СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
15.11.19г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 17.10.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 16902/17г. и констатира следното:
Предявен
е иск от Община Р.против МРРБ с правно основание чл. 79
от ЗЗД за сумата 475 044, 82 лева /неплатена безвъзмездна финансова помощ
по договор от 10.06.13г./.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
10.06.13г. страните /ищецът – „бенефициент“ и ответникът – „договарящ орган“/
са подписали договор /допълнен с анекси от: 15.07.14г. и от 03.07.15г./, по
силата на който: Министерството е поело задължение да финансира Общината /да й
предостави безвъзмездна финансова помощ/ при реализиране на проект: „благоустрояване
и достъпна градска среда на централна градска зона – участък от ул.
Александровска, пл. Батенберг и прилежащите пространства“/. В изпълнение на /във
връзка с/ поетите задължения - Общината е сключила договори /с конкретни
изпълнителни на проекта/ както следва: за СМР от 28.10.13г. – с изпълнител
„ДЗЗД Р.****“ ; за одит от 11.04.14г. – с изпълнител „Г.О.С.“ ООД и за
проектиране от 20.12.12г. – с изпълнител „К.И.“ ЕООД. Ответникът е констатирал
незаконосъобразност в действията на ищеца /нередности в рамките на процедурата
по сключването на изброените договори/ и поради това е наложил на Общината
финансова корекция в размер на сумата общо 475 044, 82 лева /т.е. –
отказал е да финансира процесният проект до размера на тази сума/.
Искът
е основателен:
Процесната
финансова корекция в случая се явява наложена /чрез административен акт/
незаконосъобразно /отказът на ответника да финансира възложеният проект следва
да се окачестви като - незаконосъобразен/ поради следните принципни
съображения:
Разпоредбите
/правилата/ на: Регламент 1083/06г. /сега Регламент 1303 от 13г./, Общите
условия към процесния договор /от 10.06.13г./ и МОФК /преценени по съдържание –
в съвкупност/ поставят изрично изискване: нарушението на съответни законови
разпоредби от страна на бенефициента /при провеждането на обществени поръчки и
сключването на договори във връзка с изпълнението на възложени проекти/ да
причинява /нанася/ конкретна имуществена вреда на бюджета на Общността или да е
налице потенциална възможност такава вреда да бъде причинена. С други думи /в
този смисъл/ - само при наличие на конкретно причинена вреда /или при наличие
на потенциална опасност за нанасяне на такава/ може да бъде постановен отказ за
финансиране на съответният проект /може да бъде наложена т. нар. „финансова
корекция“/. Посоченото принципно изискване на цитираните законови актове /и
договорни клаузи/ предполага /въвежда задължение за контролния орган – МРРБ/ да изложи
/още към момента на налагане на съответната финансова корекция – чрез
индивидуален административен акт/ конкретни /обосновани/ съображения относно
наличието на: реално причинена /в конкретен размер/ финансова вреда за бюджета
на Общността или за наличието на потенциална опасност такава да бъде нанесена
/независимо от обстоятелството, че във втората хипотеза размерът на тази вреда
не може да бъде определен, изчислен - пряко, точно/. С други думи: дори и в
последната хипотеза, каквото се явява настоящата /а именно – когато съответната
потенциална вреда не може да бъде изчислена в точен размер/ „санкциониращият“
административен орган /Министерството/ не се освобождава от задължението да
обоснове своя административен акт - финансовата си корекция /отказът си да
финансира проекта/ с конкретни съображения. Такава обосновка в случая не е
направена от ответника /към момента на извън-съдебният отказ за финансиране,
към момента на налагане на процесната финансова корекция: адресираните в тази
връзка писма до ищеца не съдържат конкретни съображения в такава насока/. Това
обстоятелство опорочава /формално – само по себе си/ санкциониращият
/административен/ акт, с който е постановен отказ за финансиране на възложеният
проект. По същите съображения /предвид посоченото принципно изискване на
Регламента, МОФК и ОУ към процесния договор/ - наличието на реално причинена
вреда на бюджета на Общността /или потенциалната опасност за нанасянето на
такава/ следва да бъде и доказано /удостоверено/ в рамките на съдебен процес като
настоящия /като съобразно правилото на чл. 154 от ГПК - доказателствената
тежест в тази връзка е за ответника/. В този смисъл /наличието на вреда или на
опасност такава да бъде причинена/ е обстоятелство, което не може да бъде
презумирано /този факт подлежи на конкретно доказване в процеса/ доколкото на
практика: не всяко формално, фактическо нарушение на процедура по обществена
поръчка във връзка с изпълнението на възложен проект би могло /е годно/ да
доведе до негативен за бюджета на Общността финансов резултат. В същата връзка:
В случая
ответникът е санкциониран заради това, че: във връзка със сключването на
горните 3 договора /за СМР, за одит и за проектиране/ е ограничил без основание
/дискриминационно/ потенциални участници в процедурите по обществени поръчки
/на практика – всички констатации на МРРБ, всички визирани от санкциониращият
административен орган конкретни нарушения на Общината се концентрират в този
финален извод/. В контекста на тази констатация Министерството презумира /и
така обосновава потенциалната възможност за нанасяне на имуществена вреда в
бюджета на Общността/, че нарушенията на Общината /дискриминационно,
ограничително въведените критерии към участниците в обществените поръчки/ са
попречили на други стопански субекти да участват в тези поръчки и да предложат
по-ниска цена на изработката /на изпълнението/ на възложеният проект. Този
извод обаче /тази презумпция/ не може да се приеме за надлежно подкрепен с
конкретни доказателства в процеса:
От една страна:
По делото
липсват доказателства евентуално засегнати стопански субекти /потенциални
участници в процедурите по проведените обществени поръчки/ да са атакували
действията на възложителя /Общината/ по съответен законов ред /да са защитили
своите евентуално засегнати права да участват в процедурите/.
