№ 1126
гр. В., 31.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20211420104629 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба вх. №10980/ 30.12.2021 г. от ЦВ.
П. Н. с ЕГН ********** от гр.Б.С. ул.”С.К.”№3,чрез адв.К.Д. К. от ВАК
гр.Б.С. ул.”Х.К.”№73, против ОД на МВР гр.В.,съдържаща иск с правно
основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответникът,че
дължи на ищеца сумата от 5 лв.,за която е издадена заповед за изпълнение
№1528/03.12.2021 г. по ч.гр. дело №4277/2021 г. по описа на ВРС,ведно със
законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делата.
Съдът прилага заповедното производство и констатира следното:
Процесното вземане от 5 лв. касае твърдяно задължение на ответника за
заплащане на държавна такса за издаване на изпълнителен лист по
административно дело №92/2020 г. по описа на РС Козлодуй.
За разрешаване на въпроса кой е родово компетентният съд за
разглеждане на спора е от значение какъв е характерът на претендираното
вземането срещу държавното учреждение - ако то произтича от гражданско
правоотношение,то отговорността за вреди от неплащане на разноските за
изпълнението следва да се реализира по гражданскоправен ред.В случая
категорично вземането произтича от административно правоотношение - това
са средства,изплатени като държавна такса за издаване на изпълнителен лист
по административно производство и поради това редът,по който се
1
предявяват искания за обезщетяване на направени разноски,е
административен.
Изложените в исковата молба и в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК факти сочат на претенция за обезщетение за
вреди - разноски в производството по издаване на изпълнителен лист въз
основа на съдебно решение по административно дело. Производството не е
гражданско и поради това не се касае нито за неоснователно обогатяване,нито
за непозволено увреждане по чл.45 и сл. от ЗЗД,нито искът може да се
квалифицира като такъв по чл.78 от ЗЗД - това е така,тъй като
правоотношението,което се е развило и станало причина за разноските за
издаване на изпълнителен лист, не е между равнопоставени субекти,то е
административно. Посочените гражданскоправни институти регулират само
отношения между такива равнопоставени субекти.
В случай,че административният съд откаже да издаде изпълнителен
лист за разноските по издаване на изпълнителен лист/което кореспондира с
мотивите на определение №617/16.12.2013 г. по ч.гр. дело №6154/2013 г. на
ВКС,І-во г.о./,направените разноски по изпълнението на решението на
административния съд би могло евентуално да се търсят по реда на
отговорността за вреди,причинени от бездействие на административен
орган/неизвършване на фактически действия от административен орган/,но не
и по гражданскоправен ред от общите съдилища - в този смисъл е например
решение №1533/02.11.2018 г. по гр. дело №1288/ 2018 г. по описа на ОС Б..
Според чл.118 ал.1 от ГПК,всеки съд сам решава дали започнатото пред
него дело му е подсъдно.Ако съдът прецени,че делото не му е подсъдно,той
го изпраща на надлежния съд/чл.118 ал.2 от ГПК/.Съобразно правилата за
родовата и местната подсъдност,съдът намира,че делото следва да се изпрати
на Врачанския административен съд.
В случая се касае за заповедно производство,започнало със заповед по
чл.410 от ГПК и продължило своето развитие като установителен иск по
чл.422 ал.1 от ГПК.Независимо, че в административния процес няма аналог
на заповедното производство и установителен иск след него,то съдът
намира,че делото следва да се изпрати на компетентния да го разгледа
административен съд.За ищеца съществува процесуална възможност
съобразно субсидиарното прилагане на правилата на ГПК да измени иска,така
2
че да е съответен на административното производство.Дали обаче такива
указания ще бъдат дадени на ищеца,е преценка на компетентния
административен съд.
По сходни случаи е формирана практика - по гр. дело **** на ВРС и
адм. дело №252/2021 г. на АС В., както и по гр. дело №267/2020 г. на ВОС/с
решение от 28.07.2020 г. е било обезсилено решение на ВРС по иск по чл.422
ал.1 от ГПК и делото е било изпратено за разглеждане на АС В./.
По аргумент от даденото в т.13 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. дело
№4/2013 г. на ВКС ОСГТК,съдът в исковото производство,при прекратяване
на последното,следва да обезсили издадената заповед по чл.410 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.118 ал.2 от ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА ч.гр. дело №4277/2021 г. по описа на ВРС.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №1528/03.12.2021 г., издадена по ч.гр.
дело №4277/2021 г. по описа на ВРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №4629/2021 г. по описа на ВРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Врачанския административен съд.
Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред
Врачанския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца,заедно със съобщението.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3