Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на трети
октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА И.
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 9055 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на ответника „Т.С.“ ЕАД срещу решение № 53364/28.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 70781/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав, поправено
по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 134887/06.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 70781/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав, в частта, с която е
признато за установено по отношение на ответника, че Д.Б.П., П.Б.Т. и Т.И.И. не
дължат на „Т.С.“ ЕАД по 1/3 от следните вземания: сумата от 1726,80 лева,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м. 12.2011 г. – м. 04.2014 г. и за периода м. 05.2016 г. – м. 08.2017
г., начислени за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 23, находящ се в
гр. София, ж.к. ********, с аб. № 193456.
Решение №
53364/28.02.2019 г., постановено по гр. д. № 70781/2017 г. по описа на СРС, I
ГО, 24 състав е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Б.Б.“ ООД.
Във въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение с искане да бъде отменено.
Поддържа, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че Д.Б.П., П.Б.Т. и Т.И.И. не са
клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закон за енергетиката. В тази връзка се поддържа, че това обстоятелство е
установено по делото от събраните доказателства, в това число и договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 07.08.1989 г.
Моли се за
отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Претендират
се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК насрещните страни по жалбата Д.Б.П., П.Б.Т. и Т.И.И. са
депозирали общ отговор на въззивната жалба. В отговора се излагат съображения
за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, като се моли за неговото потвърждаване. Претендират
се разноски в настоящото производство.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено,
че ищците Д.Б.П., П.Б.Т. и Т.И.И. не дължат на Т.С. ЕАД суми, както следва:
сумата от 1726,80 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м. 12.2011 г. – м. 04.2014 г. и за периода м.
05.2016 г. – м. 08.2017 г., както и сумата от 609,45 лева, представляваща лихва
за забава за период м. 12.2011 г. – м. 04.2014 г. и за период м. 05.2016 г. –
м. 08.2017 г., начислени за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 23,
находящ се в гр. София, ж.к. ********, с аб. № 193456.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 24-ти състав, решение за валидно,
допустимо, но неправилно в обжалваната част. Аргументите на въззивния съд за
това са следните:
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът
на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите
на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си
за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период – в
този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
От приетия като
доказателство по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти от 07.08.1989 г. се установява, че въз основа
на същия Б.Б.И.е придобил собствеността върху процесния топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. ********.
Видно от
приобщеното към доказателствата по делото удостоверение за наследници изх. №
РЛН17-УГ01-17224/03.10.2017 г., издадено от Столична община, район Люлин за Б.Б.И.,
ЕГН **********, по делото се установява, че
Б.Б.И.е починал на 10.07.2014 г., като е оставил за свои наследници
ищците в настоящото производство, а именно: Т.И.И., ЕГН **********, Д.Б.П., ЕГН
********** и П.Б. Тихова, ЕГН **********, върху които е преминала и
собствеността върху имота.
При така
установените по делото обстоятелства, съдът приема, че ищците следва да
отговарят за потребенета в имота през процесните периоди топлинна енергия като
наследници на Б.Б.И., ЕГН **********, а след смъртта му като собственици на
имота.
Установено е по
делото и обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира този имот) е била присъединена към
абонатна станция.
Относно въпроса
за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество
и качество, въззивният съд намира следното:
Установи се от
прието заключение по съдебно-техническата експертиза, че ищецът е доставял
енергия в сградата, в която се намира процесния апартамент, отчитана ежемесечно
по общия топломер в абонатната станция, поради което съдът приема за установено
по делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост,
чието съдържание се определя в Общите условия от 2008 г. и 2014 г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия от конкретната абонатна станция се измерва и
отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер.
Установява се още, че в процесното жилище има един присъединен към
отоплителната инсталация радиатор, на който е монтиран капилярен уред за дялово
разпределение тип RMK, два водомера
за топла вода и две щранг-лири /в банята и в мокро помещение/. Установява се
още, че през процесния период фирмата за дялово разпределение е извършвала
отчет на уредите и топлите водомери в сградата, след края на отоплителния
сезон, като в ап. 23 отчет е извършван през 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г.,
2016 г. и 2017 г. при осигурен достъп и положен подпис от абоната на формуляра
за отчет, което обстоятелство се потвърждава и от представените по делото
формуляри за отчет /л.92-94 от делото на СРС/. Установява се също, че през
процесния период в процесния имот са начислявани суми за доставена топлинна
енергия, отдадена от двете щранг-лири в баня и мокро помещение, за битово
горещо водоснабдяване и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
като изчисляването на начислените суми е било съобразено с действащата през
спорния период нормативна уредба. Експертът е подчертал, че технологичните
разходи в абонатната станция са били приспаднати за сметка на ответното
дружество, като в абонатната станция бил монтиран общ топломер, който е премина
необходимите първоначална и последващи метрологични проверки. От заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че дължимите
суми за доставена в процесния имот топлинна енергия за периода м.12.2011 г. –
м.08.2017 г. /без да е включен периода м.05.2014 г. – м. 04.2016 г., за който
производството е прекратено/ са в размер на 2611,56 лева.
Ищците не са
представили доказателства за заплащането на дължимите суми за доставена
топлинна енергия, а не са навели и твърдения за извършени плащания в полза на ответното
дружество на дължимите за процесния период вземания за доставена топлинна
енергия.
Доколкото по
делото се установи наличието на облигационна връзка между страните в
производството с предмет доставка на топлинна енергия в топлоснабден имот представляващ апартамент № 23, находящ се в гр.
София, ж.к. ********, настоящият съдебен състав намира, че следва да разгледа заявеното
с исковата молба при условията на евентуалност възражение за недължимост на
процесните суми, поради изтекла за същите погасителна давност.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е дължимостта на вземания за доставена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. София,
ж.к. ********, дължими за период м. 12.2011 г. – м. 04.2014 г. и период м.
05.2016 г. – м. 08.2017 г.
Съгласно
разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от
повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид
това в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен
срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните
за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). В
частност задълженията на ответницата за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни.
За вземанията
възникнали при действието на ОУ от 2008г.:
Приложими за
тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2008г., които са общоизвестни
и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат до 30-то число на
месеца, следващ този, за който е задължението. Доколкото тези задължения са
уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е
разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната
давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на настъпване на
изискуемостта му, тоест с изтичане на 30 дни след месеца, за който е възникнало
задължението.
За вземанията
възникнали при действието на ОУ от 2014 г.:
Приложими за
тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014 г., съгласно
които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца,
следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на
интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези задължения са уговорени да се
плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че изискуемостта на същите
настъпва след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва
след поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към
длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при
публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето
съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният
момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на възникването му.
При така очертаната
нормативна уредба и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2008 г.
и при действието на ОУ от 2014 г., то съдът приема, че вземанията за част от
процесния период, а именно от м. 12.2011 г. – м. 04.2014 г. са погасени по
давност.
Следователно
извън обхванатия от погасителна давност период са вземанията, дължими за
периода м. 05.2016 г. – м. 08.2017 г.,
доколкото давностният срок за същото не е изтекъл.
Съгласно
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира в тази част по реда на чл. 202 от ГПК като изготвена въз основа на наличните по
делото документи и от експерт, притежаващ необходимите професионални знания и
квалификация, се установява, че дължимите суми за доставена и потребена в
процесния имот топлинна енергия за периода
м. 05.2016 г. – м. 08.2017 г. са в общ размер от 532,56 лева.
От изложените
по-горе съображения се налага извод, че ищците са останали задължени спрямо
ответника за сума в общ размер от 532,56 лева, респективно че всяка една от тях
е останала задължена към ответното дружество за 1/3 част от горепосочената
сума.
Предвид горното първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че Т.И.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, Д.Б.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** и П.Б.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** не дължат на Т.С.
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** по 1/3 от сума, представляваща главница за доставена и незаплатена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 23, находящ се
в гр. София, ж.к. ******** за период м.
05.2016 г. – м. 08.2017 г. за разликата над 1194,24 лева до пълния уважен
размер от 1726,80 лева /т.е. за сумата от 532,56 лева/, като вместо това предявените
от Т.И.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, Д.Б.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** и П.Б.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** против Т.С.
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** отрицателни
установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника, че
всяка от ищците не му дължи по 1/3 от сума, представляваща главница за
доставена и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. ******** период м. 05.2016 г. – м. 08.2017 г. следва да бъдат
отхвърлени за сума в общ размер от 532,56 лева /разликата между 1726,80 лева и
1194,24 лева/, представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. София,
ж.к. ******** за период м. 05.2016 г. –
м. 08.2017 г.
В останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода
на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските,
както следва: 1/ в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.С. ЕАД е
осъдено да заплати в полза на Т.И.И., Д.Б.П. и П.Б.Т. разноски за заплатена
държавна такса в производството пред СРС за разликата над 238,33 лева до пълния
присъден размер от 308,70 лева; 2/ в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.С. ЕАД е осъдено да заплати в полза на Т.И.И. разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС за разликата над сумата от 694,84 лева
до пълния присъден размер от 900 лева; 3/ в частта, с която на основание чл.
78, ал. 1 ГПК Т.С. ЕАД е осъдено да заплати в полза на Д.Б.П. разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СРС за разликата над сумата от 694,84
лева до пълния присъден размер от 900 лева; 4/ в частта, с която на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Т.С. ЕАД е осъдено да заплати в полза на П.Б.Т. разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СРС за разликата над сумата от 694,84
лева до пълния присъден размер от 900 лева; 4/ като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.И.И., Д.Б.П. и П.Б.Т. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Т.С.
ЕАД сумата от 22,80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По отношение на разноските в
производството пред СГС:
Предвид изхода
на спора право на разноски във въззивната инстанция имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива и са представили
доказателства за тяхното извършване.
На основание чл.
78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника – въззивник в настоящото
производство се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в общ
размер на 100 лева, доколкото активното процесуално поведение на процесуалния
представител на дружеството се изразява единствено в подава на въззивна жалба,
без същия да е взел участие в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Въззивникът е представил доказателства за заплатена държавна такса за
въззивното производство в размер на 59,52 лева.
Предвид горното
и съобразно крайния изход на спора Т.И.И., Д.Б.П. и П.Б.Т. следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 49,20 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Въззиваемата
страна Т.И.И. е представила доказателства за заплатен адвокатски хонорар за
осъществена правна защита и съдействие във въззивното производство в размер на
1000 лева. Предвид горното и с оглед изхода на спора пред настоящата съдебна
инстанция Т.С. ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** следва
да бъде осъдено да заплати в полза на Т.И.И. сумата от 691,59 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС,
съразмерно на уважената част от иска.
Въззиваемата
страна Д.Б.П. е представила доказателства за заплатен адвокатски хонорар за
осъществена правна защита и съдействие във въззивното производство в размер на
750 лева. Предвид горното и с оглед изхода
на спора пред настоящата съдебна инстанция Т.С. ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** следва да бъде осъдено да заплати в полза на Д.Б.П.
сумата от 518,69 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС, съразмерно на уважената част от иска.
Въззиваемата
страна П.Б.Т. е представила доказателства за заплатен адвокатски хонорар за
осъществена правна защита и съдействие във въззивното производство в размер на
750 лева. Предвид горното и с оглед изхода
на спора пред настоящата съдебна инстанция Т.С. ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** следва да бъде осъдено да заплати в полза на П.Б.Т.
сумата от 518,69 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС, съразмерно на уважената част от иска.
От
името на „Т.С.“ ЕАД по делото е направено възражение за прекомерност на
претендираните от насрещните страни в производството адвокатски възнаграждение
в производството пред СГС с представена молба с вх. № 119908/03.10.2019 г.,
която е постъпила в съда едва в 13:53 часа, т.е след края на устните състезания
по делото, доколкото от протокола за проведеното на 03.10.2019 г. съдебно
заседание се установява, че то е приключило в 9:58 часа. Предвид горното
възражението за прекомерност, обективирано в горепосочената молба не следва да
бъде разглеждано, доколкото е направено след приключване на устните състезания
по делото.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 53364/28.02.2019 г., постановено по гр. д. №
70781/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 134887/06.06.2019 г., постановено по гр. д. № 70781/2017 г. по
описа на СРС, I ГО, 24 състав, с която е признато за установено, че Т.И.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, Д.Б.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** и П.Б.Т.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** не дължат на Т.С. ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** по 1/3 от сума, представляваща главница за
доставена и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. ******** за период м. 05.2016 г. – м. 08.2017 г. за разликата
над 1194,24 лева до пълния уважен размер от 1726,80 лева /т.е. за сумата от
532,56 лева/, както и в частта за разноските, както следва: 1/ в частта, с
която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.С. ЕАД е осъдено да заплати в полза на Т.И.И.,
Д.Б.П. и П.Б.Т. разноски за заплатена държавна такса в производството пред СРС
за разликата над 238,33 лева до пълния присъден размер от 308,70 лева; 2/ в
частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.С. ЕАД е осъдено да заплати в
полза на Т.И.И. разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС
за разликата над сумата от 694,84 лева до пълния присъден размер от 900 лева;
3/ в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.С. ЕАД е осъдено да
заплати в полза на Д.Б.П. разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС за разликата над сумата от 694,84 лева до пълния
присъден размер от 900 лева; 4/ в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.С. ЕАД е осъдено да заплати в полза на П.Б.Т. разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС за разликата над сумата от 694,84 лева
до пълния присъден размер от 900 лева, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.И.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, Д.Б.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** и П.Б.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** против Т.С. ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** отрицателни установителни
искове за признаване за установено по отношение на ответника, че всяка от
ищците не му дължи по 1/3 от сума, представляваща главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
23, находящ се в гр. София, ж.к. ******** за период м. 05.2016 г. – м. 08.2017 г., за сума в общ
размер от 532,56 лева /разликата между 1726,80 лева и 1194,24 лева/,
представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. ********
за период м. 05.2016 г. – м. 08.2017 г.
ОСЪЖДА Т.И.И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, Д.Б.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** и П.Б.Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** да заплатят в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 22,80 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.И.И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, Д.Б.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** и П.Б.Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** да заплатят в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 273 ГПК вр. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, от 49,20 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството
пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати в полза на Т.И.И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** на основание чл. 273 ГПК вр. 78, ал. 1 ГПК сумата от 691,59 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати в полза на Д.Б.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** на основание чл. 273 ГПК вр. 78, ал. 1 ГПК сумата от 518,69 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати в полза на П.Б.Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** на основание чл. 273 ГПК вр. 78, ал. 1 ГПК сумата от 518,69 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на уважената
част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53364/28.02.2019 г., постановено по гр. д. №
70781/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав, в останалите му обжалвани части.
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника – „Б.Б.“
ООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.