РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1693
град
Пловдив, 17. 10. 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на деветнадесети септември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора………………,
като разгледа докладваното от
председателя адм.
дело № 2213 по описа за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ .
Образувано е по жалба на Г.А.Г., ЕГН **********,
А.И.Г., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, и А.Г.Г.,
ЕГН **********,***, чрез адв.Д., срещу изричен отказ
на зам.кмета на община Марица за поставяне в ход на процедура по чл.192, ал.2
от ЗУТ, обективиран в писмо изх. № 94-01-549 от
06.07.2022 г.
Твърди се,
че липсва достъп до имота на жалбоподателите, който е бил с излаз към общински
имот 074015 по картата на възстановената собственост, преминаването и достъпа
се е осъществявал покрай южната граница именно на този имот, тъй като това е
най-краткото трасе до общински път № 000246 по КВС, сега с идентификатор
780880.112.367. С продажбата на този имот на „Каскада“ООД и заграждането му,
имотът на жалбоподателите е останал без осигурен достъп.
Сочи се, че
посредством постановени отказ се засягат пряко правата на жалбоподателите в
качеството им на собственици/ползватели по имот с идентификатор 78080.74.371 по
КК на с.Царацово, община Марица, тъй като имотът е лишен от достъп.
Иска се
отмяна на оспореното писмо, което, според жалбоподателите е незаконосъобразен
ИАА.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.
Претендират
се разноски.
За ответника
– Кмет на Община Марица, се твърди неоснователност на жалбата.
Представя се
писмена защита.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид представените по делото
доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено
следното:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е изричен отказ, обективиран в писмо (л.30 по делото) № към 94-01-549(3) от
06.07.2022 г., издадено от зам.кмета на община Марица, с което жалбоподателите Г.А.Г.
и А.И.Г. са уведомени, че към настоящия
момент не са налице предпоставките на чл.192, ал.2 от ЗУТ за учредяване право
на преминаване със заповед на кмета на община Марица, тъй като действа
регулация, одобрена със заповед № РД-09-428/27.06.2005 г. на кмета на община
Марица, осигуряваща достъп до собствения им ПИ с идентификатор 780880.74.371 по
КК на с.Царацово.
Писмото
притежава характеристиките на ИАА по смисъла на чл.21 от АПК дотолкова
доколкото посредством постановения отказ се засягат права/законни интереси на
жалбоподателите. Същото попада и в приложното поле на чл.215, ал.1 от ЗУТ,
съответно се налага извода, че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване
ИАА. Същата е подадена в законоустановения срок –
писмо и доказателства за целта на л.60 по делото.
Всичко това прави жалбата допустима,
а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Процесният отказ е издаден от компетентен орган при условията на
заместване – доказателства за отсъствие на титуляра и
заповед за заместване на л.65 и сл. по делото.
Същият
съответства и на изискванията на закона.
Съгласно чл. 170, ал. 2 АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт,
оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му.
Правилата за тежестта на доказване са обърнати и административният орган не
дължи установяване на съществуването на фактическите основания за издаване на
акта и изпълнението на законовите изисквания за това, а оспорващият следва да
докаже наличието на условията за издаване на поискания акт. По делото не се
установява от оспорващите наличието на всички предпоставки по чл. 192, ал. 2 ЗУТ за учредяване от кмета
на общината на право на преминаване по заявлението на жалбоподателите, които
предпоставки следва да съществуват
кумулативно.
Разпоредбата
на чл. 192, ал. 2 ЗУТ
предвижда кметът на общината да учреди право на преминаване през чужд имот, когато
съгласие между собствениците не е постигнато и друго техническо решение е
икономически нецелесъобразно. За наличието на първата предпоставка са налице
представени като част от
административната преписка доказателства – покана (л.27), връчена чрез ЧСИ, за изразяване на съгласие от собственика на съседния имот 78080.74.381, на която не е отговорено положително. Не е налична обаче втората
предпоставка, а именно друго техническо решение да е икономически
нецелесъобразно. Следователно за установяване на право на преминаване през чужд
имот е необходимо да няма друг подходящ начин за достъп до имота на заявителите.
В настоящия случай това не е така. Напротив, по делото се установи по безспорен
начин (на база писмените доказателства и
приетата СТЕ), че до притежавания/ползвания от жалбоподателите имот има
осигурен достъп посредством улица тупик, създадена още
с урегулирането на самия имот. Видно от приетото по делото заключение на ВЛ
УПИ 74317 – I
„Работилница за изработване на нестандартни пана, профили и жилища сграда“ по
плана на с.Царацово възниква с промяна на предназначението на част от имот
074317 по КВС на с.Царацово - решение № КЗЗ-1 от 27.01.2006 г. и ПУП, одобрен със заповед № РД-09-428/27.06.2005
г., с който е отредена и улица тупик с ширина 3,50 м.
ВЛ изрично е посочило, че този ПУП е действащ, но регулацията по отношение на тупика не е приложена. Съобразявайки това, се налага извод,
че по отношение на процесния имот е налице техническо
решение за осигуряване на достъпа до него посредством създадената за целта
улица – тупик. Обстоятелството, че регулацията по
отношение на въпросната улица не е приложена е ирелевантно
по отношение наличието/или не на втората предпоставка за прилагането на чл.192,
ал.2 от ЗУТ. Този въпрос може да бъде
разрешен евентуално по реда на чл.190, ал.1 или ал.2 от ЗУТ, но не и
посредством учредяването на право на преминаване през чужд имот по реда на
чл.192, ал.2 от ЗУТ, каза се, при наличието на предвидена улица – тупик по действащ, влязъл в сила ПУП за имота на
жалбоподателите. Наличието на действащ ПУП, предвиждащ улица, осигуряваща
достъп до процесния имот, изключва приложението на
чл.192, ал.2 от ЗУТ.
Неоснователно
е направеното в тази връзка възражение по жалбата, че е отпаднало действието на
този ПУП съгласно §6 от ДР на ЗУТ. Последната норма въобще не намира приложение
касателно процесния казус -
нито времево, нито като предмет на действие - тя касае дворищно-регулационни
планове, а не улична регулация.
Без
значение е и факта, че улицата – тупик е застроена и затворена от собствениците на ПИ 74.372
в периода между 2006 г. и 2007 г. (по заключението на ВЛ) при положение, че за
въпросните сгради не са открити в архива на Община Марица строителни книжа и същите
вероятно представляват незаконни строежи, подлежащи на премахване по реда на
чл.225 а от ЗУТ.
По
изложените съображения жалбата е неоснователна.
По
разноските:
С оглед изхода на
делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се
уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на
ответника сумата от 100 лева
определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ето защо,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.Г., ЕГН **********, А.И.Г.,
ЕГН ********** и двамата с адрес ***, и А.Г.Г., ЕГН**********,***,
против изричен отказ, обективиран в писмо № към 94-01-549(3) от 06.07.2022 г.,
издаден от зам.кмета на община Марица.
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН **********, А.И.Г., ЕГН **********
и двамата с адрес ***, и А.Г.Г., ЕГН **********,***,
да заплатят на община Марица разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: