Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,… 12.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Б въззивен състав, в открито заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл. с-я
СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретар Капка Лозева като
разгледа докладваното от мл. съдия Седефчев в.гр.д. № 8401 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение от 29.02.2016 г., постановено по гр.дело № 56252/2014 г. СРС, 26-ти
състав е осъдил Д.И.В. и М.б.з.а.л. „В.“ ЕООД да заплатят солидарно на Н. И.А.
на основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД обезщетение в размер от 5000 лв. - неимуществени
вреди, претърпени вследствие на противоправни действия на д-р Д.В. при
извършване на процедури по изкуствено оплождане през ноември 2013 г., ведно със
законната лихва от 17.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 7 594, 90 лв. Ответниците
са осъдени да заплатят солидарно на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава
за периода 07.11.2013-16.10.2014 г. в размер от 478,88 лв. Със същото решение е
отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер от 7405, 50 лв., както и предявеният от Д.В. срещу ЗАД „А.Б.“ евентуален
обратен иск за заплащане на сумата от 5000 лв. – застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Професионална отговорност на лица, упражняващи
медицинска професия“.
Срещу така постановеното решение са подадени три броя въззивни жалби.
В законоустановения срок е подадена жалба от ищцата срещу
първоинстанционното решение в частта, в която предявените от нея искове са
отхвърлени. В жалбата се излагат доводи, че определеното от съда обезщетение е
несправедливо и не съответства на действително претърпените неимуществени
вреди, както и че са налице предпоставките за уважаване на претенцията за
имуществени вреди, вследствие на процесния деликт.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника МБАЛ „В.“
ЕООД, в който се изразяват доводи за неоснователност на въззивната жалба.
По делото е депозирана и въззивна жалба от ответницата В., в частта, в
която предявеният срещу нея иск е уважен. В жалбата се развиват доводи, че
съдът неправилно е приел за доказано наличието на противоправно поведение от нейна
страна.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, в
който се изразяват доводи за нейната неоснователност.
По делото е постъпила в предвидения от закона срок въззивна жалба и от
ответника МБАЛ „В.“ ЕООД, срещу решението, в частта, в която е уважен
предявеният срещу него иск, като в
жалбата се излагат доводи, че не е налице лекарска грешка от страна на
д-р В., респективно предявеният иск е неоснователен.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, в който
се изразяват доводи за нейната неоснователност.
ЗАД„А.Б. - третото лице помагач на страната на ответника В. и ответник по
евентуалния обратен иск не е взел становище по подадените въззивни жалби.
Софийският градски съд прецени събраните по делото материали и наведените
от страните доводи съобразно разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК и
прие следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Н. И.А. срещу Д.И.В. и МБАЛ „В.“ ЕООД искове да
бъдат осъдени да и заплатят солидарно обезщетение в общ размер от 15 000
лв. за вреди, претърпени вследствие на извършени в МБАЛ „В.“ ЕООД от д-р В. процедури
по „ин витро“ оплождане, при които ищцата не е била уведомена своевременно за
поставената и диагноза – ЦИН 3, правеща недопустимо изкуственото
оплождане. Ищцата претендира имуществени
вреди в размер от 7405, 10 лв. –
сторените разходи за стимулационни процедури, както и неимуществени вреди в
размер от 7 594, 90 лв. – болки и
страдания от емоционален характер, вследствие на преминаването през невъзможни
за довеждане до успешен край процедури по изкуствено оплождане. Ищцата
претендира и лихва за забава за периода 07.11.2013-16.10.2014 г. в размер от
1436,66 лв. и законна лихва от датата на предявяване на исковете до
окончателното плащане на претендираните суми.
Ответниците са оспорили исковете по основание и размер, като са декларирали,
че липсва противоправно поведение от страна на служителя на МБАЛ „В.“ ЕООД,
както и претърпени от ищцата вреди. Ответницата В. е предявила евентуален
обратен иск срещу „А.Б.“ за заплащане на застрахователно обезщетение по сключен
договор за застраховка „Професионална отговорност на лица, упражняващи
медицинска професия“.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично претенцията
за неимуществени вреди, като е приел за доказано, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди и е отхвърлил изцяло претенцията за имуществени вреди, като
е приел, че въпреки установеното противоправно поведение, заплатените от ищцата медицински услуги са били успешно
извършени, поради което разходите за тях не представляват настъпили за ищцовата
страна вреди. Предявеният обратен иск е отхвърлен, тъй като вредите, настъпили
при манипулации, касаещи изкуствено оплождане са приети за изключен риск по
сключения между страните по обратния иск застрахователен договор.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка
настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните части, поради което същият дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивните жалби доводи.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които е причинил виновно другимо. За да бъде уважен предявеният на това
основание иск, в тежест на ищеца е да докаже фактическия състав на непозволено
увреждане, т.е. необходимо е да се установи наличието на вреди, причинени на
ищеца, вследствие на виновно и противоправно действие или бездействие на
ответника. Нормата на чл. 45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина
във всички случаи на непозволено увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, следва да отговаря за вредите, причинени от него, при или по
повод изпълнението на работата. За да бъде основателен така предявеният иск,
следва да се установи както гореописаният фактически състав на непозволеното
увреждане, така и също и факта на възлагане на работата, във връзка, с която е
настъпило това увреждане. Отговорността на възложителя е солидарна с тази на
прекия делинквент.
Безспорна между страните по делото е следната фактическа обстановка: през
месец ноември 2013 г. ищцата е провела процедури по изкуствено оплождане в МБАЛ
„В.“ ЕООД. Лекуващ лекар е била работещата в болницата д-р Д.В.. На 04.11.2013
г. ищцата се е подложила на процедурата абразио, като бил взет материал от
матката й за хистологично (тъканно) изследване. На 07.11.2013 г. резултатът от
изследването бил готов – установило се наличие на „хроничен ендоцерцивит с
тежка дисплазия“ –ЦИН 3, като епикризата била подписана от д-р В. и д-р Ч.. На
същата дата, като част от процедурата по „инвитро“ оплождане, ответницата В. започнала
овариална стимулация на ищцата. На 19.11.2013 г. била извършена фоликуларна
пункция за изваждане на яйцеклетки от организма на ищцата. Взетите яйцеклетките
били оплодени чрез инвитро фертилизация и разделени на два ембриона. Общата
стойност на тези процедури била 7405,10 лв.
На 22.11.2013 г. е следвало да се
извърши ембриотрансфер, т.е. връщане на ембрионите в маточната кухина на
ищцата. На същата дата д-р В. е уведомила ищцата, че с оглед резултатите от
хистологичното изследване към този момент не бива да се извършва ембриотрансфер,
като вместо това била извършена криоконсервация (замразяване) на двата
ембриона.
Спорно по делото е дали поведението на д-р В. е противоправно и дали във
връзка с него ищцата е претърпяла вреди.
Пред СРС е прието без възражения от страните заключение на
съдебно-медицинска експертиза. Заключението е дадено от вещо лице с изискуемите
специални знания, мотивирано е подробно и е обосновано, като е даден
категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, поради което настоящата
инстанция го кредитира изцяло. От заключението се установява, че хроничният
ендоцервит с тежка дисплазия – ЦИН 3, с който е била диагностицирана ищцата на
07.11.2013 г., представлява тежка некоригирана патология на репродуктивните
органи и е контраиндикация за контролирана овариална хипестимулация и последващ
ембриотрансфер при инвитро оплождане. Съгласно добрите медицински практики и
нормативните правила, установени в Наредба № 28 от 20.06.2007 г. за асистирана
репродукция, при такава диагноза не е било допустимо извършване на овариална
стимулация, фоликулярна пункция, вземане на овоцити (яйцеклетки) и оплождането
им.
В практиката и теорията е прието непротиворечиво, че отклонението от установените правила
и медицински стандарти на диагностика и лечение се определя като т.н. “лекарска
грешка“ и представлява противоправно поведение по смисъла на ЗЗД. След като
ответницата е съзнавала, че ищцата страда от заболяване, което не може да
доведе до успешен край инвитро процедурите и все пак е пристъпила към извършването
на тези процедури, тя безспорно е нарушила гореописаните медицински стандарти.
Ответниците не са ангажирали доказателства, с които да оборят установената
в чл. 45, ал.2 ЗЗД презумпция за наличие на вина по отношение на така установеното
противоправно поведение, поради което е налице и следващия елемент от
фактическия състав на деликтната отговорност.
Следващият спорен въпрос по делото е наличието на претърпени от ищцата
вреди, намиращи се в причинна връзка с противоправното поведение на ответницата
д-р В..
По отношение на претенцията за имуществени вреди следва да бъдат споделени
изводите на първоинстанционния съд – от събраните по делото доказателства се
установява, че процедурите по изваждане на яйцеклетки от организма на ищцата и
тяхното оплождане са приключили успешно, като именно във връзка с тези
процедури е заплатена сумата от 7405, 10 лв., които ищцата претендира като
имуществени вреди. В нейна тежест е да установи настъпването на вреда, т.е., че
създадените вследствие на инвитро процедурите ембриони са негодни за последващ
ембриотрансфер. Доказателства в тази насока не са ангажирани, напротив от
заключението на СМЕ се установява, че при успешен оздравителен процес на ищцата
в следващите пет години може да се извърши ембриотрансфер на замразените
ембриони, без да се налага тя да се подлага повторно на процедурите, които е
заплатила. По тези съображения разходите, направени от ищцата не могат да се
квалифицират като имуществени вреди – т.е. отрицателно изменение в нейната
имуществена сфера, доколкото срещу тях тя е получила предвидената насрещна
престация, за която към този момент не се установява, че е безполезна.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди, не може да бъде
споделен доводът на ответниците, че при липса на неблагоприятни изменения в
здравето на ищцата, вследствие на извършените от ответницата медицински
манипулации и процедури, ищцата не би могла да претендира обезщетение за
неимуществени вреди. По силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване
всички вреди, за които се установи, че са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Следва да се посочи, че в Закона за здравето са установени
основните права на пациентите, сред които безспорно ключово място има правото
на пациента да бъде информиран по ясен и достъпен начин за здравословното му
състояние (чл. 86, т.8 ЗЗ), на което кореспондира задължението на лекуващия
лекар да информира пациента за здравословното му състояние, необходимостта от
лечение, както и прогнозата за заболяването (чл. 92 ЗЗ). Като не е изпълнила
своевременно това свое основно задължение ответницата В. е създала
неоснователни очаквания у ищцата, че протичащите инвитро процедури ще доведат
до желания от нея благоприятен ефект – бременност. Разочарованието е функция на
очакванията, а с всеки изминал ден в периода 07.11.-22.11.2013 г. е логично
очакванията на ищцата да са нараствали.
От показанията на свидетелите А. и П. се установява, че след като ищцата
е била уведомена за невъзможността инвитро процедурата да приключи успешно, тя
е преживяла емоционален срив и е изпаднала в продължително депресивно състояние
–психически страдания, които съгласно трайната съдебна практика представляват
неимуществени вреди и който в настоящия случай са безспорно следствие от
ненавременното уведомяване на ответницата за здравословното и състояние.
По изложените съображения настоящата инстанция намира за установени
фактическите предпоставки, пораждащи отгорността по чл. 45 ЗЗД на ответника д-р
В..
В настоящия случай липсва спор, че ответникът МБАЛ „В.“ ЕООД има правното
положение на работодател или възложител на работата на ответника д-р В., поради
което при установяване наличието на предпоставките за деликтна отговорност на
първия ответник, на основание чл. 49 ЗЗД за претърпените вреди следва да
отговаря солидарно и втория ответник.
Спорен пред въззивния съд е и въпросът за размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди. Негативните изживявания на пострадалия, физическият и
психическият дискомфорт, които той е понесъл, пораждат правото за него да търси
обезщетение за неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда
по справедливост, съобразно общият принцип на чл. 52 ЗЗД. Понятието
„справедливост”, обаче, съгласно даденото с ППВС № 4/68 г., задължително за съдилищата
разяснение, не е абстрактно понятие, а всякога е свързано с преценката на
конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за
същото, на даден етап на развитие на самото общество.
Следователно, за да удовлетвори въведеният с чл.52 ЗЗД критерий за
справедливост, обезщетението за претърпените морални вреди трябва да е
съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен от характера и
интензитета на конкретните негативни преживявания психически характер,
включително отрицателното въздействие върху социалния живот на ищеца,
контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му и други подобни
обстоятелства, както и от времето, което е отнело на пострадалия да се
възстанови. При определяне на справедливо обезщетение следва да се отчетат и социално-икономическите
условия в страната към датата на деликта.
За изясняване на тези обстоятелства съдействат свидетелските показания. От
показанията на свидетеля А. се установява, че ищцата е изживяла тежко неблагоприятното
развитие на медицинските процедури, чувствала се е потисната, загубила е
интерес както към ежедневния, така и към професионалния си живот, започнала е
да допуска нетипични грешки във всекидневнието си.
От показанията на свидетеля П. се установява, че ищцата е била в еуфория,
очаквайки приключването на инвитро оплождането и забременяването си. Разбирайки
за неблагоприятния изход на процедурите ищцата се сринала емоционално, почнала
да осмисля прекратяване на връзката с партньора си, отчуждила се и от
останалите близки, въпреки техните опити да я подкрепят, като и е отнело около
месец да възстанови нормалния ритъм на живота си.
За да определи справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпените
от ищцата вреди, настоящият съдебен състав съобрази установените по делото
факти и като отчете диспозитивното начало в процеса, прие, че предявеният иск е
основателен в пълния претендиран размер от 7 594, 90 лв. За да стигне до този
извод съдът отчете от една страна притеснението, който ищцата е изживяла от
забавеното й уведомяване, че страда от здравословни проблеми, които се нуждаят
от своевременно третиране, а от друга – депресивното състояние, в което е
изпаднала, след като се е оказало, че очакването и, че инвитро процедурите ще
доведат до забременяване, е неоснователно.
Действително и при своевременно уведомяване на ищцата за здравословното и
състояние, тя би имала неблагоприятни емоционални изживявания, но степента на
психичните и страдания би била по-ниска, като именно за тази разлика в претърпените
от нея страдания носят отговорност ответниците.
Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанция
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен
за сумата над 5000 лв., като ответниците бъдат осъдени да заплатят обезщетение
от още 2594, 90 лв.
Като последица уважаването на главния иск в по-голям размер, следва да бъде
уважена и акцесорната претенция на ищцата за лихва за забава за периода
07.11.2013 - 16.10.2014 г. за сумата от 727.42 лв., определена от настоящата
инстанция по реда на чл. 162 ГПК. Решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която
искът е отхвърлен над сумата от 478,88 лв. до сумата от 727, 42 лв., като
ответниците бъдат осъдени да заплатят още 248, 54 лв.
При този изход на делото въззивният съд дължи произнасяне и по предявеният
от В. обратен иск в частта за сумата от 2594, 90 лв. Безспорно е по делото, че
между В. и ЗАД „А.Б.“ през процесния период е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Професионална отговорност на
лица, упражняващи медицинска професия“. Съгласно
приложимите към това правоотношение ОУ, на които се е позовало ЗАД „А.Б.“, на
обезщетение по застраховката не подлежат вреди и разходи, настъпили в резултат
на манипулации или препоръки във връзка със стимулиране на бременност,
включително изкуствено оплождане и последиците от тях (т.3.1.6 от ОУ), т.е.
настъпилите неимуществени вреди, вследствие на извършените от ответницата
манипулации, са изключен риск и ответникът по обратния иск не дължи заплащане
на застрахователно обезщетение за тях, респективно предявеният обратен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен и в тази му част. В допълнение, както
правилно е посочил СРС, е налице и изключен риск по т. 3.1.4 от ОУ – настъпване
на вреди, вследствие на действия при груба небрежност или умисъл, доколкото
ответницата съзнателно е премълчала информацията за здравословното състояние на
ищцата.
Вследствие на уважаването на претенцият на ищцата за неимуществени вреди в
пълен размер, решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът
е осъден да заплати на ответника МБАЛ „В.“ ЕООД разноски по делото над сумата
от 608,85 лв. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
солидарно разноски в първоинстанционното производство от още 502, 79 лв.
В частта, в която е отхвърлен обратният иск на ответницата В. срещу „А.Б.“
ЕООД първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
При този изход на спора право на разноски за настоящата инстанция има всяка
от страните по делото, като същите претендират и доказват такива, както следва:
ищцата А. 628,74 лв - държавна такса за въззивно обжалване и 980 лв. -
адвокатско възнаграждение, ответницата В. 200 лв. - държавна такса за въззивно
обжалване, ответникът МБАЛ „В.“ ЕООД – 109, 60 лв. държавна такса за въззивно
обжалване. С оглед изхода на спора, ответниците следва да заплатят солидарно на
ищцата разноски за въззивното производство в размер от 814, 02 лв. Доколкото
въззивните жалби на ответниците са отхвърлени и те не доказват извършването на
други разходи, не следва да им се присъждат разноски за настоящата инстанция.
Въззивното решение подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от
29.02.2016 г., постановено по гр.дело № 56252/2014 г. по описа на СРС, 26-ти
състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н. И.А. срещу Д.И.В. и М.б.з.а.л. „В.“ ЕООД иск за
заплащане на основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди
над сумата от 5000 лева, както и в частта, в която искът по чл. 86 ЗЗД за
обезщетение за забава за периода 07.11.2013 - 16.10.2014 г. е отхвърлен над
сумата от 478,88 лв. до сумата от 727, 42 лв., както и в частта, в която ищецът
е осъден да заплати на ответника МБАЛ „В.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски по делото над сумата от 608,85 лв и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.И.В., ЕГН
********** и М.б.з.а.л. „В.“ ЕООД, ЕИК ********да заплатят солидарно на Н.
И.А., ЕГН
********* на основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди, вследствие на противоправни действия на д-р Д.В.
при извършване на процедури по изкуствено оплождане през месец ноември 2013 г. в
размер от още 2594, 90 лв., ведно със законната лихва от 17.10.2014 г.
до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД обезщетение
за забава за периода 07.11.2013 - 16.10.2014 г. в размер от още 248, 54 лв.,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК – разноски
в първоинстанционното производство от още 502, 79 лв. и на основание чл.
273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК – разноски във въззивното производство в размер от
814, 02 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.И.В., ЕГН ********** евентуален обратен иск срещу ЗАД „А.Б.“, ЕИК********за
заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Професионална
отговорност на лица, упражняващи медицинска професия“, обективиран в полица №
13130143800000020 за сумата от 2594, 90 лв.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 или ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
-