От друга страна
/което в случая е съществено/:
Принципно – в
основата на всяка договорна връзка е заложена крайна цел /смисъл, заради който
се учредява съответното правоотношение/. В случая тази цел е била: надлежното /точно,
срочно и качествено/ изпълнение на възложеният проект /който в съществената си
част касае извършването на СМР на централната градска зона на Р.и именно тази
част е засегната най-сериозно от наложената финансова корекция/. По делото не
се спори /а този факт е и удостоверен с писмени доказателства: конкретно и
разрешение от 05.06.15г. за ползване, за въвеждане на извършеното строителство
в експлоатация/, че възложеният проект е бил изпълнен надлежно /изцяло,
своевременно и качествено/ от ищеца. В същата връзка: представените по делото
писмени доказателства /разменената между страните кореспонденция по повод производството
по възлагане на процесното строителство/ сочи, че – ответникът е одобрил
/предварително/ изготвената документация и избраният от Общината изпълнител на
СМР-ти. Действително – това обстоятелство не преклудира правото на
Министерството да констатира нередност на по-късен етап от производството по
възлагане и изпълнение на проекта, и да санкционира бенефициента /този факт
обаче се съобразява косвено от председателя на състава в контекста на
преценката за надлежното изпълнение на възложеният проект/. В такава хипотеза
следва да се приеме /именно предвид липсата на възражения относно точното
изпълнение на поръчката, изработката/, че принципната цел на учреденото с
договора от 10.06.13г. правоотношение е била – осъществена.
Този факт /сам по себе си/ опровергава /макар и косвено/ изводът за реално
настъпила /съответно – потенциална/ вреда за бюджета на Общността /с други
думи: евентуално допуснати от бенефициента формални нарушения на процедурата по
сключване на посочените по-горе 3 договора не са довели до – ненадлежно
изпълнение на възложеният проект/. В същата насока е и приетата по делото
счетоводна експертиза /такива са и обясненията на вещото лице от съдебното
заседание/, а именно, че – при разходването на отпуснатите по проекта средства
не се констатират извършени „необосновани“ разходи. В тази връзка следва да се
отбележи и това – принципно: надлежното изпълнение на даден проект не може да
се преценява единствено в контекста на цената на изработката /с което
обстоятелство именно ответникът обосновава потенциалната възможност за нанасяне
на имуществена вреда на бюджета на Общността/. Критерият цена винаги /разбира
се/ е релевантен /що се отнася до изпълнение на стопански проект/. Контролът
относно законосъобразността на процесните процедури по обществени поръчки обаче
/изследването на нарушенията на бенефициента в тази връзка/ следва задължително
да се съотнесе /при преценката на предпоставката: реална или потенциална вреда
за бюджета на Общността/ не само /както е сторило Министерството в случая/ към
крайната цена на проекта, а преди всичко към – качественото изпълнение на
последния /което обстоятелство не е спорно в случая, а е и удостоверено по
делото/. В този смисъл – на практика: евентуално завишените критерии,
окачествени от ответника като „ограничаващи“ , „дискриминационни“ /зададени от
Общината към участниците в обществените поръчки/ могат да се приемат като предварително
заложена от бенефициента гаранция /обезпечение/ за качествено изпълнение на
възложената поръчка /изработка/.
С
оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
М.Р.Р.Б./МРРБ/
да плати на Община Р.сума в размер на общо 475 044, 82 лева
/неплатена безвъзмездна финансова помощ по договор от 10.06.13г., допълнен с
анекси от 15.07.14г. и от 03.07.15г./; законната лихва върху посочената сума от
10.03.16г. до цялостното й изплащане и 19 402 лева – съдебни разноски /на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/, съответно 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и
Наредбата към него/.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: