Решение по дело №2655/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 672
Дата: 30 март 2018 г. (в сила от 21 септември 2018 г.)
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20171100902655
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. София, 30.03.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                   СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при секретаря С. Калоферова, като разгледа т.д. № 2655 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ.

Ищецът С.Г.П.твърди, че на 30.10.2015 г. по партидата на ответника А.Б.В.В.***ЕООД е вписано заличаване на управителя, като след този момент – повече от три месеца - няма вписване на нов управител. Ето защо счита, че са налице предпоставките за прекратяване на дружеството, поради което моли съда да постанови решение в този смисъл.

Ответникът А.Б.В.В.***ЕООД чрез назначения особен представител оспорва иска, като твърди, че при едноличните дружества е налице специална уредба (чл. 147, ал. 1 ТЗ), от която следва, че при липса на вписан управител за такъв следва да се счита едноличният собственик и без нарочно вписване. Поддържа също, че специалното основание за прекратяване на едноличното дружество, уредено в чл. 157 ТЗ, изключва приложението на общите основания по чл. 155 ТЗ. Твърди, че вписването относно заличаване на досегашния управител е нищожно, недопустимо и е вписано несъществуващо обстоятелство.

 

Съдът намира следното:

Прекратителното основание за дружеството с ограничена отговорност по чл. 155, т. 3 ТЗ е липсата на вписан управител в продължение на три месеца. В случая е общоизвестно (като вписано в търговския регистър), че на 30.10.2015 г. е заличено вписването на управителя А.Г.и към настоящия момент няма вписване за нов управител.

Възражението на ответника, че при едноличното дружество не се прилагат общите основания за прекратяване по чл. 155 ТЗ, а само специалното по чл. 157 ТЗ, е неоснователно – двете норми не се изключват взаимно, а се допълват, уреждат различни възможни хипотези на прекратяване на търговското дружество.

В настоящия случай не може да бъде споделен и аргументът, че при липса на формално вписан управител на едноличното дружество за такъв следва да се счете едноличният собственик съгласно чл. 147, ал. 1, пр. 1 ТЗ. Целта на изискването за нарочно вписване на управител е да създаде яснота у третите лица, желаещи да встъпят в облигационни отношения с дружеството, относно това, кое е лицето, което е овластено да волеизявява. Това изискване не би било изпълнено, ако едноличният собственик е друго търговско дружество, нерегистрирано в Република България (в случая – дружество, регистрирано в С. В. и Г.). В този случай за третите лица би била налице невъзможност да установят, кое е физическото лице, което по силата на чл. 147, ал. 1, изр. 2 ТЗ ще има право да управлява и представлява търговеца, и това доказва необходимостта на нарочно вписване.

Ето защо, макар принципно да споделя изложената от ответника теза, че начинът на осъществяване на вписванията в Търговския регистър трябва да е подчинен на материалната уредба в Търговския закон, вкл. на спецификата на чл. 147, ал. 1 ТЗ, съдът счита, че вписването относно едноличния собственик на капитала в случая не може да изпълни изискването за вписване и на лицето, имащо право да управлява и представлява дружеството.

Твърденията, че извършеното вписване относно заличения управител е нищожно, недопустимо и че е вписано неосъществено обстоятелство, не могат да бъдат разгледани поради ненадлежност на страните в настоящия процес.

 

Ето защо искът следва да бъде уважен.

 

По разноските:

В тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 80 лв. държавна такса и 150 лв. разноски за особен представител.

 

Така мотивиран и на основание чл. 238, ал. 2 , съдът

 

Р Е Ш И

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3 ТЗ А.Б.В.В.***ЕООД, ЕИК *********, поради липса на вписан управител в продължение на три месеца.

ОСЪЖДА А.Б.В.В.***ЕООД, ЕИК *********, да заплати по сметка на съда сумата от 80 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение за особен представител.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис.

След влизане в сила на решението препис да се изпрати на Агенция по вписванията за назначаване на ликвидатор.

.

 

                                                                                  СЪДИЯ: