В частта от показанията им
, касаещи поведението на жалбоподателя след произшествието, съдът ги
намира за обективни, доколкото са в унисон с показанията на останалите
свидетели.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д. в частта в която
твърди, че тя е управлявала автомобила и е извършила маневрата за
паркиране на заден ход, при която е пострадал автомобила на св.Д..
Показанията на свидетелката в тази им част противоречат на показанията на
св.Д. и представляват опит за оневиняване на съпруга и. В частта, свързана с
начина, по който жалбоподателя се е прибрал от дома на св.А., съдът също не
кредитира показанията и, като ги намира за предубедени и опит за
оневиняване на жалбоподателя.
Съдът не кредитира показанията на св.С., тъй като ги намира за
нелогични, вътрешно противоречиви и несъответстващи на останалите гласни
доказателства. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на
свидетелите Х. С.,С. Д., Д. П. и В. Д., частично от показанията на свидетелите
Д.а и А., дадени в хода на съдебното следствие, от приложените по делото
писмени доказателства и запис на тел.112 , прочетени и приети от съда по
реда на чл.283 от НПК.
От правна страна: Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано
лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник група към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“ Варна, въз основа на
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 год. на Министъра на вътрешните работи,
като акта също е съставен от компетентно лице. АУАН и издаденото въз
4
основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН
е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при
извършване или установяване на нарушението.
Съдът намира, че административно наказателното производство, е
проведено правилно и законосъобразно.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечният
преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно
постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3
от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетели.
Съдът не констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
– относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от
страна на АНО на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението,
на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Състава на съда
намира, че жалбоподателя Д. е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на нарушения по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3 от
ЗДвП.
По пункт 1 от НП. Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди. От събраните по делото
доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и
5
косвени доказателства, че жалбоподателят Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което
била ангажирана административно наказателната му отговорност. В подкрепа
на горния извод са показанията на св. Д., които съдът кредитира изцяло.
Обстоятелството, че по автомобила на св. Д. са причинени имуществени щети
се установява и от приложения протокол за ПТП № 1 794430/ 28.08.2021 год..
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, като е
наложено административно наказание, което е в абсолютен размер от 20.00
/двадесет/ лв..
По пункт 2 . Административно наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Нормата,
освен санкционна, е и материалноправна, доколкото съдържа и описание на
нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Цитираната
норма предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от две години и глоба в размер на 2 000.00
/две хиляди/ лева на водач на моторно превозно средство, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта. За да е осъществено от обективна страна деянието по
реда на цитираната разпоредба, следва лицето да е водач на МПС и след като
е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на
алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка. Необходимо и
достатъчно е водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол, независимо дали е проявил желание да даде
кръв за медицинско изследване.
От обективна страна деянието е довършено в момента, в който
водачът откаже да бъде изпробван с техническото средство, независимо дали
след това му е издаден талон за медицинско изследване.
Смисълът на разпоредбата на чл.174,ал.3, пр. първо от ЗДвП е да се
санкционира водач на МПС, който осуетява с действията си проверката на
контролните органи за употреба на алкохол. Тази употреба се установява чрез
технически средства или чрез лабораторно изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта на водача. Според състава на съда безспорно се установява,
6
че на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил и в този
смисъл е имал качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. На
следващо място, след като му е било предложено да бъде тестван за употреба
на алкохол с техническо средство, същият категорично е отказал. Отказвайки
да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство (независимо
дали преди това жалбоподателят е бил употребил алкохол или не, съответно
независимо дали след това е отишъл или не да даде кръв за медицинско
изследване за наличие на алкохол в кръвта), той е осъществил от обективна
страна състав на административно нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП, за
което е ангажирана административно наказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
"пряк умисъл". Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
Не се споделя тезата на защитата, че са нарушени правата на
жалбоподателя, тъй като са му били вменени две отделни нарушения.
Действително съгласно ТР № 13 ВКС,София, 12.20.2021 г. отказите по чл.
174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на
проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две
самостоятелни административни нарушения.
Както в АУАН, така и в НП точно и изрично е записано, че водачът
на автомобила Д. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBB-
0096, както и че при извършена допълнителна проверка е било установено, че
не е изпълнил предписание за медицинско изследване с талон №
121155/28.08.2021 год. за вземане на кръвна проба по реда на чл.174,ал.4 от
ЗДвП, като изрично обаче е посочено, че с оглед алтернативната форма на
двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП същия следва да бъде санкциониран за
нарушение състоящо се в отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол.
7
На следващо място в приобщения по делото талон за медицинско
изследване изрично е отразено, а и от свидетелските показания на посочените
по-горе свидетели се установява, че жалбоподателят категорично е отказал
този талон да му бъде връчен.
Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно наказващият
орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за осъществено от него
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Правилно са определени и санкциите досежно наложената глоба и
лишаване от право да управлява МПС, доколкото за нарушението по
чл.174,ал.3 от ЗДвП наказанията са с фиксиран размер и не подлежат на
преценка от административно наказващия орган.
В конкретния случай съдът намира, че не е налице основание за
приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесните нарушения не
са маловажни по своята същност, не разкриват по-ниска степен на засягане на
обществените отношения от този вид и е с типичната за вида си обществена
опасност.
Предвид на всичко изложено, съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, издадено в
съответствие с материалния и процесуалния закон и като такова следва да
бъде потвърдено.
По разноските При този изход на делото и съобразно искането на
процесуалния представител АНО, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл.
143 от АПК, съдът намира, че на ОД МВР - Варна следва да се присъди
юристконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лв..
При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на
8
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя съгл.
Наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл. 27е. от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН
е предвидено възнаграждение от 80. 00 лв. до 120. 00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1
и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21- 0819 - 004614/ 05.11.2021 год. на Началник
група към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“- Варна, с което на Х. Д. Д. с ЕГН
********** от гр.Варна за извършено нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП на
осн.чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20.00 лв.; за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на осн. чл.174,ал.3,пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00
/две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА Х. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на ОД МВР
- Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лв. представляваща разноски за
юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10